Кандид (или оптимизмът преведен от немски от господин доктор Ралф заедно с допълненията, намерени в джоба на доктора, след като той се помина в Минден в лето Господне 1759)

ГЛАВА XXVIКАК КАНДИД И МАРТЕН ВЕЧЕРЯХА С ШЕСТИМА ЧУЖДЕНЦИ И КОИ БЯХА ТЕ

Една вечер, тъкмо когато Кандид и Мартен се готвеха да седнат на масата с няколко чужденци, които бяха отседнали в същата странноприемница, един човек с лице, сякаш намазано със сажди, се приближи изотзад до него, хвана го за лакътя и му каза:

— Бъдете готов да заминете с нас на всяка цена.

Кандид се обърна и видя Какамбо. Единствено лицето на Кюнегонд би го учудило и би му харесало повече. Кандид едва не полудя от радост. Той прегърна скъпия си приятел и каза:

— Навярно Кюнегонд с тук? Къде е тя? Заведи ме при нея, да умра от радост при нея.

— Кюнегонд не е тук — отвърна Какамбо, — тя е в Цариград.

— О, небеса! В Цариград! Дори в Китай да беше, бих литнал да отида при нея! Да тръгнем веднага!

— Ще тръгнем веднага след вечеря — поде Какамбо. — Не мога да ви кажа нищо повече. Аз съм роб и господарят ми ме чака. Трябва да му прислужвам на масата. Не ми казвайте нито дума, вечеряйте и бъдете готов.

Разкъсван между радост и мъка, очарован, че е видял отново верния си слуга, учуден, че Какамбо е роб, изпълнен с мисълта, че скоро ще намери любимата си, с развълнувано сърце и смутен ум, Кандид седна на масата с Мартен, който гледаше хладнокръвно на всички тези приключения, и с шестима чужденци, които бяха дошли да прекарат карнавала във Венеция.

Какамбо, който наливаше вино на един от чужденците, се приближи до своя господар и му каза на ухото:

— Ваше величество ще замине, когато пожелае, корабът е готов.

След като каза тези думи, той излезе. Учудените сътрапезници се спогледаха, без да промълвят дума. Тогава един друг слуга се приближи до господаря си и му каза:

— Ваше величество, каретата ви е в Падуа и лодката е готова.

Господарят направи знак и слугата си отиде. Всички сътрапезници отново се спогледаха и общото учудване се усили. Трети слуга се приближи до трети чужденец и му рече:

— Ваше величество, повярвайте ми, вие не трябва да оставате тук по-дълго. Ще ида да приготвя всичко.

И веднага изчезна.

Тогава за Кандид и Мартен вече нямаше никакво съмнение, че това е карнавален маскарад. Четвърти слуга каза на четвъртия господар:

— Ваше величество може да замине, когато пожелае.

После и той излезе като другите. Петият слуга каза същото на петия господар. Но шестият слуга говори различно на шестия чужденец, който седеше до Кандид. Той му каза:

— Ей Богу, ваше величество, вече не искат да дават на кредит на ваше величество, нито на мен и тази нощ може да ни натикат в затвора. Отивам да се погрижа за собствените си работи, сбогом.

Когато всичките слуги излязоха, шестимата чужденци, Кандид и Мартен запазиха дълбоко мълчание. Най-сетне Кандид наруши мълчанието.

— Каква странна шега, господа — каза той. — Защо всички вие сте царе? Аз пък ще ви призная, че нито аз, нито приятелят ми Мартен сме царе.

Господарят на Какамбо взе думата и важно каза на италиански:

— Аз съвсем не се шегувам. Наричам се Ахмед III21, бях велик султан много години. Свалих брат си от престола, а после племенникът ми свали мене. Моите везири бяха обезглавени, а аз довършвам живота си в стария сарай. Моят племенник, великият султан Махмуд, ми позволява да пътувам понякога заради здравето си и аз дойдох да прекарам карнавала във Венеция.

Младежът, който седеше до Ахмед, заговори след него и каза:

— Аз се наричам Иван22. Бях император на цяла Русия. Свалили ме от престола, когато съм бил още в люлката. Баща ми и майка ми били затворени и ме отгледали в тъмницата. Понякога ми разрешават да пътувам, съпровождан от стража. И аз дойдох да прекарам карнавала във Венеция.

Третият рече:

— Аз съм Чарлз-Едуард23, английски крал. Моят Гкица ми отстъпи кралските си права и аз се сражавах, за да ги защитя. На осемстотин от моите поддръжници им изтръгнаха сърцата и с тях ги удряха по лицата. Бях хвърлен в затвора. Сега отивам в Рим да посетя краля, моя баща, свален от престола като мен и като дядо ми. Пътем се отбих да прекарам карнавала във Венеция.

Тогава четвъртият взе думата и каза:

— Аз съм крал на поляците24. Превратностите на войната ме лишиха от наследствените ми владения. Баща ми изпита същия обрат на съдбата. Но аз се примирявам с повелите на провидението, както султан Ахмед, император Иван и крал Чарлз-Едуард — нека Бог им даде дълъг живот. Дойдох да прекарам карнавала във Венеция.

Петият каза:

— Аз също съм крал на поляците25. Загубих царството си два пъти, но Провидението ми даде друга държава, в която направих повече добро, отколкото всичките крале на сарматите, взети заедно, са извършили по бреговете на Висла. Аз също се примирявам с волята на Провидението. И аз дойдох да прекарам карнавала във Венеция.

Дойде редът на шестия монарх да заговори.

— Господа — рече той, — аз не съм такъв велик владетел като вас, но все пак бях крал като всички други крале. Аз съм Теодор26, избраха ме за крал на Корейка. Наричаха ме „ваше величество“, а сега едва ме наричат „господине“. Аз сечах пари, а сега нямам нито петак, имах двама държавни секретари, а сега имам само един слуга. Седях на престол, а в Лондон дълго лежах на слама в тъмницата. Много се страхувам, че и тук ще се отнесат към мен по същия начин, макар че и аз подобно на ваши величества съм дошъл да прекарам карнавала във Венеция.

Петимата други царе изслушаха тези слова с благородно съчувствие. Всеки от тях даде по двадесет секвини на крал Теодор, за да си купи дрехи и ризи. Кандид му подари един диамант за две хиляди секвини. „Кой е този човек — казваха си петимата царе, — който е в състояние да даде сто пъти повече от всеки от нас и който наистина подарява такива суми?“

— И вие ли сте крал, господине?

— Не, господа, не съм крал и нямам никакво желание да бъда крал.

Тъкмо когато ставаха от масата, в странноприемницата пристигнаха четири светлейши височества, които също бяха загубили държавите си поради изменчивото щастие на войната и които идваха да прекарат остатъка от карнавала във Венеция, но Кандид не обърна никакво внимание на новодошлите. Той мислеше само как по-скоро да намери своята скъпа Кюнегонд в Цариград.