Докато Кандид, баронът, Панглос, Мартен и Какамбо си разказваха приключенията си, докато разсъждаваха върху случайните и неслучайните събития на този свят, докато спореха за причините и последиците, за нравственото зло и за физическото страдание, за свободата и необходимостта, за утехата, която може да намери човек, когато гребе в турска галера, те стигнаха до брега на Мраморно море, където се намиращ къщата на трансилванския княз. Първото нещо, което видяха там, бяха Кюнегонд и старицата, които простираха на едно въже изпрани кърпи.
При тази гледка баронът пребледня. Виждайки своята красива Кюнегонд почерняла, с червени кръгове около очите, със съсухрени гърди, набръчкани бузи, зачервени и издрани ръце, нежният любовник Кандид отстъпи три крачки назад, обхванат от ужас, и след това се приближи от учтивост. Кюнегонд прегърна Кандид и брат си, после те прегърнаха и старицата. Кандид ги откупи и двете.
Наблизо имаше един малък чифлик. Старицата предложи на Кандид да се установят там, докато цялата дружина намери нещо по-добро. Кюнегонд не знаеше, че е погрозняла, никой не й беше казал това: тя припомни на Кандид обещанията му с толкова недвусмислен тон, че добрият Кандид не посмя да й откаже. И така той уведоми барона, че ще се ожени за сестра му.
— Никога няма да позволя — каза баронът — подобна низост от нейна страна и подобно безочие от ваша. Никога няма да допусна да бъда упрекнат за такова безчестие: децата на сестра ми да не могат да влязат в каноническите съвети27 на Германия. Не, сестра ми ще се ожени само за имперски барон.
Кюнегонд се хвърли в краката му и ги обля със сълзите си, баронът остана непреклонен.
— Ти си царят на глупците! — извика му Кандид. — Измъкнах те от галерата, платих ти откупа, платих откупа на сестра ти. Тя миеше паници, грозна е и аз имах добрината да се съглася да я взема за жена. А ти се противопоставяш! Ако се отдам на гнева си, ще те убия още веднъж.
— Можеш да ме убиеш още веднъж — каза баронът, — но няма да се ожениш за сестра ми, докато съм жив.