Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)

24

И телефонът иззвъня.

— За тебе е — каза Кръмли.

— Слава Богу! — грабнах телефона. — Рой!

— Не искам да живея! — каза Рой. — Господи, това е ужасно. Ела, преди да съм полудял. Сцена 13!

Затвори.

— Кръмли!

Кръмли ме заведе до колата си.

Подкарахме през града. Стоях със стиснати зъби и дума не отронвах. Тялото ми бе напълно сковано.

Пред вратата на студиото казах на Кръмли:

— Не ме чакай. Ще ти се обадя след един час и ще те уведомя какво е станало…

Минах през входа. Близо до Сцена 13 намерих телефонна будка и поръчах такси, което да изчака пред Сцена 9 — на около стотина ярда. После влязох в Сцена 13.

Потънах в тъмнина и хаос.