Изпепеляване

Глава 15

Тери включи двигателя и потегли. Щеше да откара Корт до дома му. Пътуването беше кратко и докато пристигнат, двамата щяха да са се успокоили. Той вероятно щеше да я покани да изпият по едно питие и да си възвърнат цивилизованите маниери. Нямаше да й налети в къщата на родителите си.

Поне така се надяваше Тери.

Въпреки че Корт едва я докосваше, тя усещаше топлината на тялото му по цялото протежение на гърба си. Вятърът подхвана подгъва на полата й и я запретна над бедрата й. Спомняйки си за бикините, Тери изруга тихичко и посегнала я оправи. Корт обаче я изпревари и постави длан върху крака й, за да не позволи на полата да се вдигне още по-нагоре.

Когато почувства загрубялата му длан върху голото си бедро, мускулите в стомаха й се стегнаха на възел. Пресягането да задържи полата й наклони тялото му напред и го залепи за гърба й. Тънката черна коприна на нейната рокля и финият памук на неговата риза не бяха кой знае каква бариера. Усещаше всяко негово дихание и всеки удар на сърцето му.

Подобна близост с него не й беше за първи път, но невъзможността да вижда лицето му я смущаваше. Не можеше да каже дали емоциите му се бяха охладили или разгорещили.

Погледна надолу към дългите му стегнати бедра и видя как се притискат към нейните, опита се да се изтегли напред. Корт просто измести тежестта си, за да компенсира луфта, вследствие на което чаталът му се намести точно срещу таза й.

Сега на нея взе да й става горещо.

Това наистина беше лоша идея. Тя се фокусира върху безлюдните пътища и се зае да избира най-краткия маршрут, който знаеше от центъра към Гардън Дистрикт.

Наложи се да набие спирачки, когато попаднаха на червен светофар. Изведнъж осъзна, че беше забравила да си сложи каската. Дотолкова я беше ядосал в моргата.

Тя потупа неловко ръката, с която той придържаше полата й.

— Оправих се, благодаря.

Пръстите му се забиха за миг, преди дланта му да се плъзне по полата и да се спре върху извивката на кръста й. Но той не отлепи гърди от гърба й и Тери усети погледа му над рамото й, докато подпъхваше роклята под бедрата си. След като се огледа, Тери отпусна педала на спирачката и превключи на първа.

Веднага щом харлито потегли, Корт долепи уста до ухото й.

— Не спирай повече.

Значи все още беше ядосан.

— Защо?

Корт не отговори. Ръката му се плъзна отново по бедрото й, но вместо да придържа полата й той освободи роклята под дясното й бедро и плъзна пръстите си отдолу.

Тери бе сигурна, че имаше някаква приемлива причина той да пъхне ръка под роклята й. Може би бе видял някаква буболечка да пълзи по крака й и се опитваше да я хване, без да я стряска. Затова плъзгаше пръсти по нежната кожа от вътрешната страна на бедрото й. Явно се опитваше да улови насекомото.

Само че теорията за буболечката отиде на вятъра, когато пръстите му се преместиха върху тясната лента на бикините й.

Той не ме опипва. Никога не би го направил. Тери погледна надолу към ръката, която се движеше под черната коприна и почувства как пръстите му притиснаха предницата на бикините й. О, Боже, той наистина я опипваше.

Тери обичаше да кара мотора си, защото се чувстваше силна, секси и господарка на живота си. Нищо не можеше да се сравни с удоволствието да възседнеш мотора, да усещаш силните вибрации на двигателя и да знаеш колко бързо ще те отведе, където си поискаш. Тя обожаваше да направлява лъскавата, красива машина.

Понякога дори се отдаваше на чувствени фантазии, представяйки си какво би било да се отдаде на нещо греховно и безсрамно, като да се люби на гърба на своя мотоциклет. Не в движение, разбира се, но може би докато е паркиран под някое вековно дърво край езерото. На открито, където можеше да чувства вятъра и слънцето по тялото си. Всеки път, когато тя си представяше това еротично видение, не друг, а Корт я събличаше и Корт правеше секс с нея.

Но това, което истинският Корт правеше с нея в момента, разби на пух и прах нейния малък греховен блян.

Ръката му вече беше между краката й. Тя трябваше да удари спирачка, да спре мотора, да го накара да слезе или да му попречи да я докосва по този начин. Той нямаше право да я докосва, не и след начина, по който се беше отнесъл с нея и когато тя беше толкова емоционално нестабилна. Тери понечи да натисне спирачката, но почувства как пръстите му се плъзнаха по-навътре. Той каза нещо, но твърде тихо, за да го чуе.

Дали иска да спра? Беше й казал да не спира повече, пък и тя не искаше да спира. Не искаше и той да спира.

Пътят пред тях беше празен и Тери превключи от първа на втора. Същевременно наклони ханша си, позволявайки му да плъзне пръстите си в нея, като се стегна около тях.

Стори й се, че крайниците й ще се разтопят. Той я галеше толкова нежно, толкова опияняващо. Можеше да се вози така цяла нощ.

— Харесва ли ти? — попита Корт, долепил уста до ухото й, без да спира да движи ръката си, прониквайки по-дълбоко.

Дано „мммммм“ да е приемлив отговор, каза си Тери. Това беше единственият звук, който можа да откъсне от себе си.

Корт премести възглавничката на палеца си върху клитора й и го притисна.

— Изчука ли го?

Суровият въпрос я изтръгна от унеса й. Той говореше за Грей. За нея и Грей.

— Не.

— Не ме лъжи. — Ръката му я докосна по-грубо и по-настойчиво. — Чукала ли си го някога?

Корт не беше ядосан. Той ревнуваше. Нея. Шокът от това откритие я принуди да си признае истината.

— Не.

Но той не беше приключил е разпита.

— Не си била с никой след мен, нали?

Затова ли си играеше с нея? Само защото гордостта му бе наранена? А тя му позволяваше. Беше жалка.

— С дузина момчета. Може би повече.

— Казах ти да не ме лъжеш. — Странно, ръката му отново стана нежна и сладостта се върна. — Толкова си стегната. Както в онази нощ. Не си била с друг. Мога да го усетя.

Тери потръпна. Трябваше да завие зад ъгъла, затова Тери превключи на по-ниска предавка. Щяха да пристигнат пред дома му след две минути. Тя можеше да изтърпи това още две минути.

Устата на Корт я парна под лявото й ухо.

— Завий наляво.

Трябваше да свърне надясно, за да го отведе у дома. Щеше да го закара, да го остави там и да се прибере в гарсониерата, където да се наплаче на воля, а утре вселената щеше да се подреди сама.

Тери зави наляво.

Пръстите му се усукаха вътре в нея, докосвайки една точка, която я накара да изстене.

— Качи се на магистралата.

На магистралата, където нямаше да има светофари и завои. Тери намали скоростта.

— Корт.

Той сложи свободната си ръка върху нейната върху газта и увеличи скоростта. Тери трябваше да се концентрира върху шофирането и пътя, за да не загуби контрол над мотора, но присви бедрата си, за да задържи ръката му вътре в себе си. Вятърът облъхна поруменялото й лице и голите й бедра. Хлъзгавата плът, обхваната от дланта му и стегната около пръстите му, пулсираше с болезнена наслада.

Ако спреше да я докосва, тя щеше да изкрещи.

Тя се насочи към отбивката за магистралата и автоматично превключи на трета. Имаше само няколко коли на пътя и Тери се изнесе в крайната лява лента, далеч от ярките светлини на магистралата. Корт отлепи ръката си от газта и я притисна под лявата й гърда. Обхвана зърното й между пръстите си и го притисна, като в същото време погали клитора й.

Двойното усещане разтърси Тери.

— За Бога, Корт, ще катастрофираме. — Гласът й трепереше от страх и вълнение.

— Не, няма. — Той полека отдели пръсти от тялото й и развърза връзчиците на бикините й. — Повдигни се нагоре.

Дъхът й се накъса, когато се надигна леко и почувства как Корт издърпа бикините. Не повярва, че ги е свалил, докато не го видя да измъква малкото черно нещо изпод полата й и да го захвърля на вятъра. Тери не можеше да се обърне и да види лицето му, не можеше да говори, защото почувства как ръката му се отдръпна назад и се премести между нейния гръб и чатала му.

Сваляше ципа на панталона си. Тя потръпна, когато почувства пениса му, твърд и изправен, с глава притисната в черната коприна. Една кола профуча покрай тях и Тери инстинктивно се дръпна назад, опитвайки се да го прикрие. Усети как ръцете му се плъзнаха под извивките на хълбоците й.

— Надигни се — прошепна той дрезгаво в ухото й.

Те не можеха да направят това. Не и на гърба на харлито, не и докато летяха със сто километра в час по магистралата. Нито един от тях нямаше каска. Една грешка и щяха да се размажат върху стената, която разделяше северното и южното платно. Беше глупаво, безразсъдно и опасно.

Адреналинът във вените й се повиши. Беше толкова диво и еротично, че си заслужаваше риска, а Тери бе уморена да бъде добро момиче. Нуждаеше се от това.

Нуждаеше се от него.

Сърцето й заби лудо в гърдите, когато той я надигна и се намести под пърхащата пола между бедрата й. Почувства как се притисна до тесния отвор, който беше по-достъпен предвид позата, и пропусна едно вдишване, изненадана от тъмното непознато усещане.

Това ли искаше той?

Тери имаше опит, но не чак толкова. Да го чувства по този начин беше вълнуващо също толкова, колкото да язди харлито, тоест скандално и рисковано, и тя искаше още.

Тя искаше всичко.

За момент той я притисна достатъчно, за да я накара да си поеме рязко и дълбоко дъх. После със свободната си ръка сграбчи болезнено бедрата й и се плъзна под нея, изтласка се по-напред и се озова точно под нея, прониквайки в мокрите набъбнали гънки, докато стегнатият пръстен на вагината й започна да го поема.

— О, Боже. — Тери почувства как се разтърси. Оргазмът, който я порази, беше бърз, силен и дивашки. Свари я напълно неподготвена и в този миг на екстаз моторът се олюля.

— Леко. — Топлият поток му позволи да потъне още по-навътре в нея, а ръцете му я обгърнаха и й дадоха опора, поемайки кормилото на мотора. — Притисни се към мен. Поеми ме вътре в теб.

Сега той й отстъпи контрола. Трябваше, просто нямаше друг начин.

Тери не можеше да го поеме наведнъж, той бе твърде голям и всеки мускул между краката й беше изопнат и напрегнат. Парещата болка, която й причини, вече отшумяваше, но тя не можеше да остане така. Трябваше да го има — целият, заровен дълбоко в нея.

Тя се плъзна напред, после се тласна назад, поемайки го още малко по-навътре. От оргазма се бе овлажнила още повече, което улесни проникването.

Стегнатата хватка на телата им и управлението на мотора затрудняваха движенията й.

— Не мога да го направя — прошепна тя. — Помогни ми.

Той притисна устата си до врата й и я захапа достатъчно силно, за да й причини сладостна божа.

— Отмести си краката.

Носовете на обувките му побутнаха петите й и когато тя се отмести от педалите, той плъзна крака под нейните, поемайки контрол върху спирачката и скоростите на мотора. Тери мушна крака в стремената.

Залюля се и започна да го поема лека-полека. Цялото й тяло се разтресе от усилието, докато телата им се сляха и от гърлото й се изтръгна дълбок, протяжен звук. Почувства как бедрата му се притиснаха, повдигнаха я и я наместиха, така че да се отпусне с цялата си тежест върху него. Той се измести вътре в нея, правейки проникването по-лесно дори когато той продължи да набъбва и да се втвърдява.

— Хайде, Терез — прошепна в косата й той. — Обязди ме.

Моторът летеше надолу по магистралата, обирайки сенките по подпорната стена, а двигателят мъркаше гладко, когато Корт сменяше скоростите. Тери се опря с ръце на кормилото и се надигна, усещайки изплъзването му, почти докрай, преди да посегне между краката си и да обхване с пръсти члена му. Без да го изпуска, тя се спусна полека, пронизвайки тялото си с неговото.

Докато го стискаше с ръката и тялото си, тя почувства гърба си мокър. Потта блестеше по изопнатите мускули на ръцете му, а горещият му дъх я пареше по врата.

Тя също се изпоти от ездата, а вятърът залепваше роклята към ручеите между гърдите й. Но плъзгането беше бавно и сладостно, мелодия от дълги, дълбоки прониквания, които я държаха в здравата хватка на непоносимо напрежение.

Удоволствието се върна, толкова горещо, тежко и плътно, че замъгли сетивата й и я накара да се стегне около върха му. Но това не беше достатъчно. Не и за нея.

— По-бързо — каза Корт с дрезгав глас. — По-силно.

Тери напрегна мускули и направи онова, което искаше от самото начало, стоварвайки се върху него, изплаквайки от шока на внезапния почти електрически удар, който порази утробата й. Бедрата на Корт се повдигнаха и той се тласна навътре в нея, опитвайки се да проникне още по-дълбоко.

Тя продължи да го люби, силно и страстно. Бедрата й горяха, а пенисът му беше толкова твърд и набъбнал, че я изпълваше болезнено, но Тери не можеше и не искаше да забави ритъма.

— Да, точно така — призова той, дълбокият му красив глас пресекна до дрезгаво ръмжене. — Накарай ме да свърша, Терез. Искам да свърша заедно с теб.

Тя беше толкова близо, толкова готова, но това вече не й бе достатъчно. Искаше да го целуне, искаше да вижда очите му.

— Не мога.

Корт обърна мотора, прекоси трите платна и премина в банкета, далеч от светлините, после продължи по инерция и спря под сянката на едно огромно дърво. Спусна спирачката и вдигна Тери, освобождавайки телата им от любовната прегръдка, преди да се завърти.

— Какво правиш?

Дезориентирана, тя се вкопчи в него. Ръцете му я наведоха назад.

— Пътуването не е свършило.

И блянът стана реалност. Тери се озова по гръб, прикована като пеперуда върху седалката на мотора. Корт обкрачи харлито и застана между бедрата й. В същия миг той плъзна ръце под бедрата й и я вдигна, прониквайки дълбоко в нея.

— О, да — тя се чу да проплаква тези две думи, отново и отново, вкопчена в ръцете му и обвила крака около кръста му.

Покрай тях минаваха автомобили и някъде в съзнанието й премина мисълта, че някой щеше да ги види. Но Корт явно нехаеше и не спираше нито за миг.

— Дай ми го, сега — заповяда той и се зарови толкова дълбоко в нея, че на Тери не й оставаше нищо друго, освен да го погледне в очите и да потъне в разтърсващата вълна от невероятно блажения взрив вътре в себе си.

Корт остана в нея, продължавайки да я прегръща и гали. Едва когато усети разливането на топлина в утробата си и конвулсивното стягане на ръцете му, тя осъзна, че беше свършил с такава сила, че пялото му тяло се разтърси.

Той я притегли към себе си, но не каза нищо. И двамата бяха без дъх. По тялото й все още преминаваха леки тръпки. И да искаше не можеше да говори.

Не че имаше какво да каже. Беше останала без думи.

Тери затвори очи в обятията му. Беше му дала това, което той искаше, както преди. Той я беше пожелал и тя му се беше отдала, край на историята.

Корт бутна нещо в ръката й — носна кърпичка — и я положи да стъпи на земята. Не я пусна, докато Тери не се изправи на крака, а след това се обърна.

Тери го чу да вдига ципа на панталона си, докато тя използваше кърпичката. Бяха встрани от пътя, където всеки можеше да ги види. Корт Гембъл я беше любил върху летящ мотоциклет на магистралата и я беше довършил край пътя само защото ревнуваше.

Дали? Не й беше за първи път. Утре той отново щеше да се държи с нея така сякаш беше невидима. Или по-лошо, сякаш му беше лепнала някаква болест.

Мили Боже, какво направих?

Той се приближи към нея и протегна ръка да докосне косата й.

Тери се отдръпна.

— Недей.

Краката й трепереха, когато се изкачи на харлито. Сложи си каската, затъкна полата си и стартира двигателя. Корт я изгледа продължително, преди да пристъпи към мотора. Тя го изчака да постави ръце на кръста й и се насочи към празната дясна лента.

Кажи нещо. Кажи ми, че беше забавно. Каквото и да е.

Корт не продума през цялото пътуване до Гардън Дистрикт, а ръцете му бяха отпуснати и незаинтересовани. Тери се зарадва при вида на имението на Гембъл, но черно-бялата полицейска кола, паркирана на тротоара, я накара да спре в края на улицата.

Не искаше да рискува няколко униформени да я видят по голо дупе. Моторът олекна, когато Корт слезе и се обърна да я погледне. В тъмнината изражението му беше неразгадаемо, но несъмнено напрегнато.

Съжаляваше. Щеше да й каже, че съжалява, и след това тя щеше да му строши челюстта.

Тери освободи крачната спирачка и изхвърча, преди той да успее да каже дума.

Грей остави едната чаша върху бюрото на асистентката на комисаря.

— Кафе с мляко и две бучки захар, нали?

— О, доктор Хюит, не трябваше. — Сади му се усмихна плахо, после заразлиства някакви документи на бюрото си. — Да няма брифинг тази сутрин? Бях в отпуск и малко съм изостанала с дневния ред.

— Не, донесох кафето като официален подкуп. — Той забеляза леките сенки под очите й и видимата загуба на тегло и си спомни, че асистентката на комисаря беше приела обаждането на Ашли Бушар. — Как си?

— По-добре — призна Сади. — Детектив Винсент ми се обади преди няколко дни и разговаряхме с часове. Наистина ми помогна.

— Тук съм заради Тери. — Той погледна към затворената врата на комисаря. — Но официалната причина за посещението е, че идентифицирах Джейн Доу от пожара в „Маскърс“.

— Сега ще проверя дали е свободен. — Сади вдигна телефона. След като съобщи за Грей, тя изслуша отговора, после затвори. — Комисарят е зает. Може ли той да ви се обади, когато се освободи?

Грей знаеше, че Гембъл не разговаряше по телефона, защото не светеше нито една линия.

— Има ли някой при него? — Сади поклати глава. — Ако това беше филм, щях да нахлуя през вратата, докато ти тичаш след мен и викаш, че не мога да вляза там. Искаш ли да го направим така?

Сади взе няколко запечатани плика.

— Отивам на долния етаж да изпратя пощата. — Тя го възнагради с мимолетна усмивка и излезе от помещението.

Грей влезе в кабинета на Гембъл и затвори вратата зад себе си.

— Обожавам асистентката ти, която отиде да пусне пощата, между другото. И понеже моята Джен се връща в колежа през есента, ще ти отмъкна Сади.

Корт затвори пашата, която четеше, и го изгледа определено враждебно.

— Много съм зает, докторе. Казвай бързо.

Може, но друг път.

— Ще получиш копие от доклада, но Джейн Доу от „Маскърс“ беше идентифицирана като Лусиана Белафини, съпругата на Стивън Белафини, който също загина в пожара. — Забеляза проблясването в студения поглед на Гембъл. — Както чувам, навремето си имал връзка с нея.

— Така е.

— Открих физическо доказателство, което свързва убийствата на Бушар и Навара. И от двете места бяха възстановени две мажи бучки злато. И двете проби са идентични — италианско двайсет и четири каратово злато, много високо качество. Може би от някакви бижута.

— Жертвени дарове за отдаване на почит. — Когато Грей вдигна въпросително вежди, комисарят добави: — Той оставя дарове на местопрестъплението. Изгарянето на важни предмети е ритуал при някои подпалвачи.

— Много интересно. Вероятно не е Франк Белафини, въпреки че той е мразел Лусиана и я е прогонил от сина си. Има само още едно нещо. — Грей извади сгънатата разпечатка от джоба си. — От БОИ те разследват за възможни връзки с мафията на Белафини.

— Какво?

Грей се усмихна.

— Можеш да благодариш на началник Руел следващия път, когато го видиш. Той е твърдо решен да те тикне зад решетките.

— Как се сдоби с тази информация?

— Тери ми каза. Тя е натоварена с разследването. — Той хвърли сгънатата разпечатка на бюрото между тях. — Освен това хакнах компютъра на Руел. Разполага с някакъв анонимен депозит по твоята сметка, както и със свидетелски показания. Не е достатъчно за обвинителен акт, но може да те натопи пред кмета и да те уволни.

Комисарят разгъна листа и прочете информацията.

— Защо ми казваш това?

— Не умея да пазя тайни. Освен това не ми пука за теб, Гембъл, но Тери е моя приятелка. — Той проследи как комисарят смачка листа. — Тя залага кариерата си на карта заради теб.

— Като ме разследва…

— Тя вярва, че си невинен и иска да изчисти името ти. Руел я използва, за да се докопа до теб. Ако тя прави всичко възможно, за да те защити, а ти и аз знаем, че тя прави точно това, той рано или късно ще я накисне — каза с равен тон Грей. — Тя ще загуби значката си.

Комисарят избута стола назад от бюрото си и се изправи.

— По-добре не се бъркай в оперативната работа, а си гледай аутопсиите, докторе.

— Франк Белафини държеше на къс повод бащата на Тери в продължение на години. Използваше го, за да се отървава от неудобните доказателства и да подхвърля фалшиви там, където беше необходимо. — Грей се зарадва, когато видя изумлението върху лицето на другия. — Как според теб се е почувствала, когато е чула да те обвиняват, че работиш за същия човек, комисар?

Гембъл поклати бавно глава.

— Никога не ми е казала това — промърмори той тихо.

— А защо да го прави? — Грей се наведе над бюрото. — Трябва да се опиташ да разговаряш с нея от време на време. Може би в моментите на тиха отмала, след като си я изчукал. Жените обичат това, нали знаеш?

Комисарят го срази с убийствен поглед.

— Забрави за нея, Хюит. Тя е моя.

Грей се изправи.

— В такъв случай те съветвам да не я изпускаш, Гембъл. Защото ако дойде при мен, повече няма да ти я върна. — Той отиде до вратата. — Приятен ден.

Руел свали слушалките и ги подаде на агента, който контролираше специалните разузнавателни средства.

— Къде поставихте микрофона?

— Обработихме телефона на бюрото на комисаря — каза агентът. — Освен телефонните разговори, предавателят улавя всички разговори в района на офиса.

— Записвайте всичко.

Руел изчака да се прибере в кабинета си, преди да позволи на гнева да го завладее. Знаеше за приятелството на Тери с Грейсън Хюит, но изобщо не подозираше, че тя ще открие в него довереник или че патологът ще се опита да я защити, като изтропа всичко на Гембъл. Можеше да уволни патолога, задето беше проникнал в компютъра му, но вредата вече беше нанесена. Сега, когато Гембъл знаеше за разследването, той щеше да прикрие следите си и да се помири с Белафини.

Това не беше непременно нещо лошо. Поне нямаше да умрат други жени.

Аудиотехникът му беше оставил копията от записа на Подпалвача в плик най-отгоре на входящата поща. Руел извади един от дисковете и го завъртя в ръцете си.

Патриша Браун му се беше обадила по-рано днес, твърдейки, че Подпалвачът лично я е потърсил. Руел я разкара, но сега съзря нова възможност.

Професионалният натиск беше едно нещо, личният беше друго. Тери не беше единствената жена, която той можеше да използва, за да спипа Гембъл. Патриша щеше да бъде толкова благодарна за извънредното интервю, че щеше да представи нещата точно така, както той искаше.

Когато репортерката приключеше със свалянето на записа, Гембъл щеше да е съсипан и дискредитиран.

Той вдигна телефона и набра частен номер.

— Патриша, обажда се Себастиен Руел. Имам нещо интересно за теб. Какво ще правиш днес по обяд?