Чаровникът, който я укроти

ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Това беше поведението, което Офелия си позволяваше като дете — говореше припряно, инатеше се като муле, отдаваше се на самосъжаление. Но сега беше намесено нещо много повече.

Тя беше омъжена за Рейфиъл Лок, виконт Линфийлд в тясното преддверие в къщата на мировия съдия благодарение на специалното разрешително, което Престън беше дал на сина си за всеки случай. Лейди Кейд и Мери им станаха свидетели. Останалите гости се оказаха прекалено шокирани, за да се помръднат, но домакинята направо беше подскочила при този шанс. Това щеше да бъде най-забележителното събитие на сезона, а тя щеше да може да го разказва като свидетелка.

Офелия определено не си беше представяла своята сватба по този начин. Много пъти беше фантазирала как върви по пътеката на някоя църква, облечена във великолепно одеяние. Пейките щяха да са претъпкани с усмихнати дами, ликуващи, че тя най-сетне е напуснала брачния пазар, и намръщени джентълмени, нейни многобройни обожатели, които оплакват загубата си. Всъщност гражданската церемония се оказа доста кратка и в нея нямаше нищо вълнуващо. Дори майката на съдията хъркаше в съседната стая! Поради тази причина не ги поканиха в салона да изрекат обетите си. Ако това въобще бяха обети.

Може би сега само обещаваха да се оженят на по-късна дата. Офелия бе толкова замаяна, че не можеше да мисли или да се фокусира за дълго върху смисъла на думите. Но ако церемонията беше окончателна, единственото хубаво нещо беше, че баща й не бе там, за да злорадства, че се изпълнява точно волята му.

Нервна и объркана, Мери бъбреше неспирно за разни дреболии, докато откарваха лейди Кейд обратно в дома й. Младоженците въобще не си продумаха, все едно не се бе случило нищо значително. Включиха се в разговора, но само за да е доволна лейди Кейд. Поне Рейф постъпи така. Трябваше да измъкват от Офелия всяка дума, точно както по време на церемонията. Съсредоточена в своята злочестина тя съзнаваше, че трябва да отговаря. Страхотен спектакъл, няма що. На сутринта лейди Кейд щеше да разказва на всички, че церемонията била прибързана и със сигурност не подобавала на бъдещ херцог, но пък колко романтично, че младите не можели да чакат. Какво нетърпение!

След като върнаха домакинята у дома й, настъпи дълбоко мълчание. До къщата на семейство Рийд имаше само няколко преки. Рейф обаче не остави там само Мери. Той свали и Офелия.

— Сега да те видим — тросна й се той. Вратичката се затръшна и каретата потегли.

На входната алея нямаше сняг, но Офелия буквално замръзна. Това бе прекалено много. Защо Рейф се върна в дома си, след като се ожени за нея? Бяха ли женени всъщност? Не можеше да се каже, че е слушала съдията.

Мери я прегърна през кръста, докато двете гледаха как каретата на виконта се отдалечава.

— Не разбирам какво се случи току-що — объркано призна майка й. — Ако баща ти не ме беше уверил, че двамата с младия Лок със сигурност ще се ожените, никога нямаше да позволя така да те отведе при онзи магистрат. Ама и ти си една, Фили! Къде ти беше умът да се съгласиш на такава прибързаност?

Така ли беше станало? Да, когато подведе Рейф да повярва, че е разпространила слуховете за годежа им, сигурно беше дала един вид негласно съгласие. Обещанието й, че ще почерни дните му и ще прекрати ергенството му, навярно също можеха да се тълкуват в този дух. Но тя определено не беше очаквала такава реакция от негова страна. Всъщност просто се опитваше да го нарани толкова силно, колкото той нея.

— Наистина ли съм омъжена, мамо? — плахо попита тя, взирайки се замаяно в пустата улица. — Или това беше само подготовка към истинска сватба? Например официално обещание за женитба, което изисква писмена форма и присъствието на свидетели?

— Никога не съм чувала за подобно нещо — намръщи се Мери.

— Може би за синовете на херцозите има специални правила…

— Да се приберем на топло. — Мери поведе дъщеря си към къщата. — И не, това не е подготовка. Единственото странно нещо е, че сватбата се състоя в деня, в който бе взето решението за нея. Честно казано, не съм изненадана, че един член на семейство Лок разполага със специално разрешително. Нали разбираш, богатите и високопоставените имат дребни привилегии, които открай време нервират баща ти. Шърман просто няма връзките да си уреди същите.

— Тогава е трябвало да си вземе жена от тези среди, вместо да бута мен нагоре по социалната стълбица — измърмори Офелия.

Мери обаче я чу и се усмихна.

— Такива бяха намеренията му, скъпа — преди да се влюби в мен.

Офелия погледна майка си. За пръв път научаваше тази подробност. Баща й се е отказал от домогванията си заради Мери? Това би било много романтично, ако истината не беше друга. Той не се беше отказал от тях, просто се бе заредил с амбицията да ги види постигнати от дъщеря му.

Мери въздъхна, докато двете сваляха връхните си дрехи в преддверието.

— А аз си мечтаех да ти организирам грандиозна сватба. Знам, че когато действително осъзная смисъла на случилото се, ще бъда много разочарована.

Не стига, че Офелия се чувстваше зле, а това изказване само добави към товара й. Мери беше най-добра в устройването на приеми и тържества. Живееше за това. Венчавката на единствената й дъщеря би трябвало да бъде нейното върховно постижение. Но й беше отредена само ролята на свидетел.

— Съжалявам — пророни Офелия.

— Недей, скъпа. Със сигурност не бива да се кориш, че твоят млад мъж изгаряше от нетърпение. По лицето ти беше изписано, че си изненадана като всички останали. За всичко обвинявам специалното разрешително. Щом такова нещо е в джоба ти, ти просто си изкушен да го използваш.

Офелия изпита още по-силни угризения на съвестта.

— Останала си с погрешни впечатления за случилото се, мамо. В отношенията ни няма нищо романтично.

Мери отново се намръщи.

— Какво имаш предвид?

— Не се ли питаш защо моят съпруг ме остави тук с теб, вместо да ме заведе у дома си?

— Ами да. Усетих някакъв гняв в него, който той всячески се стремеше да прикрие. Но не се и съмнявам, че щом го е направил, значи си има основания.

— О, да, основания има. Той например не искаше да се жени за мен повече, отколкото аз за него. Реши да ми натрие носа заради нахалните ми приказки, въпреки че те нямаше да подействат без слуховете, които се носеха за нас.

От всичко Мери чу само едно:

— Ти наистина ли не го искаше за съпруг?

— Щях да го искам, ако татко не настояваше толкова за този съюз и ако двамата с Рейф бяхме открили причини да се свържем. Бяхме на косъм да ги открием, но… не ни било писано.

— Но ти обичаш ли го?

Пак същият въпрос.

— Наистина не знам — едва успя да измърмори Офелия. — Никога преди не съм се чувствала толкова добре с някой мъж. С него не изпитвам нужда да преценявам всяка своя дума, но и никой друг не ме е вбесявал толкова — все крайности, както виждаш. С Рейф преживях великолепни неща, които няма да забравя. Той пробужда детето в мен, а също момичето и жената. Определено си играе с всички мои емоции.

— Майчице! — едва чуто промълви Мери, когато не получи от дъщеря си твърдо „да“ или „не“.

— Защо се прибирате толкова рано? — попита ги Шърман от горната площадка на стълбището. — И какво си бъбрите тайно там долу?

— Мили Боже! — прошепна Мери. — Едва сега ми хрумва, че баща ти пропусна сватбата ти. Направо ще побеснее!

Светъл лъч в един иначе кошмарен ден, реши Офелия.