Кандид (или оптимизмът преведен от немски от господин доктор Ралф заедно с допълненията, намерени в джоба на доктора, след като той се помина в Минден в лето Господне 1759)

ГЛАВА VIIIИСТОРИЯТА НА КЮНЕГОНД

Бях в леглото си и спях дълбоко, когато небето реши да изпрати българите в нашия прекрасен замък Тундер-тен-тронк. Те заклаха баща ми и брат ми и насякоха майка ми на късове. Един огромен българин, шест стъпки висок, като видя, че при тази гледка съм изгубила съзнание, започна да ме изнасилва. Това ме свести, дойдох на себе си, развиках се, почнах да го блъскам, да хапя и да дращя. Исках да издера очите на този грамаден българин, защото не знаех, че това, което се вършеше в замъка на баща ми, било нещо обичайно. Грубиянът ме мушна с нож в левия хълбок — още имам белег от тази рана.

— Надявам се да го видя — рече Кандид простодушие.

— Ще го видите — рече Кюнегонд, — но нека продължа.

— Продължавайте — рече Кандид.

И така тя поде нишката на своята история:

— Влезе един български капитан и ме видя цяла обляна в кръв, войникът обаче не му обърна никакво внимание. Капитанът така се ядоса, загдето грубиянът не проявява никакво уважение към него, че го уби, както лежеше отгоре ми. След това заповяда да ме превържат и ме отведе като военнопленничка в лагера си. Перях няколкото ризи, които имаше, готвех му. Трябва да призная, че той ме намираше доста красива. Няма да отрека, че беше добре сложен и че кожата му беше бяла и мека. Впрочем не беше много духовит, нито разбираше от философия — виждаше се ясно, че не е бил възпитан от доктор Панглос. Три месеца по-късно, понеже беше прахосал всичките си пари и му бях омръзнала, той ме продаде на един евреин на име дон Исахар, който търгуваше с Холандия и Португалия и страстно обичаше жените. Този евреин се привърза много към мен, но не можа да ме спечели, съпротивлявах се на ухажванията му повече, отколкото на българския войник. Едно честно момиче може да бъде изнасилено веднъж, но от това добродетелта му укрепва още повече. За да ме опитоми, евреинът ме доведе в тази вила, в която сме сега. Дотогава вярвах, че на земята няма нищо тъй красиво като замъка Тундер-тен-тронк, но сега разбирам колко съм се заблуждавала.

Един ден по време на литургията великият инквизитор ме забеляза в черквата. След като много пъти ме поглеждаше крадешком, най-после той прати човек да ми каже, че иска да ми говори по някаква тайна работа. Заведоха ме в двореца му. Разказах му за произхода си. Той ми изтъкна, че е под моето достойнство да принадлежа на израилтянин. От негова страна предложиха на дон Исахар да ме отстъпи на негово преосвещенство. Но дон Исахар, който е банкер на двореца и се ползва с голямо влияние, не искаше и да чуе за това. Инквизиторът го заплаши с аутодафе. Най-после моят евреин се уплаши и сключи сделка, по силата на която къщата и аз станахме обща собственост на двамата — евреинът си запазваше понеделниците, средите и светата събота, а инквизиторът останалите дни на седмицата. Това споразумение е в сила вече от шест месеца. Не мина без разправии, защото често не можеше да се реши дали нощта в събота срещу неделя принадлежи на Вехтия завет или на Новия. Колкото до мен, досега устоявах и на двамата и мисля, че именно по тази причина те са още влюбени в мен. Най после, за да спре тези страшни бедствия, земетресенията, и за да сплаши дон Исахар, негово преосвещенство инквизиторът реши да отпразнува едно аутодафе. Направи ми честта да ме покани на него. Аз имах много хубаво място. Между литургията и екзекуцията на дамите сервираха разхладителни напитки. Наистина бях обхваната от ужас, когато видях как изгориха двамата евреи, и онзи почтен бискаец, който се беше оженил за кръстницата си, но каква бе изненадата ми, страхът и мъката ми, когато видях една фигура, която приличаше на Панглос, облечена в санбенито и с митра на глава! Разтърках си очите, загледах още по-внимателно. Видях как го обесиха, прилоша ми. Едва дойдох на себе си и ви видях съблечен съвсем гол. Това беше върхът на ужаса, на изумлението, на мъката, на отчаянието. Ще ви кажа самата истина: вашата кожа е още по-бяла и розовината й е още по-съвършена от кожата на моя български капитан. Тази гледка разпали чувствата, които ме подтискаха, които ме разкъсваха. Изкрещях, исках да кажа: „Спрете, варвари!“, но гласът ми изневери, а и моите викове биха били безполезни. Когато ви наложиха здравата по задника, започнах да се питам: „как може милият Кандид и мъдрият Панглос да бъдат в Лисабон, единият, за да получи сто удара с камшик, а другият — за да бъде обесен по заповед на негово преосвещенство инквизитора, чиято любима съм аз?“ Значи, Панглос ме е мамел жестоко, когато казваше, че всичко върви най-добре на света!

Развълнувана, смаяна, ту извън себе си от гняв, и почти премаляла от слабост, аз мислех за убийството на баща си, на майка си, на брат си, за дързостта на онзи отвратителен български войник, мислех за удар който той ми нанесе с нож, за робството си, за моя занаят на готвачка, за българския капитан, за гадния дон Исахар, за отвратителния инквизитор, за обесването на доктор Панглос, за многогласното черковно пеене, докато ви биеха, и особено за целувката, която ви дадох зад паравана в деня, когато ви видях за последен път. Славех Бога, загдето след толкова изпитания отново ви връща при мен. Заръчах на моята старица да се погрижи за вас и да ви доведе тук при първа възможност. Тя много добре изпълни заръката ми. За мен бе неизразима наслада да ви видя отново, да ви чуя, да ви говоря. Сигурно умирате от глад, аз също съм, гладна, нека най-напред седнем да вечеряме.

И ето че двамата сядат на масата. След вечерята те отново се настаниха на хубавото канапе, за което вече се спомена. Те все още се намираха на него, когато сеньор дон Исахар, един от господарите на къщата, пристигна. Беше събота и той идваше да се възползва от правата си и да излее нежната си любов.