Хитър Петър

ВЗЕМИ ЗВЪНА НА ПАРАТА!

Хитър Петър отишъл в града на панаир. Скитал той от сергия на сергия, от улица в улица и изведнъж му замирисало на някакво хубаво ядене. Поогледал Петър и забелязал, че наблизо пред една гостилница къкре тенджера. Парата от яденето веднага възбудила глада на Хитър Петър, но той нямал в кесията си пукната пара.

„Все пак трябва да хапна някак!“ — помислил бедният Хитър Петър.

Той спрял при тенджерата, извадил от торбата си сухо парче хляб, подържал го над парата, докато омекне, и го изял.

През това време гостилничарят гледал какво прави Петър. Щом изял хляба, Петър станал, изтърсил трохите от торбата, избърсал с длан устата и брадата си и тръгнал да си отива.

— Хей, чакай! Къде? — изпречил се отпреде му гостилничарят.

— Как къде? Вървя си по пътя! — отговорил Петър.

— Не ми плати!

— За кое? — зачудил се Петър.

— За яденето!

— Аз само държах хляба над тенджерата — да омекне малко от парата!…

— За парата ще платиш! Днес и тя струва пари! — настоял гостилничарят и хванал Петра за яката.

В това време се насъбрали хора да чуят препирнята. Петър ги изгледал, усмихнал им се и запитал:

— Хора, кой от вас ще ми даде един сребърник да се разплатя с тоя проклет гостилничар. Аз веднага, още сега, ще му го върна.

Няколко души развързали кесията си. Хитър Петър взел само от едного сребърник и го поднесъл с два пръста към гостилничаря:

— Ето на — да видят всички. Плащам ти. За парата, която ядох, вземи звъна на сребърника!

„Дззънн“…

Хитър Петър пуснал сребърника на плочника… Хората се присмели на алчния гостилничар, а Петра поздравили за остроумието.