Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

Епилог

В правово отношение развръзката на събитията в Швеция не бе много драматична. Алоис Моргенстерн бе осъден на две години затвор за непозволена шпионска дейност, но бе освободен по обвинението в съучастие в убийство с мотивировката, че не бил посветен в истинската цел на израелската операция. Върховният съд обаче не бе единен по въпроса. Двама от съдебните заседатели и един съдия бяха за освобождаването му и резултатът от гласуването завърши с три на два гласа. След осем месеца Моргенстерн бе напълно освободен и скоро след това емигрира в Израел.

Шефът на отдела при Управлението по емиграционните въпроси бе осъден на четири години затвор и уволнен от работа за така нареченото “шпиониране на бежанци”, класифицирано с решението на съда като “непозволена шпионска дейност”. Връзката между ареста му и израелската операция остана дълги години в тайна.

След около година на четиримата шведски пропалестински активисти бе изплатена компенсация в размер на 4500 крони за нанесени щети по време на лишаването им от свобода без/основателни причини за подозирането им в различни видове сериозни престъпления.

Депортираните от страната като терористи четирима палестинци така и не получиха правото да се върнат в Швеция, защото шефът на “Бюро Б” при службата за сигурност продължи да държи на решението си.

Само един човек от преживелите израелската операция остана физически невредим. Името му обаче така и не стана известно на обществеността. В международните шпионски кръгове обаче скоро се заговори само за сензационното развитие на стокхолмския случай. Немската BND първа разкри истинската картина на самия ход на операцията. Останалите шпионски централи я научиха от нея, а скоро и на руското разузнаване стана известно, че само един-единствен шведски офицер от военноморските сили се е противопоставил на израелския спецотряд. В Швеция като че ли се създаваше нова оперативна обстановка, която имаше или в краен случай можеше да има значение за всичките й партньори при неочаквани обстоятелства. Шведският офицер носеше кодовото название Coq Rouge.

За пръв път специалистите от цял свят получиха повод да обърнат специално внимание на това кодово обозначение.

Още един човек оцеля при израелската операция и това бе най-приближената сътрудничка на представителя на ООП в Швеция — Рашид Ашраф. След шест месеца, прекарани в болница, тя се върна във вилата във Вигбюхолм и стана новият представител на ООП в Стокхолм.

Никога повече не срещна човека, наричан Coq Rouge, и нямаше никакви спомени за него освен една маловажна подробност. Така и не я напусна острият като острие на нож спомен, че върху ръкохватката на пистолета му бе изобразен странен герб със златна корона.

“План Далет” можеше да означава както “план Д”, така и “планът на четиримата”, защото “далет” бе четвъртата буква от древноеврейската азбука. Последното тълкуване се явяваше и съдържанието на “плана”, защото Арон Замир бе нарекъл четиримата участници в него “четиримата мъдреци”. Названието на операцията започна да се използва — повече или по-малко иронично — в Израел, след като дотам стигнаха сведенията за стокхолмския финал на този политически скандал.

Един от мнозината офицери от разузнаването, които бяха пенсионирани, бе и генерал-лейтенант Арон Замир. Отделът на оперативната служба на Мосад “Божия мъст” бе временно отстранен, след което бе оглавен от съвсем нови хора и пред него бе поставена нова оперативна цел. Бе невъзможно в скоро време да се провеждат в Европа каквито и да било специализирани операции от типа на стигналата до фиаско в Стокхолм, защото и дипломатическата, и политическата цена бяха твърде високи за Израел. Освен това особеният почерк при провеждането на акциите — видите ли, става въпрос за между арабски разпри — стана твърде популярен и никой не искаше вече да го повтаря. Поне в близко бъдеще.

На човека, наричан Елазар по името на библейския герой, който бе пожертвал живота си в борбата с враг с необикновена сила, бе присвоено посмъртно званието полковник. Започнаха разпри и кавги или защо все пак му бе присвоено следващото звание, или — защо само полковник. Нито един друг офицер от Израел нямаше толкова награди, но той бе погребан не във военното гробище край Йерусалим, а в родния му кибуц в Галилея, до град Кинерет. На самото погребение и на помена присъстваха около петстотин души.

Сред най-близките му роднини бе и сестра му Шуламит.

Истинското си име Елазар бе получил от дядо си още през пионерските времена за Израел. Той се казваше Хаим Ханегби, което означаваше “живот в пустинята”, защото именно за това бе живял и умрял в Палестина неговият дядо.