Агата Кристи Карти на масата Еркюл Поаро #15

Предговор от авторката

Повсеместно е разпространено мнението, че детективският роман е като надбягване, в което броят на участниците е известен — този на конете и ездачите. „Плащате и избирате!“ фаворитът, или лицето, което би могло да е извършило престъплението, обикновено се смята за пълна противоположност на фаворита от едно истинско състезание. С други думи — той е абсолютен аутсайдер! Набележете този, за когото съществува най-малка вероятност да е престъпникът и в 90% от случаите вашата задача е изпълнена.

Тъй като не ми се иска моите читатели да захвърлят книгата ми с отвращение, предпочитам да ги предупредя, че това не е такава книга. Още от самото начало участниците са четирима и при подходящи обстоятелства всеки от тях би могъл да извърши престъплението. Това автоматично изключва елемента на изненада. Независимо от това аз смятам, че и тези четирима герои заслужават внимание, тъй като всеки от тях е убил и е способен да го направи отново. Те притежават напълно различни характери, напълно различни движещи мотиви, биха прибегнали и до напълно различни методи. Следователно процесът на дедукция би трябвало да бъде поставен изцяло на психологическа основа, което, само по себе си, е много интересно, понеже след самото деяние интересът остава прикован към душевността на убиеца.

Бих могла да добавя още, че този е един от любимите случаи на Еркюл Поаро. Не такова обаче е мнението на капитан Хейстингс, приятеля на Поаро, който смята историята за доста скучна! Оставям на теб, читателю, да прецениш кой от двамата е прав.

Загрузка...