Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)

14

Масата на Мени още бе празна. Както я оглеждах, изведнъж замръзнах на място.

— Глупак такъв! — просъсках аз.

Рой бе разклатил кутията и шумоленето отвътре ме бе побъркало.

— Такъв съм си — отвърна радостно той. — Мърдай.

Отидох на мястото си.

Рой постави кутията на пода, намигна ми, седна в далечния край на масата и дари всички с усмивката на невинните и съвършените.

Фриц ме погледна на кръв така, като че ли временното ми отсъствие лично го бе обидило.

— Сега внимавай! — щракна той с пръсти. — Запознанствата продължават — посочи към седящите наоколо. — А това е Станислав Гроц, личният гримьор на Ленин, човекът, балсамирал тялото, което още лежи между стените на Кремъл в Съветска Русия!

— Гримьорът на Ленин? — повторих аз.

— Козметолог — размаха малката си ръчичка Станислав Гроц.

Едва ли бе по-висок от онези джуджета, които се появяват в „Магьосникът от Оз“.

— Можете само да ми се поклоните — изпищя той. — Вие ПИШЕТЕ за чудовища, Холдстром ги ПРАВИ, но аз подготвих, намазах с восък и балсамирах едно огромно, червено чудовище, което отдавна е умряло!

— Не обръщай внимание на това изкукуригало руско копеле — ми каза Фриц. — Погледни стола до него!

Мястото бе празно.

— Но там няма никой — казах аз.

Някой се изкашля. Всички глави се обърнаха.

Затаих дъх.

И Той дойде.