Изпепеляване

Глава 8

Корт знаеше, че БОП поддържа по-добра аудиолаборатория от тази на медиците, затова се свърза с Руел и Пелерин и промени мястото на срещата. Преди да затвори телефона, Тери се измъкна от кабинета му заедно с Хюит, уж да отнесе записа на срещата.

Корт възнамеряваше да се противопостави на Руел относно замесването на отдела за борба с организираната престъпност в неговия случай. Ако Белафини стоеше на дъното, както се засилваше подозрението на Корт, то БОП можеше да осигури известно междуведомствено сътрудничество. Все още не беше приключил с Тери, но можеше да почака, докато я спипа сама. И тогава Господ да й е на помощ.

Корт забеляза хладен прием от шефа на БОП, когато влезе в звуковата лаборатория. За Руел се говореше, че е отличен ръководител, но не си даваше труда да печели приятели. Може би му се бяха обадили от кабинета на кмета.

— Началник, оценявам, че ни позволихте да ползваме вашето оборудване.

— Предоставяме ви го с радост, комисар Гембъл. — Руел се обърна да поздрави Пелерин, а минута по-късно се появиха и Тери и Хюит с лентата.

Техникът от БОП разгледа касетката.

— Лентата е малко разтеглена. — Той я постави в касетофона. — Може да се е повредила в някои участъци от горещината. — Натисна бутона и от говорителите се разнесе прашене. — Ето, тръгна.

— Тези торбички не горят, но се загряват, а лентата е много тънка.

— Почисти я, ако можеш, Джим — каза Руел.

Корт проследи как техникът коригира плъзгачите на пулта, преди да погледне Тери. Тя стоеше заслушана до Хюит, който беше поставил ръка на бюрото зад нея. Сякаш уловил погледа му, докторът описа кръг с палеца си върху гърба й.

Не беше нещо фрапантно, пък и никой друг, освен Корт, не можеше да го види. Но затвърди убеждението му, че Тери имаше връзка с патолога.

Колко далеч бяха отишли нещата между тях? Тери не изглеждаше особено увлечена, но тя по принцип не излагаше емоциите си на показ. Корт нямаше представа какво беше нейното отношение към Хюит. Затова пък отношението на патолога бе очевидно, той използваше всяка възможност, за да я докосва.

Не беше работа на Корт и би трябвало да се радва, че Тери си е намерила някой, който да я направи щастлива. Това обаче не потисна инстинктивния порив, който изпита, докато наблюдаваше дискретната нежност на Хюит. Обзе го порив да се пресегне, да улови ръката на другия и да натроши пръстите му един по един.

— Това е съобщение за Кортланд Гембъл — понесе се висок зловещ глас от говорителите.

— Гласът е манипулиран — промърмори техникът, като натисна паузата за няколко секунди и нагласи някакъв плъзгач. — Може би със синтезатор. Това не е гласът му. — Той натисна друг бутон.

— Ти търсиш Подпалвача, нали, комисар? Не можеш да ме намериш. — В записа се чу далечен звън на камбани. — Ти не ми вярваш. Ще ти дам доказателства. Потърси дистанционните управления. Аз сам ги изработих. Компонентите на трансивъра се произвеждат от „Голд Електроникс“, а кабелите са от оптични влакна.

— Спри лентата — нареди Руел на Джим, а след това се обърна към Корт. — Тази информация релевантна ли е към случая с Подпалвача?

— Вярна е, но той може да стреля в тъмното. „Голд Електроникс“ е най-големият производител на такива компоненти в Юга, а оптичните влакна не са нещо ново. — Не знаеше дали се опитваше да убеди Руел или себе си, но звучеше разумно.

Шефът на БОП кимна.

— Пусни записа, Джим.

Гласът продължи.

— В момента сигурно си казвате, че тези компоненти са твърде банални, за да са общ знаменател. Чудесно, използвах също така един страхотен коктейл от барут и бензин, но в бара и за момичето използвах керосин и амониев нитрат. Исках повече фойерверки. Светлинно шоу с повече шум и трясък.

Корт затвори очи за миг, борейки се с вълна от възмущение.

— Това е той.

— Така че сега трябва да сте се уверили, че аз съм подпалвачът, който преследвате — изрече гласът подигравателно. — Позволете ми да ви информирам, че в последните два пожара внесох някои нови елементи, понеже си имам причина. А именно, за да очистя прекрасните приятелки на комисаря.

— Боже мой — промълви Пелерин, като погледна ужасен към Корт.

— Трябва да разбереш, че каквото посееш, това ще пожънеш — продължи изопаченият глас. — И двете жени те обичаха, Гембъл, но ти го знаеш. Знаел си го през цялото време, докато си се възползвал от тях. Наслаждавал си се на тяхната любов. Къпал си се в нея.

— Спри записа — процеди Тери.

— Не! — Корт заби невиждащ поглед в пулта. През цялото време бе смятал, че палежите бяха дело на Белафини, а се оказваше, че е някакъв психопат, тръгнал да отмъщава за нещо, което смяташе, че Корт е направил. — Пусни го до края.

— Сега е време да събереш реколтата, Гембъл. Ти пося семената на измяната, а сега нивата е моя. И аз ще подпаля стърнищата. Ще убия всеки, който някога си обичал. Няма да бързам, ще го направя бавно. Няма да знаеш коя ще бъде следващата ми жертва, докато огънят не ти я отнеме. Твой ред е да познаеш страданията на Ада — изрече с ужасяваща суровост гласът. — Гледай как ще ги изгоря всичките, Гембъл. Гледай ги как умират и знай, че си безсилен да им помогнеш.

Гласът замлъкна, остана само статичният шум. Никой не каза нищо, но всички гледаха Корт в очакване да заговори. Той каза първото, което му дойде на ум.

— Дължа ви извинение, детектив Винсънт.

— Недей. — В очите и гласа й се четеше ярост. — Не и за това. Никога.

Техникът извади касетата и я погледна с явно отвращение.

— Това е все едно да изгаряш жени на кладата.

— Психопат — промърмори Пелерин.

— Време е да се залавяме за работа — каза Руел. — Джим, ще ми трябва пълната транскрипция и чист аудиозапис веднага. Изпрати едно копие на психиатрите и едно в „Досиета“ за незабавен преглед. Бих искал да го погледне агент Джоузефин Еджуей от офиса на ФБР в Атланта, тя е спец по серийните убийци.

Той се обърна към Пелерин.

— Капитане, ще ни трябва охрана за приятелите и семейството на комисаря.

— Най-напред трябва да осигурим охрана на сегашната му приятелка — рече Пелерин. — Комисар, ако ми дадете името и адреса й, веднага ще изпратя екип да я вземе.

— Това не е необходимо — отвърна Корт. — Нямам приятелка. — Не беше докосвал друга жена след онази нощ с Тери. Но не можеше да я сграбчи и да я притисне в прегръдките си, макар че искаше. Повече, отколкото искаше да признае. — Не съм бил с друга жена след… Ашли.

Тери го стрелна с бърз неразгадаем поглед.

— Е, той явно е очистил две от бившите ти приятелки, така че ще ни трябва списък на останалите — заяви Руел. — Да отидем в кабинета ми, оттам мога да координирам нещата по-добре. Доктор Хюит, ще ми трябва повторна проверка на абсолютно всичко намерено заедно с този запис. Остатъци, влакна, косми, всичко, което може да ни помогне да го идентифицираме.

— Имам още една неидентифицирана Джейн Доу — каза Грей. — Възможно е тя да е другата жена, за която се говори в записа.

— Трябва да проведа няколко разговора — каза Корт. — Няма да ми отнеме много време.

— Благодаря! Ще ви се обадя, ако идентифицирам трупа междувременно. — Грей излезе.

След като се преместиха в кабинета на Руел, Корт разсеяно пое предложената му чаша кафе и се загледа в нея. В съзнанието му нямаше съмнение, че серийният подпалвач говореше напълно сериозно. Гласът може и да беше изопачен, но думите звънтяха с ужасяваща решимост.

Опита се да приеме идеята, че някой иска да убие всички жени, които някога бе обичал. Мотивът би трябвало да бъде нещо повече от отмъщение. Убиецът беше едновременно злонамерен и обсебен.

— Сега, след като знаем, че мишената си ти — подхвана Руел, — ще трябва да ти осигурим охрана.

— Не — възпротиви се с горчивина Корт. — Ти го чу. Той иска да убие всички, които някога съм обичал, а не мен. Мен ще ме държи жив. В този момент аз съм в пълна безопасност.

— Той може и да не те закача в началото, но рано или късно ще стигне до теб. Психопатите винаги го правят. — Пелерин въздъхна. — Имаме нужда от примамка, но като изключим Джей Ди, няма друг подходящ двойник.

Корт поклати глава.

— Брат ми е на меден месец. Няма да го забъркваме.

— Вместо да търсим двойник на комисаря, може да прибегнем към алтернативен подход. Да се възползваме от информацията, която ни даде убиецът ида използваме жена полицай. Някоя, която вече е известна като семейна приятелка — Руел се обърна към Тери — и която да изиграе ролята на новата жена в живота му.

Тери запази самообладание.

— Не и аз.

— Не и тя — каза Корт в същото време.

Руел повдигна вежда.

— Тери, ти си логичен избор.

— Шефе, възложете тази задача на всеки друг, но не на мен. — Гласът й остана равен. — На всеки друг.

— Не съм съгласен — намеси се Пелерин. — Не можем да рискуваме с някой цивилен до комисаря. Ти можеш да му подсигуриш защита и да помогнеш да измъкнем на светло този побъркан негодник.

— Твърде опасно е — обади се Корт. — Той вече два пъти извърши убийства. В ежа жена близо до мен ще рискува живота си ежедневно.

— Това е същността на професията, комисар — възрази началникът на отдел „Убийства“. — Тери е опитен полицай и знае как да се справя.

— С цялото ми уважение, сър, аз не могат да се справя с тази задача — каза Тери. В отговор на хладния поглед на Пелерин, тя добави: — Никой няма да повярва, че съм новата приятелка на комисаря.

Руел се намръщи и изрази гласно онова, което Корт си помисли.

— Защо?

Тери се засмя тихо.

— Първо, аз не съм дебютантка. — Руел и Пелерин я изгледаха с недоумение. — Няма как да мина за типа жени, които комисарят обикновено, ъ-ъ… кани на среща.

Корт не пропусна смяната на ключовата дума в последната минута. Това ли си мислеше тя? Че лягаше с всяка жена, с която излизаше? Точно така смяташе, разбира се. И преди го бе казала, когато тя го обвини, че е спал с половината от женското население на Ню Орлиънс. Вероятно дори мислеше, че той предпочитала пропуска срещата и да минава направо към секса.

И той нямаше право да се защитава. Не би могъл. Тъй като независимо как се беше държал с всяка друга жена в живота си, с Тери бе постъпил точно така.

— Налага се да използваме агент под прикритие, а ти си замесена в случая. Всички знаят, че си партньор на брат му. Нямаме време да разработваме образа на още една жена. — Пелерин беше непреклонен.

— Ще трябва да бъдеш нещо повече от случайна приятелка — добави Руел със замислено изражение. — Ако Подпалвачът повярва, че двамата сте страстно увлечени, той ще се втурне да действа и ще забрави всякаква предпазливост.

— Колко увлечени? — Тери почти се задави на последната дума.

Руел сви рамене.

— Любовници. Дори бихте могли да обявите фалшив годеж.

Корт нямаше да използва Тери като жив щит и със сигурност нямаше да я представя като своя годеница.

— Подпалвачът веднага ще разбере, че е постановка. Той изпрати касетката, за да знам в кого и защо ще се цели. Той ще очаква примамка.

— Тогава ще пуснем партенка за пресата, че касетката е била унищожена при експлозията на резервоара — веднага парира Пелерин. — Ще признаем публично, че са останали само парчета и няма начин да възстановим записа.

— В същото време вие двамата може да се възползвате от това, което се случи при опожаряването на колата — добави Руел. — Тери беше заснета да те утешава…

— Моля? — Тя беше потресена. — Просто информирах комисаря за инцидента, не съм му се хвърлила на врата.

— Без съмнение е било точно така, но в светлината на току-що наученото извършителят ще реши, че сте имали връзка още преди записването на касетката — каза Руел. — В случай че той не повярва, че записът е бил унищожен.

— Какво очаквате да направя? — попита Тери. — Да седя в скута му и да му шепна на ушенце по време на сутрешните брифинги?

— Това ще бъде безсмислено, защото брифингите се водят при закрити врати. Връзката трябва да бъде открита и публична. — Руел помисли за миг. — Комисарят посещава множество светски събития, вестниците се надпреварваха да го снимат с госпожица Бушар онзи ден. Тери, трябва да те виждат с него на всяко светско събитие следващата седмица. Покажете се тук-там и се дръжте като любовници. Направете така, че да ви снимат. Ако Подпалвачът не излезе от скривалището си до края на месеца, ще обявите годежа си във вестниците.

— Това няма да го заблуди. Не и него. — Тери махна отривисто към Корт. — Никой няма да повярва, че мъж като него се жени за такава като мен.

— В такъв случай те съветвам да намериш начин да се получи, Винсънт — сряза я Пелерин, — защото ако не го направиш, ще изгорят още невинни жени.

Тери изчака Пелерин и Корт да напуснат кабинета на Руел, преди да се противопостави на шефа си за новата си задача. И този път не си даде труд да си подбира думите.

— Можете да започнете да попълвате документите ми за временно отстраняване от служба, началник, защото няма да участвам в това.

Руел не даде вид да е ядосан или изненадан.

— Разбирам колебанието ти, Тери, но трябва да признаеш, че това е идеалната възможност за нашето разследване. Представяйки се за годеница на Гембъл, ти наистина ще се доближиш до него.

Всъщност, аз съм била много по-близо до него. Потна и гола.

— Очевидно не сте срещали жените на комисаря.

— Жените са си жени. — Той изви вежда. — Не ми се слушат повече извинения.

— Вие не разбирате. Комисар Гембъл принадлежи към много стара фамилия от елита на тукашното общество и е един от най-желаните ергени в града. Сигурно видяхте снимката на Ашли Бушар, нали?

— Беше красива жена.

— Да, както всичките му приятелки. — Тя направи живописен жест. — Млади, красиви, заможни и оборудвани с пълна колекция дизайнерски тоалети.

Той наведе глава.

— Значи Гембъл има отличен вкус.

— Бинго. А сега ме погледнете. — Тя се обърна бавно, за да му даде възможност да я огледа от всички страни. — Сигурно ще се съгласите, че аз съм всичко друго, но не и момиче на Гембъл. Не притежавам нито една рокля или пола. В свободното си време кисна по барове, стрелям по мишена, излизам с лодката и ловя риба. Единственото, което ме свързва с тези жени, е отделителната система, а това тук — тя прокара ръка върху якето си — изобщо не се вмества в стандартите на комисаря.

— Все още не виждам проблема. — Той направи небрежен жест. — Ще те нагласим с подходящите дрехи. Оправи си косата и грима. Подпълни си сутиена, щом се налага.

— О, да, и на мен ми мина през ума. — Тя въздъхна. — Шефе, трябва да ме освободите от тази задача.

— Не мога, Тери. Като годеница на Гембъл ще имаш достъп до личния му живот, какъвто не си имала досега. Ако наистина работи за мафията, ти ще бъдеш в идеалната позиция да събереш доказателства. — Руел я прикова с поглед. — Наистина ли не притежаваш нито една рокля или пола?

— Не. — И преди да е задал въпроса, тя вдигна ръка. — И не съм обратна. Обличам се за работа, а не за модния подиум. Не се получава да препускаш след някой заподозрян наконтена в рокля и на токчета.

Руел се подсмихна иронично.

— Напомни ми да те запозная с Джо Еджуей следващия път, когато е в града. Висока е около 170 см, а тежи 50 килограма. Веднъж надбяга двуметрова горила с две минути преднина, свали я на земята и я закопча както си беше с високи тънки токчета и пола молив. Без нито един изстрел.

— Виждате ли? Такава жена ви трябва за тази мисия. Познавам много оперативни работнички, които…

— Не, Тери. Искам ти да си до Гембъл. Направи каквото е необходимо, за да се докараш прилично, аз ще осребря касовите бележки. — Телефонът му звънна. — Трябва да се обадя. Искам ежедневни доклади оттук нататък.

Тя се отправи към вратата.

— Тери. — Руел изчака да го погледне. — Пази се.

— По-скоро трябва да се пазя да не стана за смях — промърмори тя и закрачи по коридора.

— Детектив — сърдит мъжки глас извика зад нея. — Относно второ действие на нашия комедиен фарс. „Опърничавата булка се среща с намусения жених. Прехвърчат искри“. — Тя се обърна и видя Корт да крачи към нея.

— Комисар Гембъл. — Когато я наближи, тя си залепи една изкуствена усмивка. — Или трябва да започна да те наричам „мили“?

— Ела тук. — Той я подхвана под лакътя и я въведе в една стая, където секретарката снимаше фотокопия на огромна машина. — Бихте ли ни извинили, ако обичате?

Секретарката хвърли смутен поглед на Тери, преди да се шмугне през вратата. Когато жената затвори вратата зад себе си, Корт разхлаби хватката на ръката й и отиде да заключи вратата.

— Няма да се навия на тази лудост — каза тя. Но погледът му я накара да добави: — Нали?

Той се облегна на вратата и напъха ръце в джобовете на панталона си.

— Имаш ли невзет отпуск?

Това не беше въпросът, който очакваше. Очакваше нещо като „Ти нормална ли си? Кога най-скоро можеш да свалиш пагона?“.

— Три седмици. — Тя също натика ръце в джобовете на панталона си. — Той няма да ми позволи да го ползвам.

— Руел.

Тя кимна.

— И Пелерин. Започнаха да играят в отбор. — Корт изруга под носа си. — Хей, да не мислиш, че на мен ми харесва?

— Ти ми кажи. — Блясъкът в очите му беше по-твърд от диамант.

— Не се тревожи, комисар, не след дълго ще се осера. — Тя лично си даваше не повече от 48 часа. — А щом го направя, Руел ще ме изтегли, ще възложи на някой друг да играе любовта на живота ти и ние с теб ще поемем по своите си пътища, щастливи и доволни.

— Това е поредната ти шега, нали? — Той стигна до нея толкова бързо, че Тери се блъсна в копирната машина. — Още една яка история за разказване на момчетата, докато пиете бира край басейна в Роуд хаус.

Беше ядосан, но под яда се криеше болка. След онова, което бе чул на записа, кой би могъл да го вини?

— Това, което се случи с Ашли и с другата жена, не е шега. Този човек не се шегува. — Тя го докосна по ръката, без да мисли. Под пръстите й мускулите му се напрегнаха. — Не мога да си представя как се чувстваш, но никога не бих ти се подиграла. Никога.

Той се взря в ръката й толкова напрегнато, че тя я отдръпна.

— Разбира се.

Тери се намръщи. Не, той не й вярваше. Колко жалко. Тук бе мъжът, когото обичаше, а тя дори не можеше да разбере какво имаше предвид той. Но трябваше да й каже, все пак. За нея това беше решаващо.

— Какво искаш да направя, Корт? Ще направя каквото кажеш, стига да мога.

Главата му се отметна назад.

— Не, няма — каза сурово той. — Ще се насладиш на всяка минута. Така, както се наслаждаваш, когато ми тикаш Хюит в лицето.

Тери се обърка.

— Не съм тикала Грей…

Той я дръпна към себе си, толкова силно и внезапно, че почти й изкара въздуха.

— Искам те вън от живота ми — процеди той през стиснати зъби. — Искам те вън от главата ми.

— Добре, но престани да се опитваш да ми строшиш кокалите.

Преди Тери да успее да произнесе следващата сричка, той сграбчи кокчето над врата й, наклони лицето й и сведе глава към нея. Копирната машина се разтърси зад Тери и се блъсна в стената. Корт прилепи устните си към нейните, но не я целуна. Целувката е нещо сладко, нежно и приятно, а това беше нещо горещо и ядно, мокро и гладно. Езикът му се стрелна в устата й, пръстите му се заровиха в косата й, а бедрото му се озова между краката й. Сякаш се бе стоварил върху нея, сякаш я бе залепил върху себе си като превръзка връз рана.

Дръж се, Тери, каза си тя, всичко е наред. Корт просто реагира на ужаса от смъртта на Ашли и на безогледните заплахи, които отправи убиецът. Той току-що мина през ада, човекът има нужда от отдушник. Нека превъзмогне фрустрацията си, след това ще се извини и всичко ще свърши.

Само дето той не беше единственият в това състояние. Заля я гореща вълна, която изключи мозъка й и плъзна надолу по тялото й. Кожата й пламна и тя потръпна. Гърдите й се превърнаха в твърди, болезнени камъни, които искаха да се вградят в него. Дрехите й натежаха и започнаха да я задушават, сякаш бе нахлузила усмирителна риза. Бедрата й затрепериха и всичко под тях просто изчезна. Бикините й внезапно подгизнаха.

Не беше нежен, но това, което правеше с устата й, променяше дефиницията за орален секс.

Коленете й се огънаха и тя сграбчи ризата му за опора. Онова, което започна ядосано, сега се превръщаше в алчен, безумен сексуален глад. Трябваше някак да го отдели от себе си, преди да изгуби контрол и някой шеф да ги свари да го правят върху копирната машина.

Тя се опита да каже „спри“, без да стене. И не успя. Все пак той чу протяжното й стенание и прекъсна целувката.

Близостта на лицето му не помагаше. Всъщност, напълно сриваше съпротивата й.

— Не разсъждавай. — Той се наведе отново и залепи уста върху нейната, вече не толкова силно и грубо. Ръцете му обгърнаха ханша й, притискайки я със същия постоянен ритъм, с който я целуваше. Тя го остави да прави каквото искаше, но не отвръщаше. Той отдели отново устни от нейните, колкото да прошепне: — Отдай ми се.

Тери се предаде. Отвърна на целувката му. Стрелна език в устата му, зарови пръсти в косата му, увила крак около бедрото му.

Трябваше да се надигне на пръсти, за да опре твърдия възел на клитора си срещу дългото извито било на пристегнатия му пенис, който досега се бе притискал в корема й, и се потри в него.

Една последна частица здрав разум се опита да вземе връх. Това беше Корт, мъжът, когото обича. Мъжът, около който се въртяха всичките й фантазии и мечти. Мъжът, за когото бе проляла толкова много горчиви, безсилни сълзи. Възпитаният, привилегирован син на креолското общество. Мъжът, който не я искаше, срамуваше се от нея и бе направил всичко възможно, за да я прогони далеч от себе си.

Тялото на Тери обаче не искаше и да знае. Бе осъдено на принудително целомъдрие от последния път, когато той го беше докосвал, и сега искаше отплата. Даже възмездие. Всъщност, ако в рамките на следващите десет секунди той не разкъсаше дрехите й и не разтвореше краката й, за да вкара в действие изумителната ерекция там, където беше необходимо, тя щеше да го метне на пода и сама да се погрижи за нуждите си.

Копнежът, желанието и гладът не бяха отминали. Не бяха отслабнали от февруари насам. Дори се бяха нагнетили, трансформирайки се в ядрено гориво.

Той отдръпна леко глава и я погледна. Върху скулите му бяха избили две алени петна, а над тях се стичаха струйки пот. Гърдите му се притискаха до нейните, надигайки се с всяко накъсано вдишване. В очите му се четеше същия сексуален глад, който вероятно се отразяваше в нейните.

— Как е възможно да те желая по този начин?

Той се откъсна от нея бавно и постепенно, като че ли при внезапното разделяне телата им можеха да експлодират. Измъкна пръсти от косата й и отдели ръка от тила й. Отпусна крака, който Тери беше обкрачила, и свали ръцете си. Накрая вече не се докосваха, а тя можеше да диша отново. Тери все още не виждаше ясно и ушите й буквално пищяха, затова се концентрира върху поемането на кислород. Беше участвала в бойни схватки, които не бяха нанасяли такива поражения върху тялото й.

— Кажи нещо. — Гласът му бе неуверен, дрезгав.

— Не мога. — Съдейки по дишането си, беше изплашена. Но тя не изпитваше страх. Бе готова да му скочи. Щеше да му налети, ако не се махнеше веднага, по дяволите. — Махни се!

Той се отмести и заедно с него си отиде и топлината му. Тери обви ръце около себе си, облегна се на копирната машина и потръпна. Никога не беше изпитвала нещо подобно — сякаш я беше подпалил, а след това я беше хвърлил в машина за лед. Непоносимо желание, моментално замръзване. Как можеше да живее с нещо подобно?

— Погледни ме.

Тя го погледна. Той стоеше на вратата с уморено и изтерзано лице. Нищо чудно, току-що бе вложил голямо усилия в… това нещо, каквото и да беше то.

Едно беше сигурно — не беше любов.

— Махни се!

— Терез…

— Махай се оттук! — изкрещя тя.

Корт отключи вратата и излезе без повече приказки. Пътьом се сблъска със секретарката, която влезе и се закова на място при вида на Тери.

— Госпожо, всичко наред ли е?

— Да. Добре съм. — Не, не беше. Тери прокара ръка по лицето си и се втренчи в мократа си длан. — Има ли заден изход оттук?

— Ето там. Първият коридор вдясно излиза на служебния паркинг. — Секретарката кимна към отсрещната врата. — Сигурна ли сте, че сте добре? — Когато Тери кимна, жената погледна през рамо, сякаш очакваше да види Корт да се върне. — Кой е този мъж?

— И аз не знам вече.

Тери се втурна към страничния изход.

Елизабет и Луи вече знаеха за убийството на Ашли Бушар, когато Корт се прибра вкъщи същата вечер. Трагедията ги шокира, но може би не толкова, колкото би ги потресла преди преживяното около смъртта на Марк Леклер в ръцете на съпругата му.

Креолското общество си имаше своите скандали, но откритието, че Лори Леклер, една от най-старите им приятелки, е хладнокръвна убийца, преобърна света на родителите му с главата надолу. И ги промени завинаги.

Вечерята премина в мълчание, след което икономката на семейство Гембъл, Мей Уолъс, им поднесе кафе и коняк в хола.

За първи път Елизабет не сгълча мъжа си за чашката.

— Не мога да повярвам — каза тя тихо. — Ашли беше прекрасна млада жена. Никога не е правила нищо, с което да навреди на никого. Как е възможно да й се случи подобно нещо?

— Това не е всичко. — Корт им разказа за касетката, оставена в колата на Ашли, и за неидентифицираната жертва от „Маскърс“, жена, с която вероятно той беше имал връзка.

— Господи — промълви пребледняла Елизабет. — Обади ли се на нашите приятели?

— Обадих се на всички жени и момичета, с които съм излизал от миналата година насам — увери я Корт. — Нямаше безследно изчезнали. Може да е била някоя жена от миналото.

— Наистина ли смята да убие всяка жена, която някога си обичал? — Баща му, който до този момент бе слушал безмълвно, се изправи на крака. — Това е лудост. — Той закрачи из стаята. — Ce sont des conneries. Jen’y croi spas! Какво прави полицията, за да спре тази свиня?

— Те ще поставят под полицейска закрила жените, с които съм имал връзка. Ще осигурят охрана за вас двамата. — Корт се поколеба. — Партньорката на Джей Ди ще бъде с мен, докато го хванат.

— Партньорката на Джей Ди? — Елизабет се намръщи. Не харесваше особено Тери Винсент. — И защо ще бъде с теб?

— Ще се представя за моя годеница. — И той обясни плана на Руел, предвиждащ да се показва навсякъде с Тери и да имат публична връзка. — Мислех да я заведа на траурната церемония на Ашли, а след това на вечеря и на много други места, преди да обявим годежа.

Елизабет едва преглътна новината.

— Имаш намерение да оповестиш публично, че ще се ожениш за партньорката на Джей Ди?

— Да. — Съвсем ясно долови неодобрението в гласа на майка си. — Това е само, за да заблудим убиеца. Щом го арестуват, ние ще прекратим преструвката.

— Ще използваш Тери по такъв начин? Като подвижна мишена? — възкликна с възмущение Луи.

— Тя е обучен полицай, татко. Тери знае какво прави. — Поне така се надяваше Корт.

— Това е… това е… Трябва да отида да сготвя нещо. — Баща му излетя от стаята.

Елизабет се премести до Корт.

— Знам, че това е оперативна работа и нямам право да се меся, но Кортланд, никой няма да повярва, че ти имаш връзка с детектив Винсънт.

Нежеланието на Тери засегна гордостта му. Сега майка му го обърка напълно.

— Защо?

— Тя не е от нашето тесто и доколкото имам наблюдения, тя не е особено… изискана. — Елизабет направи неясен жест. — Когато се появиш в обществото с нея, тя ще направи някакъв гаф, който ще бъде отразен във всички светски хроники от тук до Савана. Може би трябвала поискаш някой друг агент. Някоя жена, която познава порядките в обществото.

Корт се замисли за жените, с които беше излизал през последната година. Не бяха много, а след Тери нямаше нито една, но вече беше имал достатъчно. Бяха го снимали и го бяха виждали да танцува с много жени, с които не бе имал интимна връзка. За първи път той осъзна колко много хора бяха изложени на опасност.

Не искаше да излага Тери на огневата линия — всъщност изобщо не я искаше близо до него след случилото се между тях днес, но Пелерин имаше право. Тя можеше да се справи.

— Длъжен съм да направя това, майко. Тери е професионалист, ще внимава. Не мога да допусна още някой да загине като Ашли.

— Разбирам, Кортланд, и ти съчувствам, но помисли какво искаш от детектив Винсънт. Тя трябва да промени всичко в себе си, включително речта и маниерите си.

Корт я погледна.

— Ти можеш да й помогнеш в това отношение. Тери ще се нуждае от напътствия, а не мисля, че има много приятелки.

— Съмнявам се, че детектив Винсънт би оценила моите съвети, но ще направя каквото мога. — Трясъкът на тенджери и тигани някъде в далечината накара Елизабет да се надигне от дивана. — Трябва да проверим какво прави баща ти в кухнята, иначе след малко ще ни сервира среднощна закуска от седем ястия.

Корт я последва в кухнята, където Луи се вихреше край печката, като в момента сотираше охлюви с чесън и масло.

— Не бива да ядеш такива неща, Луи — смъмри го Елизабет. — Получаваш ужасни киселини.

Той обърна охлювите с отработено рязко движение на китката.

— Аз само ги приготвям. Вие ще ги изядете. — Той погледна косо към Корт. — А някой сети ли се да попита Тери какво мисли за твоите неволи?

— Не се зарадва особено, но се съгласи да поеме задачата. — По все още непонятни за него причини. Отначало мислеше, че тя предприема символичен протест и се изкушава от възможността да му натрие носа. Но след срещата, тя беше много убедителна. Тери не искаше да участва в тази мисия.

— Ще й се обадя — заяви Луи и свали тигана от печката. Взе указателя, отиде до телефона на стената и набра номера. — Ало, Тери? Здравей, аз съм Луи, cherie. Утре на работа ли си? Не? Bien. Заповядай у нас на късна закуска в единайсет, за да поговорим. — Луи замълча за момент, след което погледна заплашително Корт. — Ако на него не му харесва, значи няма да яде. Merci, cherie. До утре. — Той затвори.

Корт улови ядосания поглед на майка си.

— Трябва да махнем телефона от кухнята.