Изпепеляване

Глава 16

— Онова ченге дойде тук — каза Кейтлин на Дъглас, влизайки под навеса на помощните помещения.

Той се надигна и седна.

— Този, който ме преследваше?

— А-ха. Аз трябваше да се измъкна от офиса много бързо, преди той да ме е видял. — Тя му подаде фенерчето си и постави подноса върху газовата бутилка, която той използваше като маса. Върху подноса имаше картонена чиния с два сандвича и голяма чаша мляко. — Мисля, че баща ми започва да става подозрителен заради храната. Ще трябва да ти намерим друго скривалище.

Кейтлин укриваше и хранеше Дъглас от убийството на Мория Навара насам.

— Ще отида в приюта за бездомни — каза й той. С радост установи, че сандвичите бяха с фъстъчено масло и желе, нещо, което не бе вкусвал от малък. Лагеруването в навеса на Кейтлин и ползването на нейния спален чувал с надпис „Абсолютни шпиони!“ беше приключение, което го връщаше назад към детството, но той не искаше да я излага на опасност. — Полицията няма да ме потърси там.

— Ще те потърсят и още как! — Кейтлин взе отново фенерчето и го вдигна, за да му свети, докато се храни. — Ченгетата попитаха баща ми и той им разказа как си ходил там. Сигурно са разлепили плакати навсякъде.

Той си представяше плакат с неговия образ — „ДЪГЛАС САЙМЪН, ТЪРСИ СЕ ЖИВ ИЛИ МЪРТЪВ“. Имаше известна романтика, въпреки че никой никога нямаше да го вземе на сериозно.

Кейтлин измъкна хартиена салфетка от джоба на дънките си и му я подаде.

— Май ще трябва да забравиш за разплатата с оня комисар и да изчезнеш от града.

След като научи от Кейтлин, която подслушваше всички телефонни разговори на баща си, че е обявен за издирване, Дъглас преосмисли плана си.

— Нямам пари да напусна града.

— Бих взела назаем от касата, но баща ми ги брои всяка вечер. — Момиченцето направи физиономия. — Веднъж изпадна в истерия, понеже си бях взела петдесет цента за кока-кола. — Лицето й засия. — Хей, знам какво ще направим. Можеш да ни ограбиш. Ще ти направя маска и имам един воден пистолет, дето прилича на истински.

Малкото момиче очевидно не знаеше, че баща й държеше една рязана пушка в касата под щанда.

— Не, мила моя. Затворих тази страница. — Както и страницата на човек със семейство. Защото вече нямаше такова.

Те се умълчаха, Кейтлин потънала в размисъл, а Дъглас вглъбен в сандвичите. Когато се нахрани, той разтреби и събра скромния си багаж.

— Време е да вървя. Благодаря ти, че се погрижи за мен.

— Не искам да се върнеш в затвора, Дъглас. — Малкото момиче го прегърна пред кръста и заплака. — Не е честно, ти не си направил нищо лошо.

— Не се тревожи, Кейтлин. — Беше й показал нищожно внимание, а тя вече плачеше за него. — Не забравяй, че не съм направил нищо лошо.

— Това е без значение за ченгетата — каза тя, хлипайки. — Този гадняр комисарят, той трябва да отиде в затвора, а не ти.

— Ако е виновен, точно там ще отиде. — Дъглас щеше дори да заеме съседната килия. Той клекна и погледна окъпаните в сълзи очи на детето. — Кейтлин, чуй ме. Искам да продължиш да се занимаваш по математика и да ходиш на училище всеки ден. Ти си много умна и можеш да постигнеш всичко в живота.

— Мога ли да стана шпионин?

Той кимна.

— Ами ти? Комисарят мисли, че ти си подпалил пожарите, а по телевизията казаха, че виновникът може да получи смъртно наказание.

Той се намръщи.

— Кой каза това?

— Червенокосата журналистка по Канал осем. Говори затова всяка вечер. — Кейтлин избърса лицето си. — Гледам я, понеже само тя казва лоши неща за оня гадняр комисаря.

— Така ли? — Дъглас се облегна назад. Беше гледал Патриша Браун, естествено. В нея имаше нещо специално, въпреки че той не можеше да определи точно какво. — Баща ти тук ли е?

Детето поклати глава.

— Отиде да се напие. Няма да се прибере преди полунощ.

Той прокара ръка по наболата си брада.

— Имам една идея, но ще трябва да използвам душа и неговите принадлежности за бръснене.

— Разбира се, но защо?

Той се усмихна.

— Искам да изглеждам добре. Трябва да съм във форма, щом искам да ме покажат по телевизията.

Откровението на Грейсън Хюит не излезе от главата на Корт през целия ден. Докато преглеждаше текущите доклади и пускаше няколко бюлетини към местните полицейски управления за Подпалвача и Дъглас Саймън, разговорът не спираше да се върти в главата му, осеян със спомени от дивото препускане с мотора на Тери.

Тя залага кариерата си на карта заради теб.

Тери склонила глава на рамото му, докато той проникваше дълбоко в нея. Самата мисъл, че бе вътре в нея, го отвеждаше на ръба на оргазма.

Тя ще загуби значката си.

Беше загубил контрол. Единствената мисъл в главата му беше да я отведе и да разруши връзката й с Хюит, но нейното тяло му разказа съвсем друга история. После тя призна, че никога не е правила любов с патолога и че не е била с никого от Марди Гра насам. Откакто е била с него.

Тя преживява този кошмар отново.

Усещаше я толкова влажна и коприненонежна. Тя взриви съзнанието му и изтри всяка мисъл за сдържаност. Единственото, което можеше да направи, след като слязоха от магистралата, беше да я обладава отново и отново. Без да спира, никога вече.

Ако тя дойде при мен, няма да ти я върна.

Но Корт беше прекалил. Тери не искаше да го погледне след случилото се. Когато понечи да я докосне, тя се сви, сякаш се срамуваше от онова, което бе направила. Той не изпитваше същото, но не можеше да я вини. Този път бе отишъл твърде далеч, беше направил неща, които не беше правил с никоя друга жена. Беше прекалено груб, твърде взискателен и я беше отблъснал от себе си.

Трябваше да каже нещо, да намери подходящите думи, но тя беше потеглила сякаш я преследваха демони.

Или сякаш бе обладана от демон.

Корт не смееше да й се обади и му хрумна да забрави да я заведе на благотворителната вечеря и търга, които щяха да се проведат в ресторанта на баща му. След снощи, тя не би искала да го види отново. Сигурно с радост щеше да се съгласи да я отстранят от случая.

Единственото нещо, което го безпокоеше, бяха думите й на излизане от моргата. Трябва да изясним някои неща между теб и мен. Аз също. Тери искаше да говори с него, но той беше твърде ядосан и я беше отрязал.

Трябва да се опиташ да разговаряш с нея от време на време. Не искаше да го признае, но Хюит бе прав.

Беше направил всичко друго, но не и да разговаря с Тери. И независимо дали тя искаше да го изслуша, те наистина трябваше да се изяснят. Този път той нямаше да си тръгне и да се преструва, че нищо не се е случило, пък и тя му дължеше някои отговори.

— Сади, обади се на детектив Винсент и я подсети, че довечера ще ходим на вечеря — поръча Корт на излизане от кабинета. — Ще я взема в седем.

— Да, сър. Ъ-ъ, комисар, извинете. — Когато Корт се обърна да я погледне, тя направи гримаса. — За нахлуването на доктор Хюит. Аз… такова… че го пуснах.

Той я изгледа.

— Той смята да ти предложи работа. Откажи му и ще ти вдигна заплатата.

Трапчинките на бузите й грейнаха.

— О, това мога да го направя.

За да има време да разговаря с нея, Корт пристигна половин час по-рано. Тя беше паркирала харлито пред верандата и той спря до него. Почувства се като пубер, когато прокара ръка по седалката, но не можа да се сдържи, така както не можа да потисне възбудата си, когато си я припомни върху него или под него.

Искаше да го направят отново. Скоро.

Когато почука на вратата, тя му извика да влезе, но предната част на апартамента беше празна.

— Къде си ти?

— Тук съм! Сядай! Подранил си.

Тери не звучеше ядосана, което разпръсна част от напрежението му. Той видя, че вратата към малката баня е отворена и тръгна натам.

— Здрасти.

— Ти си здрасти.

Тери стоеше пред мивката, отрупана с козметични продукти, и се бореше с ръце зад гърба си. Синята сатенена рокля се закопчаваше по целия гръб с малки облечени копченца и тя беше успяла да се справи само с половината.

Корт отклони поглед от златистия участък гола кожа.

— Помислих си, че ако дойда по-рано, ще можем да поговорим.

— Мога да говоря. — Тя погледна огледалото с отвращение. — Но с копчетата не се справям.

Съдейки по държанието й, не личеше нещата между тях да са се променили или да е разстроена от онова, което се беше случило. Което след снощи не изглеждаше възможно.

— Нека ти помогна.

Той пристъпи зад нея.

Тери отпусна ръце с въздишка на облекчение и взе червилото.

— Андре дали знае за изобретяването на ципа?

— Вероятно да. — Презрамките на сутиена й бяха от същия син сатен като роклята и едната беше усукана. Корт я оправи и приглади. — Какво се случи с роклята с мънистата в цвят слонова кост?

Тери започна да нанася червилото на устата си.

— Уф, твърде ярко е. — Тя захвърли гилзата и избърса устни с кърпичка. — Казах на Андре, че ако ме накара да я облека, ще отида до блатото и ще се овъргалям в калта. — Тя се подсмихна пакостливо срещу отражението си. — И той ми повярва.

Не беше разстроена. Усмихваше се. Изглеждаше щастлива. Това го обърка и го възбуди едновременно.

Докато Тери нанасяше грима си, Корт закопчаваше копчетата. Беше стигнал до половината, преди да осъзнае нещо важно.

— Не можеш да носиш сутиен с тази рокля. Гърбът е изрязан твърде ниско.

— Обаче трябва. — Тя се изви и погледна през рамо. — Иначе прозира отпред.

— Дай да видя. — Той постави ръце на раменете й и я обърна с гръб към огледалото. Роклята нямаше голямо деколте, но отпред имаше ромбове от синя органза, които се спускаха в диагонални линии от бюстието до талията. Кожата прозираше през полупрозрачната материя и Корт се улови да търси синините от снощи. — Нараних ли те снощи? Не исках да го направя.

Раменете й се стегнаха под ръцете му за част от секундата.

— Бях малко схваната тази сутрин, защото съм изгубила тренинг. — Тя килна глава на една страна. — Пък и ти ми остави нещо.

— Нещо ли? — Беше много повече от „нещо“ и той не виждаше нищо смешно!

— Много добре знаеш. — Тя прокара пръстите си по шията си и той видя умело нанесеното петно коректор. — Любовно ухапване.

Като тийнейджър. Той срещна очите й в огледалото.

— Снощи ми беше ядосана, но вече не си. — Тя сви рамене. — Какво се промени между тогава и сега?

— Аз, може би. Обмислих някои неща. — Тя сви устни. — Аз съм голямо момиче, Кортланд. Мога да се справя със случилото се.

— Така ли? — Прииска му се да провери това и се пресегна към закопчалката на сутиена й. — А какво ще стане, ако нещата отново излязат извън контрол?

— Ще направя това, което направих снощи. — Усмивката, с която посрещна разкопчаването на сутиена, го възбуди отново. — Освен това по план трябва да се обличам.

— След минута. — Той придвижи ръцете си и издърпа чашките нагоре и далеч от гърдите й. Зърната й не прозираха, но извивките на гърдите й се очертаваха съвсем ясно под мекия прилепнал сатен.

— Трябва ти нещо, което да прикрива гърдите ти.

Тя вдигна ръце и ги постави върху неговите. Избута ръцете му, докато те се озоваха върху голите й гърди.

— Може да ходим така и ти да ме прикриваш.

Той я притегли към себе си и започнала я милва и притиска. Отражението в огледалото го накара да простене.

— Гърдите ти са перфектни.

— Когато можеш да ги намериш. — Тя се погледна. — Казвали са ми, че с лупа средно увеличителен размер се намират по-лесно.

— Аз мога да ги намеря. Мога да ги взема с уста — прошепна той, усещайки бавното потъркване на дупето й.

Тя го правеше, не той. Тя го искаше.

— Ще трябва да го докажеш, комисар — подразни го тя.

— Снощи исках да го направя. — Той чу някакво звънене, но не му обърна внимание. — Искам да го направя сега.

Тери се обърна и свали роклята си, като смъкна и сутиена заедно с нея.

— Наистина ли харесваш тези мъници? — подразни го тя, обхващайки ги със собствените си ръце.

Корт никога не я бе виждал така, но му харесваше, без съмнение. Още повече че можеше да я поеме с уста.

Той коленичи с единия крак и я прихвана през ханша. Зърната й се втвърдиха още повече, когато прокара езика си по тях, а когато ги засмука, ръцете й се плъзнаха в косата му.

— Охо, струва ми се, че си пораснал — каза тя.

— Така е. — Той отлепи устни от гърдата й и я духна лекичко, наблюдавайки как малкият розов ореол потръпна. — Мога да играя с теб цяла нощ. — Цяла седмица. Цял месец.

Никога нямаше да се умори от нея.

— Не е честно — промълви задъхана тя. — Мой ред е.

Той се съсредоточи върху устата й.

— Ще ти позволя. По-късно.

— Как се нарича мъжката версия на господарката? — Тя поклати глава, сякаш объркана. — И какво е това, което звъни?

Той се заслуша и бръкна в джоба си.

— Моят мобилен. — Корт се изправи и погледна дисплея. — Обаждат се от ресторанта. Ще им кажа, че няма да можем да отидем.

— Ще отидем, разбира се — каза тя и се усмихна лукаво, поради което той пожела да я хвърли на пода.

— Гембъл — каза той.

— Кортланд, къде си? — попита майка му. — С баща ти се притесняваме. Чакаме те вкъщи.

Той си спомни, че беше обещал на родителите си да ги откара в ресторанта. Ръката на Тери подръпна смокинга му.

— Настъпи малка промяна в плана. Не може ли татко да те закара?

— Разбира се. Тери там ли е? Отново ли се запъва? — Майка му въздъхна. — Не мога да я виня след това, което й казах онзи ден. Бих искала да говоря с нея, ако е с теб.

— Тя е заета. — Корт усети как хладните й пръсти се промъкнаха под дрехите му. — Друг път, майко.

Но Елизабет не беше приключила с терзанията.

— Ти не разбираш, Кортланд. Не можех да те открия и бях толкова разстроена. Намекнах, че би било по-добре да загине Тери вместо бедничката Мория. Моля те, кажи й, че не съм го помислила нито за миг.

Корт стисна зъби, когато дланта на Тери го обхвана и погали леко.

— Ще й предам.

— Баща ти казва, че е надминал себе си с менюто тази вечер, така че те съветва да дойдеш — добави по-бодро Елизабет.

— Добре. Дайте ми двайсет минути.

— Разбира се, скъпи.

Той изключи телефона и го остави на мивката. Тери понечи да коленичи, но той я спря и й помогнала се изправи.

— Какво има? — попита тя. — Нали беше мой ред?

Той извади ръката й от панталона си.

— Дойдох тук, за да поговорим, а не да правим секс.

Тя се ухили.

— Можем да направим и двете.

Корт оправи сутиена и роклята й, така че да покрие тялото й.

— Нека първо да поговорим. — Той я поведе към хола.

Тери седна на дивана.

— Казвай какво те мъчи? — Тя погледна ерекцията му. — Освен очевидното, което ми се иска да обсъдим веднага?

Той седна до нея и взе едната й ръка в неговата.

— Защо правиш това?

— Направих няколко неща, откакто си тук — каза тя. — Бъди по-конкретен.

— Защо се държиш така: игрива, секси и щастлива. — Освен това го побъркваше. — Отнасяш се с мен като с любовник.

Тя се сгуши до него и се заигра с копчетата на ризата му.

— Ами, без да го демонстрираме публично, бих искала да ми бъдеш любовник. — Тя го погледна с надежда.

Той не се подлъга.

— Откога?

— Ей, Боже, ама че си костелив орех. — Тя се отдръпна и въздъхна. — Виж, това е наистина много просто. Ти ме искаш и аз те желая. Поправи ме, ако греша, но между нас двамата прехвърчат искри и дива похот, нали?

Той кимна, без да откъсва очи от нея. Тери говореше прекалено бързо, почти прескачаше думите. Държеше се по същия начин, след като го извади от вътрешната стая в „Маскърс“. Тя не се занася. Уплашена е и се опитва да го скрие.

— Добре. Ние сме зрели и отговорни хора, сексуално активни и какво правим с цялата тази прекрасна страст? — Тя разпери ръце. — Пърхаме около нея, заяждаме се един с друг и се преструваме, че я няма. Аз дори прилъгах Грей да играе моето фалшиво гадже, за да не се изкуша да скоча в леглото с теб.

— Затова ли постоянно му висиш на врата? — За да го държи надалеч. Точно както той се опитваше да я държи на разстояние.

— И аз имам гордост. Та, значи правим всичко възможно да не забелязваме това нещо и какво се случва? Награбваме се върху мотор, който лети със сто километра в час по магистралата. — Тя се примъкна малко по-близо и прокара пръсти по устните му. — Мисля, че трябва да се излекуваме от тази страст, Корт. От съображения за самосъхранение, ако не друго.

Корт научи повече за Тери Винсент в последните десет минути, отколкото бе разбрал за осем години. И това щеше да го притеснява много дълго време.

— И ти смяташ, че можем да превъзмогнем това влечение, като станем любовници?

— Убедена съм. Ще правим секс, много секс, докато си омръзнем до втръсване, след което можем да се заемем с живота си. — Тя разтвори ръката си. — Просто като фасул.

Точно както постоянните шеги, тя използваше секса, за да замаже страха си. Представяше го като нещо случайно и безсмислено, когато всъщност не беше. Тери отново се опитваше да избяга от него, този път в сърцето си.

— Има и друг начин — каза той.

— Този друг начин включва ли двамата да се въргаляме голи в леглото? — попита тя подозрително.

— Определено.

Веждите й се повдигнаха нагоре.

— Колко често?

— Колкото често искаш.

Тя се засмя.

— Е, нали това е моята идея!

— Не съвсем. — Той докосна лицето й. — Засега имаме театрална връзка. Можем да я превърнем в истинска.

— Истинска връзка. — Тери го погледна смаяна. — Ти и аз. Това ли предлагаш ти?

— Точно така.

Тя избухна в толкова див смях, че почти падна от дивана. Когато се овладя дотолкова, че можеше да говори, каза:

— О, това беше супер. Направо страхотно. Ти и аз, наистина. — И се разсмя отново.

Корт я погледна намръщен.

— Не е смешно.

— Напротив, смешно е. Я си представи заглавията във вестниците. — Тери избърса сълзите от лицето си. — Богат младеж от каймака на креолското общество с политически амбиции се влюбва в чистокръвно кейджун ченге от блатата. Нещо като „Изгубени надежди“ на новото хилядолетие. Хората ще се напикаят от смях, когато научат.

— Това не е шега — каза той, вече ядосан.

— Майтапиш ли се? Лесно ще направят цяло предаване. По дяволите, сигурно ще заснемат пълнометражен филм със заглавие „Принцът и просякинята“. — Тя си пое дъх и добави: — Благодаря ти, Корт. Смехът ми се отрази добре.

Прииска му се да я замъкне в спалнята, където да й покаже точно колко реално можеше да бъде, но реши, че е добре да изчака. Той трябваше да преосмисли всичко, което бе мислил за нея и да планира как да преодолее защитната крепост, в която се бе окопала.

След снощи, той нямаше да се примири с нищо по-малко от цялата Тери: тяло, ум и душа.

— Смени роклята си. Отиваме на вечеря.

— О, Боже. — Тя се протегна лениво. — Наистина ли не искаш да останем тук? Ще се постарая да си заслужава.

Корт реши повече да не я докосва, докато не се успокоеше и не подредеше нещата.

— Не.

Въпреки че беше получавала немалко награди и трофеи в своята професионална кариера, Тери бе убедена, че изпълнението й в категория водеща женска роля тази вечер би трябвало да й спечели „Оскар“. Най-вече защото беше успяла да се представи секси, сладка и забавна, когато всъщност искаше да се свие на кълбо в краката на Корт ида се разплаче като бебе.

Корт изобщо не подозираше какво преживяваше тя заради него. И така щеше да бъде.

— Изглеждаш прекрасно в тази рокля, Тери — каза Елизабет от задната седалка на колата на Корт. Тя полагаше усилия да водят разговор, откакто взеха родителите му от къщата. — Златистокафявото ти отива.

Тери не погледна кадифения тоалет, с който бе заменила синята сатенена рокля. Кадифето винаги я караше да се чувства малко като плюшено мече.

— Благодаря, госпожо Гембъл.

Ресторантът се намираше на един хвърлей от „Джаксън Скуеър“, в един от най-старите исторически райони на Френския квартал. Построена според първоначалния замисъл като малка търговска кантора, дългата тясна сграда беше внимателно реставрирана, за да изглежда така, както е била построена от онзи плантатор през осемнадесети век.

— Репортерите са комари — измърмори Луи, когато Корт спря пред вратата и подаде ключовете на пиколото, който щеше да паркира колата. — Размазваш един, двама други идват на неговото място.

Корт помогна на майка си и на Тери да слязат от колата под светкавиците на камерите и порой от репортерски въпроси. Тери залепи сияеща усмивка на лицето си и провря ръката си в неговата.

— Коя е нещастната дама? — изкрещя нечий глас. — Комисарю, как ги предпочитате — препечени с хрупкава коричка или по оригиналната рецепта? — изграчи друг.

Тери се изкушаваше да им кресне да млъкнат, но се концентрира да държи главата си високо и да не загуби равновесие на токчетата.

Друга двойка пристигна след тях и Корт се обърна.

— Симон и Жак Мавейо, приятели на семейството — прошепна той на Тери, преди да ги поздрави.

Семейство Мавейо подминаха Корт и само кимнаха на Луи и Елизабет, влизайки в ресторанта.

— Приятели на семейството? — промърмори Тери, изумена от демонстрираната грубост.

— Мислех ги за такива. — Корт постави ръката й върху неговата и я въведе в ресторанта.

„Круи на Луи“ беше известен в Ню Орлиънс със своята класическа креолска кухня и автентична атмосфера, за които Луи не жалеше средства. Прекрачването на прага беше като завръщане в миналото и човек се озоваваше в бална зала, където богати мъже с цилиндри и лодени оглеждаха през монокъл дами в разкошни пастелни рокли с богати турнюри, които се носеха като цветни камбани над излъскания с восък паркет.

Тери обичаше да идва тук. Въпреки че нейните предци бяха дошли в Луизиана от Канада, след като са били прогонени от англичаните. Това беше и нейната история.

Всички мебели бяха копия на изискани френски антики — от грандиозните барокови маси до изящно позлатените бели столове с ръчно бродирана дамаска върху облегалките. Огромните гоблени върху стените, подарък от един манастир в Прованс, който семейството на Луи подкрепяше от векове, изобразяваха в подробности богатата история на Франция от римско време до декадентските дворове на последните крале. В наши дни помещенията се осветяваха от старинните газови лампи, превърнати в електрически, а четири огромни кристални полилеи осветяваха гостите.

Влизането им като че ли породи смут, който Тери първоначално си обясни с пристигането на собственика. Луи беше известна и много обичана личност в креолската общност и обичаше вниманието. Дори и сега той правеше неизменните светски обиколки, ръкуваше се с господата и целуваше дамите по бузите, без да сваля едната си ръка от талията на жена си.

Въпреки това стана съвсем ясно, че тези двеста души, които присъстваха на частния прием, не се интересуваха от Луи и Елизабет, а от техния син. Погледите и шепотът по адрес на Корт не изглеждаха никак приятелски.

— Защо всички са ни зяпнали? — попита тихичко Тери.

— Не знам. — Корт се огледа и кимна. — Да поговорим с Андре.

Старецът седеше на една маса с две дами, които като видяха Корт и Тери да се насочват към тях, станаха и си тръгнаха. Тери си напомни да изчака Корт да отмести стола й, преди да седне.

— Мило мое момче — Андре му се усмихна измъчено. — Много съжалявам за това, което се случи. Не допусках, че хората са толкова лековерни.

— Какво се е случило?

Андре го погледна стреснато.

— Искаш да кажеш, че не си гледал репортажа по Канал осем? И как те очерни онази окаяна жена Браун?

В тази ера на видеокамери и цифрови фотоапарати никой нямаше личен живот. Тери си помисли колко десетки автомобила бяха минали покрай нея и Корт снощи и й прилоша.

— Не съм. Тери също не го е гледала.

— Патриша Браун е получила копие от някакъв запис. Човекът на този запис каза ужасни неща за теб. — Андре извади копринената кърпичка от сакото си и попи челото си. — Сигурен съм, че е някаква извратена шега, но не знам как да я повторя. Този човек каза, че е подпалил пожарите, за да убие две от жените, с които си имал връзка. И заплаши, че ще убие всяка жена, която някога си обичал.

— Ще се обадя на Руел — каза Тери и стана от стола си. — Ще разбера откъде е изтекла информация към медиите.

— Чакай — каза Корт. — Какво друго, Андре?

— Онази проклетница интервюира някакъв ужасен човечец, който току-що бил излязъл от затвора. — Той въздъхна. — Има известен опит с палежите и явно те познава много добре.

Тери наостри уши.

— Кой е този ужасен човечец?

— Дъглас Саймън, застрахователен следовател, когото аз лично тикнах зад решетките — обясни Корт. — Какво каза той, Андре?

Старецът отпи глътка вода, преди да погледне Корт в очите.

— Той каза на госпожа Браун, че според него ти си корумпиран. Че работиш за някакъв мафиотски бос и прикриваш Подпалвача. Страхувам се, че звучеше много убедително.

Тери почувства как по кожата й пропълзяха ледени тръпки.

— Това е клевета.

— Да го беше чул как го каза — настоя Андре. — Сигурно са го подучили какво да говори. Той много внимаваше да не отправя директни обвинения.

Елизабет и Луи се присъединиха към тях.

— Кортланд, една жена по някаква телевизия сипе най-скандални обвинения срещу теб — каза майка му. — Успяла е да убеди всички, че си замесен с някакъв гангстер.

— Мафиот — поправи я той. Един сервитьор се приближи до него и му подаде сгъната бележка. — Ще останеш ли с Тери? Някой ме търси по телефона.

Андре го проследи с поглед и се обърна към Тери.

— Трябваше да си облечена със синята рокля. — Той се взря в лицето й. — Къде е руменината на бузите ти?

— Изгубих я, когато бях на шестнадесет. — Тя стана от масата и се наведе да поговори с Елизабет. — Корт не заслужава подобно отношение. Тези хора тук се държат с него като с прокажен.

— Съгласна съм. — Елизабет огледа салона. — Но какво можем да направим?

— Кажете на тези ваши приятели, че вие познавате Корт по-добре, отколкото някаква нацапотена кукла по телевизията — предложи Тери. — Ако това не свърши работа, Луи може да им изрита задниците оттук.

— Май ще взема да го да направя. — Елизабет я погледна с мрачна усмивка. — Благодаря ти, мила моя.

Тери се шмугна в кухнята и се запровира сред тълпата заети сервитьори, готвачи и помощници, докато откри главния готвач Арлен. Джей Ди ги беше запознал преди години и те си бяха допаднали от пръв поглед. Тери беше опитвала неговия Lapin au vin и му бе заявила, че не трябва да умира, за да отиде в рая.

— Хей, Хари.

— Терез! — Той остави настрана тенджерата и я прегърна. — Не съм те виждал толкова отдавна, cherie.

— Виждал ли си Кортланд?

— Той отиде в офиса на баща си. — Арлен кимна в тази посока и се намуси. — Казвах му, че ще му занеса нещо за хапване, а той изобщо не ме погледна. Стори ми се нещо ядосан.

— Благодаря ти, Хари. Запази ми малко от този божествен сладолед за по-късно. — Тя се отправи към офиса.