Изгубената Динотопия

XII

Отне им доста време да намерят преводач. Отдавна фермерите от Северните полета общуваха с динозавърските си помощници посредством къси команди и жестове, ала при по-сложни обстоятелства имаше голяма нужда от преводачи. Минаха дълги часове, преди молбата на доктор Торанага за лингвистична помощ да получи отговор.

Уил спеше дълбоко, когато отдолу се чу изсвирване на рог. Стана от хамака и отиде да погледне през най-близкия парапет. Скоуен — помощникът на лекаря — разговаряше с няколко души и с един мъжки протоцератопс. Протоцератопсите си бяха спечелили славата на най-добрите преводачи, защото владееха почти всички динозавърски диалекти, а умееха да артикулират ясно и човешки говор. Имаха усет към езици и мнозина от тях упражняваха тази високоуважавана професия. Веднъж Уил слуша лекция на биолог за уникалната анатомия на протоцератопския ларинкс.

Според Уил мъжкият екземпляр не бе особено едър дори за скромните размери на неговия вид. Трудно бе да прецени от разстояние, но на младежа му се стори, че той е по-дребен дори от стария му приятел Бикс. Впечатлението му не се промени и докато наблюдаваше как жълтеникавото четириного същество пристъпва в празната кошница, използвана като подемно съоръжение. Дежурният по асансьор соропод се залови със задачата си и новопристигналият преводач започна бавно да се издига към болницата.

Уил продължи да гледа: медицинската сестра със сарито посрещна протоцератопса и го поведе към кабинета на доктор Торанага. Първоначалната му преценка за ръста на динозавъра се оказа вярна. Дори изправен на задните си крака, човката му едва ли щеше да стигне до носа на Уил.

Придружен от Хапини — медицинската сестра — той влезе в същинската част на болницата и се заоглежда с любопитство. За голяма изненада на Уил динозавърът неочаквано впери очи в него и остро излая. Добре говореше човешки и лесно го разбра.

— Познавам те.

Уил изучи семплото лице, интелигентните очи, човката, наподобяваща папагалска. От назъбените плочки в горната част на гърба липсваха няколко — вероятно последица от някое буйство като дете.

— Съжалявам, но нямам спомен някога да сме се срещали — откровено си призна Уил.

— Не съм казал, че сме се срещали — възрази протоцератопсът някак враждебно. — Казах, че те познавам.

Уил се изненада малко от неочаквано грубия тон на събеседника.

— Тогава имаш преимущество пред мен.

Не беше изплашен. Съдейки по размерите и интонациите му, прецени, че преводачът едва ли е по-възрастен от него. Прецени и друго: новопристигналият определено не беше лингвистичен факир като Бикс.

Първата среща не вещаеше особено благополучие.

— Ти си Уил Денисън, нали? — изчурулика протоцератопсът.

Говореше, докато приближаваше спящия струтиомимус.

— Точно така.

Уил следваше преводача и медицинската сестра.

— Чувал съм за теб. Добре известен си на племето ми.

— Сериозно? — засия Уил.

— Да. — Младият преводач стъпи с предния си крак върху леглото-гнездо и се загледа в равномерно дишащата пациентка. — Ти си онзи, чийто баща едва не счупи с камък крака на прочутия преводач Бикс.

Уил настръхна.

— Беше случайно. Току-що бяхме претърпели корабокрушение, нямахме представа къде се намираме и какво ще ни се случи; не знаехме нищо за обитателите на Динотопия или колко всъщност са специални. Баща ми възприе Бикс като потенциално опасно животно. Ръководеше го единствено дотогавашният му опит.

— Това не е никакво извинение — сряза го протоцератопсът. — Между другото, името ми е Чаз.

— Радвам се да се запознаем — обяви Уил суховато. Тонът му бе по-официален, отколкото възнамеряваше. — Не бива да съдиш прибързано за реакциите на хората в трудна ситуация, освен ако лично не си попадал в такава.

— И се надявам да не попадам.

Протоцератопсът все така избягваше да погледне към него. Или, помисли си Уил, просто преценява как най-добре да подхване разговор с възстановяващия се струтиомимус.

— Както и да е — аз не съм хвърлял никакви камъни.

— Но можеше да го сториш. Дори се обзалагам, че щеше да го направиш, ако баща ти не бе започнал пръв.

— Виж сега…

С пристигането си доктор Торанага прекъсна възражението на Уил.

— Бих предпочел вие, младежите, да разрешите проблемите помежду ви по-късно, ако обичате. В момента е необходимо да се съсредоточим върху състоянието и лечението на пациентката.

— Как е тя, сър? — попита Уил, благодарен за появата на лекаря.

— Доста по-добре. Силите й бързо се възстановяват. Често хубавата храна и почивката са най-добрите лекарства. — Погледна замислено към кръглото легло. — Вече спи доста време. Не би било зле да я събудим.

Наведе се напред и започна да гали лицето на струтиомимуса: прокарваше длан по челото, между очите и свършваше с нежно докосване на изящната зурла. На третия път пациентката премигна, нададе сепнато възклицание и изправи врат.

Лекарят отстъпи и до леглото застана преводачът.

— Нека първо се огледа — предложи Уил.

Малкият динозавър го изгледа изпитателно.

— Да не би да ме наставляваш как да си върша работата?

— Не. Разбира се, не. Просто искам да се чувства удобно.

Покровителственият тон на протоцератопса окончателно вбеси Уил. Този тук — помисли си той — е арогантен като… като…

Като един определен стажант-пилот на скайбакс? Глупости, възрази си наум Уил. Той не беше арогантен. Само самоуверен. Но кой му бе казал, че границата между двете е доста неясна?

Впрочем, няма значение. Реакцията на струтиомимуса привлече вниманието му. След като преодоля първоначалната паника погледът й се избистри и стана разбиращ. Нямаше и следа от делириума при предишните й събуждания.

— Аз съм Кано Торанага — осведоми я предпазливо лекарят. — През последните няколко дни се грижа за теб.

Докато Чаз превеждаше, младата пациентка се отпусна достатъчно, за да отговори. Протоцератопсът я изслуша внимателно.

— Иска да знае къде се намира.

— Ами обясни й — подкани го Торанага.

Чаз кимна и съобщи на пациентката, че се намира в болницата в Тритаун и е под лекарско наблюдение. Новината предизвика брътвеж и дълго излияние. Не спря да говори, докато Торанага и Чаз най-после не я успокоиха.

Уил едва сдържаше любопитството си.

— Е? Какво казва?

Чаз го изгледа свирепо, преди да се обърне към лекаря.

— Искала се добере до Бент Рут, но не успяла да намери пътя и се озовала тук. Щастлива е обаче да бъде и в Тритаун. Всъщност — би била щастлива да е където и да е. Няма спомен нито как е пристигнала, нито как е попаднала тук.

— Ще й обясним по-късно. — Торанага наблюдаваше напрегнатата си пациентка с поглед, целящ да й вдъхне увереност. — Трябва да разбера какво й се е случило. Какво е правил един млад струтиомимус сам в планините? Била е разделена от семейството и приятелите си или ги е сполетяло нещастие?

Чаз зададе въпросите на струтиомимуса. Този път тя отвърна по-бавно.

— Хайде, хайде — подкани го Уил припряно.

— Не прекъсвай мисълта ми. Езикът на струтиомимусите е труден.

За разлика от преди това бе изречено без никаква злоба. Уил, подобно на лекаря и сестрата, си наложи да изчака търпеливо.

Едва когато пациентката млъкна, Чаз свали предните си крака от ръба на леглото и се извърне към тръпнещата в очакване публика.

— Разказва много странна история.

— Сигурен ли си, че долавяш всички подробности? — не се стърпя Уил.

Малко динозаври притежават достатъчна гъвкавост, за да изразяват нюансите на настроенията си с мимика, но преводачът докара недвусмислен поглед без особено затруднение.

— Да, сигурен съм. — С по-малко леден тон продължи: — Казва се Кеелк. Твърди, че група странни хора заловили семейството й и го държат като затворници.

Торанага свъси вежди.

— Пленено? Затворници? Вероятно е някаква игра.

— Не. — Преводачът клатеше решително глава наляво-надясно. — Не е никаква игра. Вързали ги и ги препънали, за да не успеят да избягат; теглили ги с въжета. — Чаз погледна към Кеелк. — Тя мисли, или поне родителите й мислят, че тези хора са пришълци в Динотопия. Но не са корабокрушенци, какъвто е случаят с бащата и сина Денисън — завърши той, без да поглежда към Уил. После продължи: — Дрехите и оборудването на тези хора не били пострадали, което предполага, че по някакъв начин са успели да пристигнат невредими на нашите брегове.

Сестрата не се въздържа да изкоментира:

— Това не е възможно.

— И мен са ме учили така. Само ви предавам думите й. Носели и тръби, които изстрелват невидими фойерверки.

— Пушки! — намеси се Уил.

Торанага го изгледа изпитателно.

— Чел съм за такива устройства. — После отново се обърна към преводача. — Има ли още?

— Да. Тези хора били облечени в странни дрехи, миришели силно на море и били все мъже.

— Съвсем нормално за корабен екипаж — промърмори Уил под нос.

— Групата се състояла от представители на различни човешки раси. Говорели и се държали сякаш притежават всичко, до което се докоснат. Нямали, разбира се, никаква представа какво представлява Динотопия и какви са нравите тук. Отнесли се към нея и семейството й все едно са невежи животни и не положили никакви усилия да разберат езика им.

— Така и така не биха успели — подхвърли Торанага. — А жестовете? Всички хора разбират простите жестове.

Чаз предаде на струтиомимуса и тя отвърна без колебание.

— Твърди, че щом пленили семейството й, веднага ги завързали. Как да правиш жестове със завързани крайници? Баща й, Хисаулук, можел да различава няколко думи на човешки. Тези хора не преставали да повтарят едно и също: „злато“. — Протоцератопсът изсумтя презрително. — Защо толкова са обсебени от идеята за злато? Да не би да се готвят за някакъв вид фестивал?

Уил систематизираше мислено информацията, но очертаващата се картина не му харесваше. Само мъже, пушки, държат се все едно всичко им принадлежи, често споменават злато, взимат пленници…

— Извинете, но май знам кои са тези хора, какви са намеренията им и причината за недружелюбното им поведение.

— Тогава, моля — подкани Торанага с неприкрито любопитство, — просвети ни.

— Само гадая, разбира се. — Уил формулира набързо предположенията си, преди да ги изложи. — Допускам, че семейството на Кеелк е било пленено от група авантюристи, разбойници или пирати.

— Пирати ли? Какво значи „пирати“? — Торанага се обърна към сестрата. — Хапини, чувала ли си някога за такива?

— Не, докторе.

И двамата бяха родени и израсли в Динотопия, знаеше Уил. За разлика от него, нямаха никаква представа за външния свят. Нито пък бяха историци. Опита се да обясни:

— Тези хора са бандити, крадци.

Наложи се да уточни какво е крадец. Най-после като че ли го разбраха.

— Невероятно — възкликна направо зашеметен Торанага. — Почти толкова невероятно, колкото и плавателен съд да пристигне тук невредим.

— Единствено ако поговорим с тези хора, ще разберем със сигурност какви са намеренията им — продължи Уил. — Щом са успели да пристигнат тук невредими, вероятно смятат да си заминат с всичко, което задигнат. В такъв случай не се знае докъде биха стигнали в постъпките си.

Торанага клатеше невярващо глава.

— Въпреки това не разбирам защо ще вземат за пленници семейство безобидни струтиомимуси.

— Нито пък аз. — Уил съзнателно не сподели, че корабни екипажи, отправили се на дълго плаване, често взимат на борда животни като източник на прясна храна. — Но не това е важното. Важното е, че държат струтиомимусите пряко волята им.

— Да, положението наистина е безпрецедентно. — Лекарят се замисли. — Трябва веднага да съобщим в Соропол.

— Соропол ли? — възкликна Уил. — Доста е далеч от тук, сър.

— Не и за пилот на скайбакс — изкоментира Чаз хладно.

— Заради евакуацията, в Тритаун има много пилоти на скайбакс — уточни Уил. — Не е необходимо да отида именно аз. — Погледна Торанага. — Съгласен съм, че е редно да уведомим Съвета за положението, сър, но ще отнеме време. А ще мине и още, докато оформят отговора. А ако предположенията ми са верни, семейството на този струтиомимус е в огромна опасност. Трябва да предприемем нещо незабавно.

— Ние ли?

Чаз не разполагаше с вежди, които да стрелне нагоре, но успя някак да си придаде смаяно изражение.

— Ще свикаме събрание на възрастните от района и на членовете от градската управа, които могат да се откъснат от работата по евакуацията — реши Торанага. — Явно става въпрос за нещо важно, но същевременно не може да се пренебрегне оцеляването на множество семейства, за да се помогне на едно-единствено.

— Сигурен съм, че тя ще ни разбере — намеси се Чаз и кимна към струтиомимуса.

Ала при вида на напрегнато опънатото, пълно с надежда лице, Уил не бе така убеден.