Хитър Петър

ПОСЛЕ ЩЕ МИСЛИ

Насред улицата пред къщата на Петровия съсед имало купчина пръст. Колкото пъти минавал някой, било сам, било с добитък или кола, все се спирал и викал:

— Слушай бе, човек, махни тая купчина пръст от пътя! Виждаш, че пречи!

Петровият съсед си правел оглушки. И на него му пречела, но все очаквал друг да я махне.

Минавало време. Купчината си седяла, а хората я заобикаляли и негодували. Най-после човекът взел мотика и лопата, отишъл при купчината пръст и започнал да копае. Копал н изхвърлял пръстта настрана, копал и изхвърлял… Изкопал дълбока яма на улицата и направил друга голяма купчина пръст до нея.

— Съседе, защо копаеш тая яма? — поспрял се и запитал Петър.

— Защо, не виждаш ли? В ямата ще нахвърлям пръстта от купчината.

— А тази пръст, дето сега изхвърляш, какво ще я правиш?

— Е-е-е, Петре — подпрял се човекът на дръжката на мотиката да си почине и избърсал потта от челото, — за нея после ще мисля, сега още не ми е дошло на ума къде да я дявам…

— Ум царува, ум робува, юнак яма копае! — засмял се Хитър Петър и отминал.