Хитър Петър

„БЛАГОДАРЯ НА ЖЕНАТА“

Една есен през турско време в Хитър Петровото село отишъл пашата. Събрали се мъжете да го посрещнат и да му кажат болките си.

Тръгнал и Хитър Петър, но се спрял до дюлята на двора. Помислил, че не бива да отива при големеца с празни ръце. Трябвало да му отнесе нещо! Той извикал радостно:

— Ха, ето, дюли ще му занеса!… Жено, жено, дай ми по-скоро една кошница да занеса дюли на пашата!

— Защо?

— Ами прилича ли ми с празни ръце да се изправя пред него?…

— Е, ако искаш да занесеш нещо, занеси смокини — да му е сладко, като ги яде, а не дюли — да му присядат.

— Не! Дюли ще занеса! — рекъл Петър.

— Послушай, смокини е по-добре — настоявала жена му.

— Дюли!

— Смокини!

Най-после Петър отстъпил. Жена му дала малка кошничка със смокини.

Хитър Петър отнесъл смокините на големеца, подал ги и казал:

— Заповядай, да се подсладиш със смокините и гледай да не мъчиш сиромашията!…

Последните думи разсърдили пашата. Той сбрал вежди, засвяткали очите, заиграла брадата му… Започнал да взема една по една смокините и с тях удрял Петра. А Хитър Петър в това време викал:

— Благодаря на жената!…

Пашата го ударил с последната смокиня и вече поуспокоен, запитал:

— Петре, защо викаш: „Благодаря на жената“? — Защо ли? — отговорил Хитър Петър. — Ако не бях послушал жена си, щях да ти подаря голяма кошница, пълна с хубави едри дюли. А ти, както благодариш, с тях щеше да ми строшиш главата!…