Кид

12

Уат Ранкин гледаше с усмивка върху лицето си как Кид Калуун напусна Градския салон. Ако тя последваше достатъчно дълго Уиски, щеше да попадне право в капана, които той й беше поставил. Само като си представеше, че Кид бе жена! Уат все още не можеше да повярва, как Буут е могъл така да измами бандата.

Когато Рейнджърът му каза, че „племенницата“ на Буут му помага да открие откраднатото злато, Уат стана подозрителен. Той наблюдаваше къщата на Чандлър и видя как Кид я напусна по средата на нощта. Уат я следваше отблизо.

Той се надяваше, че Кид ще го отведе право в долината. Вместо това Рейнджърът се намеси и те отново пристигнаха в Санта Фе. Добре, Джейк Кърни получи своя шанс. Сега беше ред на Уат.

Ранкин събра каквото бе останало от бандата на Буут и изработи план за залавянето на Кид. Анабет Калуун беше станала като трън в очите му, който трябваше да се извади — веднага щом измъкнеше от нея с мъчения местоположението на долината.

Уат прецени, че Скъпоценната долина е било най-логичното място за Буут, за да скрие там златото на Сам. И беше убеден, че Кид знаеше къде точно в долината е скрито златото. Той смяташе да осигури това признание от Анабет, преди тя да умре.

И действително капанът, който Уат постави за Анабет, действаше много добре.

Съзнанието й все още се занимаваше с Джейк, а не с опасностите по пътя, както трябваше да бъде. Тя можеше да обвинява само себе си, че я хванаха. Когато пресичаше леглото на един пресъхнал поток на не повече от две мили южно от Санта Фе, едно ласо се уви около раменете й. След секунда тя полетя от седлото и падна тежко в праха. Шапката й отхвръкна и косата й се разпиля около нея.

Тя чу едно задавено вдишване и грубите ругатни, които отразиха учудването на пленилите я мъже, когато разбраха, че тя е жена.

— Ти отново се оказа прав — каза Змията на Уат. — Кой би помислил, че едно момиче може да язди с нас!

Груби ръце я сграбчиха и изправиха на крака. Тя стоеше срещу мъжа, когото се закле да убие, знаейки, че имаше всички шансове тя да бъде тази, която няма да напусне жива това място.

Уат повдигна един кичур от косата на Анабет и го остави да се изплъзне през пръстите му.

— Много красиво.

— Лошо нещо е да се убива жена — каза Солано.

Даже Уат трябваше да признае, че Солано имаше известно право. Жените бяха толкова кът на Запад, че както в честните, така и в нечестните среди ги защитаваха. Всеки, който наранеше жена, щеше да бъде намерен и убит. Освен, ако нямаше свидетел наоколо, който да го разкаже.

Кой знаеше, че Анабет Калуун е там? Тя ги беше последвала в мъжки дрехи и с чифт пистолети. Кой знаеше, че това момче е жена? Отговорът бе Джейк Кърни. Ясно беше, че Уат трябваше да се погрижи също и за Рейнджъра.

Анабет изтръпна, когато Уат вдигна шапката й. Тя се сви от докосването на гладките му пръсти, когато той пипна седефените дръжки на пистолетите на Буут, преди да ги извади от кобурите на двете й страни.

Накрая, Уат разхлаби въжето, което бе използвано, за да се свали Анабет от коня й и започна да го навива.

— Дръж я — заповяда той на Змията.

Ръцете на Змията сграбчиха болезнено рамото на Анабет.

— Защо ни преследваш? — попита Змията.

— Аз видях, че ти уби Буут! — изплю се Анабет. — Всички вие! — Тя ритна Змията в коляното. Той изруга и я пусна, като хвана коляното си с две ръце.

Анабет затича. Беше бърза, но куршумите бяха по-бързи. Свистящият изстрел край ухото й бе едно предупреждение.

— Следващият няма да пропусне — каза Уат с напълно спокоен глас.

Анабет се закова на място. Гласът я спря. Фактът, че беше жена, нямаше да я спаси от такива като Уат Ранкин. Той нямаше съвест, която да го тревожи. И смъртта си беше смърт. Ако тя искаше да получи шанс за отмъщение, трябваше да остане жива.

— Добре, една умна жена — каза Уат — Това е изненада.

Анабет го гледаше.

— Ела тук — изкомандва Уат.

Краката на Анабет се влачеха, докато се връщаше, за да застане пред бандита. Тя се отдръпна, когато той я хвана за брадичката, но срещна странните му жълти очи, без да се обръща.

— Къде е златото — попита той.

— Не знам.

— Тя лъже! — Каза Змията.

Пръстите на Уат се стегнаха върху лицето й.

— Е, Кид?

Анабет наведе поглед.

— Казвам ти истината.

— Аз не мисля, че е така. — Ръката на Уат се стегна още повече и Анабет извика. Клепачите й полетяха нагоре, разкривайки омразата и гнева, които изпитваше към бандита, отговорен за смъртта на чичо й.

— Аз не мога да ти кажа това, което не знам.

— Тогава аз ще те питам нещо, което знаеш. Къде се намира тази долина?

— Никога няма да кажа — отвърна тя.

— О, аз мисля, че с малко убеждение може даже да поискаш да ни заведеш там.

— Никога!

Ръката на Уат се плъзна надолу от брадичката й и стисна гърлото й. Тя се задави, като се опитваше да си поеме дъх, но не можа. Ръцете й се бореха с китката му, опитвайки се да я отблъснат. Хватката не Уат се разхлаби чак когато нещата започнаха да й се виждат черни. Анабет шумно си пое дъх и спасителната глътка въздух.

— Аз мисля, че може би ще говориш — каза Уат с подигравателна усмивка. — Защото ти знаеш, че съществуват и други начини за убеждение, ако обикновеното старо насилие не свърши работа.

Анабет погледна лицата на останалите бандити, търсейки симпатия, но не откри такава. Върху лицето на Мексиканеца тя забеляза неодобрение за начина, по който се отнесоха с нея, но също и страх от Уат Ранкин, много по-силен от неодобрението. Тийг бе твърде тъп, за да може да мисли сам. Той щеше да направи това, което му кажеха. В очите на Уиски и Змията тя видя само похот и едно примитивно животинско вълнение. Щеше да е достатъчно само едно кимване на Ранкин, за да освободи диваците в душите им.

— Може би знам нещо — призна накрая Анабет.

Уат се усмихна широко.

— Аз съм разбран човек — каза той. — Нека седнем долу и поговорим за работата.

Анабет потръпна, когато Уат я прегърна с ръка през раменете и я поведе назад към един лагер, намиращ се до главния извор край пътя.

Глупави мъже, помисли тя. Това беше първото място, за което Джейк щеше да се сети, когато дойдеше да я търси. Той щеше да дойде да я търси, нали?

Да, щеше. Първо, защото щеше да се ядоса, че е избягала от него. Второ, защото вярваше, че тя евентуално ще го заведе до златото на Сам Чандлър. И трето, защото съществуваше незавършен личен проблем между тях, който започна, когато споделиха онази изумителна целувка в гостната на Клер.

Анабет имаше чувството, че Джейк щеше да бъде твърде ядосан, когато я намереше. Само че той нямаше да излее яростта си върху една слаба жена. Анабет се усмихна вътрешно. Уат Ранкин и бандата му по-добре да внимаваха!

Джейк се облегна назад на възглавницата с ръка зад главата и се загледа в тавана. Често дръпваше от цигарата, която Сиера му сви и предложи, след като свършиха да правят секс. Той се почеса около розовите ръбове на огнестрелната рана върху бедрото си, която сърбеше, докато зарастваше.

Потта още не беше изсъхнала по тялото му от физическото усилие при акта, а отново чувстваше нуждата от жена. Проблемът се състоеше в това, че той не искаше жената, лежаща до него. Тя задоволи желанията на тялото му, но не и тези на душата му.

В миналото, когато Джейк се нуждаеше от жена, той намираше една съгласна и взимаше това, което искаше. Не, че не доставяше удоволствие на свой ред. Джейк не беше егоист. И този път потърси жена, за да задоволи нуждата си, но тялото му отказваше да се задоволи с интензивното физическо освобождение, което намери. Той искаше нещо повече.

Анабет Калуун.

Да, той го призна. Той я желаеше и то само нея. В тялото му съществуваше един огън, който търсеше навън друг такъв ответен огън. Една болка в душата му, търсеща ответна утеха. Колкото и да му се искаше това да не е истина, единствената жена, която можеше да задоволи изгарящия го огън беше една изкушаваща млада жена, заключена в стая на втория етаж в един пансион от другата страна на града.

Джейк се намръщи, когато помисли, че някоя жена можеше да има такава власт над него — над неговото щастие. Не си ли беше научил урока от майка си? Можеше дяволски да желае Анабет Калуун, но това не означаваше, че трябваше да се поддаде на нейното очарование. Колкото по-скоро й кажеше довиждане, толкова по-добре.

Той погледна надолу и видя, че тялото му се бе втвърдило само при мисълта за нея и кръвта нахлуваше в стеблото му, надувайки го болезнено.

— По дяволите.

— Каза ли нещо, Джейк?

Джейк загаси цигарата си в един пепелник върху нощното шкафче, след това седна и започна да обува джинсите си. Сиера се обърна в леглото, за да се възхити на играта на мускулите по гърба му. Тя протегна ръка, за да го докосне, но отново я пусна, когато той се изправи и се отдалечи от нея.

Сиера седна, оставяйки завивките да паднат до кръста й, откривайки една щедра женска фигура, все още покрита с тънък пласт пот от току-що приключилата любов.

— Ти изглежда ужасно бързаш, Джейк. Изглежда, че аз губя способностите си.

Джейк хвърли един ироничен поглед над рамото си.

— Просто си спомних за нещо, което трябва да свърша. — Той измъкна няколко банкноти от джоба си, без да ги брои.

Преди да може да ги остави на нощната масичка, Сиера каза:

— Спести си парите. Удоволствието беше изцяло мое.

Джейк срещна погледа й и видя гордостта в него — и съжалението.

— Благодаря, Сиера. Аз…

Как можеше да й обясни желанието си да напусне тази стая, колкото се може по-бързо, неотложната му нужда да види малката млада жена, която се превърна в негово проклятие от момента, в който я срещна за първи път.

— Не ти си причината, Сиера. Аз просто…

Сиера се усмихна и в същото време придърпа завивките, за да прикрие тялото си от един поглед, който не го намираше повече ни най-малко изкушаващо.

— Не се тревожи, Джейк. Аз нямам повече такива чувства, които могат да бъдат наранени.

— По дяволите, Сиера. Аз…

— Тя трябва да е някоя специална жена, за да те върже така на възли. Коя е тя?

— Едно разглезено дете! Една непослушна проклетница! Не знам защо се занимавам с нея.

„Тя трябва да е някоя специална жена, за да те върже така на възли.“ Изречението прозвуча отново в главата на Джейк. Сам го беше предупредил, че един ден щеше да срещне такава жена. Той не му повярва. По дяволите, отказваше да го повярва и сега.

— Тя не означава нищо за мен — измърмори Джейк.

— Изглежда, че си закъсал здравата — каза Сиера.

— Нямам нужда от беда като нея.

— Така ли?

Джейк почувства слабините си да се стягат само при мисълта да направи същото с Анабет, което току-що бе свършил да прави със Сиера.

Сиера забеляза безспорното свидетелство за желанието на Джейк и се разсмя.

— Не се опитвай да се заблуждаваш, Джейк. Ти я искаш като запалена къща.

— Тя е само дете — измърмори Джейк.

— Тринадесетгодишна? Или четиринадесет?

— Деветнадесет.

Веждите на Сиера се повдигнаха доста нагоре.

— Значи може би тя не е съвсем дете — каза Джейк. — Обаче е невинна като еднодневно бебе.

— Трябва да има първи път за всяка жена.

— Не с мен!

— Тя помоли ли те?

— Тя не моли за нищо!

Усмивката на Сиера беше безнадеждна.

— Но тя ще го получи, нали, Джейк? О, само да можех да бъда отново млада и невинна и да имах мъж като теб в живота си. — Тя сви колене и ги обхвана с ръце. — Тя е една много щастлива дама.

— Тя е една голяма неприятност.

Сиера се разсмя.

— Махай се оттук и иди да я видиш.

Джейк прехапа устни и не даде израз на фалшивия протест, който щеше да направи, пъхна краката си в ботушите, закопча си ризата, навлече коженото си сако и си тръгна, без да продума повече. Той помисли, че чува Сиера да въздъхва, когато затваряше вратата след себе си.

Джейк не тичаше обратно към пансиона, но не направи и никакви отклонения. Спря, за да види Юлали в кухнята и да вземе от нея ключа за стаята горе, където беше оставил Кид и после заизкачва стълбите, взимайки по две стъпала наведнъж.

Той извика Анабет, докато отключваше вратата и я отвори — за да намери стаята празна.

— Кид? Тука ли си? — Очите му бързо претърсиха стаята, но в нея нямаше място, където тя можеше да се скрие, Той отиде до прозореца и погледна навън — и после нагоре. Върху рамката на прозореца имаше един конец от неговата риза и още един върху ръба на покрива.

— Да бъде проклета в ада! — Джейк слезе долу по стълбите, като ги взимаше по три стъпала наведнъж. — Юлали! — изрева той. — Тя е излетяла от кафеза отново!

Юлали се появи на кухненската врата с парче тесто в ръце.

— Какво не е наред?

— Тя си е отишла! Кога я видя за последен път?

— Не съм я виждала, откакто ти излезе този следобед. Минах веднъж покрай стаята и почуках, но тя не отговори, така че аз помислих, че е заспала. Ти казваш, че си е отишла? Кълна се, че не съм я пуснала, Джейк.

— Тя е излязла през прозореца.

— Къде би отишла тя?

Джейк се страхуваше, че знае отговора на този въпрос. Той накара червата му да се стегнат от страх за пратеника на Сатаната, който го завърза на възли — и заплашваше да открадне както сърцето, така и душата му.

Той остана само, за да прибере торбите си и да каже довиждане на Юлали.

— Тръгваш ли вече?

— Аз трябва да я намеря. Не знам кога ще се върна.

— Внимавай, Джейк. — Тя се ухили и каза: — Доведи я отново, когато можеш да останеш по-дълго.

Джейк бързо прегърна старата жена, внимавайки заради бухналото тесто в ръцете й и изхвърча през задната врата.

Каквито и съмнения да имаше Джейк дали Анабет бе напуснала Санта Фе, те бързо се разсеяха, когато влезе в конюшнята и откри, че конят й липсва. Отне му известно време, за да намери следите на мустанга отвън, но щом го направи, пришпори коня си в галоп. Скоро след това, Кучето се присъедини към него.

Когато Джейк стигна мястото, където Анабет беше хваната от бандитите, той разшифрова знаците, сякаш тя бе оставила писмо, за да му разкаже какво се е случило. Джейк не хареса прочетеното. Той почувства един вътрешен хлад и желание да убива.

Бандата беше чакала на това място. Анабет бе паднала от коня като чувал. Той огледа за кръв и благодари на Бога, когато не намери такава. Тя се беше опитала да избяга, но се е спряла и върнала обратно. Бандата е лагерувала до извора и са се хранили. След като горещината е намаляла, те са се насочили на юг, обратно по пътя, по който дойдоха Джейк и Анабет.

Тя ги отвежда в долината.

Джейк видя как Кучето замръзна на място. Носът му сочеше към хълма над Джейк. Без да мисли, Джейк се хвърли на земята и се претърколи няколко пъти. Това го спаси от куршума, който изсвистя край тялото му, Джейк рефлекторно извади пистолета си и стреля в отговор моментално, принуждавайки скрития в храстите стрелец да залегне, което позволи на Джейк да изтича и намери прикритие.

Джейк не трябваше много да мисли, за да разбере, че мъжът, който го чакаше с пушка, беше някой от Бандата Калуун. Въпросът беше как бандитите са разбрали, че Джейк ще тръгне след Анабет? Бяха ли я накарали да им разкаже за него? Или тя сама им е предложила информацията? Джейк не харесваше нито една от тези възможности. Големият въпрос сега бе, колко много те искаха да го убият.

Той трябваше да се премести, ако искаше да се измъкне оттук жив. Но всяко движение щеше да предизвика друг изстрел от бандита, скрит сред скалите над него. Можеше да изчака мрака и да избяга, но всяка минута забавяне означаваше още една минута за Анабет Калуун сама сред бандата.

Джейк много добре съзнаваше каква щеше да бъде нейната съдба, щом веднъж бандитите получеха търсеното злато. Или какво щеше да последва, ако Анабет откажеше да им даде каквото искаха. При всеки случай тя имаше нужда от него. Той нямаше избор, освен да се спаси от капана, в който попадна.

Скритият в засада бандит щеше да очаква от него да стои неподвижно. Нямаше да очаква от Джейк да поеме риск, който можеше да му коства живота. Което, разбира се, беше точно това, което Джейк възнамеряваше да направи.

Той прибра пистолета си в кобура и започна да се изкачва към бандита. Когато стигна върха на урвата, Джейк бе възнаграден от гледката на бандита, легнал по корем с подпрян върху камъните Уинчестър и оглеждащ терена долу. Той пиеше от една пинтова стъклена бутилка.

— Хей, здравей.

Това беше цялото предупреждение, което престъпника получи, но то бе достатъчно, за да го накара да се обърне към Джейк.

Уиски полежа замръзнал за момент. Пинтата с долнокачествено уиски заемаше едната му ръка. С другата държеше пушката с пръст на спусъка.

Той пиеше почти постоянно, откакто Кид напусна с останалите от бандата. Преди да препуснат, тя го погледна право в очите и каза:

— Ти си един пиян кучи син, Уиски. Твърде пиян си, за да се защитаваш срещу въоръжен мъж. Даже срещу този, който планираш да издебнеш. Така че просто си стой там с бутилката и чакай. Защото този тексаски Рейнджър ще те убие. Поне ще имаш повече време да се сдобриш със Създателя си, отколкото ти даде на Буут. Довиждане, Уиски. Ти си мъртъв човек. Ние няма да се видим отново.

Уиски си спомни какво каза тя. И виждаше, че ще излезе истина. Той пропусна целта с първия изстрел и някак си Рейнджърът успя да се промъкне до него. Сърцето му биеше силно. Пот се стичаше надолу по гърба му. Проклет да бъде, ако ръцете му не трепереха! И трябваше да пикае.

Стъклената бутилка се разби в скалата, като издаде толкова силен звук, колкото и последвалите два изстрела. Ръката на Джейк не трепна и прицелът му беше точен. Изстрелът на Уиски отлетя встрани.

— Проклет да е този Кид Калуун — прошепна Уиски, докато очите му се затваряха срещу изпълненото със звезди небе. — Проклет да е Кид, че ме нарече мъртъв човек.

Джейк държеше пистолета си насочен към бандита, докато го доближаваше, изчаквайки да види дали бандитът щеше да посегне за пушката, която бе паднала близо до него.

— Как се казваш? — попита Джейк.

— Те ме наричат Уиски.

Джейк усети миризмата на тъмната течност, разляла се върху близката скала — и вонята на едно тяло, излъчващо алкохол през порите си — и не трябваше да пита защо. Джейк вероятно дължеше живота си на факта, че прицелът на мъжа бе неточен от изпития алкохол.

— Къде отведоха Кид? — попита Джейк.

— Кид не е дете, той е едно момиче — каза Уиски.

Джейк заскърца със зъби. Значи късметът на Анабет накрая я беше напуснал и бандата знаеше, че тя е жена. Сега всяка секунда бе от значение.

— Къде отидоха те?

— Да намерят златото — отговори Уиски. — Кид каза, че ти ще я последваш. И ще ме убиеш. Не трябваше да изпивам това последно питие, предполагам. Аз ще умра, нали?

Джейк провери дупката в гърдите на Уиски, от която излизаха мехури, докато дробовете му се пълнеха с кръв.

— Така изглежда.

— Поне Кид ще получи това, което му се пада.

Джейк замръзна.

— Какво искаш да кажеш за Кид?

— Ще я убият, това е сигурно.

Джейк почувства как кожата му настръхна и мравки го полазиха навсякъде.

— Обаче не и докато не намерят златото. — Той го каза, за да се убеди, че Анабет беше в безопасност, въпреки подозрението си, че се намира в смъртно опасност.

Устните на Уиски оформиха една гробовна усмивка. Кръв потече от едната страна на устата му.

— Аз ще умра. Но и тя ще умре.

Един свистящ звук излезе от устата на бандита и очите му започнаха да се остъкляват. Джейк потръпна, като се пресегна, за да спусне клепачите на бандита. Но не можеше да направи нищо за призрачната усмивка, останала върху устните на престъпника.

Джейк нямаше време, за да погребе мъжа. Той се съмняваше, че щеше да остане нещо от трупа, когато лешоядите свършеха с него. Той нямаше излишна симпатия за чакалия го в засада бандит. Всичките му чувства бяха фокусирани върху проблема как да стигне до Анабет Калуун навреме, за да предотврати смъртта или обезчестяването й — или и двете.

Бандитите не се грижеха да прикриват следите си, най-вероятно, защото те очакваха засадата на Уиски да ги отърве от Джейк, ако той ги последваше. Стана полунощ, когато Джейк накрая настигна мъжете, които преследваше.

Те бяха направили лагер сред убежището на няколко скали. Той погледна първо къде спеше Кид. Тя лежеше близо до светлината на огъня. Той не се изненада, че са я завързали, но не беше щастлив да види, че въжето, завързано около ръцете й, отиваше под одеялото на Уат Ранкин. Не че можеше да обвинява мъжа. Самият той нямаше особено доверие на Кид.

Нямаше да бъде лесно да я открадне оттам, без някой да бъде застрелян. Джейк разтри четината по брадичката си. Може би трябваше да ги проследи още малко и да се опита да я открадне от тях по пътя.

Докато Джейк размишляваше, той видя, че Анабет се размърда. Скоро стана ясно, че въжето, която я свързваше с Уат Ранкин, беше вече свободно от нейния край.

Джейк затаи дъх, чакайки да види дали тя щеше да избяга сама. „Бягай, Кид! Бягай!“

Но тя не хукна. Тихо и крадешком като апах, тя се насочи към Уат Ранкин.

Джейк изруга тихо, когато Анабет бавно измъкна револвера на бандита от кобура, висящ от рога на седлото, което той използваше за възглавница.

„Бързай, Кид. Вдигай си задника от там!“

Тя сега държеше револвера срещу Ранкин. Той можа да види как тя трепери даже от мястото, където се криеше. Видя как насочи револвера към сърцето на спящия бандит. Но не вдигна ударника.

И не стреля.

„Времето ти изтича. Кид.“

Бандитът започна да мърда неспокойно върху постелята си и Кид отстъпи крачка назад — където счупи една съчка.

Шумът беше силен в тихата нощ. Ранкин веднага се събуди и посегна за револвера, който не бе на мястото си.

„Стреляй! По дяволите, стреляй с този пистолет!“

Но Джейк извика това на ум. Кид никога не го чу.

Анабет стоеше замръзнала и гледаше в очите на мъжа, застрелял чичо й в гръб. Отчаяно искаше да дръпне спусъка. Но не можа.

Тя преглътна трудно. Въпреки обявеното си хладнокръвие, Анабет не беше способна да убие един спящ човек. Сега бандитът бе напълно буден и отровните му очи пълни с убийство и заплаха. Само дето беше невъоръжен и беззащитен. Тя можеше да изпълни клетвата си за отмъщение заради смъртта на Буут, но трябваше да извърши хладнокръвно убийство, за да стане това. Думите на Джейк преминаха през ума й. Това няма да те направи по-добра от тях.

— Ти няма да стреляш, Кид, затова пусни долу този пистолет, преди да се нараниш.

— Не мърдай! Ще стрелям! — предупреди го Анабет.

Уат направи крачка напред. Нищо не се случи.

Освен, че револверът започна видимо да трепери в ръката на Анабет.

Уат направи още една крачка. Устните му се дръпнаха назад, като оформиха една демонична усмивка.

— Застреляй я, Тийг.

Анабет чу щракване зад гърба си и разбра, че Тийг е вдигнал ударника на пистолета си. Тя се обърна и стреля същевременно.

Тийг премести поглед от ужасените й очи към дупката в корема си.

— Ти ме застреля! — каза той. — Проклет да съм, ако ти не ме уби!

— Ти винаги си правил каквото са ти казвали, Тийг — каза Анабет с дрезгав глас. — Ти даже застреля Буут, защото някой ти каза да го направиш. Този път трябваше да се въздържиш от това.

Досега и другите бандити се бяха събудили, но никой от тях не посмя да посегне към оръжието си, докато Анабет държеше насочен пистолет към Уат. Нещата се намираха в едно опасно затишие и някой друг, освен Тийг, със сигурност, щеше да умре.

Накрая, Джейк реши, че ако не направи нещо, щяха да убият Кид.

— Ние сме много, а ти си сама — каза Уат, посягайки за пистолета в ръката на Анабет. — Остани точно там, където си…

— Не, ти остани, където си — каза Джейк.

Когато Ранкин бързо се обърна към гласа в тъмнината, бандитите се хвърлиха встрани, търсейки прикритие.

И Анабет се затича със страшна бързина.

Джейк държеше със стрелба бандитите залепени за земята, докато Анабет изчезна в нощта.

Когато стрелбата спря след няколко минути, бандитите осъзнаха, че са останали сами. Тяхната затворничка и онзи, който извика от тъмнината, бяха си отишли.