Допустим риск

ВТОРНИК, 4 ОКТОМВРИ 1994 ГОДИНА

В миг Ким бе изтръгната от дълбините на съня — беше ударил страховит гръм. Къщата още се тресеше от мощния тътен, когато Ким осъзна, че е седнала в леглото.

Задуха силен вятър и плисна като из ведро — бурята най-после се беше развихрила. По аспидния покрив затрополиха едри като град капки. Дъждът заблъска по мрежата на отворения западен прозорец.

Ким скочи от леглото и хукна да го затвори. Усещаше как вятърът напира и вкарва водата вътре в стаята. Не бе успяла да затвори, когато една от мълниите падна върху гръмоотвода на куличката в замъка и озари цялото имение с остра синкава светлина.

За миг на моравата между къщата и замъка стана светло като ден и Ким видя нещо, от което я побиха тръпки: по тревата тичаше полугола жена, която приличаше на призрак. Макар да не беше съвсем сигурна, стори и се, че това е Елинор.

Свъси се — светкавицата беше последвана от оглушителен гръм. Въпреки че ушите и пищяха, тя пак се напрегна и се взря в мрака. Но дъждът беше толкова проливен, че не се виждаше нищо. Ким почака пак да блесне светкавица, после се отказа.

Дръпна се навътре и хукна през коридора към стаята на Едуард. Беше сигурна, че не халюцинира — навън наистина имаше някой. Но кой и защо би стоял навън, когато вилнееше такава буря, особено когато наоколо върлуваше и див звяр?

Господи, трябваше на всяка цена да каже на Едуард! Изненадана, видя, че вратата му е затворена — досега той винаги я държеше отворена. Младата жена почука веднъж, после, когато не и отговориха, втори път, вече по-силно. Надзърна през ключалката в старата брава. Допотопният ключ беше вътре, но не бе завъртян. Ким влезе.

Дочу тежкото дишане на Едуард. Повика го няколко пъти все по-силно, той обаче не се помръдна.

Поредната мълния обля стаята със светлина. Ким зърна за миг Едуард, прострян върху кревата с разперени ръце и изпружени крака. Беше по бельо. Дори не бе изул единия крачол на панталона, който висеше от леглото.

Младата жена се смръщи в очакване на гръмотевицата, която удари след броени секунди. Бурята сякаш се бе пренесла над имението. Ким запали лампата в антрето и светлината се плисна и в стаята на Едуард. Втурна се към леглото му и отново се опита да го събуди с вик. Когато и този път не се получи, го разтърси лекичко. Той не само че не се събуди, не се промени дори дишането му. Ким го разтресе още по-силно — вече се тревожеше. Едуард сякаш беше в кома.

Тя включи и нощната лампа. Младият мъж бе самото въплъщение на спокойствието: лицето му беше отпуснато, устата зееше отворена. Ким го хвана за раменете, раздруса го с все сили и го повика за кой ли път. Той се размърда неспокойно и отвори неразбиращо очи.

— Едуард? Добре ли си? — попита младата жена. — Събуди се! Разтърси го отново: главата му климна първо на едната, сетне и на другата страна, все едно беше на парцалена кукла. Едуард започна да се озърта, сякаш не осъзнаваше къде се намира. Най-сетне погледът му се фокусира върху Ким.

Зениците му внезапно се разшириха като на котка, която се готви за скок. После той присви очи, докато те не се превърнаха в тесни цепки, и оголи горните си зъби. Спокойното му допреди малко лице се сгърчи в гримаса на необуздана ярост.

Потресена от тази ужасна промяна, Ким пусна раменете му и отстъпи назад. Не можеше да повярва, че Едуард се е разгневил толкова само защото го е събудила. Той изръмжа като див звяр и се надигна в леглото — гледаше я, без да мига, с нечовешка омраза. Изглеждаше готов да я убие.

Тя се втурна към вратата — бе усетила, че след миг той ще се нахвърли. Чу го, че рухва на пода, явно се бе препънал в панталона, който не бе изул докрай. Затръшна вратата на стаята му подире си и завъртя стария ключ.

Спусна се надолу по стълбите към телефона в кухнята. Разбираше, че с Едуард се е случило нещо ужасно. Той не просто и беше ядосан — държеше се като превъртял.

— Майчице! — трепереше Ким и в главата и хаотично се въртяха едни и същи въпроси. — Полудял ли е? Или е дрогиран? Какво става? Та той е готов да ме разкъса! Какво да правя?.

Младата жена трескаво набра телефона на полицията, но докато се свърже, вратата на стаята горе изпращя и се хласна о стената. След миг Ким чу как Едуард ръмжи в горния край на стълбището, а после затича с тежка стъпка надолу.

Уплашена до смърт, Ким захвърли слушалката и побягна към задната врата. Извърна се за миг и погледна през рамо. Зърна Едуард, който се блъсна с все сила о масата в трапезарията, яростно я преобърна с две ръце, с хаотични ритници размята изпречилите се на пътя му столове и се хвърли да я догонва. Беше направо обезумял.

Ким отвори рязко вратата и панически се втурна под проливния дъжд — водната завеса в миг я измокри до кости. Единствената и мисъл бе да повика някого на помощ, а най-близкото място беше замъкът. Младата жена заобиколи къщата и се понесе колкото и крака държат през подгизналата, тънеща в мрак морава.

Поредната страховита светкавица озари всичко наоколо с режещ електрически блясък, замъкът се открои върху тъмното небе. Последва оглушителен гръм, който отекна в надвисналата фасада на постройката. Ким го почувства като удар в стомаха — потрепера, олюля се от страх и за малко да падне. Обаче не спря — с облекчение бе видяла, че някои от прозорците в крилото за прислугата светят.

На пътеката пред замъка си наложи да забави крачка. Бе толкова уплашена, че изобщо не беше усетила как тича боса, тук обаче острите камъчета чакъл я забавиха. Ким се насочи вече по-бавно към една от пристройките, но когато наближи празния ров, забеляза, че вратата на парадния вход зее отворена.

Останала без дъх, се вмъкна като хала вътре. От тъмния вестибюл се завтече право към балната зала. През огромните прозорци струеше бледата светлина на съседните градчета и призрачните отражения създаваха атмосфера на тревожна възбуда.

Бе направила само няколко крачки, когато насмалко да се блъсне в Елинор, която беше по мокра бяла дантелена нощница, прилепнала плътно, като втора кожа по тялото и. Жената я подмина, залутана като в някакъв транс.

Ким спря като попарена. Сега вече знаеше, че е била права: по моравата наистина беше тичала Елинор. Понечи да я предупреди за Едуард, ала думите заседнаха в гърлото и. На мъждивата светлина лицето на Елинор също като лицето на Едуард бе сгърчено от неизразима животинска ярост. И още по-ужасно: устата и бе цялата в кръв, сякаш бе яла сурово месо.

Докато Ким се опитваше да се съвземе от видяното, Едуард нахлу в залата. Подвоуми се — затърси с очи Ким в сумрака. Мократа му коса бе залепнала за главата. Едуард беше само по тенис фланелка и боксерки, целите оплескани с кал.

Ким се извърна с лице към него. Отново затаи дъх, съгледала промененото му изображение. Чертите му си бяха същите, но лицето му излъчваше животинска ярост.

Едуард пак тръгна към Ким, после обаче спря, забелязал Елинор. Залитайки, се втурна към асистентката си. Когато беше само на ръка разстояние от нея, отметна глава, сякаш душеше въздуха. Елинор направи същото и двамата закръжиха бавно един около друг.

Ким потрепери. Сякаш сънуваше кошмар — два диви звяра се душеха възбудено, за да се уверят, че те са хищниците, а не жертвата.

Ким отстъпи назад и издебнала сгоден момент, се втурна към трапезарията. Внезапното движение извади от транса Едуард и Елинор и те се спуснаха по петите на Ким, сякаш подчинени на някакъв първичен кръвожаден рефлекс.

Докато се носеше през трапезарията, младата жена отместваше столовете около масата и ги отмяташе назад с надеждата да забави преследвачите. И въпреки че не хранеше особени надежди, успя. Объркани от преградите пред себе си, Елинор и Едуард започнаха да се препъват и блъскат в тях. Изтъркулиха се на пода с нечовешки крясъци. Тази малка хитрост обаче не ги възпря за дълго.

Когато влизаше в кухнята, Ким хвърли поглед назад и видя, че двамата вече са се изправили и без изобщо да обръщат внимание на раните си, продължават след нея.

Още щом се озова в крилото за прислугата, тя нададе вик за помощ, но продължи да тича. Стигна при стълбището и все така с писъци се понесе към втория етаж. Без всякакво колебание нахълта като фурия в стаята на Франсоа. Той спеше на запалена лампа.

Ким се завтече към него и го повика по име. Разтърси го трескаво, но той не се събуди. Ким изкрещя и отново го разтресе, ала в този миг застина като попарена — дори в паниката си спомни колко трудно и е било да изтръгне от унеса и Едуард.

Отстъпи крачка назад. Франсоа отвори бавно очи. Точно както у Едуард, лицето му се преобрази за броени секунди. Присви очи и оголи зъби. От устата му излезе нечовешко ръмжене. В миг се беше превърнал в побеснял разлютен звяр.

Ким се завъртя като пумпал, готова да изхвърчи през вратата, но тя беше препречена от Едуард и Елинор. Без изобщо да се двоуми, младата жена се стрелна към втората врата в спалнята на Франсоа, която водеше към всекидневната, и оттам изтича в коридора. Върна се на стълбището и се качи на горния етаж — и там имаше стая, в която се бе настанил един от учените.

Спря на прага и още преди да е свалила ръка от дръжката на бравата. Курт и Дейвид се бяха проснали на пода — бяха само по долни дрехи и целите бяха в кал. От главите им се стичаше вода, явно и двамата бяха излизали навън. И по техните лица бе размазана кръв.

Ким затръшна вратата. Сърцето и блъскаше в гърлото, не и стигаше въздух. Чу, че другите се задават по стълбището. Обърна се и отвори вратата за централната част на замъка. Поне знаеше пътя.

Хукна презглава към стаите, отредени навремето за господарите. Те, както и балната зала, бяха озарени от мъждива светлина, затова Ким профуча покрай струпаните мебели, без да се блъсне в тях. Хласна с все сила вратата на крилото за гости, но тя не се отвори. Доста дълго въртя дръжката, докато накрая успя да се пребори с нея. Коридорът тънеше в мрак. Младата жена обаче знаеше, че тук няма мебели, затова хукна напосоки.

Налетя право върху някаква тежка ръбеста масичка, каквато не помнеше да има тук, усети остра болка в стомаха и изгуби равновесие. Свлече се с трясък на пода. За миг остана неподвижна — дали не се бе наранила тежко? Стомахът я присвиваше, дясното и коляно бе изтръпнало и пулсираше болезнено. Почувства, че по ръката и се стича нещо лепкаво — сигурно кръв.

Прокара изучаващо длан наоколо и разбра в какво се е ударила: в тезгяха с инструменти на водопроводчиците.

Ким изруга, стиснала зъби от болка. Ослуша се напрегнато. Чу как далече, чак в крилото за прислугата, с трясък се отварят и затварят врати. Това и подсказа, че съществата — в това им състояние не можеше да ги нарича хора, — я търсят напосоки. Не бяха тръгнали по единствения логичен път, от което се виждаше, че следват не разума, а инстинктите си.

Младата жена се изправи с пъшкане. В коляното я прониза остра болка. Ким го докосна и видя, че е започнало да отича.

Очите и вече бяха свикнали с тъмнината и тя успя да заобиколи тезгяха. Съгледа дълга тръба и я грабна, за да се брани с нея, после обаче я хвърли — беше пластмасова и едва ли щеше да и помогне особено. Вдигна един чук, но след малко размисли и го замени с газовата горелка и запалката към нея. Ако съществата, които я преследваха, се подчиняваха само на животинския си инстинкт, значи щяха да се уплашат и от огън.

Стиснала горелката, Ким закуцука към стълбището в крилото за гости. Надвеси се над парапета и надзърна. Лампите в коридорите на долния етаж светеха. Младата жена отново се ослуша. Звуците, които долови, явно долитаха откъм другия край на замъка.

Тя заслиза по стълбището, ала не стигна далеч. Само след няколко крачки съгледа Глория — беше два етажа по-долу, на партера. Сновеше напред-назад пред стълбището досущ котка, дебнеща мишка. За беда я видя и изпищя, сетне се завтече нагоре.

Ким се обърна и хукна колкото и крака държат назад към коридора. Влезе отново в централната част на сградата и закуцука по главното стълбище. Чу зад себе си оглушителен трясък и викове — Глория очевидно се бе препънала в нещо.

Ким слезе по главното стълбище, допряла гръб до стената, за да не я видят от долу. Вече на междинната площадка надзърна предпазливо към балната зала. Слава Богу, вътре нямаше никого.

Пое си дълбоко въздух и слезе на партера, след което тръгна към входния вестибюл. Беше на три-четири метра от целта си, когато с ужас видя Елинор да се прокрадва в другия край на вестибюла, точно срещу входа. И тя като Глория сякаш дебнеше нещо. За разлика от нея обаче не видя Ким.

Тя се дръпна бързо, за да се махне от полезрението и. Ала в същия миг усети, че някой слиза по главното стълбище и не след дълго ще бъде при нея.

Без разсъждава дълго, закуцука и се шмугна в тоалетната. Затвори вратата и я заключи. Точно тогава чу право над главата си стъпки.

Помъчи се да се поуспокои и да не диша толкова тежко — стъпките продължиха да слизат, после заглъхнаха. Човекът явно вече се движеше по дебелите персийски килими, с които бе застлан мраморният под в балната зала.

Обхвана я отчаяние. Сега, когато разполагаше с малко време за да помисли, си даде сметка, че е парализирана от ужас. Не виждаше изход. Поне да не я болеше толкова това коляно! Бе мокра до кости и трепереше като листо.

Спомни си събитията от последните няколко дни. Дали Едуард и останалите не бяха изпадали и друг път в това животинско състояние? Ако наистина не им беше за пръв път и те са се досещали за това, беше ясно защо напоследък тънеха в такова мрачно настроение. Потресена, Ким осъзна, че никак не е изключено тъкмо те да са в дъното на злочестините, сполетели напоследък околността, за които всички виняха някакво побесняло животно или разпалували се момчетии. Ким потрепери от отвращение. Изобщо вече не се съмняваше, че всичко това е предизвикано от лекарството „Ултра“. Откакто го вземаха, изследователите сякаш бяха обладани от злите сили — също както хората, получавали пристъпи на „обсебеност от дявола“ през 1692 година.

Това обнадежди донякъде Ким. Ако беше на прав път, точно както в старите филми на ужасите учените пак щяха да станат нормални хора още с първите лъчи на слънцето. Младата жена просто трябваше да изчака и да се крие, докато се зазори.

Наведе се и остави горелката и запалката върху пода. Намери опипом в тъмното пръчката с хавлиената кърпа и криво-ляво се избърса. После се заметна с кърпата, за да се постопли и да спре да трепери. Седна върху сваления капак на тоалетната чиния, за да не натоварва повече стеклото си коляно.

Минутите се нижеха — Ким нямаше как да разбере колко време е минало. В къщата се бе възцарила тишина. После внезапно се чу трясък от счупено стъкло и младата жена подскочи като попарена. Беше се надявала да са се отказали да я търсят, те обаче явно още бяха по следите и. Малко след това чу шум от отваряне и затваряне на врати и шкафове.

Мускулите и се напрегнаха, когато усети, че някой от преследвачите слиза по стълбището над главата и. Който и да беше, се движеше бавно и често спираше. Ким се разтрепери — струваше и се, че накъсаното и дишане кънти из целия замък и непременно ще я издаде. Господи, никога ли нямаше да свърши тази ужасна нощ?!

Дочу още един натрапчив звук — някой душеше точно както преди две нощи Едуард при бараката. Спомни си как той и бе обяснявал, че едно от въздействията на лекарството е необичайното изостряне на сетивата. Устата на младата жена пресъхна. Щом Едуард бе надушил онзи път парфюма и, какво му пречеше да я открие и сега?

Помъчи се да се овладее и да не трепери, а през това време човекът слезе в подножието на стълбището. Поспря, сетне тръгна пак и този път вече застана точно пред нейната врата.

Ким отново го чу как души. След това той сграбчи откъм външната страна бравата на вратата и я разтресе с все сила. Ким затаи дъх и примижа.

Минутите се нижеха мъчително бавно. Стори и се, че приближават и останалите преследвачи. Очите и се разшириха от ужас, когато някой задумка с пестник по вратата. Тя все още не поддаваше, но докога ли? Беше скована от малки дъсчици. Ким беше наясно, че няма да издържи дълго.

Паниката отново я плисна. Младата жена приклекна и затърси пипнешком поялната лампа. Не я намери веднага и сърцето и заби като обезумяло. Тя приплъзна трескаво ръка на по-голяма дъга. Въздъхна, когато напипа горелката. До нея беше и запалката.

Изправи се тъкмо когато отново заблъскаха по вратата — ударите се сипеха безразборно, от което личеше, че онези отвън са станали повече.

С треперещи пръсти Ким се опита да включи запалката. Видя как в непрогледния мрак прехвърча искра. Премести запалката в лявата ръка, та с дясната да вземе горелката, и завъртя диска за включването. Разнесе се свистене. Отдалечи запалката на две педи разстояние пред струята, както бе виждала, че прави водопроводчикът, и натисна запалката. Поялникът се запали със съсък.

Точно в този миг вратата поддаде и започна да се цепи от напора. През пукнатините в дървото се подадоха окървавени ръце. За ужас на Ким вратата за минута се превърна в купчина трески.

Преследвачите и наподобяваха побеснели диви зверове, готови да се нахвърлят върху плячката. Всички нахлуха вкупом към тясната врата, започнаха да се блъскат, да се ръгат с лакти и да се ритат, да си препречват пътя.

Ким насочи към тях пламъка на горелката, който свистеше като разлютена змия. Светлината му озари подивелите лица. Най-близо бяха Едуард и Курт. Младата жена обърна пламъка към тях и забеляза как яростта върху лицата им отстъпва място на уплахата.

Ужасени, те се дръпнаха рязко назад, победени от атавистичния страх от огъня. Изцъклените им очи не се отместваха синия пламък на върха на поялника. Окуражена от малката си победа, Ким излезе странишком от укритието си, като продължаваше да държи пред себе си фучащата огнена струя. Учените отново се дръпнаха. Тя запристъпва плахо напред. Така влязоха в балната зала и минаха под един от огромните полилеи.

След като отстъпиха още няколко крачки назад, изследователите се пръснаха. Ким беше разчитала да не се отделят един от друг и дори да се разбягат, но нямаше как да ги принуди да го сторят. Можеше само да ги държи на разстояние. Вървеше бавно, ала неотклонно към входното антре, те обаче я обградиха от всички страни. Наложи се да се върти в кръг с горелката, за да ги отпъжда.

Първичният страх, обзел ги при вида на огъня, малко по малко се притъпи — те свикнаха с пламъка и вече не изглеждаха хипнотизирани от него, особено когато не беше насочен пряко към тях. Едуард дори се престраши да пристъпи по-напред.

Бе издебнал момент, когато поялникът бе обърнат в друга посока, стрелна се напред и сграбчи Ким за нощницата. Тя тутакси извърна пламъка към него и го опърли по ръката. Той извика пронизително и я пусна.

След него и се нахвърли и Курт. Пламъкът изцвърча върху челото му, подпали дори част от косата. Германецът изкрещя с цяло гърло от болка и се хвана за главата.

При едно от завъртанията Ким видя, че до антрето и остават някакви си шест-седем метра, но от тези безконечни пируети вече и се виеше свят и тя губеше равновесие. Опита се да се съвземе, като смени посоката на въртене, обаче преследвачите и се възползваха от това. Глория се прокрадна изотзад и я сграбчи за ръката.

Ким се отскубна, но от рязкото движение се олюля и падна. Удари си жестоко ръката, с която държеше поялната лампа, в ъгъла на една от масите — болката я прониза толкова нетърпимо, че тя изпусна единственото си оръжие. Горелката отскочи о плота на масата, падна под остър ъгъл върху мраморния под и се плъзна по лъснатата му до блясък повърхност. Стигна чак другия край на помещението, удари се в стената и спря върху надиплените пердета от копринена дамаска.

Хванала наранената си китка със здравата ръка, Ким успя някак да седне. Съществата я бяха наобиколили и сякаш се канеха да я разкъсат. Изреваха диво в един глас и я нападнаха досущ хищни зверове, надушили кръвта на плячката.

Нахвърлиха се яростно да я дращят и хапят, а тя се дърпаше, викаше и се мяташе неистово. Почувства се обречена, жертва на вековната тъмна сила, която бушуваше във вените на преследвачите и. Губеше сили, задушаваше се, а навалицата полудели горещи тела върху нея сякаш я смазваше. Мярна и се отчаяната, пареща мисъл, че не издържа повече, че ей сега обезумелите върколаци ще я разкъсат, че това е краят…

В този миг се чу тътен и съсък, помещението се разтресе и се озари от ярка, ослепителна светлина. За миг борбата секна и Ким успя да се измъкне. Опряла гръб в облегалката на едно от канапетата, тя се втренчи объркана в своите мъчители. Всички те се взираха унесено някъде зад нея, лицата им бяха озарени от златиста светлина.

Ким също се обърна и видя зловеща стена от пламъци, която напредваше с взривна сила. Поялникът беше подпалил пердетата и сега те горяха така, сякаш бяха просмукани с бензин.

Съгледали този пъплещ към тях пъкъл, съществата нададоха вой. В широко отворените им очи светеше безпаметен ужас. Едуард хукна пръв, следван по петите от останалите. Но в паниката си те се завтекоха не към изхода, а нагоре по централното стълбище.

— Не, не! — провикна се подире им Ким.

Напразно. Те не само не я разбираха, но и не я чуваха. Тътенът на стената от пламъци поглъщаше яростно всеки звук, също както черните дупки алчно всмукват материята.

Ким вдигна здравата си ръка в опит да се предпази от пърлещата горещина. Изправи се и закуцука към изхода. От пожара в помещението почти не бе останал кислород и тя едвам си поемаше дъх.

Зад нея екна взрив, който я запрати на пода. Ким простена от болката, пронизала я в ранената ръка. Досети се, че навярно е избухнал резервоарът на поялната лампа. Изправи се със сетни сили, проумяла, че трябва час по-скоро да се маха оттук, че ако не се измъкне веднага, адските пламъци ще я погълнат. И тя се запъти, олюлявайки се, към изхода, със сълзящи от дима очи и черно от саждите лице. Виеше и се свят, дробовете и изгаряха, в душата и се бореха смъртна умора, пагубно желание да подвие колене, да спре поне за миг и да си почива, почива… и смалената до връхче на топлийка воля за живот, която я пробождаше някъде там, вляво, и това и даваше сила да тътри отеклите си крака…

Почти в безсъзнание изпълзя навън. Не помнеше кога се е озовала под поривистия вятър и поройния дъжд. Завлече се в края на посипаната с чакъл площадка пред замъка, стиснала зъби, за да не усеща болката в ръката и, коляното си. Обърна се и затулила лице със здравата си ръка, за да не я пърлят талазите непоносима горещина, погледна към замъка. Старата постройка гореше буйно като наръч сухи съчки. Пламъците вече облизваха настървено капандурите на тавана, а в зловещо грейналите прозорци танцуваше и бучеше див огнен пир.

Блесна светкавица и за миг озари всичко наоколо в оранжево-синьо. За Ким гледката отпред бе самото въплъщение на ада. Отвратена и покрусена, тя изтощено поклати глава. С отприщените стихии на лудостта и разрушението, дяволът наистина се беше завърнал в Салем!