Жега

12.

Тримата детективи и Руук мълчаха напрегнат докато колата ревеше през градското движение към моста на 59-а улица. Тя накара Очоа да изпрати съобщение по радиостанцията, така че когато стигнаха под въздушната трамвайна линия на Рузвелт айлънд, контролното управление бе спряло движението там, за да може тя да премине. Мостът принадлежеше на нея и двете патрулни коли, които я придружаваха.

Когато се измъкнаха от площад Куийнсбъро, спряха сирените, за да не привличат излишно внимание, и завиха по Северния булевард. Адресът бе автосервиз в промишлен район, недалеч от жп-парка ЛИР47. Край надземното метро на Тридесет и трето авеню откриха няколко патрулни коли от участъка в Лонг Айлънд. Чакаха на няколко пресечки южно от сградата.

Ники излезе и поздрави лейтенант Мар от 108-и. Мар имаше осанка на военен — педантичен, ала и хладнокръвен. Каза на детектив Хийт, че акцията е нейна, но искаше да опише плана, който й бе подготвил. Събраха се около капака на колата му и той изложи схема на квартала. Автосервизът вече бе ограден с червен маркер и лейтенантът нарисува сини Х-ове върху пресечките на околните групи от сгради — там били разположени патрулни коли, запушвайки всеки изход за заподозрените, в случай че опитат бягство.

— Никой няма да се измъкне, освен ако не му пораснат крила — рече лейтенантът. — А и тогава, няколко хората ми обичат да стрелят по патици.

— А самата сграда?

— Нищо необичайно като за тази част на гората. — Показа на Ники план на зданието от базата данни на Нюйоркската пожарна. — На един етаж с височината на два, от тухла. Офисът е отпред, тук. Сервизът и тоалетките са отзад. Тук е складът. Няма нужда да ти казвам, че там работата е пипкава — кофти осветление, много ъгли и така нататък, така че ще трябва да се оглеждаме. Вратата е тук. При сервиза има още една. Три стоманени гаражни врати, едната води до двора в задната част.

— Ограда? — попита тя.

— Мрежеста, с пластмасово покритие. Навсякъде има телена мрежа, включително и по покрива.

Ники прокара пръст по начертаната на плана му гранична линия.

— А какво има зад тази ограда?

Лейтенантът се усмихна.

— Ловци на патици.

Решиха, че набегът ще започне след пет минути, облякоха бронираните жилетки и се върнаха по колите си. Две минути преди началото, Мар се появи на прозореца на Хийт.

— Съгледвачът ми казва, че най-близката гаражна врата се е вдигнала. Предполагам, че искаш да влезеш първа?

— Да, мерси.

— Тогава ще ти пазя гърба. — Провери часовника си със същото хладнокръвие, с което би проверил дали автобусът му е навреме, и добави: — Също така разбрах, че микробусът с вашите табелки е в двора.

Ники усети как пулсът й се ускорява.

— Това е важно.

— Онези картини много ли са ценни?

— Достатъчно, за да изплатят еднодневна лихва от плана за спасение на Уолстрийт.

Лейтенантът отвърна:

— Да се надяваме тогава, че днес никой няма да ги надупчи, — и се качи в колата си.

На седалката до нея Очоа изпука кокалчетата на пръстите си.

— Не го мисли. Ако руснакът е там, ще го спипаме.

— Не го мисля. — На огледалото за задно виждане Роули бе полузатворил клепачите си и тя, както в инат се запита дали се опитва да се отпусне или пък се молеше. Обърна се към Руук, който седеше до Роули. — Руук.

— Знам, знам, стой в колата.

— Всъщност, не. Излез от колата.

— Е, стига де, да не искаш да ме оставиш да вися тук?

— Не ме карай да броя до три, господинчо, и да те наказвам в стаята ти.

Очоа провери часовника си.

— Петнайсет секунди.

Хийт изгледа Руук свирепо и настойчиво. Той излезе и тръшна вратата. В колата до нея лейтенант Мар вдигна микрофона. По радиото се чу спокойното му „Зелена светлина за всички.“

— Да отидем на изложба — каза тя и настъпи газта.

Диафрагмата й се сви, когато свърна зад ъгъла и засили колата към сградата. Още отдавна бе научила, че може да приказваш успокояващи приказки на мозъка си, но жлезите ти държат кормилото. С един съзнателен дълбок дъх компенсира плитките, които неусетно поемаше. Когато издиша, Ники откри идеалната среда между нервността и концентрацията.

Отпред по улицата към нея пое формация коли, клещите на Мар, които се затваряха около целта. Вдясно срещу нея бързо нарастваше автосервизът. Най-близката гаражна врата още зееше. Хийт наби спирачки и завъртя кормилото. Викторията се заклатушка тромаво по стръмния наклон и още се тресеше на окачването си, когато с рев нахлу насред гаража, гумите изпискаха и колата спря. Светлините от лампата й се отразяваха в стреснатите лица на шепата мъже в сервиза.

Докато отваряше, Ники вече ги бе преброила.

— Петима — каза тя.

— Разбрано, петима — отвърнаха в един глас Роуч.

— Полиция, на място, да ви виждам ръцете — извика тя, докато се показваше иззад вратата си. Зад нея се чуха и останалите коли, но тя не се обърна.

Вдясно, двама работници с прашни комбинезони и бели маски изтърваха машините, с които полираха бронята на един стар Ле Барън, и вдигнаха ръце. Вляво, в другия край на гаража, точно пред склада, трима мъже станаха от масата, където играеха карти. Не изглеждаха никак готови да се предават.

— Дръжте картоиграчите под око — каза Ники на Роуч. След това, по-силно, на всички: — Казах, да ви видя ръцете. Сега.

Сякаш това „сега“ бе изстрел от сигнален пистолет. Тримата мъже се разпръснаха в различни посоки. С периферното си зрение Хийт зърна униформени полицаи, които вече претърсваха двамата с маските. Затича се към един тип с вид на рокер, който тичаше по протежение на стената, към офиса. Докато набираше скорост, извика:

— Очоа — и посочи втори, който се бе насочил към изхода, водещ към задния двор.

— Аз съм с онзи зеления — каза Роули и тръгна след мъжа със зелената риза, насочил се към една странична врата. Докато Роули завърши изречението, онзи вече я бе отворил.

Хийт вече не виждаше, но чу нестройния хор „Полиция, на място!“ от униформените във фланговия екип на Мар, които чакаха при алеята.

Рокерът пред нея бе само мускули и бирен корем. Колкото и да бе бърза, той имаше пряк път към изхода — тя трябваше да заобикаля сандъци с инструменти и една омачкана броня. На около три метра от офиса тя само успя да мерне люшналата се сива опашка на косата му преди да се затръшне вратата. Опита се да я отвори, но заяждаше. От другата страна изщрака резе.

— Отдръпни се, детектив. — Мар, обладан от пълно спокойствие, стоеше зад нея с двама униформени с шлемове и предпазни очила, подхванали таран.

Тя се отдръпна и двамата полицаи забиха тарана в бравата. Той се разтресе, а бравата експлодира и вратата се отвори.

— Пазете се — рече Хийт. Нахлу в офиса с изваден пистолет. В малката стаичка изтрещяха два изстрела и ниско в касата на вратата до нея се заби куршум. Ники се извъртя обратно от другата страна и опря гръб в тухлената стена.

— Уцелиха ли те? — попита Мар. Тя тръсна глава и затвори очи, за да си припомни образа, който бе успяла да асимилира за секундата преди изстрелите. Двата проблясъка някъде отгоре. Прозорец по дължината на стената. Само че рокерът стоеше до бюрото и посягаше нагоре с една ръка. Над него в тавана — черен квадрат.

— Качва се на покрива — каза тя и се затича през гаража към задния двор, където Очоа бе повалил своя човек и вече му слагаше белезници. — Гледай нагоре, детектив — предупреди го тя. — Имаме си маймуна.

Хийт обходи периметъра на зданието, вдигнала глава. В пролуката между сервиза и магазина за автомобилни стъкла до него тя спря. От телената мрежа на покрива се вееше парченце плат. Ники застана точно под него и погледна надолу. На бетона между обувките й имаше две яркочервени капки.

Обърна се и мерна погледа на Роули от двора, след това му посочи къде е скочил рокерът, а после притича до портата в единия ъгъл на сградата. Погледна иззад ъгъла и пак се скри. Тротоарът бе празен. Прецени, че нейният човек няма да слезе отпред, а ще стигне колкото може по-далеч по покрива и тогава ще скочи.

Докато тичаше покрай фасадата на магазина за стъкла, се благодари, че районът е промишлен и че е такава жега — и двете й гарантираха, че няма да й пречат пешеходци. Краят на сградата съвпадаше с ъгъла на една от страничните улички. Залепи гръб за стената, която стопли врата й над бронежилетката. Погледна от другата страна. Малко по-далеч рокерът слизаше по един улук. Идваха и подкрепленията й, ала бяха на няколко метра от нея. Рокерът си помагаше и с двете ръце. Ако тя го оставеше да слезе, той щеше да е на паважа с готов за стрелба пистолет.

Хийт се завърта иззад ъгъла, вдигнала своя.

— Полиция, на място! — извика тя. И не можеше да повярва на очите си. Между нея и нейния човек по тротоара се шляеше Руук.

— Опа! Аз съм, аз съм — каза той.

— Мръдни! — извика тя и му направи знак да се отмести.

Руук погледна през рамо. За първи път видя мъжа, който слизаше по улука, и веднага се дръпна и се скри един камион. Дотогава обаче рокерът вече се държеше само с една ръка, а с другата посегна към пистолета. Хийт се скри зад ъгъла и онзи пропусна, а куршумът се заби в купчина дървени сандъци до бордюра.

След това чу ботуши по паважа, мощно изругаване и нещо метално изтрополи на земята. Пистолетът.

Хийт отново надникна. Рокерът стоеше на тротоара, обърнал й задник, докато взимаше от земята оръжието си. Тя пристъпи към него.

— Не мърдай!

И тогава отстрани му връхлетя Руук с рогата напред. Докато двамата се боричкаха на земята, Ники загуби добрия си прицел. Тя се затича към тях, следвана от Роули и останалите от подкрепленията. Точно когато стигна, Руук се озова върху онзи и насочи собствения му пистолет към лицето му.

— Давай — рече му. — Трябва да се поупражнявам.

След като натовариха рокера на задната седалка на една от патрулките, която щеше да го закара в участъка в Манхатън, Хийт, Роули, Руук и подкрепленията вкупом се насочиха към сервиза. Пътьом Руук се опита да говори с Ники, но тя още бе бясна от намесата му и крачеше отпред, с гръб към него.

Когато влязоха в гаража, лейтенантът записваше подробности за доклада си.

— Дано нямаш против да ти използвам колата за бюро — каза той.

— И за по-лошо е била използвана. Всички ли прибрахме? — попита тя.

— И още как. Двата заека са с белезници, по колите. Двамата мирни — каза той, кимвайки към двамата с маските — изглеждат обикновени. Мисля, че най-големият им проблем е, че от утре ще са безработни. Браво за рокера.

— Благодаря. И още повече — за подготовката. Задължена съм ти.

Той сви рамене.

— Радвам се само, че добрите се прибират в безопасност за вечеря. — Остави папката с листовете на капака на колата. — Сега, детектив, за теб не знам, но аз искам да погледна в каросерията на онзи камион.

Мар и Хийт поведоха останалите към страничния двор, където слънчевите лъчи, отразени от камиона, ги връхлетяха като печка за пица. Лейтенантът даде заповед и един от хората му отвори двойните врати. Сърцето на Ники се сви.

Освен купчина одеяла за местене, в микробуса нямаше нищо.