Готвачът

Глава 90

Помещението до стаята за разпити е доста по-претъпкано, отколкото беше, когато излязох от него, но Кънингам е първото познато лице, което виждам. Мушвам му папката в ръцете.

Питам го:

— Момиченцето още ли не е идентифицирано?

Изражението му подсказва, че се бори със силни емоции.

— Още не, но ще открием семейството й… Божичко, Кейлъб.

— Бог го нямаше в онази стая — казвам. — Но имаше много вина. Само се надявам семейството й да ни прости за онова, което й причинихме, да използваме така тялото й. Чу ли го какво каза за ловния комплекс?

Друг глас се обажда:

— Чух го, намерих го, сега се готвим да го ударим.

Отново пламвам от гняв и омраза, когато виждам специален агент Морган да си проправя път през блъсканицата.

— Чакай малко — спирам го. — Трябваше да знаете за ловния комплекс в Боужър. Мислех, че вие, клоуни такива, сте претърсили всичките му имоти.

Морган изглежда ядосан. Голяма работа. Той казва:

— Заблудиха ни. Онова място не беше споменато в последния списък с недвижима собственост… Преди три години дарил земята и сградите на някакво природозащитническо дружество. Беше грешка.

Кънингам застава до мен, сякаш да се погрижи да не замахна срещу арогантния федерален агент.

— Да, по грешките сте направо експерти — натъртвам. — И грешки правите, и хора допускате да умират… Кога тръгваме?

— Ние? — пита Морган, все така ядосан. — Какво имаш предвид с това „ние“?

— Не ме баламосвай — предупреждавам аз. Повишавам тон и всички в препълненото с хора помещение поглеждат към мен. — Ако ще удряте комплекса, идвам и аз.

Морган свива устни и казва:

— Началник Кънингам?

— Тук съм.

— Този човек служител ли е на органите на реда в града?

— Не.

С остър, подигравателен тон Морган заявява:

— Съжалявам, Руни. Операцията ще се осъществи в рамките на петнайсет минути и не планираме кетъринг. Разкарай ми се от пътя.

Опитвам се да го ударя, но Кънингам и още няколко души ме удържат.