Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)

76

Поканих Кръмли, Рой, Фриц, Маги и Констанс на прощално събиране, преди роднините на Хенри да са пристигнали, за да си го отведат в Ню Орлиънс.

Музиката гърмеше, бирата се лееше, слепият Хенри разправяше за четиринайсети път как е помогнал за откриването на празната гробница, а Констанс ми гризеше полусъблечена ухото, когато вратата на малкото ми апартаментче се отвори широко и един глас извика:

— Реших да си дойда с по-ранния полет. Едва се добрах до къщи. Тези ужасни задръствания… А-а-а, ето къде си бил! С теб се познаваме, с теб също, хм, не знаех, че и ти си тук.

Пег посочваше един по един гостите, застанала на прага. Изведнъж се хвана за главата и изкрещя истерично:

— Но коя е тази разголена жена?!