Бил хубав есенен ден. Хитър Петър отивал за едно далечно село. Изморил се по пътя и легнал да почине на сянка под голям дъб. На земята под дървото имало много желъди. Петър взел един желъд, поогледал го, измерил с очи дъба и завъртял глава:
— Каква неправда! Голямо дърво — малки плодове; а тънките лозинки раждат тикви, по-големи от човешка глава!
В това време паднал един желъд и го чукнал по носа.
— А, природата си знае работата! — рекъл Хитър Петър. — Добре, че дъбът не ражда тикви!…