Готвачът

Глава 55

Излизам от къщата и тръгвам по обраслия двор.

Страничният вход на гаража е закован с друго парче нов шперплат. Само че предният вход е заключен само в долната си част с ръждясал катинар.

Навеждам се и подпъхвам единия край на лоста си под катинара. Настъпвам другия край с цялата, си тежест и старият катинар веднага се отваря.

Открехвам вратата. Гаражът се изпълва със слънчева светлина, която разкрива помещение, пълно с какви ли не боклуци. По рафтове са наредени кутии с боя, кашони, метален скрап, жици, инструменти.

Колко странно. Къщата на практика беше празна. Гаражът обаче сякаш е бил използван скоро… за цех?

Влизам вътре, за да огледам по-отблизо, когато ме удря нова миризма, остра и силна.

Амоняк. Или хлор. Каквото и да е, със сигурност е в много по-концентриран вид от което и да е домакинско почистващо средство. Мирише на индустриален разтвор.

Този тип химикали не се използват за правене на метамфетамини или за разреждане на кокаин.

Използват се за бомби.

В момента наистина ми се иска още да работех в полицията. Или поне да имах достъп до част от ресурсите на управлението.

Да разполагам с екип следователи, които да проверят гаража за отпечатъци, за влакна и за ДНК от пода до тавана. Да вземат проба и да проследят всяко химическо вещество, което намерят. Да сверят откритото с базата данни на Агенцията по оръжията, за да видят дали съвпада с други случаи с бомби.

Моля се ФБР да прави всичко това.

Съдейки по вида на мястото обаче, изпитвам известни съмнения.

Вече направо кипя от притеснение. Толкова съм близо! И въпреки това съм крачка назад. Копелетата правят бомби. Страхотно. Къде ще ги…

Виждам нещо на мръсния под и спирам да си задавам въпроси.

Следи от гуми.

Но странни.

Следите от задните гуми са дебели и на голямо разстояние една от друга. Предните са по-тесни и на по-малко разстояние. Няма кола на този свят, която да оставя такива следи.

Но има трактори.

А тракторите се използват за теглене на платформите за Марди Гра.

Коленете ми омекват. Най-страховитата ми теория, изглежда, се потвърждава.

Копелетата ще ударят в последния ден на Карнавала. Като скрият бомба в трактора, теглещ някоя от платформите.

Но на кой парад? Остават още дузина. И коя платформа? Стотици са! А и кой казва, че ще е само една?

Исусе Христе!

Правя няколко снимки на гаража и на следите от трактор с телефона си. Ръката ми трепери.

Предполагам, че все пак е имало полза да дойда чак дотук и да претърся тази къща. Има още толкова много неизвестни. Но поне знам какво не знам.

И това ме разтърсва до кости.