Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)

60

В три и половина ме свали пред „Св. Себастиян“.

Огледа ме съсредоточено и отгатна какво ми минава през ума.

— Веднага спри! — заповяда той — Не искам да виждам тая идиотска усмивка на цирков скачач! Ще се препънеш ти, но надолу ще полетя АЗ.

— Кръмли!

— Помисли си за онова надбягване между труповете снощи, за Рой, който ще трябва да се крие до края на дните си, за слепия Хенри, размахващ бастун във въздуха, за да прогони призраците, за Констанс, която довечера пак може да се уплаши и да се появи с лейкопласт на китките. АЗ предложих да те доведа тук, а сега ми се пъчиш като премъдър клоун, който се готви да се хвърли в пропастта.

— Горкият свещеник — повторих аз.

— Внимавай какво правиш! — изрева Кръмли и изчезна в далечината.