Хитър Петър занесъл на пазара да продава един пуяк. Наблизо до него застанал друг продавач. Той държал хубав кафез, а в кафеза подскачало и пеело малко славейче.
Един човек спрял, послушал песента на птичето и запитал продавача:
— Колко искаш за славейчето?
— Половин жълтица! — отговорил скромно продавачът.
— Не е скъпо. Хубаво пее! — казал човекът и започнал на око да оценява пуяка.
— А ти колко искаш за пуяка? — попитал той Петра.
— Пет жълтици! — отговорил Петър и го погледнал право в очите.
— За пет жълтици, байно, ще купя двайсет пуяка като твоя! — засмял се купувачът.
— Щом оценяваш това малко птиче половин жълтица, аз колко да искам за моя охранен пуяк? — поклатил глава Петър. — Пуякът има сто пъти повече месо от славейчето.
— Славеят е едно, а пуякът — друго. Те не бива да се сравняват! — започнал да доказва купувачът. — Чуй славейчето как хубаво пее…
— Е! — засмял се и Хитър Петър. — Славейчето пее, а пуякът мълчи. А нали знаеш: говоренето струва сребро, мълчанието — злато…