ГЛАВА XXVIIIКАКВО СЕ СЛУЧИ НА КАНДИД, КЮНЕГОНД, ПАНГЛОС, МАРТЕН И ПР.

— Извинявайте още веднъж — каза Кандид на барона, — извинявайте, преподобни отче, че ви пронизах със сабята си.

— Да не говорим повече за това — отвърна баронът; — аз съм малко прекалено рязък, признавам. Но понеже искате да знаете по каква случайност ме видяхте като каторжник в онази галера, ще ви кажа, че след като братът-аптекар на ордена излекува раната ми, бях нападнат и отвлечен от една дружина испанци. Затвориха ме в Буенос Айрес по времето, когато сестра ми тъкмо бе заминала. Поисках да се завърна в Рим при отеца-генерал. Бях назначен за изповедник при господин френския посланик в Цариград. Не бяха минали и осем дни, откакто бях поел службата си, когато една вечер срещнах един млад султански паж, който беше доста добре сложен. Беше много горещо и младежът искаше да се окъпе. Използвах случая да се окъпя и аз. Не знаех, че било престъпление, наказуемо със смърт, християнин да бъде заварен гол с млад мюсюлманин. Един кадия заповяда да ми ударят сто тояги по ходилата и ме осъди на каторга — да греба в галерите. Не вярвам някога да е извършвана по-ужасна несправедливост. Но бих желал да зная защо сестра ми се намира в кухнята на един трансилвански владетел, намерил убежище при турците.

— А вие, скъпи Панглос — запита Кандид, — как е възможно да ви видя наново?

— Вярно е — отвърна Панглос, — че вие видяхте как ме обесиха. Трябваше, разбира се, да бъда изгорен, но спомнете си, че тъкмо когато се готвеха да ме опекат, заваля пороен дъжд. Бурята беше толкова силна, че загубиха надежда да запалят огън. Обесиха ме, защото не можеха да направят нищо по-добро. Един хирург купил трупа ми, отнесъл ме в дома си и започнал да ми прави дисекция. Най-напред ми направил кръстообразен разрез от пъпа до ключицата. Човек не може да бъде по-лошо обесен, отколкото ме обесиха мен. Палачът на Светата инквизиция, който беше поддякон, наистина изгаряше хората отлично, но беше неопитен в бесенето. Въжето беше мокро и не се плъзгаше добре, при това беше и на възли. С една дума, аз още дишах. Кръстовидният разрез ме накара така да изрева, че моят хирург падна по гръб. Мислейки, че е разрязал дявола, той примря от страх, побягна и както тичаше, падна още веднъж по стълбите. При този трясък жена му изскочи от една съседна стаичка. Като ме видя излегнат на масата и разрязан на кръст, тя се изплаши още повече от мъжа си, побягна и падна върху него. Когато дойдоха малко на себе си, чух, че жената казва на хирурга:

„Миличък, какво ти дойде наум да разрязваш еретик? Не знаеш ли, че в телата на тия хора винаги се крие дявол? Ей сега ще отида да извикам свещеника да изгони злия дух.“ Изтръпнах при тези думи, събрах малкото сили, които още ми оставаха, и извиках: „Смилете се над мен!“ Най-после този португалски бръснар си възвърна смелостта, той заши кожата ми и дори жена му започна да се грижи за мен. След петнадесет дни бях вече на крака. Бръснарят ми намери работа и аз станах лакей на един малтийски рицар, който заминаваше за Венеция. Но тъй като моят господар нямаше с какво да ми плати заплатата, постъпих на работа при един венециански търговец и заминах с него за Цариград.

Един ден ми хрумна да вляза в една джамия. Вътре имаше само един стар имам и една млада, набожна и много хубава жена, която четеше молитви. Цялата й гръд беше открита и между двете си цицки беше поставила чудесен букет от лалета, рози, съсънки, лютичета, зюмбюли и иглики. Букетът й падна, аз го вдигнах и го поставих на мястото му с почтително усърдие. Толкова дълго го поставях, че имамът се ядоса и като разбра, че съм християнин, почна да вика за помощ. Отведоха ме при кадията, който заповяда да ми ударят сто удара с пръчка по ходилата и ме изпрати да греба в галерите. Бях окован в същата галера и на същата пейка с господин барона. В галерата имаш четирима младежи от Марсилия, пет неаполитански свещеници и двама калугери от Корфу, които ни казаха, че подобни приключения ставали всеки ден. Господин баронът твърдеше, че е бил жертва на по-голяма несправедливост от мен, аз пък твърдях, че е много по-позволено да поставиш обратно една китка цветя между гърдите на една жена, отколкото да седиш гол с един султански паж. Препирахме се безспир и всеки ден получавахме по двадесет удара с бич, докато връзката между събитията на този свят ви доведе в нашата галера и вие ни откупихте.

— А, добре, скъпи ми Панглос — рече Кандид, — когато ви бесеха, разрязваха, смазваха от бой, когато гребяхте в галерата, все тъй ли мислехте, че всичко върви най-добре на този свят?

— Винаги съм бил на първоначалното си мнение — отговори Панглос, — защото най-сетне аз съм философ, не ми прилича да се отричам от мнението си. Лайбниц не може да греши и предвечната хармония е най-хубавото нещо на света също така, както плътното вещество и неосезаемият етер.

Загрузка...