Чаровникът, който я укроти

ДЕВЕТНАЙСЕТА ГЛАВА

Тя се беше свила на кълбо и дишаше силно в коленете си, за да стопли поне мъничко лицето си, тъй че не беше забелязала Рейфиъл, преди той да се обади. Не беше злорадствал, както бе очаквала. Не беше показал нищо друго освен загриженост и гняв, че е излязла неподготвена.

Офелия бе започнала да се бои, че кочияшът няма да се завърне днес. Особено ако стигнеше града чак по мръкнало. Но всичките й страхове се разсеяха с пристигането на Рейфиъл. И за миг не се съмняваше, че той ще й даде топлина и сигурност. Вече не я интересуваше, че бягството й се е оказало неуспешно.

— Просто ще те целуна, Фелия. Гарантирам ти, че скоро няма да усещаш студа, а след няколко минути даже ще ти стане горещо.

Самата мисъл я сгря. Не че й стана топло, но думите му я накараха да забрави студа. Искаше й се наистина да я беше целунал, вместо само да приказва. Думите му предполагаха нейното съгласие, а тя предпочиташе да не признава нуждата си от неговия допир. Всъщност Офелия копнееше за устните му и беше разочарована, че той не бе предприел нищо след онази първа целувка в снега.

— Без съмнение говориш от личен опит?

— Разбира се. Страстта произвежда своя собствена топлина. Да пробваме ли?

Той искаше позволението й. Колко благородно от негова страна. Кога този мъж щеше да защити репутацията си на женкар, по дяволите?! Сигурно се опитваше да прелъстява само жени, които харесва, а той отдавна ясно бе показал, че тя не спада към тях.

— Непременно — въздъхна Офелия. — Готова съм на всичко да се стопля.

— На всичко? — ухили се той.

— Почти на всичко.

Но когато се доближи, той още се хилеше. После устните им се докоснаха. Неговите не бяха студени, нейните — по всяка вероятност да. Но не за дълго. Ала Рейфиъл не я докосваше по никакъв друг начин, сякаш нарочно се въздържаше. А може би не искаше наистина да я целува! Тя усети неочаквана възбуда.

— Не се безпокой — предупреди я той. — Но когато направих предложението си, нямах предвид непорочни целувки. Ключовата дума е „напрежение“, а напрежението идва със страстта.

— Какво искаш да кажеш? — стресна се тя.

— Това.

Това се оказа нещо съвсем различно. Рейфиъл я притисна към гърдите си и я прегърна, за да не му избяга. Устата му се сключи с нейната, разтваряйки устните й с езика си. Това шокира Офелия. Тя си беше откраднала много целувки с различни мъже, но те обикновено свършваха внезапно, като шамар. Никога не беше стигала до такава изумителна интимност, от която дъхът й секваше, а сърцето й се разтуптяваше.

Той се облегна на седалката, повдигна я в скута си, без да откъсва устни от нейните. Сякаш Офелия лежеше на него — колко вълнуващо! Едната му ръка още я придържаше, но другата си играеше с косата й. По гърба й пробяга тръпка, която нямаше нищо общо със студа.

— Стопли ли се? — попита той, докато обсипваше страните и брадичката й с целувчици.

— Да.

— Искаш ли да усетиш ръцете… ми върху тялото си?

— Не и ако са ледени.

— Вярвам, че няма част от мен, която да е ледена. Ще ти покажа.

Пръстите му погалиха бузата й, а устата му жадно започна да пие от нейната. Ръката му направо беше гореща. Той разкопча палтото й и обхвана гърдата й. Офелия изпъшка. Дори не беше сигурна дали това е знак на протест или реакция на неудържимо удоволствие, защото ръката му разбуждаше великолепни, чувствени усещания, карайки я да копнее за още по-голяма близост.

— Не си слаба навсякъде — шеговито подхвърли той.

Забележката му беше свързана с негов коментар, че е прекалено мършава. В гласа му имаше нескрито задоволство. Офелия пламна и се сгорещи още повече. Но въпреки че подхвърляше забележки, Рейфиъл не й даваше възможност да му отговаря, защото всъщност не спираше с целувката си, а само подготвяше езика си за по-дълбоко настъпление.

И тогава той нежно засмука езика й. Тя простена и неволно обгърна врата му с ръце. Коленете й се придвижиха към гърдите му. Тя извика жално, когато той престана да мачка гърдата й. Той не спря да я милва, после се насочи в друга посока. Рейфиъл я сграбчи за дупето и я притисна още по-плътно към себе си.

— Възприемай ме като възглавница — прошепна той в ухото й. — Няма нищо лошо в това да се изтегнеш отгоре ми.

Откъде знаеше какво й се иска? Офелия направо искаше да се просне върху него! Бързо бе усвоила новия начин за целувки и сега даже пое инициативата, въпреки че Рейфиъл бързо й я отне. Двамата се дуелираха с език! Бореха се за надмощие, или поточно казано, споделяха едно и също надмощие. Сега телата им се потяха от жега.

Ръката му се плъзна под полата й. Офелия усети как студеният въздух я облъхна леко, но не му обърна внимание, защото пръстът му се плъзна нагоре по бедрото й. Тя буквално подскочи в скута му, когато той я докосна между краката. Стисна я още по-здраво. Искаше да й достави огромно удоволствие. Тя не го отблъсна, защото потъна във вихъра от нови и непознати усещания, които пръстът му предизвикваше.

Офелия сграбчи косата му, без да знае защо го прави. Целуваше го ненаситно, а насладата й нарастваше главоломно. Тялото й тръпнеше от желание. Вече не й беше студено. Нещо избухна в нея. Вероятно щеше да изкрещи, ако Рейф не беше уловил вика й с устата си. Оргазмът я заливаше на вълни, а кожата около пръста му пулсираше.

Заситена и опиянена в обятията му, Офелия можеше да стои така цяла нощ. Той нежно целуваше челото й. Сега ръката му спокойно галеше външната част на бедрото й. Рейфиъл продължи да я държи в скута си, без да прави опит да я отмести. Искаше й се да заспи. Без съмнение Рейфиъл щеше да я топли с горещото си тяло.

Той се напрегна. Явно беше чул някакъв шум навън. Тя също чу нещо и надигна глава от гърдите му. Когато вратичката се отвори рязко, двамата вече се бяха отдалечили един от друг. А горкият Албърт, който искаше да й каже, че е намерил резервно колело, не успя да продума. Юмрукът на Рейфиъл се заби в лицето му и кочияшът се строполи по гръб в канавката.