Хитър Петър

САМОХВАЛСТВО

Хитър Петрови приятели разговаряли за коне и за езда. При тях бил и един самохвалко.

— Веднъж — рекъл самохвалецът — няколко души от нашето село отидохме в друго село по работа. На сборището много хора бяха наобиколили един жребец. А жребецът подскача, върти глава, рита, хапе… Едва го удържаха двама мъже. Не даваше никой да го яхне. Опитваха се тоя-оня… По-страхливите не смееха дори да го доближат, а по-сърцатите пък, ако успееха да го яхнат, хвърляше ги от гърба си. Аз гледах отстрана, гледах, па се спуснах, хванах се за седлото, подскочих и…

В това време към групата приятели се приближил Хитър Петър. Той знаел за случката с лудия жребец и самохвалеца. Самохвалкото видял Хитър Петър, поизкашлял се, попочесал си тила, махнал ръка и свършил накратко:

— И… аз не можах да го яхна!…