Народът казва: „Вържи пръст и тръгни — ще чуеш много лекове. Лекът е за пара, но стига човек да го знае.“ Хитър Петър знаел много лекове за разни болести. Той лекувал по народному — с билки, бани, с превръзки — и хората били доволни от лекуването му, защото намирали помощ и здраве.
— Хайде, да сте здрави всички в къщи, от здраве да не се отървете, защото здравето е най-голямото богатство на този свят! — весело благославял Петър болните, като ги изпращал.
За благодарност жените му оставяли в къщи коя пиленце, коя брашънце или нещо друго, а мъжете незабелязано пущали в пояса по някоя пара или го почерпвали в кръчмата за здраве.
Веднъж през зимата един скъперник от Петровото село настинал, започнал да кашля, гърлото му дращело. Той се свивал до печката в кръчмата и разговарял с Петра.
— Петре, я колко си здрав, простиваш ли някога?
— Ами нали и аз съм човек, простивам!
— Е, ами като простинеш, кашляш ли?
— Кашлям, как да не кашлям?
— Ами така, случва ли се да ти драще гърлото, Петре?
— Случвало ми се е!
— Какво правиш тогава?
— Лекувам се! — отговорил Петър и се усмихнал, защото разбрал, че скъперникът иска по заобиколен път да научи лек за болката си.
— Как се лекуваш?
— Как ли? Поръчвам в кръчмата греяно вино с чер пипер, поканвам някой приятел, сядаме, пием и се чукаме за здраве, докато се разгорещим и пропеем…
— Че то струва скъпо! — поклатил глава скъперникът, потреперал и се свил още повече до печката.
— Е, струва, струва, щом цениш една ока вино повече от здравето си! — присмял му се Хитър Петър.