Хитър Петър

УВАЖЕНИЕ НА ДРЕХИТЕ

Хитър Петър бил сладкодумец. Хората го слушали с внимание, радвали му се и се смеели от сърце. Затова сватба, кръщене, угощение или друго празненство не ставали без него.

Веднъж се заженил един Петров приятел. Приятелят взел бъклица, варакосана чимширева китка и отишъл да го покани.

— Ако дойдеш на сватбата, ще те сложа да седнеш на трапезата до кума! — казал му той.

— Благодаря, ще гледам да дойда! — отговорил Петър.

Вдигнала се голяма сватба. Всички сватбари били облечени с най-хубавите си премени. Дългата трапеза, опъната от край до край на двора, била отрупана с различни ястия, хлябове и пиене. Надалеч се чувала весела глъч, песни, свирни, закачки и игри.

Хитър Петър отишъл на сватбата с вехтите си дрехи. Всеки му се присмял. А приятелят, пък и другите сватове не го поканили да седне на трапезата.

„Хората по дрехите посрещат, а по ума изпращат!“ — помислил Хитър Петър.

Той постоял прав на двора, погледал, кривнал глава, позасмял се и се върнал в къщи. Пременил се с новите си дрехи и отишъл пак на сватбата. Щом го видели, младежите му сторили път. Станал свекърът, станал и кумът, ръкували се с Петра, посвили се и той седнал между тях. Веднага му поднесли ядене, бъклица с вино и го поканили:

— Заповядай, Петре, хапни, па да пийнем за здравето и за щастието на младите!…

— Благодаря! Пожелавам да се ражда от едното хиляда, все тъй да е пълна къщата и трапезата на младодомщите, да живеят в мир, в любов и веселие! — благословил Хитър Петър, вдигнал бъклицата и започнал да разлива виното по дрехите си.

Сватовете се спогледали учудени.

— Какво правиш, Петре?

— Черпя новите си дрехи — отговорил Хитър Петър. — Нека те пийнат и хапнат, защото, както изглежда, вие тях уважавате…