Изкачих стълбите до кабинета на Маги Ботуин. Наричаха го Замъка на влечугите заради отрязаната лента, която се увиваше на спирали в кошчето или пълзеше по пода.
Стаичката бе празна. Старите призраци бяха избягали, а змиите се бяха преместили някъде другаде.
Застанах пред празните рафтове и се огледах. Върху апарата на Маги бе поставена бележка.
За скъпия ни гений.
Звъняхме ти през последните два часа. Отказахме се от Йерихонската битка и избягахме. Последната схватка — в бункера ми на хълма. Обади се. Ела!
Сгънах бележката и си я прибрах за спомен. Излязох от студиото.
Войските не се виждаха.