Хитър Петър

СМУТИЛ СЕ

В Петровото село имало такъв обичай: в деня на събора кметът държал реч. Веднъж на събора се стекъл много народ. Поляната се изпълнила с пъстри носии. Гайди свирели, тъпани гърмели и люлеели голямо хоро. Шербетчии, халваджии, бозаджии и сергиджии се надниквали.

По едно време кметът стъпил на стол всред събора и се приготвил да говори. Хората приближили до кмета, защото искали да чуят и да разберат по-добре речта му. Всичко утихнало.

Като видял толкова много хора и такава тишина, кметът се смутил.

— Драги съборяни — провикнал се той, — вие знаете, че аз не съм красноречив, и сега, като се изправих пред вас, нищо не ми идва на ум!

След тези думи той останал с отворени уста. Хитър Петър го побутнал и тихо му казал:

— Кмете, като не ти идва на ум какво да кажеш, слез от стола и остави народа да се весели! …