Покъщнината на Хитър Петър била бедна: до огнището се мъдрело едно гърне, на водника висели две котлета, на полицата имало наредени три-четири писани пръстени паници, а до леглото в ъгъла седял големият сандък с дрехите на стопаните.
В Петровото село имало един крадец. Веднъж Хитър Петър забелязал, че крадецът се сниша наоколо и дебне да влезе в къщата му. Петър се скрил в сандъка и зачакал. След малко крадецът се вмъкнал в стаята, претършувал тук-там, но нищо не му хванало око.
„Навярно в сандъка ще намеря нещо!“ — си казал той и повдигнал капака.
В това време Петър се изправил насреща му.
— А, ти тука ли си бил? — стъписал се изненадан крадецът.
— Скрих се, да не си гледам срама — усмихнал се Петър. — Знаех, че нищо няма да ти хареса в моя дом…