Богиня

16

Хелън и Лукас се появиха на брега. Надявайки се да попадне близо до Орион, Хелън сметна, че най-подходящо беше да се появи на онова място на импровизираната арена, където се бяха състояли двубоите. Очакваше да открие, че бойните позиции, строени на брега, нямаше да са много по-големи, отколкото когато беше тръгнала, така че веднага ще разбере в коя посока да тръгне, за да открие Орион. Бе сгрешила неимоверно много.

Когато двамата излязоха от кръга от скреж, се озоваха насред гигантски лагер, който гъмжеше от хиляди бойци. Всички – Потомци, мирмидонци и простосмъртни – се подготвяха за битка.

– Майчице мила – възкликна Хелън, зяпвайки слисано към оживения град от палатки, изникнал по протежение на брега. Видя господин Танис от железарията да остри меч на голям кръгъл камък. Очите му изглеждаха празни и чужди. Тя точно се готвеше да му извика и да провери дали е добре, когато Лукас я дръпна грубо за ръката.

– Нагоре! – изръмжа той страховито и я хвърли във въздуха. Докато тя се освобождаваше от гравитацията, той прелетя покрай нея и я хвана за ръка, за да я дръпне заедно със себе си. – Погрешната страна! – извика й в отговор, насочвайки ги към вътрешността на острова.

От въздуха Хелън виждаше двата лагера, но все още не можеше да повярва колко огромно е всичко. Носеха се плавно в продължение на няколко мига, изучавайки новата карта, начертана на брега в най-западния край на остров Нантъкет. От Сиасконсет чак до езерото Сесачача от двете страни на брега се редяха палатките на Танталовата армия. Орион и неговите войници бяха изтикани назад върху дюните, където се струпаха на възвишението, нелепо малочислени. Хелън можеше да чуе как Лукас си шепне, сякаш запаметява списък от неща за по-късно.

– Не тръгнахме ли току-що? – ахна тя, слисана. Там долу имаше твърде много хора, твърде много палатки. – Как се е случило това толкова бързо?

– Хефест има складирани под планината Олимп достатъчно оръжия, за да сложи меч в ръцете на всеки мъж, жена и дете на света – отвърна Лукас разсеяно. Хелън гледаше как очите му скачат наоколо, а устните му се движат, докато броеше палатките и отбелязваше снабдителните линии.

Покрай тях засвистяха стрели. Няколко отскочиха от Хелън и Лукас инстинктивно я дръпна от пътя им. Беше ги забелязала една фаланга мирмидонци и последваха още стрели, докато въздухът се изпълни гъсто с тях.

– Добре съм – тя отблъсна дъжд от стрели от лицето си. Докосна златното сърце, което носеше на шията си, за да напомни на Лукас, че носи половината от Пояса на Афродита, закрилящ я от оръжия. – Изпитвам жилещо усещане, но стрелите не могат да ме убият. Нито пък теб.

Лукас гледаше с безизразно лице как стрелите отскачат от него. Хелън погледна към сърцето му и видя дузина различни емоции да бушуват като вихър в него.

– Ядосан ли си ми? – попита тя умолително, като положи длан върху гърдите му. Той вдигна поглед към нея, но очите му бяха толкова обезумели, че тя нямаше представа какво минава през главата му. – Знам, че те направих на практика безсмъртен, без дори първо да те попитам. Но все още зависи от теб. Ако искаш да умреш, все още можеш, когато поискаш. Не че би искал да умреш точно сега. Но някой ден в бъдеще, знаеш ли, все още можеш.

Лицето на Лукас се сбърчи от объркване.

Пламтящо кълбо прелетя покрай тях и едва не ги уцели, но нито Хелън, нито Лукас му обърнаха внимание. Нова градушка от стрели затъмни небето около тях, но всичко беше само фонов шум, който Хелън с лекота пренебрегна сега, когато имаше този шанс да разкаже всичко на Лукас.

– А после и всички тези неща, които казах – че не си състрадателен – продължи тя; очите й внезапно се насълзиха. – Трябва да знаеш, че всъщност не мисля така за теб. Казах го само защото не си бил подлаган на изпитание като нас с Орион. Само това можах да измисля, за да го използвам на процеса – единствената причина, поради която мъртвите биха те отхвърлили.

Изражението на Лукас още бе празно. Тя го прие като знак, че онова, което беше казала за него по време на процеса, го бе накарало да я види по различен начин, точно както се бе опасявала. За да го спаси, тя го беше накарала да престане да я обича. По лицето й се стекоха сълзи.

– Сега ме мразиш, нали? Но трябваше да изтъкна единствения ти голям недостатък, дори ако това промени чувствата ти към мен. Направих го, за да те върна, дори ако това означава, че съм те загубила.

– Не би могла да ме загубиш, Хелън. Дори и ако опиташ – той я притегли по-близо до себе си. – И само за сведение, съгласен съм с теб. Би трябвало да бъда по-състрадателен. Никога не съм очаквал да мислиш, че съм идеален. Знам, че не съм.

– За мен си.

– Това е всичко, което ме интересува – каза Лукас тихо. – Моята не-братовчедка Хелън.

Само за момент Хелън се изплаши, че той няма да го направи. Вече толкова пъти се беше чувствала обнадеждена и бе оставала разочарована, че се съмняваше някога наистина да се случи отново. Но то се случи. Той зарови ръце в косата й, придърпа я към себе си и я целуна.

Небето се изпълни с пламтящи стрели и огромни метателни оръжия, които миришеха на разтопен асфалт. Около тях всичко започна да експлодира, но Хелън изобщо не я беше грижа. Бе си у дома и не искаше да напуска този дом никога повече.

Отчаяно го обгърна още по-здраво с ръце и целувката стана безумна и трескава. Стрели летяха насам-натам, докато войниците на Орион отвръщаха на нападението на мирмидонците. Забелязвайки, че са попаднали на пътя на кръстосания огън, Лукас прекрати целувката, но продължи да я прегръща.

– Ще довършим това по-късно – обеща той задъхано, притискайки чело към нейното за момент, за да се успокои. После се обърна и я поведе обратно към земята.

Летяха бързо, избягвайки свирепото нападение от жилещи оръжия възможно най-добре, и се приземиха от своята страна на бойната линия. Стрелците бяха въоръжени до зъби със стрели: Звънтяха доспехи и скърцаше кожа. Армия от Потомци, макар и малка, посрещна първата вълна от армията на Тантал – трийсет и трима мирмидонци, които стояха срещу тях на широка пясъчна ивица, с Тантал като техен водач. Хелън се заслуша как Тантал крещи заповеди на застаналата в готовност армия, и реши, че трябва да му го признае. Той беше личното й страшилище вече от няколко месеца, но не беше страхливец.

Веднага щом Хелън и Лукас докоснаха земята, Орион и Кастор изтичаха да ги посрещнат.

– Как успя...? – Орион попита Хелън, докато гледаха как Кастор прегръща здраво сина си.

– Ще ти кажа по-късно – отвърна тя.

– Къде е Хектор? – попита Лукас.

– В моята палатка – отвърна Орион, като поведе Хелън и Лукас към нея. – Наистина си мисли, че ще се бие.

– Не мисля, че ще се бия; аз наистина ще се бия – обади се Хектор с най-сприхавия си глас от вътрешността на палатката.

– Хектор, ако отново вземеш, че загинеш, когато поема владенията на Хадес, ще те накажа наистина задълго в Тартар – каза Лукас, докато влизаха.

Хелън и Лукас влязоха вътре и първото, което забелязаха, бяха шест комплекта доспехи, висящи от поставките си, като кухи войници, застанали на пост да пазят стаята.

Бронзови за Хектор, бели за Орион, сребърни за Кастор и черни за Лукас – помисли си Хелън. Отделно от останалите, имаше комплект златни доспехи – формата и размерът показваха, че са изработени за жена. Това е мое.

Под доспехите Джейсън увиваше марля около гърдите на Хектор. Джейсън изглеждаше блед и отпаднал от изцеляването на брат си.

– Лукас! – възкликна Касандра и се хвърли към брат си. Той улови малката си сестра и я прегърна. Братовчедите му се спуснаха като рояк към него, прегръщаха го и го тупаха по гърба, но въпреки щастието им, че го виждат, всички бяха чули онова, което бе казал.

– Какво имаш предвид с това „когато поемеш владенията на Хадес“? – попита Касандра, като пусна Лукас.

– Какво стана? – Кастор попита обвинително Хелън, сякаш тя си беше свършила работата наполовина.

– Татко, виж, няма как да се измъкна от клетвата, която дадох. Но благодарение на Хелън, не се налага да поемам властта веднага. Да се съсредоточим върху настоящата битка. – Лукас стисна рамото на баща си, после се обърна към Хектор: – С Хелън погледнахме зад вражеските позиции от въздуха. Къде е картата? – Звучеше, сякаш беше планирал битка милион пъти.

Касандра отведе мъжете до една маса в ъгъла и Лукас веднага започна да разяснява разположението на вражеския лагер.

Хелън се готвеше да се присъедини към тях, когато чу познат глас. Беше далечен и слаб, зовящ от ничията земя между двете страни.

– Някой да помогне! – пищеше Клеър.

Изпитваше болка.

– Гиг? – повика я Хелън и изтича навън от палатката, отправяйки се към периферията на линията. Горящите топки катран, които мирмидонците бяха запратили по Хелън и Лукас, бележеха всичко с огромни облаци черен дим.

– Насам! – извика Клеър дрезгаво в отговор, някъде зад димната завеса.

– Хелън, недей! – изкрещя Орион, но Хелън не слушаше.

Нямаше значение, че Клеър беше предпочела Мат пред нея.

Викът на страдащата й най-добра приятелка заличи всичко останало и тя се втурна в ничията земя.

Нова вълна стрели бе изстреляна в мига щом Хелън стъпи на чертата – предупредителни изстрели от мирмидонците.

– Лени! – нададе вой Клеър, с накъсан от болка глас.

Тя беше някъде там в дюните, но Хелън не можеше да я види. Падаха твърде много стрели, а в шипковите храсти и блатната трева бушуваха пожари.

Хелън почувства как огромен прилив на сила се надига и излиза от нея, когато я завладя отчаяна нужда да открие Клеър. Няколко неща се случиха едновременно. Огньовете на земята угаснаха сред съскане на скреж и пара. Изви се мощен вятър и отвя обратно целия дим, разкривайки Клеър и Дафна, приведени на пясъка. Сто стрели спряха във въздуха, с бронзови върхове, балансиращи на ръба на магнитното поле, създадено от Хелън. За миг всичко застина неподвижно.

Със сърце, заседнало в гърлото, Хелън видя, че макар Дафна да предпазваше Клеър от огньовете с тялото си, и двете бяха уцелени от стрели.

Клеър кървеше обилно.

Хелън затича към нея, с изтръпнали от паника ръце. Със закъснение осъзна факта, че с изтичването си в ничията земя е излязла на бойното поле. Непреднамерено бе дала основание на мирмидонците от другата страна да направят същото.

Чу Лукас, Орион и Хектор да надават бойни викове зад нея, за да призоват войниците си. Като един, те се хвърлиха стремглаво в схватката, която Хелън неволно беше започнала. Тя виждаше единствено Гигълс, плачеща и стиснала стрелата в гърдите си.

– Излезте от нея! – изкрещя в някакъв глупав порив Хелън на стрелите, стърчащи от тялото на Клеър. Те се подчиниха и изскочиха от тялото на Клеър, правейки нещата много по-лоши. Реки от кръв започнаха да се леят от тялото на приятелката й.

Хелън стигна до Клеър и Дафна преди връхлитащите армии да се срещнат. Придърпа и двете плътно към себе си и се стрелна право нагоре във въздуха, докато Потомците и мирмидонците се срещнаха в сблъсък на мечове и щитове под нея.

Докато забързано водеше Клеър и Дафна към Джейсън, тя хвърли поглед надолу и видя Кастор, Хектор, Орион и Лукас да се врязват без доспехи във фалангата на мирмидонците. Лукас беше начело, яростно отбивайки удари. Видът му, както отблъскваше остриета на мечове с голи ръце, изпрати тръпка през тялото на Хелън и макар да знаеше, че никой меч или стрела не може да го убие, тя изпита облекчение, че трябва да се фокусира върху летенето и не може да гледа. След миг въведе Клеър и Дафна в палатката.

– Добре съм – настоя Дафна, като закуцука към масата и столовете. Хелън положи Клеър пред Джейсън и Касандра. Джейсън реагира незабавно, ръцете му засияха в синьо, за да спрат кървенето на Клеър, дори докато в сърцето му се промъкваше болка заради онова, което беше направила.

– Джейсън, чакай! – примоли се Клеър.

– Клеър, поне веднъж в живота си можеш ли просто да млъкнеш? – каза той гневно. Хелън погледна сърцето му, жълто и натъртено, и видя, че е толкова наранен от предателството на Клеър, та дори не може да я погледне в очите.

– Палас няма да се бие с теб и Хектор – изрече задъхано Клеър, упорито продължавайки. – Дедал отказва да се бие с Орион, а боговете са изгубили подкрепата на повечето Потомци на тяхна страна, защото хипнотизират простосмъртни. – От устата й рукна кръв.

Единствената проклета сила, която Хелън не притежаваше, беше именно тази, която най-много желаеше – умението да лекува любимите си хора, когато страдаха.

– Направи нещо! – изкрещя тя на Джейсън.

– Белият й дроб е пробит – каза той, докато Клеър се бореше под ръцете му. – Трябва да я пратя в безсъзнание.

– Клеър, моля те, успокой се – каза Касандра с утешителен тон. – Остави Джейсън да работи.

– Не! – отвърна Клеър, отблъсквайки сияещите ръце на Джейсън. Опита се да се надигне и да седне, но от устата й плисна още кръв. И въпреки това тя се пребори да предаде съобщението си: – Тантал, една шепа от Стоте братовчеди и мирмидонците са всичко, което е останало – каза тя, давейки се със собствената си кръв. – Тантал е начело на всичките. Той е мозъкът и е солидно охраняван от мирмидонците.

– Опитай се да не мърдаш – каза Касандра, като внимателно накара Клеър отново да легне.

– Толкова съжалявам – закашля се Клеър. – С Ари мислехме, че постъпваме правилно.

– Знам – отвърна Джейсън и тъмножълтата горчивина, която Хелън видя в сърцето му, се преобрази във великолепен червено-златист облак. – Сега, сериозно, млъквай, по дяволите – прошепна той нежно.

Прокара сияеща ръка над главата на Клеър и тя изгуби съзнание. Хелън загледа за момент как раните на Клеър започнаха да се затварят, а лицето на Джейсън ставаше все по-бледо и по-бледо от усилието да я изцели, а после се обърна към Дафна.

– Благодаря ти – каза Хелън неохотно. – Задето я доведе.

Дафна кимна и погледна надолу към една рана на бедрото си.

– Не съм в положение да искам нищо в замяна. Но те моля да оставиш Тантал на мен.

– Целият е твой – каза Хелън безчувствено, преди да излезе от палатката, за да литне над битката и да намери мъжете си.

Зърна първо Лукас. Биеше се редом с баща си. Тя знаеше, че с него всичко ще е наред и че той ще пази Кастор. Огледа се за Орион. Около нея засвистяха стрели, докато зад предните линии мирмидонците изпразваха колчаните си. Виждайки как стрелите отскачат от нея, те бързо прибраха лъковете си, като сочеха и крещяха при вида на невероятната гледка.

От въздуха Хелън откри Орион и Хектор да се бият гръб в гръб. Кръг от шестима мирмидонци ги бе притиснал натясно. Тя литна към тях и в мига, щом се приближи достатъчно, призова мечовете да изхвърчат от ръцете на мирмидонците. Шест меча скочиха в небето и започнаха да кръжат там, докато Хелън се приземи с разтърсващо земята тупване до Хектор и Орион.

Пристигането й нямаше очаквания ефект. Вместо да побягнат, мирмидонците започнаха да се приближават.

– Тиранинът – припяваха те в един глас, докато се движеха към нея в сгъстяваща се маса от омраза. – Убийте Тиранина.

– Не беше най-добрият ти ход, принцесо – упрекна я Хектор. Трескаво посочи с пръст към Орион: – Махни я от полесражението!

Преди тя да може да проумее защо Хектор бе толкова прегърбен и извън форма, Орион я метна през рамо и затича към палатката. Докато се друсаше неудобно върху гърба на Орион, тя успя да се надигне достатъчно, за да види как цялата фаланга от трийсет и няколко мирмидонци се насочва право към нея и проумя.

Царицата може и да беше най-подвижната фигура на шахматната дъска, но ако тя бъде отстранена, играта не свършва. Едва когато царят бъде притиснат в ъгъла, играчът обявява „шах и мат“. Хелън осъзна със закъснение, че тя е царят, а не царицата в играта.

Когато си помисли това, тя забеляза някой да тича през бойното поле, облечен в златни доспехи – нейните златни доспехи.

– Чакай! – изкрещя Хелън, посягайки към момичето в златно, което така лекомислено се представяше за нея. – Това е самоубийство!

Но момичето изчезна в дима, мъглата и прииждащите тълпи.

Когато потомците от Атинската династия сгъстиха редиците си зад Орион и се изправиха срещу преследващите ги мирмидонци, Хелън осъзна, че момичето в златната броня може да е само един човек. Майка й.

Дафна изчака, докато Джейсън почти се докара до безсъзнание с опитите да изцели Клеър, а Касандра отиде да му донесе храна и вода, за да го ободри, преди да свали златната броня от поставката й. Облече я бързо и, с лицето на Хелън, се втурна на полесражението.

Знаеше, че никога няма да се измъкне жива, но никога не й беше пукало за собствения й живот. Аякс беше изгубен за нея. Най-сетне, след всичките тези години, бе приела това. Оставаше й да постигне само едно нещо. Едно обещание, което трябваше да спази.

Всичко, което трябваше да направи, бе да прекоси позициите, докато мнозинството от бойците на Тантал са заети с битката. Тогава щеше да е достатъчно близо, за да го убие.

Беше заменила сърцето си за това преди месеци – сърцето й заради помощта на Хеката при отнемането на живота на един човек. Нямаше значение какви предпазни мерки вземаше Тантал. Хеката, пазителката на всички кръстопътища и прагове, беше обещала на Дафна, че ще отвори за нея всяка врата.

Докато пресичаше тичешком до ничията земя, част от Дафна се надяваше Хелън да повярва, че тя прави това, за да й помогне. Още по-голяма част от нея си пожелаваше това да е вярно. Но тя знаеше по-добре. Правеше го главно за отмъщение. Фактът, че помагаше на Хелън, беше просто допълнителна полза.

Мирмидонците се бяха разсеяли, преследвайки истинската Хелън, която Орион беше преметнал на рамо и отнасяше обратно зад бойните линии. Смущаващо, но Дафна знаеше, че отстраняването на дъщеря й от бойното поле е най-добрият ход. Въпреки цялата си вдъхваща страхопочитание сила, Хелън не бе роден боец и Дафна се зарадва, че Орион имаше благоразумието да я махне от пътя.

За разлика от великодушната си и лесно поддаваща се на заблуди дъщеря, Дафна беше влизала в много битки и знаеше как да си служи с меч. Без да обръща внимание на бързо заздравяващите рани на бедрото и рамото си, тя покоси на място неколцина членове на култа на Стоте братовчеди и започна да си разчиства пътека към вражеската позиция.

Дафна се завъртя в кръг да влезе в схватка с колкото може повече от тях, за да отвлече вниманието на врага от Хектор, Лукас и Кастор. Никой от мъжете на Хелън не беше с доспехи и трябваше да се прегрупират. Единственият начин това да стане би бил, ако Дафна успееше да спечели надмощие и да изтласка врага. Докато мирмидонците преследваха истинската Хелън, Дафна можеше да успее на косъм да прекоси позициите и да продължи към истинската си цел.

Уби трима души и порази с електричество друг, преди мълнията й да привлече вниманието на Кастор.

– Хелън! – извика той. Виждайки Дафна, обкръжена от все повече и повече войници, той понечи да й се втурне на помощ.

– Дръпни се назад, Каз! – изкрещя тя, нарочно дослужвайки си със стария му прякор. Той беше схватлив човек и бързо си Даде сметка, че момичето в златната броня не е Хелън, макар че изглеждаше точно като нея.

Кастор протегна ръка да попречи на Лукас да литне към нея и бързо обясни положението на сина си. Двамата насочиха вниманието си обратно към битката със Стоте братовчеди, а Дафна уби последния от мъжете, които я бяха обкръжили.

Втурвайки се през вражеските позиции, тя изрита от пътя си няколко хипнотизирани простосмъртни. Всички Потомци и мирмидонци бяха на бойното поле, а простосмъртните резерви още не бяха подредени. Дафна не искаше да използва меча си срещу простосмъртни и го прибра в ножницата, предпочитайки несмъртоносния ръкопашен бой.

С голи ръце тя се вряза в резервните войски и се отправи към група големи шатри, извиквайки предизвикателството си:

– Тантал! Нека решим това още сега – изкрещя преобразената като Хелън Дафна. – Един живот вместо хиляда! – Тълпата зашепна думата Тиранин. Хващаха се на въдицата. – Твоят живот или моят. Да сложим край на тази война, преди да започне.

Тантал отметна предното платнище на палатката си и излезе в пълно бойно снаряжение. Дафна спусна забралото на шлема и завъртя ефеса на сабята си между дланите.

– Но аз нямам мълния. Не мога да призовавам земетресения. Не мога да летя – Тантал протегна ръце, докато вървеше към нея, сякаш нямаше нищо за криене.

– Меч срещу меч – отвърна рязко Дафна в образа на Хелън. – Не се допуска друг талант. Само твоето острие срещу моето.

Всички в тълпата, с изключение на един човек, замърмориха в знак на съгласие.

– Хелън, недей! – изкрещя Ариадна. Баща й й попречи да изтича при Дафна. – Той е твърде добър.

– Без други таланти или номера? – Тантал попита неуверено Дафна. Не искаше да се изправи срещу нея, освен ако не беше сигурен, че може да победи.

– Никакви – каза Дафна, без да се поколебае, знаейки, че вече е заплатила за тази лъжа с цялото си сърце.

– Нека Хеката реши – каза Тантал, на когото започна да му допада идеята да бъде великият герой, като спечели войната с един двубой. – Приношение!

Палас пристъпи напред и хвърли шепа шафран във въздуха между Тантал и Дафна. Оранжев пламък изригна от пясъка и образува овал. Тантал и Дафна стъпиха безпрепятствено в границите на арената. Тантал измъкна бавно меча си от ножницата и й се усмихна.

– Палас ми разправя, че си служиш ужасно с меча – прошепна той със студена усмивка.

Дафна остави собственото си лице да се покаже през маскировката само за миг, за да разбере Тантал срещу кого се е изправил. Когато видя, че я разпозна и изражението му се парализира, тя бързо прие отново младежката версия на Лицето като Хелън и отвърна на усмивката му.

– Мисля, ще откриеш, че много съм задобряла.

Боговете се съсредоточиха върху двубоя: всеки от тях зае първокласно място досами оградената арена. Тантал се обърна, готвейки се да възрази, че се бие с Дафна, а не с Хелън, но беше посрещнат със стена от оранжев огън. Виждайки, че вече е невъзможно да се оттегли, Тантал се усмихна печално на себе си и кимна.

– Всяка злина, която съм извършил някога, съм я сторил, защото те обичам – каза Тантал точно толкова високо, че Дафна да го чуе. – Тъкмо ти би трябвало вече да разбираш това.

– Разбирам го – отвърна тя тихо. – И те мразя, че ме научи на това.

Той застана в единия край на овала, а Дафна – в другия. Оставяйки помежду си колкото може по-голямо разстояние, те се бяха спрели на дуел, в който всеки има право на един удар. Това нямаше да е дълга битка, изпълнена с изящно пристъпване и елегантно фехтоване. Като средновековни участници в двубой или бандити от Дивия Запад, и двамата се стремяха към единствения, смъртоносен удар.

Впуснаха се в бяг едновременно и се нападнаха взаимно. Всичко свърши за миг.

Дафна не обърна внимание на горещия жилещ удар, който бръсна врата й, и отсече главата на Тантал с един удар. Точно както бе сторил той с Аякс. Тя видя как главата на Тантал се търкулва покрай нея и се удря в преградата от оранжев огън, с мъртви очи, взиращи се в нея.

Най-сетне бе свършено. Дафна падна на колене, докато слушаше как безглавото му тяло постепенно рухва на земята зад гърба й. Последва тишина – а после звънтене в ушите й. Почувства познат, просмукващ се студ. Поглеждайки надолу, видя в пясъка около нея да се събира локва кръв. Опита се да вдиша и вместо въздух всмука през зъби солена течност, сякаш вдишваше сълзи. Тялото й рухна и падна в пясъка, докато кръвта от почти напълно отсечения й врат бликна навън.

Един ред от „Шотландската пиеса“⁶ пробяга през ума й: „Заспалият и мъртвият са нещо като картини“⁷.

Някога Аякс обичаше да я рисува, докато спи. Беше такъв невероятен художник...

Орион хвърли Хелън долу до Джейсън, който спеше – или беше припаднал – на пода до Клеър. Беше толкова ядосан, че Хелън не знаеше дали изобщо би трябвало да се опитва да го накара да се успокои. Реши да рискува едно извинение.

– Орион, съж... – поде тя.

– Тихо! – Орион вдигна ръка да я накара да замълчи. Пое си няколко пъти дълбоко дъх, за да се успокои, преди да подеме отново: – Какво си мислеше, по дяволите?

– Че това е моята битка, не твоята. Не на Лукас. Не на Хектор. Моята – Хелън се изправи и погледна Орион в лицето. – Опитвах се да се бия сама.

– Осъзнаваш, че това не е начинът, по който се правят тези неща, нали? Има си причина да избираме защитници – защото ако умреш, губим. Мислех, че разбираш това.

– Да, разбирам. Елена от Троя не е имала избор, освен да седи безучастно и да оставя други хора да се бият заради нея и всички знаем от колко голяма полза е било това за Троя – каза тя остро. Орион затвори уста и се обърна към арсенала.

– Наистина ме вбесяваш, Хелън – каза той, като разкопча колана си и рязко смъкна дрехите си, разсъбличайки се, за да може да се напъха в бронята си. Хелън се приближи бързо да му помогне.

– Знам, че е така – отвърна тя, като издърпваше надолу белия нагръдник на Орион. – Защото съм твърде страхлива, за да направя каквото наистина трябва да направя.

– И какво е това? – попита той, като протегна ръце, така че тя да завърже нагръдника отстрани. Касандра се появи до лакътя й; гривната, която Орион й направи, звънна приятно. – Котенце, какво правиш още тук? – попита я Орион нетърпеливо, сякаш току-що беше забелязал присъствието й.

– Аз... – започна тя.

– Върви вкъщи при Ноел и Кейт. Това място е твърде опасно за теб – сгълча я той. Касандра се поколеба, готвейки се да остави ръкавиците, които носеше, но Хелън улови ръката й и я спря.

– Касандра дойде да бъде близо до теб, за да не пророкува – напомни му Хелън. Засуети се за миг с връзките на бронята на Орион и бързо вдигна безпомощно ръце. – И е тук, за да те облече. Представа си нямам как се слагат тези проклети неща.

Хелън се дръпна назад и остави Касандра да свърши онова, което толкова очевидно искаше да направи. Да докосне Орион. Той дори не я поглеждаше.

– Е, давай, казвай. Умирам си да чуя какво е това, което си „твърде страхлива да направиш“ – каза Орион със скептично изражение, сякаш не вярваше наистина, че Хелън може да бъде страхлива по отношение на каквото и да било.

– Да се направя безсмъртна – отвърна тя с пресекващ глас. – И не „практически безсмъртна“ – не безсмъртна с изключение на една миниатюрна „клауза“, според която мога „да се откача от кукичката“ след не знам си колко милиарда години, ако ми дойде до гуша от всичко – а наистина, действително, безсмъртие от типа „докато звездите в небето угаснат“, за да мога да вляза в единоборство със Зевс. Не искам да бъда безсмъртна. – Почувства сълзите да парят ъгълчетата на очите й. – Ужасявам се от вечността.

Орион се отскубна от Касандра, сякаш я нямаше, и прегърна Хелън.

– Окей, да. Това би ужасило и мен – той я прегърна леко, за да не я притисне към бронята си.

Хелън отвори очи, докато Орион я прегръщаше, и видя Касандра да се взира в тях, със сини очи, разширени и изцъклени от обида. Хелън се отдръпна от Орион и остави известна дистанция между тях. Как можеше той да е толкова безчувствен към Касандра?

Нима просто не я харесваше? Хелън знаеше, че това не е вярно. Той беше искрено привързан към своето „котенце“ – просто не гледаше на нея като на жена. Да, беше малко млада за него в момента, но въпреки това имаше нещо странно в това как той явно не може да вижда в нея, както умееше с други хора. Както Богините на Съдбата не могат да виждат през него, помисли си тя. Еней беше син на Афродита, но и той никога не беше подозирал, че троянската Касандра го обича.

Хелън осъзна, че Богините на Съдбата сигурно крият Касандра от Орион до голяма степен по същия начин, по който Немезида крие Орион от тях.

– Преди всичко, защо трябва да ставаш безсмъртна? – попита той, като прекъсна потока на мисълта й и я върна към по-належащата ситуация.

– За да направя тази битка моя. Както трябваше да бъде още от началото – промърмори Хелън, като нервно потри ръце в джинсите си.

Чуха шумове пред палатката – звукът от тяхната завръщаща се армия. Хелън чу Потомци от Римската династия да казват: „Той е мъртъв! Тантал е мъртъв! На боговете не им останаха защитници!“.

Но тя знаеше, че боговете няма да бъдат победени толкова лесно. Щяха да изпратят всяка буря, всяко земетресение и всяка приливна вълна, с които разполагаха, преди да допуснат Хелън да си тръгне като победителка.

– Кой го уби? – извика щастливо Орион, като отиде до входа на палатката.

– Майка ми – отговори Хелън зад него. Изтича и го улови за раменете, преди да е успял да се присъедини към войниците си във веселието. – Орион. Не позволявай на Посейдон да разруши този остров. Отблъсни неговите земетресения, отблъсни приливните вълни. Достатъчно силен ли си да го нападнеш така?

– Ще опитам – каза Орион; лицето му побеля. – Натам ли отива тази война?

– Да – каза напевно Касандра. Хелън потръпна при този звук, сякаш някой беше излял ледена вода в гърба й.

Орион и Хелън се обърнаха да погледнат Оракула. Въздухът около нея проблясваше от цветове, а тялото й подскочи, сякаш някакъв юмрук я удари отвътре, но лицето и гласът й останаха под неин контрол, докато се бореше с Богините на Съдбата.

– Дванайсетимата безсмъртни не могат да се срещат със смъртни в открита битка. Тиранино, те ще пуснат в ход най-мрачните си оръжия, за да се бият с теб, докато със Зевс не се срещнете в битка като равни. Не отлагайте. Един от вас трябва да отиде в Тартар и да завърши цикъла.

– Ще се погрижим за това – каза Хелън предизвикателно.

Крехкото тяло на Касандра се разтресе, сякаш бе поразена от електрически ток. Лицето й се спаружи, а очите й се покриха с ципи от катаракти, когато най-ужасяващата от трите Богини на Съдбата, Атропа – онази, която прерязва нишката на живота, – си проби път и обсеби Касандра.

– Воалът на Немезида невинаги действа на вече ослепения – каза Атропа и заби пръст в окото на Касандра.

– Орион! – изпищя Хелън и той затича към Касандра да спре жестокото пророчество, което се опитваше да я унищожи отвътре навън. Но старата жена се отдръпна с танцова стъпка от тялото на Касандра.

– Няма отново да ни откраднеш съда, красавецо – изкиска се злобно Атропа. Накара бедрата на Касандра да се люшнат съблазнително, дразнейки Орион. – Посейдон призовава най-зловещите си любимци от дъното на океана. Кракенът⁸ идва да ви убие този път!

Орион обви ръце около Касандра и тя изгуби свяст, когато Богините на Съдбата бяха най-сетне прогонени. Вдигна я с такава лекота, с която би вдигнал кукла, и я отнесе до един стол, за да седне и да я държи в скута си.

– Котенце? – той нежно докосна лицето й. Тя не реагира. – Хайде, събуди се. – Той я разтърси; страхът го разгневяваше. – Касандра! – изрече заповеднически, но тя дори не трепна.

Хелън видя нещо да припламва в Орион и преди той да успее да отдръпне емоцията, тя я разпозна. Ярко проблясване на любов.

Викове и писъци на паника започнаха да се носят откъм войниците на бойното поле. Лукас, Хектор и Кастор влязоха забързано в палатката с побелели и втренчени лица.

– Какво става? – попита Хелън, опасявайки се от най-лошото, но мъжете бяха твърде зашеметени, за да проговорят.

Отвън откъм задния край на палатката, от страната на острова, Хелън чу гласа на Анди, с тона й на морска сирена, да нарежда на войниците да удържат позицията. Миг по-късно Анди се провря под платнището отзад и изпълни отвратен танц, сякаш по кожата й лазеха мравки.

– От водата изпъляват разни неща! – изписка Анди, на ръба на истерията. – Странни мъже-риби и жени-раци, и... – Млъкна насред изречението и размърда пръстите на ръцете си с ужасено изражение на лицето. – Целите са слизести! Аз съм наполовина сирена. Виждала съм повечето зловещи пълзящи гадини на дъното на океана, но тези същества са отвратителни!

Истеричният изблик на Анди събуди Джейсън и той се запрепъва към групата, с лице, толкова отслабнало и изпито, че беше почти като на скелет. Посочи към Касандра, просната на скута на Орион.

– Какво е станало? – попита дрезгаво.

– Пророчество – отговори Орион. – Не се събужда.

– Какво каза? – попита Лукас.

– Че трябва да направя нещо, защото ако не го сторя, боговете ще – и не мога да повярвам, че казвам това – пуснат на свобода Кракена. – Хелън все още не можеше да го проумее. – Кракенът изобщо гръцко чудовище ли е? – избъбри тя.

Кастор се окопити пръв и се втурна да свали доспехите на всички от поставките.

– Момчета! – каза грубо. – Помогнете си един на друг с броните. Бързо!

Хелън стоеше като закована, докато всички те се разсъблякоха, а после започнаха да пристягат взаимно ремъците на броните си. Чуваше как сърцето й бие в ушите. Как можеше да гледа всички тези хора, които обичаше, да умират?

– Как ще ви се хареса на всичките да видите Всесвят? – извика тя с треперещ глас. Всички се поколебаха, зашеметени от привидно безумното предложение на Хелън.

– Хелън? – каза Лукас, с убийствено сериозен глас. – Да не смяташ да направиш безсмъртни всички?

– Не – отвърна тя. – Ако направя всички безсмъртни и загубя от Зевс, той няма да има избор, освен да прати всички ви в Тартар завинаги. Няма друг начин да се отървеш от напълно безсмъртен. Не мога да ви причиня това. – тя се задъхваше. Изглежда, не можеше да си поеме дъх. Когато проговори, гласът й беше толкова висок, че прозвуча пискливо: – Но какво ще кажете всички да сте на практика безсмъртни, като Лукас?

Оглушителен тътен премина през небето и разтресе земята. Рухвайки на колене, Хелън почувства как Лукас се хвърли върху нея, запушвайки ушите й. Паникьосаните писъци бяха удавени от единичния страховит рев, за който Хелън знаеше, че може да означава само едно.

Кракенът се надигаше.

⁶ „Макбет“ – Б. пр.

⁷ „Макбет“, 2 действие, 2 сцена, прев. Валери Петров. – Б. пр.

⁸ Кракен – митично морско чудовище, което представлява гигантски октопод или сепия. Размерите му са над 15 метра дължина с пипалата. Обитава морските води на Исландия и Норвегия, но се среща и в други части на Атлантика. – Б. пр.