Рано една пролетна сутрин в двора на селския чорбаджия се чувала весела глъчка. От вечерта чорбаджията повикал десетина млади работни селяни и селянки да му прекопаят лозето. Ранобудните копачи чакали да се съберат, та всички заедно да отидат на лозето. Между тях бил и Хитър Петър. Той потръпвал от сутрешния хлад и разказвал на дошлите вече работници весели истории.
По едно време всред смеха на развеселените селяни прогърмял дрезгавият глас на чорбаджията:
— Хайде, хайде, тръгвайте вече! Кой ще носи торбата с хляба?
— Аз! — обадил се Петър, взел торбата и я преплеснал през рамо.
— Кой ще вземе кошницата яденето?
— Аз! — изправил се пак Петър, грабнал кошницата и я надявал на ръката си.
— Кой ще вземе бъкела за водата?
— Жената! — обадил се Петър.
— А кой ще носи мотиките? — запитал чорбаджията.
— Е, обаждайте се и вие де! Аз ли ще нося всичко? сгълчал Петър другите копачи.