Изпитанията на малката Пиерета

Деветнадесета глава

По времето, когато Пиерета беше нещастна, нощите й бяха мъчителни и кошмарни — тя се пробуждаше обляна в студена пот. Но откак се засели в Марокур, животът й стана по-спокоен. В сънищата си виждаше своя остров или фабриката. Кошмарните нощи изчезнаха и тя се събуждаше бодра и свежа. А тази нощ й се присъни нещо необичайно. Намираше се в някаква кухня, голяма и висока като черква. Вътре шетаха малки готвачи и имаше грамадни кошници с яйца. Едни чупеха яйцата, други ги разбиваха на снежнобяла пяна, която се издигаше все по-нависоко. Имаше яйца, големи като дини, и други, мънички като грахови зърна. Пиерета се пробуждаше и пак заспиваше, като всеки път виждаше все същия сън. Когато се разнесе първият сигнал от фабриката, тя сънуваше как правят шоколадов крем и усещаше вкуса му в устата си.

Най-накрая се събуди и си спомни, че предния ден, докато се разхождаше, беше видяла патешки яйца. Вече две седмици се хранеше само с хляб и вода. Нейният изтощен стомах претендираше за друга храна. Ако си вземе няколко яйца, дивата патица едва ли ще забележи липсата им. Наистина няма нито печка, нито тенджера, нито пък провизии, за да приготви вкуснотиите, които видя насън, но пък е достатъчна една клечка кибрит, за да запали огън и да изпече яйцата на въглените.

През целия ден Пиерета мислеше само за яйцата. След работа тя си купи кибрит и сол и забърза към острова. Лесно намери гнездото. Патицата я нямаше, но затова пък в гнездото имаше единадесет яйца. Ако вземеше няколко, патицата не може да брои и няма да забележи нищо. Пиерета не искаше да я наскърбява. Поликарп я бе научил да обича животните. Макар че патицата не й беше другар, а нейна поданица, на владетелката на острова, Пиерета беше длъжна да пази интересите на подчинените си. Пиерета взе пет яйца и се отправи не към колибата, а към храсталаците — пушекът можеше да привлече вниманието на някого. Събра сухи клонки и на жарта им изпече яйцата. Никога не бе яла нещо по-вкусно. Яйцата й напомняха за други ястия, които в миналото приготвяха с нейната майка. Дояде й се супа. Колко отдавна не бе хапвала топла храна! Да си сготви супа не е скъпо, но й трябва съд. Тя се гордееше, че сама си уши блуза и си изплете обувки, но да направи тенджера не беше по силите й. А за да си купи, трябваше дълго време да пести.