Чаровникът, който я укроти

ЧЕТИРИЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

— Не разбираш, Шърман — каза Мери. — Тя си легна разплакана. Случилото се изобщо не я радва.

— А аз съм много щастлив, така ли?

Двамата седяха в трапезарията, а закуската изстиваше в чиниите им. Мери беше разказала на съпруга си какво се е случило през изминалата вечер и предсказанието й се сбъдна. Шърман побесня и настроението му не се беше оправило и на сутринта. Обикновено Мери винаги запазваше спокойствие, но днес беше разстроена като него, само че по други причини.

— Дъщеря ни можеше да има най-забележителната сватба на столетието — продължи Шърман. — Дори кралят и кралицата можеха да дойдат. Съзнаваш ли само какви възможности са безвъзвратно загубени…

— Поне веднъж ще помислиш ли за дъщеря си, а не за проклетите „възможности“?

Мери рядко повишаваше тон на съпруга си. За разлика от Офелия тя не беше избухлива и нямаше склонност към емоционални изблици. В редките случай, когато му креснеше, Шърман бързо си взимаше бележка. Сегашният случай не беше изключение. Той рухна на стола си. Разгорещеното му лице се поохлади. Погледът му предпазливо се стрелна към жена му.

— Изведи я да пазарувате — измърмори той. — Модните бутици оправят настроението на всяка жена.

— Колко си груб, Шърман!

— Но съм прав, нали? — изчерви се той.

— Пазаруването лекува някои по-незначителни неприятности, но тази катастрофа изобщо не може да се нарече „незначителна“. Освен това Офелия не плаче за пръв път тази седмица. Знаеш, че когато стоя два дни в стаята си, не беше болна. Нещо дочуто просто я беше съсипало.

— Какво?

— Не зная. Тя не пожела да обсъдим въпроса и се опита да омаловажи проблема. Но никога не съм я виждала толкова ядосана или сломена — е, освен когато я сгоди за Мактавиш.

Шърман отново се изчерви.

— Моля те, скъпа, да не подхващаме пак старата песен. Това щеше да е страхотен съюз, ако Офелия му беше дала шанс.

— Сега не говорим за това. Въпросът е, че дъщеря ни е нещастна, защото се омъжи за човек, който очевидно не я иска.

Той гневно скочи да защити детето си:

— И за миг няма да повярвам, че съществува мъж, който да не иска този ангел.

Мери повдигна вежди.

— Да, дъщеря ни има вид на ангел, но ти знаеш, че необикновеното й детство, което тя дължи изцяло на теб, не само я направи високомерна и заядлива, но и я лиши от доверие към хората.

— Трябва ли мен да обвиняваш за всичко?

— Да, когато ти действително си отговорен. Безброй пъти те предупреждавах да не я третираш като вещ, с която просто няма как да не се похвалиш. Държеше се с нея като с възрастен, а тя беше само дете. Накара безкрайна върволица от ергени да минава през дома ни с предложения за брак, когато Офелия още не беше готова за такова нещо.

— Ако държиш да знаеш, дори аз се подразних от безбройните предложения.

— А как мислиш се е чувствала тя? Вашите разпри са пословични в целия квартал. Така крещяхте, че ви чуваха на улицата!

Шърман за пореден път се изчерви.

— Забеляза ли, че когато се върна от гостуването си при Лок, не беше толкова избухлива? Едва я познах.

— Ти никога не си виждал добрата й страна по простата причина, че тя е реагирала към теб твърде емоционално. Но да, видях забележителна разлика в нея след прибирането й. Беше омекнала. Сякаш тръните от стеблото на розата бяха опадали.

— Мислиш ли, че от семейство Лок са я смачкали с превъзходството си? — попита Шърман.

— Нищо подобно не мисля. А ние не сме срещали никого от тях, освен виконта и сестра му. Не си въобразявай за хората неща, които може да се окажат напълно погрешни.

Той сви рамене.

— Тогава какво я е променило? Навярно ти е споменала нещичко?

— Аз съм нейната майка, Шърман, не най-добрата й приятелка. Офелия рядко споделя с мен, въпреки че бих дала всичко да е другояче.

Мислите на Мери отново се завърнаха към печалното положение. Думите й заседнаха в гърлото от вълнение и мъка:

— О, Шърман, нашето дете не е щастливо! Съзнаваш ли този простичък факт? Тя е най-красивото момиче на света, а също и най-нещастното.

— Какво да направя?

— Да я разсърдиш? Прощавай, изплъзна ми се от устата. Но трябва да признаваш, че това е единствената й реакция спрямо теб. Не съм сигурна дали това би могло да се промени. Най-странното е, че според мен тя го обича. Не че е казала такова нещо, но заговори ли за него, лицето й грейва. Което не обяснява защо дъщеря ни е тук с нас, а той замина неизвестно къде. Мисля, че Офелия е била права: той наистина не е искал да се жени. Направил го е само заради глупавите слухове, които, ако бих могла да добавя, ти разпространи, разправяйки наляво и надясно, че тя гостува на семейство Лок и очакваш годеж след края на визитата.

Лицето на Шърман се обагри в мораво.

— Ще се отбия при Лок, за да видя накъде духа вятърът.

— Недей — посъветва го Мери. — Да не би допълнително да утежниш положението. — Но после се поправи и разгорещено добави: — Ако обаче до няколко дни зет ни не дойде да прибере жена си, аз лично ще отида да му кажа какво е мнението ми за него. Няма да допусна дъщеря ми да стане за посмешище.