Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)

75

Хенри се показа от къщата си и затупка с бастун към мен. Бутна куфарчето си в ръката ми.

— Всичко ли взе, Хенри?

— Дали съм побрал целия си живот в един куфар? Ами да, разбира се.

Стигнахме до ъгъла и се обърнахме назад.

Някой някъде изстреля невидимо гюле и къщата, простреляна право в сърцето, се сгромоляса наполовина.

— Сякаш разбиват кея на Венеция — каза Хенри.

— Да.

— Или трошат влакчетата в Пратера.

— Да.

— Шумът ми напомня и за деня, в който махнаха релсите за големите червени трамваи.

— Да.

Срути се и останалата част от сградата.

— Хайде, Хенри, да вървим у дома.

— У дома — повтори слепият Хенри и кимна мечтателно. — Никога не съм си бил у дома. Хубаво звучи.