Изпепеляване

Глава 14

Корт остави Тери в болницата и се върна на местопрестъплението. Неговата оперативна група претърсваше развалините, в които се беше превърнал вестибюлът на семейство Навара.

— Този път имаме останки от керосин и барут, както и пластичен експлозив — каза Тил. — Определено я е задействал дистанционно.

— Трябвала му е малка, но мощна бомба — каза Корт, оглеждайки щетите. — Така е можел да използва едно-единствено устройство.

— Вписва се. Според икономката, единствената доставка в къщата е била букет за госпожица Навара — рече следователят. — Тридесет минути по-късно бомбата избухва. Добре, че са били подпорните стени на сградата, иначе цялата фасада щеше да изгори.

Източникът на пластичния експлозив можеше да бъде проследен, освен ако Подпалвачът се беше сдобил незаконно с него.

— Мория Навара каза, че бомбата е била в цветята. Детектив Винсънт записа името на магазина.

— Знам, тя се обади от болницата и аз вече го проверих — каза Тил. — Букетът не е доставен от магазина, но собственичката си спомни, че е продала голям букет вчера.

— Значи го е купил, поставил е експлозива и го е доставил лично. — Корт мина през отворената предна врата, която беше избита от пантите. — Имаме ли описание на купувача или на човека направил доставката?

— Собственичката на магазина е възрастна дама и не си го спомня добре. — Гил направи гримаса. — Бял човек, наближаващ четирийсетте, с бейзболна шапка и слънчеви очила. Икономката пък ми каза, че някой позвънил на вратата, но когато отворила намерила букета на прага.

Корт разгледа подредбата на залата, която беше оградена от трите страни със стени и нямаше прозорци.

— Как е знаел кога да предизвика експлозията? Няма как да е наблюдавал какво става вътре в къщата.

— Едно от момчетата от оперативната група смята, че бомбата може да е била с предварително програмиран час или гласово активирана.

— Гил се почеса по главата. — Но не би могъл да знае кога Мария ще бъде близо до бомбата и всеки глас би могъл да я активира.

— Не, той е искал точно Мория. Държал е да бъде сигурен, че е тя. — Корт прекоси салона, оглеждайки всеки сантиметър от подгизналия изгорен паркет. Забеляза нещо, което стърчеше изпод рухналата маса.

— Гил, имаш ли найлонова торбичка и щипци?

Когато следователят му подаде чисти пластмасови щипци, Корт се наведе и повдигна внимателно покривката. След това с помощта на щипците извади едно късо парче стопен черен кабел и две бучили почернял усукан метал. Пуснати в пликчето за доказателства, което Гил му поднесе.

Следователят го вдигна към светлината.

— Телта е малко дебела за дистанционно управление. Металът може да бъде месинг.

— Това е аудио кабел. — Той отмести част от отломките и откри останки от миниатюрен микрофон. — Ето как е знаел, че е тя. Чувал е какво става в стаята. — Корт взе найлоновата торбичка и разгледа метала. — Месингът не изглежда така, когато се стопи. Това е злато.

— Предавателят е имал ограничен обхват. — Гил очерта място със специален маркер. — Никога не съм чувал за пироман, който да използва злато за направа на бомба, освен по филмите.

— Кой сне показания от свидетелите?

— Аз, комисар. — Лоу Хейзнъл си проправяше внимателно път покрай криминалистите, които обработваха мястото. — Един от съседите е видял някакъв мъж да се разхожда в квартала рано тази сутрин. Описанието отговаря на Дъглас Саймън, но когато се обадих в мотела, където е отседнал, управителят каза, че е напуснал. Надзорникът му не знае къде се подвизава.

— Обявете го за издирване.

Спомни си как Руел бе придърпал Тери в болницата. Не можа да чуе разговора им, но очевидно шефът на БОП й оказваше натиск. Не че това имаше значение. Вече беше решил какво да прави с Тери.

— Не замесвайте детектив Винсънт в този случай.

Лоу се намръщи.

— Но аз копирам всичко от Тери.

— Повече не го прави! — Корт възнамеряваше да издейства оттеглянето на Тери от случая до края на деня и преразпределянето й в друг отдел.

Мория Навара беше транспортирана до Атланта заедно със семейството й и тъй като Корт изчезна и не можеше да бъде открит, Пелерин направи изявлението пред медиите.

Руел нареди на Тери да стои настрана от импровизираната пресконференция.

— Ти не си ченге, а приятелката на Гембъл. Върви да го намериш и стой с него. — Той я огледа критично. — И направи нещо със себе си. Изглеждаш ужасно.

Дългите изтощителни часове прекарани в болницата наред с фалшивата пресконференция накараха Тери да се подчини на заповедта на новия си шеф и да се прибере у дома. Копнееше само за един дълъг горещ душ и няколко часа спокойствие и тишина, за да се съвземе, преди отново да види Корт.

Телефонът започнала звъни две минути, след като Тери влезе под душа. Влезе й шампоан в очите, докато се опитваше да измие косата си, и се подхлъзна на мокрия под на излизане от банята.

— Винсънт — отсече в телефона тя.

— Синът ми там ли е? — попита Елизабет Гембъл.

— Не. — Тери разтърка с юмрук очите си. — Ъ, съжалявам, госпожо Гембъл, не знам къде е той. Опитахте ли да го потърсите на мобилния?

— Да, но не отговаря. Луи и аз току-що научихме за трагедията с Мория по телевизията. — Тя прочисти гърлото си. — Защо Кортланд не ни съобщи за това?

Тери се изкуши да й каже за тайното преместване на семейство Навара, но се сдържа, защото не знаеше дали Елизабет щеше да съумее да запази тайната. Освен това не беше нейно решение.

— Трябва да попитате него, госпожо Гембъл. — Тя грабна хавлиената кърпа. — Ъ-ъ, съжалявам за загубата ви.

— Не ти вярвам! — Гласът на Елизабет се повиши с една октава. — Никога не си харесвала Мория.

Вярно, така беше. Всяко едно от момичетата, които беше ухажвал Корт, й беше засядало в гърлото и никога не бе смятала Мория подходяща за Джей Ди. Несъмнено неприязънта й беше примесена с немалко завист, както Тери призна пред себе си днес.

Мория Навара сигурно щеше да се съвземе от нападението, но повече никога нямаше да бъде същото красиво момиче.

— Ти трябваше да предотвратиш този инцидент! — Без да знае, че на практика четеше мислите на Тери, Елизабет прозвуча съкрушена и разплакана. — Защо не го направи?

Тери се замисли за телефонния разговор с Мория точно преди експлозията. Беше го преповторила наум хиляди пъти, докато чакаше в болницата. Ако й беше казала повече, ако я беше предупредила да бъде по-предпазлива, това нямаше да се случи.

— Ако можех да го спра, щях да го направя.

— Кой друг ще пострада заради твоето невежество? Още колко хора трябва да загинат? — възрастната жена се задави в ридания. — Ако си беше свършила работата както трябва, Мория все още щеше да е жива.

Дали щеше да плачеш така и за мен? Ако знаеше какво изпитвам към сина ти, дали изобщо щеше да съжаляваш?

— Права сте. Мория щеше да бъде жива, а аз щях да съм мъртва.

— Не исках да кажа това… — Елизабет млъкна.

— Ако се чуя с комисаря, ще му предам да ви се обади. Дочуване, госпожо Гембъл. — Тери затвори телефона внимателно.

Върна се обратно под душа, движейки се механично, сякаш всичките й нерви бяха изключени. Чу телефона да звъни няколко пъти, но го пренебрегна и остави гласовата пощада приеме съобщението. Беше поела достатъчно чувство за вина за един ден.

Посегна към един чифт дънки и тениска, но се поколеба и вместо това извади един от калъфите с тоалетите на Андре. Вътре имаше черна копринена рокля, съвсем семпла, без нито едно цвете, пайета или мънисто. Тери я извади и я вдигна, за да провери дължината. Стигаше й точно над коляното.

— Хм, защо да не облека нещо такова? — попита тя отражението си. Сложи един черен сутиен, но нямаше подходящи пликчета. Вместо бельо Андре й беше изпратил прашки, затова Тери порови сред тях, докато намери чифт черни изрязани бикини. Имаха връзки от двете страни и дори й се сториха по-удобни от обичайните й памучни бикини.

— Нищо чудно, че стриптийзьорките носят такива неща. — Тя нахлузи роклята и се завъртя настрани пред огледалото, за да се огледа. — Да, това определено е моят стил.

Дали Корт би помислил същото? Дали наистина дрехите правеха жената? Част от нея изпита желание да свали роклята и да я накъса на парченца. Друга част обаче, която бе стояла заключена в някакъв тъмен ъгъл на главата й много дълго време, я убеди да си поиграе с гримовете на Андре и да види какво може да направи с лицето си.

Ако той беше тук, бих могла да го накарам да ме пожелае отново. Почукването на входната си врата стресна Тери и я накара да вдигне поглед към тавана.

— Не си прави шеги с мен, Господи.

Бързият поглед през тесния прозорец на вратата я успокои.

— Грейсън — каза тя и отвори вратата. — Какво правиш тук?

— Трябва да говоря с теб. Опитах се да ти се обадя по телефона, но все попадах на гласова поща. — Очите му се разходиха по нея. — Излизаш ли някъде?

— Не, просто се занимавах с женски работи. Влизай.

Патологът никога не бе стъпвал в апартамента на Тери и се огледа с интерес.

— Приятно местенце за килер. Освен това няма течове. — Грей постоянно кърпеше пробойните по корпуса на своята лодка, където живееше.

— Не ми трябва много, аз и без това не се задържам много тук. — Тя наметна хавлиената кърпа около раменете си. — Искаш ли нещо разхладително?

— Не, но ти донесох подарък. Идентифицирах нашата Джейн Доу номер четири и й направих аутопсия. — Той й подаде папката. — Рентгеновите снимки потвърдиха, че това е Лусиана Белафини, съпруга на една от жертвите.

— Лусиана. — Тери се завъртя на пети, като си спомни високата красива брюнетка, която Корт бе довел на церемонията, на която Джей Ди и Тери получиха значките си. Тогава тя беше дразнила брата на Корт безмилостно. Беше една от малкото приятелки на Корт, която беше харесвала. — Днес си отишъл в италиано-американския клуб, за да се видиш с Белафини. Да не си полудял?

— Общо взето, да. Знаеш ли дали тя е била приятелка на Корт?

— Да, имаха връзка. — Тери седна на ръба на дивана и отвори папката. — Каза ли му?

— Оставих съобщение на гласовата му поща, но без никакви подробности. Предположих, че може да са имали връзка.

— Да, по-добре изчакай до утре. — Тя остави папката върху масичка за кафе. — Ще бъде по-отзивчив.

— Значи затова изглеждаш толкова бледа. — Грей седна до нея. — Тормози ли те?

— Не, добре съм.

Корт беше този, който страдаше, точно както беше предсказал Подпалвачът. На нея й оставаше само да гледа и да се чувства напълно безполезна.

— Щом е така, искаш ли да съблечем тази рокля и да се отдадем на див животински секс? — Той й хвърли прелъстителен поглед през пърхащи мигли.

Тери се разсмя неволно.

— Не тази вечер, Тарзан.

Той я прегърна през раменете.

— Тогава хайде да излезем да хапнем нещо и да поговорим.

Цял ден беше карала на блудкаво кафе, така че при споменаването на думата „храна“ стомахът й се събуди с ръмжене.

— Добре, само чакай да нахлузя някакви обувки.

Тя отиде в спалнята и понечи да обуе любимите си маратонки, след което изгледа наредените кутии с обувки.

— О, да. — Тя извади чифт черни кожени обувки с голи пети и напъха краката си в тях. — Ходи бавно. Не се спъвай.

Спря се в банята да си сложи малко грим. Ако го направеше много бързо и използваше съвсем малко, се получаваше добре. Устата й разцъфна с яркочервеното червило, което не се изтриваше дори когато ядеше и пиеше, както твърдеше Андре, докато не го отстранеше със специалната течност за тази цел.

— По дяволите, отново се превръщам в момиче — отбеляза пред огледалото над мивката. Направи отвратена физиономия и се засмя.

— Какво е толкова смешно? — подвикна Грей от хола.

Тери обърна гръб на отражението.

— Аз.

Тя яхна мотора си и последва Грей до ресторанта, упражнявайки отново шофиране с рокля. Ако държеше коленете си прибрани и подпъхнеше полата под бедрата си, тя не се вдигаше.

Ресторантът беше малък и претъпкан, но морските дарове бяха пресни, а бирата тъмна и плътна. Двамата си разменяха и опитваха омарите и раците от чиниите си, докато Грей й разказваше какво беше научил за Лусиана Белафини.

— Това, което все още ме притеснява, е разминаването в различните истории — каза Грей. — Онкологът твърди, че тя е била лудо влюбена в съпруга си, но икономката казва, че го е напуснала… Белафини пък каза, че той я е изхвърлил.

— Смятам, че Белафини е напълно способен да направи това. — Тери разчупи една рачешка щипка и измъкна уханното бяло месо.

— От друга страна, тя може би е знаела, че е пътник и е искала да пощади Стивън.

— Не мисля така. — Грей си взе един пържен картоф от чинията й.

— Правела е химиотерапията амбулаторно, така че да може да си бъде у дома с него. Заради дозата на вливанията е имала много тежки странични ефекти. Той е бил свидетел на опадането на косата й, ежедневното повръщане и всичко останало. Защо да се мъчи толкова и да позволи на стареца да я изпъди накрая?

Грей се замисли за Корт и вдигна чашата си.

— Може би е искала да я помни приживе, вместо да бъде свидетел на края й. Понякога правим неща, които не искаме, само за да защитим хората, които обичаме.

— Като теб в задачата на Руел.

Тери се задави с бирата си.

— Какво?

— Говори се, че Руел е разнищил всички папки и случаи, по които е работил комисарят. Стари случаи, персонал, обучения, всичко чак до времето, когато е бил пожарникар. След това те взима в отдела и ти възлага разследването на пожара в „Маскърс“. Ти ме караш да си играем на гаджета, но внезапно Руел ти възлага да се правиш на новата приятелка на комисаря. Споменавам Лусиана Белафини, съпруга на сина на шефа на мафията и бивша приятелка на Гембъл, и ти едва не припадаш. — Той я прикова с поглед. — Аз не съм гений, Тери, но мога да събера две и две.

В първия момент й хрумна да го излъже. Но Грей вече знаеше, пък и тя наистина имаше нужда от приятелски съвет.

— Ако ти кажа, трябва да мълчиш като гроб.

Той вдигна три пръста.

— Честна скаутска.

— Провеждам независимо разследване за Руел. Той си мисли, че Корт работи за Франк Белафини. — Тери му каза за анонимния депозит и за срещата между Белафини и Корт. — Руел греши, но аз съм единственият човек, който може да го докаже.

— Гембъл знае ли?

Тя поклати глава.

— Трябва да му кажеш или поне да ме повикаш наблизо, когато той разбере. — Нещо изписука и Грей извади пейджъра от джоба си. — Тази вечер съм дежурен на повикване. Съжалявам, но трябва да вървя. — Той махна на сервитьорката и поиска сметката.

Мисълта да се прибере сама изведнъж загуби своята привлекателност. Не искаше да остава сама, а тъй като не можеше да бъде с Корт, Грей беше следващият логичен избор. — Нещо против да дойда с теб?

— Ни най-малко. — Той й се ухили. — Скоро не съм полирал бюрото си. Може да поръчам една от онези подложки.

Тя се засмя и поклати глава.

— Продължавай да си мечтаеш, приятелю.

Корт прекара два мъчителни часа, опитвайки се да уреди отстраняването на Тери Винсънт от случая с Подпалвача. Пелерин предпочете да го нахока, задето не се бе явил на пресконференцията, след което заяви, че не знае къде е тя. След пет лаконични съобщения на гласовата поща, Руел върна обаждането на Корт и вежливо му каза същото.

За негова изненада, не друг, а кметът най-накрая се съгласи да се застъпи пред Руел, но само ако Тери е склонна да бъде отстранена от случая.

— Ти каза, че тя не е направила нищо нередно — рече Жарден. — Така че ако не й повдигнеш обвинение, тя трябва да се оттегли по собствена воля.

Корт беше убеден, че след случилото се с Мория, той щеше да убеди Тери да си вземе годишния отпуск. След което установи, че не може да я открие нито на мобилния й телефон, нито на пейджъра.

Сега той седеше пред апартамента й и се опитваше да измисли къде можеше да бъде. Прозорците на гарсониерата й бяха тъмни, харлито го нямаше и Корт чуваше звъна на мобилния й телефон и пейджъра вътре. Вече беше проверил любимото й място край езерото, но и там я нямаше. Джей Ди винаги казваше, че тя няма приятели и посещава семейството си от дъжд на вятър. Оставаха само нейният приятел Хюит и Подпалвачът.

Тя не е в опасност, каза си Корт, качи се в колата и подкара към моргата.

Дежурният техник не знаеше адреса на Хюит.

— Той живее на лодка, комисар, но постоянно е в движение. Казва, че се уморява от съседите си.

Нима трябваше да пусне хрътките, за да намери проклетата жена?

— Трябва да се свържа с него тази вечер.

Ако Тери не беше с него, щеше да впрегне цялата оперативна група в издирването й.

— Докторът идва насам в момента — обясни техникът. — Искате ли да го изчакате в кабинета му?

Корт влезе и закрачи из кабинета на патолога. Върху бюрото имаше цял куп папки, лабораторни изследвания и контейнери с проби. На стената се виждаше плакат на Брус Огоингстийн, наред с дисекционни схеми. Анонимно парче от някакъв неразпознаваем орган плуваше в стъклен буркан, пълен с прозрачна течност. Десетина керамични кутийки бяха наредени върху шкафа и Корт видя нещо черно в едната, която бе оставена отворена. Мястото приличаше на кръстоска между колумбийска кафеена плантация и лабораторията на доктор Франкенщайн. Той отмести стъкления буркан, за да вземе списанието. На корицата се мъдреше не друг, а Хюит, стъпил върху дъската за сърф и понесъл се върху перфектната вълна. Ето по какви мъже си пада. Отвратен, той захвърли списанието обратно на бюрото. Златното момче. Смехът на Тери го накара да се запита дали не бе изгубил разсъдъка си, докато не я видя да влиза заедно с Хюит.

Корт не се беше молил от години, но сега го направи. Тя е в безопасност. Благодаря ти, Боже. Всъщност, беше в нещо повече от безопасност. Ръка за ръка с русия доктор, усмихната и загледана в него така, сякаш нямаше никакви грижи на света.

Корт не се ядоса, когато видя Тери с Хюит. Не се подразни от лъскавите червени устни или от разрошената й коса. Тясната черна рокля и обувките на високи токчета обаче го изпълниха с желание да забие юмрук в стената.

Той не отвори вратата с ритник и не се разкрещя, докато излизаше да я посрещне.

— Детектив Винсънт, от няколко часа се опитвам да те открия.

Усмивката на Тери изчезна и тя пусна ръката на Хюит.

— Мория? Тя добре ли е?

— Състоянието й се стабилизира. Преместиха я заедно със семейството й в Атланта. — Корт кимна към коридора. — Искам да поговорим.

Хюит изглеждаше озадачен.

— Да не се е случило нещо с госпожица Навара?

— По-сложно е — каза тя на патолога. — Ще дойда след малко.

Веднага щом останаха насаме Корт попита:

— Излязла си навън в този вид?

— Ами, да, двамата с Грей отидохме да хапнем нещо. — Тя се погледна. — Тази рокля ми харесва. Може ли да я облека следващия път, когато играя приятелката на комисаря?

Да не беше пияна?

— Ще бъде трудно да убедиш Подпалвача, че си с мен, ако се разкарваш навън с доктор Хюит.

— Но това беше едно съвсем малко морско ресторантче — каза тя. — Никой не ни видя.

— Може да те е проследил. — Той се стараеше да не поглежда към роклята, защото му се вдигаше кръвното. — Моля те, опитай се да запомниш, че трябва да носиш дрехите на Андре само за мисията, а не да сваляш гаджета.

— Надлежно отбелязано. — Гневът проблесна в очите й. — Ще се преоблека веднага след като се прибера вкъщи.

Сега щеше да й каже, че тя трябва да се оттегли от случая, за да не свърши като Мория. Но от устата му излезе друго:

— Не искам да те виждам повече с Хюит.

Тъмните й вежди се вдигнаха във високи дъги.

— Моля?

— Личният ти живот пречи на разследването. — Това поне прозвуча по-разумно.

— Така ли смятате, комисарю? — Тя скръсти ръце.

— Не започвай с мен — предупреди я той. — Не съм в настроение.

— Ти никога не си в настроение. По-добре върви да се напиеш. Поносим си само когато си пиян. — Тя се отдръпна от него. — Но после не идвай у нас. — Погледна го през рамо. — Няма да съм свободна.

Корт остана в коридора няколко минути след като Тери се върна в моргата. Той нямаше права над нея, нито можеше да й държи сметка какво прави в свободното си време. Можеше да й се обади утре сутрин и да й каже всичко по телефона. Надзърна през квадратния прозорец в залата, където Тери стоеше до Хюит и разговаряше с техника. Патологът вдигна небрежно ръката й и я положи на врата си.

По дяволите.

Тери погледна Корт, когато той влезе в залата.

— Има ли нещо друго, комисар?

— Утре имаме брифинг в седем часа сутринта — излъга той. — Ще те отведа у дома.

Тя се обърна към него.

— Имам си собствен превоз, благодаря.

— Може би трябва да вървиш, Тер — каза Хюит. — Ще обсъдим доклада от аутопсията утре.

— Утре тя няма да бъде свободна — уведоми го Корт и я хвана за китката. — Да вървим!

— Ще си тръгна, когато реша аз. — Тери издърпа ръката си.

Той затегна хватката около ръката й и му стана добре. Ако я метнеше на рамото си, щеше да се почувства още по-добре, а малко му оставаше да го направи.

— Ще си тръгнеш, когато аз кажа, детектив. Сега пожелай лека нощ. Хюит пристъпи напред.

— Достатъчно, Гембъл.

Значи Златното момче имало гръбнак.

— Слушай, имах тежък ден. — Корт освободи Тери и пристъпи към доктора. — Не ме предизвиквай.

Патологът се усмихна.

— Но на мен ще ми бъде приятно.

— Хей! — Тери се опита да застане между тях. — Да не започнете да се млатите. Ще ви арестувам и двамата.

— Нямаш белезници. — Корт не откъсваше очи от съперника си.

Хюит измести поглед.

— Запази ги за по-късно, скъпа.

Корт понечи да нанесе първия удар, но Тери пристъпи пред него и постави двете си ръце на гърдите му.

— Престани.

— Не е нужно да му се подчиняваш, Тери — каза патологът. — Ти не си негова собственост.

Оказа се невъзможно да я отмести.

— Нито пък ти, Хюит. — Корт улови китките й и я погледна. — Решавай.

Тя пое рязко дъх.

— Добре, де, тръгвам. Ще се чуем по-късно, Грей.

— Лека нощ, докторе. — Корт я изтегли от кабинета.

Тери почти падна на два пъти, опитвайки се да подтичва заедно с Корт на излизане от моргата. Той не я пускаше, а опитите й да се измъкне от хватката му се оказаха напразни. Обувките й поднасяха по хлъзгавия под.

— Би ли забавил крачка?

— Не.

Навън токчетата й затънаха в мократа трева и тя отново залитна.

— Щях да си счупя глезена!

— Чудесно.

Този път той наистина беше бесен. Изведнъж Тери се почувства страшно уморена, уморена да прикрива разследването на Руел ида използва Грей като буфер между нея и Корт. Ако искаше да разреши този случай, тя трябваше да му каже.

— Виж, трябва да изясним някои неща между теб и мен.

— Съгласен съм.

Тери видя, че той я води към колата си и погледна към харлито.

— Не мога да оставя мотора тук през нощта. Няма да го намеря на сутринта.

Корт смени посоката и се отправиха към мотоциклета.

Тери потърси ключовете в малката си чанта и ги извади.

— Слушай, съжалявам, че не бях на линия, когато си имал нужда от мен. Знам, че си разстроен заради Мория. Но недей да си го изкарваш на мен. И двамата сме подложени на твърде голям стрес, за да се очаква да действаме като разумни човешки същества.

Той я погледна със странен израз.

— Качвай се.

Тери обкрачи мотора и почувства как гумите се огънаха миг по-късно, когато той седна зад нея. Значи идваше с нея. Къде? В нейния апартамент ли?

— Какво ще стане с колата ти?

Той постави големите си ръце върху ханша й.

— Ще ме чака тук утре сутрин.

— Къде да те откарам? — Не и в нейния апартамент, не и предвид неговото държание и начина, по който тя се чувстваше. Потръпна само от докосването на пръстите му.

— Просто карай.