Жега

9.

Апартаментът на Ники Хийт не се намираше в сграда като Гилфорд. Не само че бе многократно по-малка, ами нямаше и портиер. Руук хвана месинговата дръжка, отвори вратата и влезе във вестибюла. Ключовете й изтракаха по стъклото на вътрешните врати, а когато Ники я отключи, махна на патрулката отпред.

— Влязохме — каза тя. — Благодаря.

Униформените оставиха прожектора включен и благодарение на разсеяната му светлина фоайето бе смътно осветено, ала не и напълно тъмно.

— Внимавай, стол. — Ники го посочи с фенерчето. — Стой до мен.

До тях ред пощенски кутии от лъскав метал уловиха светлината. Тя разфокусира малко лъча и макар и не толкова силен, вече осветяваше по-голяма площ, разкривайки дългото, тясно фоайе. Напред вляво имаше един асансьор, а вдясно бе стълбището. Разделяше ги маса, отрупана с пратки от UPS и несъбрани вестници.

— Подръж малко. — Тя му подаде кутията и прекоси помещението до асансьора.

— Освен ако не е с парен двигател, не мисля, че ще работи — каза Руук.

— Верно? — Тя светна с фенерчето към механизма, указващ на кой етаж се намира асансьорът. Стрелката сочеше към 1. Хийт почука с обратната страна на фенера по вратата на асансьора, предизвиквайки дълбоко, металическо ехо. Провикна се:

— Има ли някой вътре? — и нададе ухо към вратата. Каза на Руук: — Нищо. — След това издърпа един стол и се изправи на него.

— За да сработи, трябва да го натиснеш отгоре. — Тя стисна между зъби фенерчето и с усилие разтвори леко вратите. Проточи врат и заклещи фенерчето между вратите. Хвърли поглед вътре и удовлетворена пристъпи на пода.

— Чисто е.

— Ченге докрай.

— Мм, не, не докрай.

Тя разбра точно колко тъмно може да стане, когато заизкачваха стълбите. Прозорци нямаше и не оставаше нищо от светлината отвън. Ники ги поведе, докато Руук не я изненада със собствен лъч светлина. На площадката на втория етаж го попита:

— Какво по дяволите е това?

— Приложение към айфона ми. Яко, а? — Екранът на телефона му излъчваше ярък пламък от виртуална запалка Бик. — Много е модерно по концерти напоследък.

— Мик ли ти го каза?

— Не, не ми го каза Мик. — Продължиха да се качват, а той добави: — Боно ми го каза.

Стъпалата до третия етаж не бяха предизвикателство, но задухът на стълбището ги принуди да бършат пот от лицата си. Във фоайето си тя натисна ключа за осветлението и веднага се укори, че я кара на автоматик.

— Имаш ли покритие?

— Да, показва всички чертички.

— Чудо на чудесата — рече тя и отвори собствения си телефон, за да набере капитан Монтроуз. На втория път даде свободно и докато звънеше, тя поведе Руук към кухнята и освети фризера.

— Изстуди челюстта, докато аз… Здрасти, капитане, реших да се обадя.

Детектив Хийт знаеше, че градът ще е под тревога и искаше да провери дали може да се върне в управлението или в някой временен щаб. Монтроуз потвърди, че Управлението за борба с кризисните ситуации е обявило тревога и че отпуските временно са отменени.

— Може да ми потрябваш да покриеш нечия смяна, но засега градът се държи прилично. Явно сме се поучили от затъмнението през 2003-а — каза той. — Предвид последното ти денонощие обаче, ще си ми най-полезна, ако си поотпочинеш и утре си свежа, в случай, че този случай още се влачи.

— Ъм, капитане, изненадахте ме с тази компания отпред.

— А, вярно. Обадих се в тринайсети участък. Добре се отнасят, надявам се.

— Да, много отговорно. Само че… с тази тревога, дали си оползотворяват силите както трябва?

— Ако имаш предвид дали има смисъл да пазят съня на най-добрия ми детектив, не се сещам за по-добра полза. Роули и Очоа настояха да го сторят, но ги спрях. Това вече щеше да е разхищение на ресурси.

Боже, помисли си ти. Точно това щеше да й дойде добре, да се появят Роуч и да я заловят, опряна в Руук в тъмното. Дори така не я блазнеше идеята униформените отпред да разберат кога си тръгва Руук, дори да бе скоро.

— Много мило, капитане, но съм голямо момиче, вече съм с вкъщи, вратата е заключена, прозорците са затворени, въоръжената съм и мисля, че градът ще е по-добре, ако освободите колата отпред.

— Добре — отвърна той. — Но си заключи вратата и я залости. Никакви странни мъже в апартамента ти тази вечер, ясно?

Тя погледна към Руук, който се подпираше на дъската за месо и притискаше към лицето си кърпа, пълна с ледени кубчета, и каза на Монтроуз:

— Нямаш грижи, капитане. И, капитане? Благодаря. — С това приключи обаждането и рече на Руук: — Тази вечер не им трябвам.

— Значи не се получи очевидният ти опит да прекратиш в зародиш посещението ми.

— Млъкни и ме остави да погледна. — Тя пристъпи към него и той свали кърпата. — Не се подува, това е добре. Ако беше два-три сантиметра по-близо до крака ми, щеше да пиеш храна през сламка през следващите два месеца.

— Чакай, ударила си ме с крак?

Тя сви рамене и попита:

— Е, и? — след което опипа челюстта му. — Раздвижи я пак. — Той го стори. — Болеше ли?

— Само гордостта ми.

Тя се усмихна и остави пръстите си, галейки бузата му. Ъгълчетата на устата му помръднаха леко нагоре и той я погледна така, че сърцето й затуптя бясно. Ники отстъпи назад, преди привличането да стане неустоимо и ненадейно се запита смутено дали не е някаква откачалка, която се възбужда на местопрестъпления. Първо на балкона на Матю Стар, а сега в собствената си кухня. Не е лошо да си малко откачен, но — местопрестъпления? Определено представляваха най-малко общо кратно. Е, те и… Руук.

Той изтръска леда в мивката и докато бе зает, през ума й запрепуска въпросът какво по дяволите си е мислела, та да го покани тук. Може би придаваше на посещението му твърде голямо значение, вадеше си пресилени изводи. Понякога пурата е просто пура, нали така? А понякога, когато се качиш за лед, просто се качваш за лед. От близостта им обаче дъхът й още бе спрял в гърдите. И този негов поглед. Не, каза си тя и взе решение. Най-добре да не насилва нещата. Той си получи леда, тя си удържа на думата, да — умното сега би било да спре дотук и да изпрати по живо и донякъде по здраво.

— Искаш ли да останеш за по бира? — попита тя.

— Не съм сигурен — отвърна той сериозен. — Изключила ли си ютията от контакта? А, чакай, няма ток, значи няма защо да се притеснявам, че ще гладиш по лицето ми.

— Смехоран. Знаеш ли? Не ми трябва скапана ютия. Ей там имам един Бейгъл байтър42 и нямаш представа какво мога да правя с него.

Той помисли малко и рече:

— И бира ме устройва.

В хладилника имаше само една, затова си я разделиха. Руук спомена, че няма проблем и двамата да пият от бутилката, но Ники им намери чаши и докато ги носеше, се запита какво я е накарало да поиска той да остане. Почувства палава тръпка и се усмихна — токовите удари и горещите нощи предразполагаха към малко безнравственост. Може би й трябваше защита — от самата нея.

Руук и виртуалната му запалка се скриха в хола заедно с бирите, докато тя ровичкаше в едно кухненско чекмедже за свещи. Когато тя се върна в хола, Руук донагласяше на стената репродукцията на Сарджънт.

— Това струва ли ти се равно с пода?

— О…

— Знам, че е малко самонадеяно. Но пък и знаем, че не ме бива да уважавам личното пространство. Може да я закачиш другаде или пък не — просто реших да я сложа на мястото на постера от Уайът43, за да видиш как ще стои.

— Не, не, така е добре. Там ми харесва. Нека запаля няколко свещи, за да огледам по-добре. Но като че ли си е намерила мястото. — Ники драсна една клечка и светлината озари лицето й в златно. Вкара ръкав отвора на стъклената газена лампа върху библиотечката си. Докосна фитила с пламъка.

— Ти коя си? — попита Руук. Когато тя вдигна поглед, той посочи картината. — Момичетата, които палят фенерите. Правиш същото и се питам дали не се виждаш като някоя от тях.

Тя се премести към масичката за кафе и сложи чифт восъчни свещи. Докато ги палеше, отвърна:

— Нито една от двете, просто ми харесва какво усещане ми дава. Какво е уловила. Светлината, празничността, тяхната невинност. — Тя седна на дивана. — Още не мога да повярвам, че си ми я поръчал. Много мило.

Руук заобиколи от другия край на масичката и се присъедини към нея на дивана, но седна в другия край, с гръб към страничната облегалка. Остави пространство между тях.

— Виждала ли си оригинала?

— Не, в Лондон е.

— Да, в Тейт.

— Значи ти си го виждал. Надувко.

— Отидохме с Мик и Боно. В бентлито на Елтън Джон.

— Да знаеш, че почти ти вярвам.

— Тони Блеър така се ядоса, че поканихме принц Хари вместо него.

— Казах „почти“ — тя се позасмя и погледна към репродукцията. — Много обичах да гледам картините на Сарджънт в Музея за изящни изкуства в Бостън. Докато ходех в Нортийстърн. Там има няколко негови стенописа.

— Изкуство ли си изучавала? — Преди да му отговори, той вдигна чашата си. — Хей, гледай ни само. Ники и Джейми си хортуват.

Тя се чукна с него и отпи. Толкова бе топло, че бирата вече беше почти със стайна температура.

— Не, изучавах литература, но исках да се преместя в театрална специалност.

— Ще трябва да ми помогнеш: как стигна оттам до полицията?

— Не с толкова голям скок — каза Ники. — Кажи ми, че работата ми не е наполовина актьорска игра, наполовина разказвачество.

— Вярно е. Но това е „как“. Мен всъщност ме интересува „защо“.

Убийството.

Краят на невинността.

Промяната.

Тя го обмисли и каза:

— Лично е. Може би когато се поопознаем повече.

— Лично. Това код за „заради мъж“ ли е?

— Руук, колко седмици вече си с нас? Знаейки каквото знаеш за мен, да не мислиш, че ще направя такъв избор заради мъж?

— Нека журито не обръща внимание на въпроса ми тогава.

— Не, не, искам да знам — рече тя и се приближи към него. — Ти би ли спрял каквото правиш заради жена?

— Не мога да отговоря.

— Трябва, в момента те разпитвам. Ще започнеш ли отначало заради жена?

— Ако трябва да спекулирам… не, не си го представям.

— А така.

— Само че — започна той и млъкна за миг, за да си формулира мисълта, — заради правилната жена?… Ще ми се да мисля, че бих направил всичко.

Изглеждаше доволен от репликата си и дори подчерта отговора си, като кимна и повдигна вежди и в този миг Джейми Руук не изглеждаше като световен пътешественик на някаква лъскава корица, а като хлапе от илюстрация на Норман Рокуел44, безхитростно и изпълнено с искреност.

— Мисля, че ни трябва по-качествен алкохол — каза тя.

— Има токов удар, може да отида да ограбя някой магазин за алкохол. Имаш ли чорап, който да си надяна на лицето?

Точното съдържание на шкафа с алкохола в кухнята бяха четвърт бутилка шери за готвене, бутилка коктейл „Белини“ с вино и пюре от праскови, който нямаше срок на годност, но още преди години се бе разделил на съставните си компоненти и заприличал на отпадъчни материали от атомна електроцентрала и… Аха! Половин бутилка текила.

Руук държеше лампата, докато Ники се изправи от чекмеджето със зеленчуците в хладилника, победоносно вдигнала сбръчкан малък лайм, сякаш е току-що уловена топка във финала на Световните серни по бейзбол.

— Жалко, че нямаме някакъв трипъл сек, щяхме да си направим маргарита.

— Моля те — отвърна той. — Сега си на моя територия. — Върнаха се на дивана и той разположи съставките на масичката за кафе: ножче за белене, солница, лайма и текилата. — Днес, деца, ще правим, както му викам, „маргарити на ръка“. — Той отряза парче от лайма, наля шот текила, облиза ръката си между палеца и показалеца и я посоли. Облиза солта, гаврътна шота и захапа лайма. — Ааа. Ей за това говоря. Дезмънд Туту ме научи на това — добави той и тя се засмя. — Сега ти.

С едно плавно движение Ники взе ножа, отряза парче, посоли ръката си и завърши маневрата като експерт. Видя изражението му и рече:

— Къде, по дяволите, мислиш, че съм била, докато ти си се учил от Дезмънд Туту?

Руук й се усмихна и приготви още едно, а докато го наблюдаваше, тя усети как сантиметър по сантиметър пренапрегнатите й рамене се отпускат, а умът й спира да работи в режима на непрестанна будност, която, без да иска бе превърнала в свой начин на живот. Но Руук не изпи шота. Вместо това изпъна длан към нея. Ники погледна към солта по кожата му и лайма между палеца и показалеца — не вдигна очи към лицето му, защото се боеше, че ще промени решението си и няма да поеме риска. Наведе се към ръката му и подаде език, първо бързо, ала след това, искайки да забави момента, бавно облиза солта. Той й предложи шота, тя обърна чашката и, хванала в ръце китката му, насочи лайма към устните си. Сокът прочисти небцето й, а докато преглъщаше, топлината на текилата се разпростря от стомаха към крайниците й, изпълвайки я с богата на усещания лекота. Затвори очи и отново прокара езика по устните си, вкусвайки цитруса и солта. Ники не бе дори малко пияна — бе нещо друго. Отпускаше се. Простите неща, които другите приемаха по подразбиране. За първи път от много време се чувстваше направо спокойна.

Тогава осъзна, че още държи китката на Руук. Той като че ли нямаше нищо против.

Не продумаха. Ники облиза собствената си длан и я посоли. Взе парче лайм. Наля шот. Подаде му ръката си. За разлика от нея той не извърна поглед. Той вдигна китката и, постави върху нея устни и вкуси солта и солената кожа около нея, докато двамата се гледаха. Изпи шота и захапа лайма. Не прекъсваха контакта между погледите си и не помръдваха в разширена версия на случката от балкона на Матю Стар, онзи миг като реклама на парфюм. Само че този път Ники не го прекрати.

Плахо, бавно, те започнаха да се приближават сантиметър по сантиметър, всеки безмълвен, неотклонно впил поглед у другия. Каквито и притеснения и колебания да е имала преди, тя ги изтласка настрана — твърде много мислеше. В този миг Ники Хийт не искаше да мисли. Искаше да бъде. Пресегна се и леко докосна челюстта му, където го бе ударила по-рано. Надигна се на едно коляно, приведе се към него и за секунда извисена над него, го целуна леко по бузата. Ники остана така, разглеждайки танца на сенки и светлината по лицето му. Краищата на косата й леко го докоснаха. Той също се пресегна, приглади я зад едното й ухо, погали слепоочието й. Ники усещаше топлината от гръдния му кош върху себе си и долови лекия аромат на одеколон. Трепкащите свещи придаваха на стаята усещане за движение, както й се струваше на Ники, когато летеше със самолет и навлизаше в облак. Тя бавно се отпусна към него, а той се надигна да я посрещне — двамата не толкова се движеха, колкото се носеха един към друг, привлечени от някаква тайнствена природна сила без име, цвят или вкус. Само с топлина.

А след внимателното начало, всичко оживя от само себе си. Те се хвърлиха един към друг, сключиха устни, прекосявайки някаква граница, която досега ги бе предизвиквала — и те отвърнаха на предизвикателството. Вкусваха се и се докосваха побеснели от желание, изпълнени с удивление и жажда, най-сетне свободни да проверят докъде се простира страстта им.

Една от восъчните свещи на масичката за кафе запръска и запука. Ники се отдръпна, откъсвайки се е усилие на волята от него, и седна. Дишаше тежко, обляна в пот, негова и нейна, докато наблюдаваше как свещта гасне и когато тъмнината я погълна, Ники се изправи. Подаде ръка на Руук, за да стане до нея.

Другата свещ още гореше. Ники я вдигна и с нея освети пътя към спалнята.

10.

Безмълвно Ники го въведе в спалнята си и постави свещта на тоалетката, пред трикрилото огледало, което умножи светлината й. Обърна се, Руук бе близо, магнетично близо. Тя сключи ръце около врата му и притисна устата му към своята — той обгърна кръста й с дългите си ръце и придърпа към себе си тялото й. Целувките им бяха дълбоки и настойчиви, рязко познати — езикът й откри дълбочината и сладостта на неговия, а той търсеше същото. Една от дланите му затършува към блузата й, но се поколеба. Тя я стисна и постави върху едната си гърда. Жегата в стаята бе тропическа и когато той я докосна, Ники усети как пръстите му се нагаждат към вадичките пот над сутиена й. Тя свали ръка, намери го и той тихо изстена. Ники се олюля, а след нея и Руук — танцуваха бавно в сладострастен световъртеж.

Руук закрачи напред, а тя — заднешком към леглото. Когато прасците й докоснаха ръба му, тя се отпусна назад, придърпвайки го със себе си. Докато двамата сякаш плаваха през въздуха надолу, Хийт се приближи още повече и се извъртя, приземявайки се върху него. Изненадан, той примигна срещу нея и рече:

— Добра си.

— Нямаш си представа — рече тя. Отново се целунаха и тя усети по езика си леката горчилка на лайма, а след това и солта. Тя зацелува лицето му, премина към ухото му. Усети как мускулите на корема му се напрягат, когато той надигна глава и захапа игриво мястото между врата и ключицата й. Ники се размърда и започна да разкопчава ризата му. Руук много се престараваше с нейната, затова тя го обкрачи и я разкъса — едно от копчетата изтрака по дървения под. С една ръка Руук откопча сутиена й отпред. Ники измъкна ръце от него и бясно се хвърли върху мъжа под себе си. Влажна плът се притисна до влажна плът. Ники разкопча колана му, разкопча ципа му. Отново го целуна и прошепна:

— В шкафчето имам предпазни средства.

— Няма да ти трябва пистолет — отвърна той. — Ще съм джентълмен.

— По-добре да не си. — И тя му се нахвърли, а от напрежение и възбуда сърцето й биеше бясно в гърлото. През Ники премина вълна, отми всички противоречиви чувства и опасения, с които досега се бореше — понесе я мощно. В този миг Ники се освободи: от отговорност, от контрол, от себе си. Поста от водовъртежа, тя се притисна в Руук, изпитвайки нужда да докосне всяка част от него, която й бе подръка. Страстта му не отстъпваше на нейната, докато двамата се преоткриваха; движеха се, хапеха се прегладнели, за да заситят щението си.

Ники не можеше да повярва, че вече е сутрин. Как може да е толкова светло, а будилникът й още да не е звънял? Или го е проспала? Тя замижа, колкото да осъзнае, че всъщност вижда лъча от полицейски хеликоптер, насечен от щорите й. Заслуша се. Нямаше сирени, нито рупори, нито тежки руски стъпки на пожарната стълба и не след дълго прожекторът отмина и звукът от перки заглъхна. Тя се усмихна. Капитан Монтроуз може и да си е удържал на думата за патрулката, но нищо не е обещавал за въздушно наблюдение.

Тя завъртя глава към будилника, на който присветваше „1:03“ — не бе възможно. По нейния часовник бе 5:21 — Ники съобрази, че разликата бе продължителността на токовия удар.

Руук пое дъх дълбоко и бавно и Ники усети как гръдният му кош се разширява срещу гърба й, а когато издиша, влажните косъмчета на врата й настръхнаха. Мамка му, нагушил си ме е по всички правила. На затворени прозорци жегата в спалнята бе задушаваща и слой пот срастваше голите им тела. Помисли дали да не помръдне, за да влезе малко въздух между тях. Вместо това Ники се намести по-плътно към гърдите и бедрата му и й хареса как двамата си пасват.

Джеймисън Руук.

Това пък как стана?

Още от деня, когато шефът и го лепна, за да си прави „проучванията“, Руук я дразнеше постоянно. А сега лежеше до него след цяла нощ секс. Страхотен секс.

Ако трябваше да се разпита сама, детектив Хийт би се подписала под клетвени показания, че още от първата им среща е припламнало привличане. Той, разбира се, не се свенеше да го обявява на всеослушание винаги, когато може, а това определено допринасяше за високия му коефициент на дразнителност. Определено. Ала това колко бе убеден не можеше да се мери с това колко силно отричаше тя. Да, определено бе имало нещо, а сега, в перспектива й се струваше, че колкото по-силно го бе чувствала, толкова повече го бе отричала.

Ники се зачуди какво ли още е отричала в живота си.

Нищо. Абсолютно нищо.

Глупости.

Защо иначе любовницата на Матю Стар бе успяла да напипа толкова чувствителна струна с тези приказки как задънената й връзка била просто начин да бяга от връзки и с тези въпроси към нея — към нея, — дали Ники знаела за какво говори.

От психотерапията след убийството ма майка й Ники знаеше, че е надянала тежка броня. Като че ли й трябваше психоаналитик, за да го узнае. Или за да я предупреждава от емоционалния риск постоянно да отлага нуждите си и, да, желанията си, като ги съхранява внимателно в своя собствена забранена за самата нея зона. Онези посещения при психоаналитика отдавна бяха приключили, но напоследък Ники все по-често се чудеше — не, не се чудеше, — тревожеше се, че ако продължава да вдига бариерите и да стои в режим „Неотложни задачи“, може да настъпи миг, когато безвъзвратно ще загуби нещо, което дълго е потулвала. Какво става, когато бронята, с която пазиш своята най-уязвима част, стане толкова дебела, че и ти самата не можеш да я достигнеш?

Тя се сети за репродукцията на стената си. Замисли се за безгрижните момиченца с хартиените фенери, запита се какво ли се е случило с тях. Запазили ли са невинността и след като са спрели да носят бели рокли и по лицата им са се появили бръчици? Дали са загубили насладата от игрите, от усещането да тичаш бос по влажни трева, просто защото ти харесва? Или животът така се е намеси, че ги е превърнал във вечно предпазливи, бдящи създания? Дали, сто години преди Стинг да напише песента, са вдигнали крепост около сърцата си?45

Дали са правили спортен секс с бивши морски тюлени, само и само да си вдигнат адреналина?

Или пък с журналисти — знаменитости, които си дружат с Мик и Боно?

Не, не можеше да ги сравнява — а защо пък не? — разликата бе, че Руук първо й вдигаше адреналина и разтуптяваше сърцето й и това я караше да го желае. А от онзи първоначален прилив на кръв сърцето й непрестанно ускоряваше.

Какво правеше секса с Джеймисън Руук толкова невероятен?

Хм, замисли се тя… Страстен е, спор няма. Вълнуващ, изненадващ, да. И нежен, когато трябва, но не твърде скоро — и не твърде много, слава Богу. Но голямата разлика у Руук бе, че той беше закачлив.

И правеше и нея такава.

Руук й даваше позволение да се смее. Бе й забавно с него. Пресилването бе всичко друго, освен тържествено и сериозно. Закачливостта му я караше да се наслаждава в леглото. Още съм с бронята си, каза си тя, но тази вечер Руук се промъкна в нея, а поведе и мен през пролуката.

Ники Хийт откри, че и тя може да е закачлива. Всъщност, за да го докаже, тя се извърна с лице към него и се плъзна надолу по леглото.

Мобилният й ги стресна. Тя се надигна, ориентирайки се в ослепителната светлина.

Руук вдигна глава от възглавницата.

— Какво, събуждане ли си поръчала?

— Ти получи своето събуждане, господинчо.

Той отпусна глава на възглавницата, затвори очи и се усмихна, припомняйки си.

— И откликнах.

Ники вдигна телефона.

— Хийт.

— Здрасти, Ники, да не те събудих? — Беше Лорън.

— Не, будна съм. — Тя затършува на нощното шкафче за часовника си — 7:03. Ники се опита да проясни глава. Когато приятелката ти съдебен патолог ти звъни по това време, обикновено не е, просто за да те чуе.

— Изчаках да стане седем.

— Лорън, няма проблем, наистина. Вече съм облечена, направих си упражненията — рече Ники, оглеждайки отражението на голото си тяло. Руук се надигна и на огледалото се появи усмихнатото му лице.

— Е, наполовина си е вярно — каза той тихо.

— Опа… Звучи ми, сякаш си имаш компания. Ники Хийт, да не би да си имаш компания?

— Не, телевизорът е. Звукът на рекламите винаги е много силен. — Обърна се към Руук и сложи показалец на устните си.

— Имаш си мъжка компания.

Ники се помъчи да смени темата.

— Какво има, Лор?

— Оглеждам местопрестъпление. Нека ти дам адреса.

— Секунда, да запиша върху нещо. — Ники прекоси стаята до тоалетката и взе химикалка. Не откри тефтер или хартия, затова обърна списанието с Руук и Боно на корицата и се подготви да пише върху рекламата на водка на задната страница. — Така.

— Намирам се в депото за конфискувани коли близо до конгресния център Джейвитс.

— Знам го. На 38-а Уест, нали?

— Да, на 12-о авеню — каза Лорън. — Един шофьор на паяк вдигал кола и открил тяло в нея. Първи участък имат юрисдикция, но реших да ти се обадя, защото определено би искала да дойдеш. Открих нещо, което може да свържем с твоя случай.

— Какво? Кажи ми.

Ники дочуваше гласове на заден план. От другата страна телефонът на Лорън прошумоля, когато тя го покри и си размени няколко думи с някого, след което продължи:

— Детективи от Първи дойдоха, трябва да тръгвам. Ще се видим, когато пристигнеш.

Ники затвори и се обърна — Руук седеше на ръба на леглото.

— Срам ли ви е от мен, детектив Хийт? — попита той с водевилен апломб. Стори й се, че долавя в престорения му акцент нещо от „мале мила“-та. — Възползвате се от мен, а след това ме криете от приятелите си от висшето общество. Чувствам се толкова… евтин.

— Рискове на професията.

Руук се замисли за миг и отвърна:

— Можеше да й кажеш, че съм дошъл да те наглеждам.

— Ти?

— Е… аз те покрих, нали. — Той я хвана за ръката и я придърпа към себе си, тъй че да застане между коленете му.

— Имам среща с труп.

Той сключи глезени зад гърба й и сложи длани на хълбоците й.

— Снощи беше страхотно, не мислиш ли?

— Беше. Знаеш ли какво още беше? Беше снощи. — И тя отиде до шкафа с дрехите си, за да се приготви за работа.

Руук се зае да им спре такси на Саут Парк Авеню и докопа един миниван, поел на север. Отвори вратата на Ники, която с последен поглед през рамо се качи, все още притеснена, че капитан Монтроуз й е оставил залепена патрулка и ще я видят заедно с Джеймисън Руук.

— Поченко ли търсиш? — попита Руук.

— Не. Стар навик.

Ники даде на шофьора адреса на Руук в Трайбека.

— Какво става? — попита той. — Няма ли да ходим в депото?

— Едни от нас ще ходи в депото. Другият ще се прибере и ще си смени дрехите.

— Мерси, но ако ме понесеш, ще си стоя така. Предпочитам да съм с теб. Макар че оглед на труп не би била идеалната развръзка. Най-нюйоркско би било да те изведа на късна закуска. И да се престоря, че ти записвам телефонния номер.

— Не, ще се преоблечеш. Не се сещам за по-лоша идея от това рано сутрин да се покажем от едно и също такси на местопрестъплението, което моя приятелка оглежда, и двамата чорлави, а единият с дрехите си от вчера.

— Бихме могли да се покажем с разменени дрехи, това ще е по-лошо. — Той се засмя и я хвана за ръката. Тя я отдръпна.

— Забелязал ли си, че не се държа много за ръце, докато работя? Забавя ме, ако трябва да вадя оръжие.

Известно време се возеха в мълчание. Докато таксито прекосяваше улица Хюстън, той рече:

— Опитвам се да се сетя… сам ли си прехапах езика, когато ме изрита в лицето, или си го направила ти? — Шофьорът бързо ги стрелна поглед в огледалото.

Хийт каза:

— Искам да натисна криминолозите да изкихат най-после онзи доклад за дънките на Поченко.

— Не мисля, че нито съм се ухапал сам, нито пък ти.

— Токовият удар вероятно е забавил работата им, но и бездруго достатъчно се мотаха.

— Нещата се случваха бързо, и ако мога да добавя яростно.

— Обзалагам се, че тъканите съвпадат.

— Но човек би си помислил, че ще запомня такова ухапване.

— Майната му на записа от камерите, някак се е вмъкнал, обзалагам се. Зная, че си пада по противопожарни стълби.

— Много ли говоря? — попита Руук.

— Да.

След още две блажени минути без плямпане, Руук стоеше на тротоара пред сградата си.

— Когато си готов, отиди да ме чакаш в управлението. Ще се видим там, когато приключа с депото. — Той се намуси като изоставено пале и понечи да затвори вратата. Тя го спря и рече: — Между другото — да. Аз те ухапах.

След това затвори вратата. През задното стъкло го видя да се усмихва широко.

Детектив Хийт размаха значката си, за да влезе в депото и когато се регистрира, пазачът излезе от кабинката си и посочи микробуса на съдебната патология в другия край. Ники се обърна да му благодари, но той вече се бе прибрал и се охлаждаше на климатик.

Слънцето още се намираше ниско в небето, едва току-що се бе откъснало от върха на Джейвитс и вече хапеше врата на Хийт, докато тя се спря и пое дълбокия си, ритуален дъх. Готова да посрещне жертвата, тя пое покрай дългата редица прашни коли с надписи по предните стъкла. Микробусът на съдебните патолози и един от Криминология бяха паркирани до един от паяците, още стиснал в щипците си волвото зелен металик. Техници в бели комбинезони напрашаваха волвото отвън. Докато приближаваше, Ники видя на шофьорската седалка отпуснатото тяло на жена, чието теме се подаваше от отворената врата.

— Извинете, че прекъснах сутрешната ви тренировка, детектив. — Лорън Пери слезе от каросерията на микробуса си.

— Не пропускаш много, а?

— Казах ти, че Джеймисън Руук става. — Ники се усмихна и поклати глава. Беше спипана. — Е. ставаше ли?

— Доста много.

— Браво. Радвам се да видя, че се наслаждаваш на живота. Детективите току-що ми казаха, че по-предната вечер си имала близки срещи от третия вид.

— Да, след срещата ни в бара всичко тръгна надолу.

Лорън я доближи.

— Добре ли си?

— Доста по-добре от лошия.

— Това е моето момиче. — След това Лорън се намръщи и дръпна встрани яката на Ники, за да разгледа синината на врата й. — Бих казала, че са били много близки срещи. По-леко, а? Имам си достатъчно клиенти, ти не ми трябваш.

— Ще видя какво мога да направя — отвърна Ники. — Така. Заради това ме измъкна от леглото, дано да си струва. По какво работиш?

— Джейн Доу. Както казах, открита от шофьора на паяка, когато оставил колата тук тази сутрин помислил, че е задушаване от жегата.

— Джейн Доу? В кола?

— Мда — нямаше книжка. Нито портфейл. Колата няма нито регистрация, нито табели.

— Каза, че си открила нещо, свързано с моя случай.

— Човек да не ти даде малко секс. Много си нетърпелива.

Ники повдигна вежда.

— Малко секс?

— Че и самохвалка. — Патоложката подаде на Ники чифт ръкавици. Докато ги слагаше, Лорън се върна в каросерията и излезе с прозрачен найлонов плик. Хвана единия му край с палец и показалец и го залюля пред очите на Ники.

Вътре имаше пръстен.

Пръстен с формата на шестоъгълник.

И съвпадаше с онези синини по тялото на Матю Стар.

И може би бе оставил онази драскотина на пръста на Витя Поченко.

— Струваше ли си да идваш? — попита Лорън.

— Къде го намери?

— Ще ти покажа. — Лорън върна пръстена в кутията с веществените доказателства и поведе Хийт към отворената врата на волвото. — Беше тук. На пода под предната седалка.

Ники погледна трупа.

— Пръстенът е мъжки, нали?

Патоложката я изгледа продължително, сериозно.

— Искам да видиш нещо. — Двете надникнаха през вратата. Вътре жужаха мухи-месарки. — Така, имаме жена, между петдесет и петдесет и пет. Трудно можем да определим време на смъртта без помощта на лабораторията, защото е престояла дълго на жегата. Моето предположение…

— Което винаги е почти изцяло правилно.

— Мерси… въз основа на степента на разложение, бих казала четири, до четири и половина дни.

— Причината?

— Дори предвид обезцветяването през последните няколко дни е доста очевидно какво се е случило. — Върху лицето на жената имаше плътна завеса от коса. Лорън я отдръпна с металната си линийка и откри врата.

Когато видя синините, Ники преглътна на сухо, спомняйки си своето собствено изпитание. Успя да каже само:

— Удушаване.

— Изглежда, от някого на задната седалка. Виж, ето тук са се сключили пръстите.

— Сякаш много се е съпротивлявала — рече детективът. Една от обувките лежеше счупена на таблото, от страната на жабката, а по глезените и пищялите й тичаха одрасквания и ожулвания, когато е ритала под кормилото.

— И, виж — продължи Лорън, — следи от пети ето тук, на предното стъкло.

— Мисля, че пръстенът принадлежи на удушвача. Сигурно е паднал в схватката.

Ники се замисли за отчаяните последни мигове на тази жена, за смелата й съпротива. Независимо дали е била невинна жертва, или престъпник, получил заслуженото си, била е човек. И как само се бе борила за живота си. Ники се насили да погледне лицето й, ако не за друго, то за да отдаде заслуженото на бойния й дух.

И когато я погледна, видя нещо, което смъртта и времето не можеха да заличат. В ума й бавно се заизреждаха образи. Продавачки в магазини, банкови служители, снимки на жени от лайфстайл страниците на вестници, стара учителка, барманка от Бостън. Нищо не й говореха.

— Би ли могла… — Ники посочи косата и размаха показалец. С линийката си Лорън отмести цялата коса от лицето. Ники промълви: — Мисля, че съм я виждала.

Хийт се отпусна назад, отдръпна се от жената на около тридесет сантиметра и наклони глава под същия ъгъл като трупа. Замисли се. Досети се. Снимка от камерите на Гилфорд, скъпи мебели на заден фон, както и литография на ананас в рамка. По-късно щеше да я извади за сравнение, но още отсега знаеше. Погледна Лорън. — Мисля, че видях тази жена на един от записите от Гилфорд. На сутринта, когато е бил убит Матю Стар.

Мобилният й иззвъня и тя подскочи.

— Хийт — каза, след като вдигна.

— Познай къде стоя.

— Руук, сега не ми се играе на това.

— Ще ти подскажа. Снощи Роуч са получили сигнал за влизане с взлом. Познай къде.

Край нея се сгъсти облак от зловещи предчувствия.

— Апартамента на Стар.

— Стоя в хола. И познай какво още. Всяка картина от стените липсва.