Една нощ някой откраднал Петровото магаре. Сутринта Петър се оплакал на съседа си.
— Къде беше магарето? — попитал съседът.
— В обора.
— А защо не си заключил вратата?
— Хубава работа! — отговорил Петър. — Кой заключва магарето си в обора?!
— Ами тогава защо не си заградиш двора? Дигни висок и дебел зид, та да не може да го прескочи и най-големия крадец!
— Заслужава ли заради едно магаре да ограждам двора си?
— Щом не възприемаш никакъв съвет — отваряй си очите! — ядосал се съседът му. — Магарето не е коте, че крадецът да го скрие в пазвата си!
— Според тебе, съседе, излиза, че не са виновни крадците, а стопаните! — троснато отговорил Петър.