Изпитанията на малката Пиерета

Тридесет и втора глава

Светослава Пендавоан, жена на по-големия брат, търговец на памучни платове на улица „Сантие“ в Париж, се надяваше мъжът й да й осигури разкошен, осигурен живот. Но надеждите й не се оправдаха и тя прехвърли несбъднатите си мечти върху богатството на девера си, което според нея се полагаше само на нейния Теодор. Надяваше се чрез сина си да заеме онова блестящо положение в парижкото общество, от което сега бе лишена.

Госпожа Бретоне, сестра на Волфрам Пендавоан, беше жена на булонски търговец, който също не успя да забогатее. Тя искаше да стане богата не само от любов към богатството, а и за да се издигне над своята снаха, която дълбоко ненавиждаше.

Докато старият Волфрам и Едмон живееха в съгласие, те се задоволяваха да откъснат нещо от богаташа при удобен случай, например да вземат пари на заем, без да имат намерение да ги върнат.

Когато между бащата и сина избухна недоразумението и Едмон се ожени, двете майки започнаха да действат, като всяка поотделно искаше именно нейният син да заеме мястото на изгнаника.

По това време Теодор беше двадесетгодишен. Възпитаван от майка си, той се интересуваше само от спорт, театри и не пропускаше никое от удоволствията, към които се стремеше богатата парижка младеж. И този Теодор трябваше да напусне Париж и да се откаже от развлеченията си! Разбира се, не му се отиваше на село. На няколко пъти искаше да захвърли всичко, но перспективата да получи милионното богатство го задържаше.

Казимир Бретоне беше малко по-млад от Теодор, но майка му намери начин да компенсира разликата в годините им, като го даде да учи в техническо училище. Благодарение на специалността си той можеше да измести Теодор.

Всъщност нито една от страните не постигна целта си и вместо да привлекат стария Пендавоан на своя страна, те го отблъснаха от себе си с постоянните си клюки и пререкания.

— Какво от това, че Казимир е завършил техническо училище — говореше Теодор, — та той няма практически познания. Не може да напише най-обикновено търговско писмо, да оставим настрана правописните грешки.

— Каква полза от това, че Теодор работи вече десет години във фабриката? — казваше Казимир. — Той изобщо не се грижи за работата. Още от четвъртък започва да мисли за събота вечер, когато отива в Париж, а от понеделник до четвъртък живее със спомените от неделните си развлечения. Какво може да се очаква от него, щом непрекъснато мисли за Париж?

В резултат старият фабрикант се отказа от всякакви проекти по отношение на двамата. Държеше ги далече от себе си въпреки самотата. На Теодор отстъпи стария си дом, а на Казимир даде жилището на предишния началник на счетоводното отделение.

Ето защо те много се стреснаха, като видяха как някакво случайно бедно момиче се заселва в замъка, където те можеха да отидат само ако ги повикат. Какво е това момиче и не е ли опасно неговото присъствие там?

Подобни въпроси тревожеха госпожа Бретоне, когато пристигна в Марокур. Но скоро тя се успокои. Благодарение на съветите на госпожица Бельом Пиерета не оставаше в столовата нито една излишна минута и си отиваше веднага след привършването на обяда.

Макар че Волфрам Пендавоан странеше от племенниците си, на родителите им оказваше широко гостоприемство. Замъкът придобиваше празничен вид, лакеите се обличаха в ливреи и вечер запалваха лампите навсякъде. За госпожа Бретоне беше изпратена на гарата карета с кочияш и лакей. В Марокур я посрещна Бастиен и я придружи до стаите, които тя заемаше обикновено по време на гостуванията си.

Пристигането на госпожа Бретоне не измени установения ред. Старият Пендавоан и племенниците му работеха както обикновено и майката имаше възможност да вижда сина си само по обяд. Първата й грижа беше да направи справка за Пиерета. Тя разпита Бастиен и цялата прислуга на замъка, отиде при Франсоаз, разпита Зиновия и Розали. Но от всички чу едно и също — Пиерета се е приближила до господаря благодарение на английския език. Госпожа Бретоне се успокои, но все пак реши да поговори с Пиерета преди заминаването си.

Пиерета вече заспиваше, когато някой почука на вратата.

— Кой е?

— Отвори, аз съм.

— Госпожа Бретоне? — попита учудено Пиерета.

— Легни си, легни си. Аз дойдох за малко. Искам да поговоря с теб за брат си.

Пиерета си легна, а госпожа Бретоне взе стол и седна до леглото.

— Сега ти заместваш Гийом. Изглеждаш умно момиче и трябва добре да се грижиш за своя господар. Ние ще разчитаме на теб. Преди всичко бъди внимателна към него и внимавай да не се простуди. Той е предразположен към белодробни заболявания и едно възпаление може да се окаже смъртоносно. Сега страда от бронхит и е много важно бързо да оздравее, за да се оперира. Помисли каква радост ще бъде за всички ни, ако прогледне отново.

— Да, аз много бих се радвала.

— Думите ти показват, че си добро момиче, но колкото и признателна да си, ти оставаш чужда за него.

— Разбира се.

— Ти ще покажеш своята признателност, като се грижиш за здравето на господаря си. Но това не е достатъчно. Длъжна си да го предпазваш от силни душевни вълнения, които могат да го съсипят. Казаха ми, че започнал някакви издирвания в Индия, за да разбере какво е станало със сина му, нашия скъп Едмон.

След кратко мълчание тя продължи:

— Казаха ми, че всички писма и телеграми минават през твоите ръце. Много е важно в случай на лоши известия моят син да ги узнае пръв. Чрез него аз веднага ще науча и ще дойда да утеша бедния си брат. Една сестра по-добре ще утеши своя брат, отколкото една снаха.

— Да, разбира се.

— Значи мога да разчитам на теб, нали?

— Ще направя всичко, каквото мога, за господин Пендавоан.

— Всичко, което бъде направено за него, ще бъде направено и за нас. Бъди уверена, че няма да останем неблагодарни. Какво би казала, ако получиш една нова, ушита по последна мода, рокля?

— Благодаря, аз съм в траур.

— Траурът не забранява на човек да се облича прилично. Твоето облекло е доста простичко, за да присъстваш така на обедната маса с брат ми. Кой те стъкми така?

— Купих дрехите у госпожа Лашез.

— Тя ти е дала работнически костюм, защото не е предполагала, че ще живееш в замъка. Не ни карай да се срамуваме заради теб, ужасно си смешна в тази блуза — и госпожа Бретоне подигравателно се усмихна, сякаш въпросната блуза се намираше пред очите й.

А Пиерета така се гордееше с нея.

— Всичко това лесно ще се поправи — продължаваше госпожа Бретоне. — Колко красива ще изглеждаш в красива дневна рокля и в костюм за разходка. Като ги обличаш, ще си спомняш кой ти ги е пратил. Ами бельото ти? Уверена съм, че не е по-добро от горното ти облекло. Да видим! — и тя отвори гардероба. — Ами да, както предполагах — не търпи критика.

Пиерета смутено мълчеше.

— Имаш щастие, че дойдох в Марокур. Аз ще се погрижа за теб.

Пиерета искаше да извика, че не желае да се грижат за нея при подобни условия, но спомняйки си съвета на госпожица Бельом, замълча. А госпожа Бретоне не спираше:

— Ще кажа на брат ми да ти прати шивачка, ще му дам адреса й. Довери се на мен! Ще се погрижа тоалетите ти да бъдат елегантни. А сега спи и не забравяй това, което ти казах.