Петровият брат искал да купи една къща в съседното село. Той повикал Петра и двамата отишли да я видят. Като разглеждали къщата, при тях дошъл един известен зъл селски чорбаджия. Чорбаджията вървял след купувачите и хвалел къщата:
— А-а-а, чудо имот е: голяма, светла къща, хубава градина, овощни дръвчета, цветя, кладенец — личи си — стопански, богатски дом! Пък ако я купите, ще бъдем съседи. Аз живея през една къща!…
— Право е — казал Петър, — бива си го имота, но само едно не харесвам.
— Какво? — попитал чорбаджията.
— Какво ли? Ще ти кажа: не ми харесва, че ти си съсед!…