Чаровникът, който я укроти

ТРИЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Тя отново се намираше в обятията му, но не беше същото, когато десетки очи се впиваха в тях. На Офелия й беше трудно да се оправя с емоциите си и да контролира поведението си, когато цялото внимание на Рейф бе насочено към нея. Трябваше да скрива усмивките си — твърде много хора ги гледаха. Трябваше да избягва погледа му, защото бе твърде лесно да се загуби в синевата на очите му и да забрави къде се намира.

В официално облекло този мъж бе прекалено красив. Всяка жена в залата вероятно й завиждаше, и то не по обичайните причини! В черен фрак, със снежнобяло шалче, Рейф бе зашеметяващ.

А и палавият му намек, че искал да я вкуси! Боже, не можеше да повярва! При тези думи краката й се бяха подкосили. Как можеше да я заслепи с чувственото си излъчване чак сега, когато не можеха да сторят нищо, за да задоволят сексуалните си щения. Щеше й се да мисли, че той просто не може да се стърпи, но вероятно Рейф се чувстваше по-сигурен, защото нито тя, нито той можеха да откликнат на желанията си.

Танцът приключи неочаквано скоро. И по-добре. Офелия едва се удържаше да не докосне Рейф на едно по-интимно място от китката.

— Знаех, че ще бъдеш тук — свенливо си призна тя.

— Значи си хванала слугата ми да шпионира?

— Какъв слуга?

— Няма значение. Как разбра?

— Женска интуиция. Може би защото ти подхвърли, че смяташ да ми помогнеш с намирането на съпруг.

Всъщност Офелия се надяваше, че Рейф ще я поправи, но той се задоволи да отговори:

— Аха! Не забравяй, че трябва да обсъдим въпроса внимателно. Нали не искаш да преминеш от опеката на баща си под нечия друга? Между впрочем, как мина срещата ви, освен че той те ядоса?

— Премина точно както очаквах. Но като имам предвид как сме си крещели при други наши спорове, мина отлично.

А после Рейф напълно беше потушил гнева й в трапезарията, но Офелия премълча тази подробност. Споменът за целувката обаче накара страните й да поруменеят още.

— Но не мисля, че разполагам с време, за да се бавя с избора на съпруг — продължи тя. — Татко е твърдо решен да приключи с въпроса, а той все още дърпа конците.

— Имам намерение да си поговоря с него.

— Недей! Ако сметне, че имаш някакви чувства към мен, така само ще го насърчиш.

— Мътните го взели, той пък за къде се е разбързал?

— Не се ли сещаш? Цял живот ме чака да се омъжа, за да получи социални облаги. Смяташе, че въпросът е решен с Дънкан, и беше невероятно щастлив от годежа. Но сега, когато кроежите му се осуетиха, определено е нещастен. Даже е бесен. Затова не се изненадвай, когато ти кажа, че те е харесал.

— Прощавай, но баща ти не е мой тип.

Той изрече думите с такава безизразна физиономия, че тя избухна в смях, но все пак се почувства длъжна да го предупреди:

— Но той е съвсем сериозен. Наумил си е, че те иска за зет.

Рейф потрепери.

— Боя се, че не е изключено да съм насърчил подобно хрумване в писмото си до него. Намекът е могъщо средство за убеждаване, което подлежи на всякакви тълкувания.

Той я водеше към майка й и без съмнение възнамеряваше да я остави. За нещастие Мери още си бъбреше със Сабрина и леля й Хилари. Дънкан също беше там, нежно обгърнал раменете на девойката.

Кой да помисли, че двамата ще се обикнат така? Красивият, едър шотландец и сладкото врабче, което в никакъв случай не можеше да се нарече красавица. Но дарбата на Сабрина да гледа с ирония на всяка ситуация и да споделя необичайната си гледна точка с другите, вероятно бе завоювала сърцето на Дънкан. Първо се бяха сприятелили, а любовта бе изникнала от дружбата им. Ако Офелия не беше заслепена, тя по-рано щеше да усети какво става.

Предполагаше, че дължи извинение и на Дънкан, защото той бе преживял същински ад, докато живееше с мисълта, че тя ще му бъде съпруга. Но колкото и да е странно, онези неприятни дни може би нямаше да се случат, ако тя не беше подходила към него с предразсъдъци.

Тогава, колкото и да е странно, двамата можеха да се влюбят един в друг. Каква невероятна мисъл! И все пак нещата можеха да се развият по този начин, ако тя не беше толкова егоцентрична и твърдо решена да развали годежа си с него. Той пък бе отблъснат от нейните обиди и високомерието й. Тъй че едно извинение би могло да се обърне срещу нея: извинявай, че си намерил истинската любов с друга. Не, така нямаше да стане.

Този път Сабрина й се усмихна. Доволна и облекчена, Офелия също й се усмихна. После съзря предпазливия поглед на Дънкан и се опита да го предразположи:

— Здравей, Дънкан — почти свенливо изрече тя. Изненадана съм да ви видя в града със Сабрина, при положение, че сватбата ви наближава.

— С моите дами дойдохме само колкото да купим някои неща за роклята.

Хилари Ламбърт грейна в усмивка, когато чу как шотландецът я включи сред дамите си, въпреки че през цялото време не спря да бъбри с Мери. Двете стари приятелки не можеха да се наговорят за времето на тяхната младост.

— Поздравления по случай предстоящото ви бракосъчетание — добави Офелия. — Много се радвам и за двама ви.

— Проклет да съм — изненадано възкликна Дънкан, — но ти говориш искрено!

Това не беше точно въпрос, но Офелия отговори:

— С теб можехме да се разберем, ако не бяхме принудени да се запознаем, но не се и съмнявам, че Сабрина е по-добрият избор за теб. Тя ще ти бъде много по-добра съпруга от мен.

Дънкан се обърна с невярващ поглед към Рейф.

— Предавам се, братче. Не ми е нужно да се уверявам повече. Спокойно мога да заявя, че тя е нов човек. Радвам се, че загубих баса.

Офелия се намръщи, но смисълът на казаното от двукратно бившия й годеник, не стигна веднага до съзнанието й. Докато не видя как Рейф се сви като от удар.

— Това беше комплимент за твоя успех, Фелия — опита се да спаси положението той.

— Облог? — извиси глас тя, сякаш Рейф не беше казал нищо. — Всичко е било заради облог? Подложил си ме на този ад заради някакъв си облог?

— Изопачаваш нещата.

— Нима?

— Не — увери я Рейф. — Знаех, че можеш да се промениш, защото всеки е способен на промяна. Облогът просто беше начин да убедя Дънкан.

Офелия хвърли поглед към Дънкан, който на свой ред се сви. Сабрина изглеждаше притеснена. Заради годеника си? Или защото Офелия вдигаше скандал? Хората се обръщаха да я гледат. Мери и Хилари спряха да си приказват и почти едновременно попитаха какво има.

Офелия не отговори. В момента можеше само да си представя как Дънкан и Рейф се хилят, докато се хващат на бас, забавлявайки се за нейна сметка. Дали всичко, което си беше мислила, всичко, което Рейф й беше казал, е било лъжа? Отправи му убийствен поглед.

— За моето щастие значи? Когато просто си искал да изкараш пари — от мен?! Боже, какъв лъжец си!

— Фелия, обещавам ти…

Тя не дочака обясненията му. Вече тичаше към изхода, а майка й я следваше.

— Какво се случи? — задъхано попита Мери, докато се мъчеше да не изостава от дъщеря си.

Офелия даже не изчака да докарат каретата. Просто се втурна навън да я намери. Тъй като тя се оказа на близкия завой, майка и дъщеря пътуваха към дома буквално секунди, след като влязоха в нея.

Офелия мълчеше. Думите засядаха в гърлото й. Но сълзите, които се стичаха по страните й, бяха достатъчен отговор за Мери. Тя галеше дъщеря си, която хълцаше сърцераздирателно на рамото й.

Рейф стоеше на входната врата, гледайки как каретата на Офелия изчезва по улицата. Той също я беше последвал, забавяйки се само за да каже на Дънкан:

— Много ти благодаря, стари друже.

— Че тя не знаеше ли за баса? — попита Дънкан.

— Не, по дяволите, не знаеше! Да виждаш думата „идиот“, изписана на челото ми? Не ли? Само почакай, без съмнение скоро ще се появи.

— Какво я интересува дали сме се обзаложили, или не? Нали е променена. Нали вече не е опърничава и свадлива.

— Тя се промени, защото имаше цел. Но сега е убедена, че целта й е била погрешна. А това като нищо може да съсипе всичките ми усилия.

— Тогава тичай след нея да й обясниш. Не ме оставяй да се пържа на бавен огън.