Преди освобождението ни от турско робство комитетските хора дали на Хитър Петър кесия, пълна с пари, и му казали да ги занесе на свой човек в друго село. Петър мушнал кесията с парите в пояса си и веднага тръгнал. Пътят му минавал през гъста букова гора. Той си подсвирквал безгрижно, защото не се боял от нищо. Но изведнъж свирката му секнала. На пътя се изпречил един турчин-разбойник с насочен насреща му пищов.
— Стой, горе ръцете! — изкрещял разбойникът. — Къде отиваш?
— Закъдето съм тръгнал! — окопитил се бързо Петър и отговорил спокойно.
— А по каква работа?
— По сватовщина!
— Хм, дай си тютюницата! — изръмжал турчинът.
— Не пуша! — вдигнал рамене Петър. В това време разбойникът бръкнал в пояса му и измъкнал кесията с парите.
— О-о-о — изненадал се той, — тия пари твои ли са?
— Мои!
— Лъжеш!
— Като знаеш, че лъжа, защо ме питаш?
— Кажи чии са?
— Казах ти! Отивам по сватовщина. За тази работа ми ги даде чорбаджията.
— Носи много здраве и на чорбаджията си, и на този, на когото трябваше да дадеш парите! — казал разбойникът и пъхнал кесията в пояса си.
— Ти взе парите и вече те са твои — усмихнал се хитро Петър, — но за да мога да се оправдая пред чорбаджията и той да ми повярва, че е било страшно, като си ме обирал и животът ми е висял на косъм, много те моля, гръмни един-два пъти на калпака ми…
— Добре! — съгласил се разбойникът.
Хитър Петър закачил калпака си на един клон, а глупавият турчин изстрелял към него два патрона. После Петър съблякъл антерията си, метнал я на друг клон и помолил разбойника да гръмне и срещу нея. Турчинът изстрелял и към дрехата два патрона.
— Парите не са малко. Заслужава да гръмнеш още един-два пъти! — засмял се Петър.
— Да гръмна, приятелю, ама свърших патроните! — оправдал се разбойникът.
— Тогава какво ме опяваш без патрихил! — креснал Хитър Петър и му зашлевил здравата няколко плесници.
Разбойникът се объркал. Докато разбере какво става, Петър бръкнал в пояса му, взел кесията с народните пари, грабнал дрехата и калпака си и бързо се скрил в гъстата гора.