Кид

5

Анабет потърси единствената жена в Санта Фе, която можеше да й помогне да се превърне в дама. Сиера Стар, разбира се, не можеше да бъде наречена дама в почтеното общество, но Анабет нямаше към кого другиго да се обърне.

Сиера държеше една стая на втория етаж в Градския салон. Анабет се промъкна през задния вход в стаята й, докато Сиера играеше на карти на бара. Тя седеше в тъмното и чакаше. Размишляваше. Сиера се присъедини към нея чак в ранните утринни часове.

Анабет вдигна ръка, за да защити очите си от фенера в ръката на Сиера.

— Кой е там? — извика Сиера.

— Това съм аз.

— Кид?

— Да.

Сиера бързо отиде при фотьойла до прозореца, където седеше Анабет. Тя остави фенера върху близката маса.

— Какво правиш тук? Буут добре ли е?

— Той е мъртъв. Убит.

— Убит! — Сиера потъна в голямото месингово легло, което изпълваше стаята. — Как? При нападението?

— Не по време на нападението. После. Това една дълга история.

— Защо дойде тук, Кид? Даде ли ти Буут някакво съобщение за мен преди… преди да умре?

За момент Анабет се поколеба дали да не мисли нещо. Тя знаеше колко много Сиера обичаше чичо й и не искаше да наранява чувствата й.

— Той… той беше ранен толкова лошо, че почти не можеше да говори. — Това не се различаваше много от истината.

— Какво се случи? — попита Сиера.

Челюстта на Анабет се стегна.

— Това беше онзи жълтокоремест, удрящ в гърба пустинен гущер Уат Ранкин. Той настрои бандата срещу Буут. И те го застреляха.

— Някой от собствената му банда го е застрелял? Кой? — попита Сиера.

— Всички. Всеки един проклетник от тези долни мошеници изстреля куршум в Буут.

Сиера извика така, сякаш самата тя бе простреляна и скри лице в дланите си.

Когато повтаряше историята за Сиера, Анабет почувства отново същите гняв и мъка. Тя не можеше да утеши Сиера, защото все още бе толкова гневна. Гледаше през прозореца света, който продължаваше да живее както обикновено, сякаш Буут никога не е съществувал.

Сиера свали длани от лицето си и каза със свиреп глас:

— Аз няма да го оплаквам. Той даже не ме е споменал… — Тя скочи и закрачи из стаята. — Ти защо си тук? — попита тя.

Анабет се обърна отново към нея.

— Защото имам нужда от помощта ти.

— Отмъщение?

— Възнамерявам да го направя — каза направо Анабет. — Но смятам да се справя без помощ. Това, което искам от теб е нещо съвсем различно.

Сиера скръсти ръце и зачака.

— Аз… аз не знам как точно да ти го кажа. Но ис…

— Искаш от мен да ти намеря момиче?

— Не! — Анабет скочи и се изправи срещу Сиера. — Предполагам, че няма друг начин да ти го кажа, освен да го направя направо. Аз не съм момче. Аз съм момиче. Искам да кажа жена. Буут ми беше чичо, но аз не съм негов племенник — аз съм неговата племенница, Анабет.

Анабет свали шапката си Стетсън и дългите й до кръста плитки паднаха на раменете. Тя зачака със затаен дъх реакцията на Сиера. И тя не закъсня.

Сиера се разсмя. И продължи да се смее. Чак докато сълзи й излязоха от очите.

— Защо ми казваш това сега?

— Защото трябва да се скрия от Бандата на Буут. Те мислят, че знам къде Буут е скрил златото от последното нападение. А аз не знам. Но те ме търсят. И аз не смятам да ги оставя да ме намерят, докато не съм готова и в добра форма. Също така конникът с пушката видя лицето ми по време на обира — като Кид, разбира се. Помислих, че ако се преоблека като жена, никой няма да ме познае.

— Значи си дошла при мен, за да ти помогна при маскировката?

Анабет сви рамене.

— Ти си единствената жена, която познавам.

Сиера хвана брадичката на Анабет и обърна лицето на по-младата жена към светлината.

— Някой те е ударил. — Това беше една констатация, а не въпрос.

— Уат Ранкин.

Очите на Сиера се присвиха, докато търсеше признаците за женствеността на Анабет.

— Сега го виждам, когато ми каза истината — тя изсъска на един дъх. — Цяло чудо е, че не са открили.

Анабет имаше същите пронизващи сини очи черна коса като чичо си. Същият остър нос и широки, високи скули. Само че всички тези черти бяха смекчени у момичето. Въпреки, че бе почти толкова висока, колкото шестте фута на Буут, там, където той беше строен и твърд, тя бе крехка гъвкава.

— Аз предполагам, че всички ще търсят момче, защото това са видели — прошепна Сиера.

— Можеш ли да ми помогнеш да стана жена? — попита Анабет.

— Аз мога да те сложа в рокля, но в това бъдеш жена има повече неща от носенето на пола.

— Аз мога да се науча! — каза Анабет.

— Ще се откажеш ли от пушенето? От пиенето? От ругатните? От играта на карти?

— Това наистина ли е необходимо?

Сиера поклати глава пред наивността на Анабет.

— Необходимо е, ако искаш да минеш за дама. Но ако предпочиташ да работиш долу…

— Не!

Анабет осъзна, как това трябва да е прозвучало на Сиера. Тя смекчи гласа си и каза:

— Не, аз по-скоро бих вършила някаква друга женска работа.

Една бразда се появи върху челото на Сиера. Тя потупа брадичката си с грижливо поддържания си нокът.

— Можеш ли да шиеш?

— Не добре.

— Да готвиш?

— Малко.

— Да се грижиш за деца?

— Аз не знам изобщо какво трябва да правя с едно дете.

Сиера изкриви лице.

— Какво можеш да правиш?

— Аз съм страхотна с конете.

— Струва ми се, че трудно ще запазиш анонимността си, ако се облечеш в рокля и отидеш да работиш в конюшнята — каза Сиера. — Измислих го! Всеки може да оправи легло и да измете пода. Аз имам точно мястото, където можеш да се скриеш. Пансионът на Юлали Шмид. Юлали даже може да има свободна спалня, която да използваш. И тя няма да заподозре нищо, защото аз често съм й изпращала момичета и преди, които преценявах, че не стават за работа тук.

Сиера направи един кръг около Анабет.

— Трябва да свършим много неща с теб.

Анабет се изчерви.

— Аз знам, че не изглеждам много…

— Фактически, видът ти може да е проблем каза Сиера. — Ти имаш прекрасни черти на лицето. Само да те сложа в рокля и ставаш прекалено красива. Не, ще трябва да те направим малко по-грозна, отколкото си. Нека да помисля малко над това.

— Предполагам, че ще е по-добре да си отида, за да можеш малко да поспиш — каза Анабет. Ще се върна утре рано.

— Къде ще прекараш нощта? — попита Сиера.

— Ще намеря къде.

— Защо не спиш тук?

— Тук? — Анабет огледа женската стая. — Не мога.

— Защо не?

— Уат Ранкин със сигурност ще дойде рано или късно да ме търси. Или да търси теб.

— Никой, който не е поканен, не идва в стаята ми — каза Сиера с твърд глас.

— Само исках да кажа, че Ранкин може би мисли, че ти знаеш къде е златото или къде съм аз — каза Анабет. — Нищо друго нямах предвид.

— Освен Буут, аз не съм имала друг мъж — гласът на Сиера пресекна.

Анабет стоеше срещу другата жена, чувствайки се безпомощна да облекчи болката й.

— Трябва много да си го обичала — прошепна тя.

— Това не беше любов — отрече Сиера. — Аз съм достатъчно умна, за да се влюбя в някой мъж. Той само ще ти разбие сърцето. Това ти първият урок като жена, Анабет. Запомни го добре.

Джейк се чувстваше разгорещен, прашец и отвратен, докато яздеше по улица Кениън в Санта Фе. Малко след като беше забелязал следите, които се надяваше да са на престъпната банда, те се бяха разделили и разпръснали в осем различни посоки. Тъй като той отиваше в Санта Фе, последва чифта следи, директно водещ за там. И ги загуби точно преди града.

Той зави в една странична улица и се насочи към двуетажна бяла сграда. Малка дървена табелка с боядисани букви висеше от парапета на верандата отпред и казваше просто „Юлали Шмид“.

Джейк почука на вратата на пансиона, но не дочака отговор, а направо влезе вътре.

— Юлали? Юлали Шмид!

Изобилните приветствия, които Джейк получи от белокосата жена, пристигнала тичешком в отговор на вика му, не оставяха съмнение, че двамата се познаваха. Фрау Шмид бе жена, която се наслаждаваше на соса и кнедлите си. Джейк беше открил, че тя притежаваше сърце, голямо колкото самата нея. Вдовицата Шмид носеше косата си прибрана на кок отзад върху тила, излагайки на показ множеството бръчки по челото, гарвановите пръсти в ъглите на очите и линиите около устните си, които издаваха предишен живот, пълен с трудности и препятствия.

— Радвам се да те видя отново, Джейк. Изминаха колко, две години?

— Почти три.

— Толкова дълго време ли измина, откак племенника ти го убиха диваците, а? — каза Юлали.

Джейк кимна. Той бе с твърде нисък дух, когато за първи път посети пансиона на Юлали Шмид Беше се напил и повърна. Юлали придружи тогава със съвети горещото кафе и двамата оттогава станаха приятели.

— Влизай и се чувствай като у дома си — каза Юлали. — Колко дълго ще останеш?

— Зависи от това, колко време ще ми отнеме да намеря каквото търся — каза Джейк.

Юлали заведе Джейк в кухнята. Когато влязоха там, завариха една висока жена да стои с гръб към тях до мивката, белейки картофи.

— Това е новото ми наето момиче Анабет каза Юлали. — Анабет, кажи здравей на Джей Кърни.

Анабет се задави от бързо издишания дим. Тя бързо загаси цигарата си в купата вода, която държеше под ръка за обелените картофи.

Джейк успя да мерне очите, скрити зад дебели като дъното на бутилка лупи и синьо-черната коса, толкова здраво опъната назад, че сигурно причиняваше болка. Момичето обърна глава каза:

— Здравейте. — Точно толкова бързо се обърна се върна към заниманието си.

— Момичето е малко срамежливо, — каза Юлали, — но работи здравата. Налей на Джейк малко кафе, Анабет.

Джейк седна долу до масата и наблюдаваш как Юлали отиде да му отреже малко щрудел.

Очите му се прехвърлиха върху момичето, когато то силно изруга. Той помисли, че това са думи, които една млада дама не би трябвало да знае, но не беше сигурен.

— Добре ли си? — попита я той.

— Само си изгорих ръката с кафеника — прошепна тя.

Анабет нагласи очилата си надолу, за да може да вижда над тях и да вдигне кафеника с една кърпа. Тя се пресегна с другата си ръка и грабна една чаша за кафе от близките куки. После отново бутна нагоре тежките стъкла с кокалчето на пръста си, за да оправи маскировката. Прекоси кухнята до малката дървена маса, но дебелите стъкла разкривяваха зрението й и тя се блъсна в острия й ръб с ханша си.

— Проклятие! — измърмори тя.

Джейк се намръщи, мислейки, че трябва да не с чул точно това, което току-що чу. Той вдигна ръце, за да помогне на момичето да запази равновесие. За негова изненада, кръстът й под широката рокля беше твърд — и тънък.

— Добре ли си?

Самообладанието на Анабет я напусна напълно, когато Джейк я сграбчи за кръста.

— Добре съм — измърмори тя. Постави долу чашата, но отново не прецени добре разстоянието, защото дебелите стъкла я правеха сляпа. Чашата удари силно върху масата. — Съжалявам — отново измърмори тя.

Джейк се спогледа с Юлали, сякаш казваше: „Тя винаги ли е толкова непохватна?“

Той осъзна момент по-късно, че сигурно е продължил да наблюдава момичето, защото тя бе напълнила до ръба чашата му и продължаваше да налива кафето.

— Спри! Това е достатъчно!

Анабет подскочи, когато мъжът й извика разплисканото кафе от кафеника го опари по бузата.

— По дяволите! — изруга Джейк. Той избърса бузата си, но горещата течност вече го беше изгорила.

— Толкова много съжалявам! — Анабет се опита да постави кафеника върху масата, но не можа да уцели. Той се търкулна от ръба и се затъркаля трясък по пода, разливайки кафе по излъсканата повърхност.

— Кучи син! — каза Анабет. Тя покри устата си длан, но думите вече бяха излезли навън.

Анабет гледаше през дебелите стъкла лицето на ядосания мъж до масата. Искаше й се да го разгледа по-добре, но имаше чувството, че има късмет, че не може да го направи.

— Ще взема студена кърпа за лицето ви. — Тя се обърна обратно към мивката, но се подхлъзна локвата кафе. Ръцете й полетяха настрани и тя удари Джейк с лакът в челюстта, докато падаш назад в скута му.

Тя седеше там със затаен дъх и чакаше да види дали хаосът се беше изчерпил.

Джейк усещаше тежестта от гърдите на младата жена върху ръката си. И лекото помръдване на задника й върху бедрата си. И меденосладката миризма на косата й. Той също така чувстваш пулсиращото изгаряне върху бузата и болката в челюстта си. Ако не беше разбрал, че тя е едно крачещо нещастие, можеше да се почувства възбуден от младата жена в ръцете си.

— Добре ли си? — попита той, може би за трети, или четвърти път. Вече им загуби сметката.

— Добре съм — каза Анабет през скърцащите си зъби. Тя се опита да се изправи, но Джейк я държеше здраво.

— Може би е по-добре да останеш, където си за момент, докато Юлали се погрижи за тази локва на пода.

— Джейк е прав — каза Юлали. Тя беше шашната от веригата събития, които завършиха с локвата кафе върху кухненския под. Може би щеше да е най-добре, ако тя се погрижеше за нещата, преди Джейк да остави Анабет отново да започне белите.

Отначало Анабет седеше абсолютно неподвижна в скута на Джейк. Но тя стана нетърпелива, когато Юлали отиде да търси парцал. Анабет премести малко задника си, за да се нагласи по-удобно. После Юлали реши да измие кафеника и да направи ново кафе. Анабет седна по-изправена, за да може да се нагласи по-удобно и отново се свлече върху ръката на Джейк. Накрая, Юлали реши да избърше и кафето, което Анабет разля върху масата.

Когато най-после Юлали й позволи, Джейк бързо постави Анабет на крака и избърса с ръкав потта от челото си. Цялото това нагласяване върху коленете му го изпълни с желание. Той се чувстваше, като котарак в някоя алея и котката стоеше недосегаема върху оградата. Как можа тази непохватна, безформена жена да го превърне в едно възбудено животно?

— Ти си опасна, жено! — сопна й се той.

Анабет отвори уста, за да отговори и я затвори отново. Тя трябваше да се държи кротко и женствено като Анабет Смит. По-добре беше да си играе ролята. Анабет се обърна към Джейк Кърни, нагласи очилата си на носа, оправи престилката си и каза:

— Приятно беше да ви срещна, господин Кърни.

Джейк се разсмя. Той не можа да се въздържи. Усмихваше се, когато каза:

— Това беше… цяло преживяване… срещата ми с вас, госпожице…

— Смит — помогна му Анабет. Очите й хвърлях искри към Джейк, но ефектът се губеше от бутилковото стъкло, кацнало на носа й.

— Госпожице Смит. И дано не се срещнем отново.

— Би ли се качила горе да провериш вместо мен стаята в северозападния ъгъл, Анабет? Искам да съм сигурна, че тя е готова за Джейк.

— Разбира се, фрау Шмид.

Когато Анабет излезе — тя се блъсна с рамо в рамката на вратата и тичешком изхвърча от кухнята — тогава Джейк се обърна към Юлали с вдигнати вежди.

— Сигурна ли си, че стаята все още ще е там, когато тя свърши?

Юлали зацъка с език и поклати глава.

— Сиера я изпрати от салона. Каза, че не би подходяща за работа там.

Джейк завъртя очите си.

— Хубава мисъл. От колко време тя работи теб?

— От няколко дни. Все още се учи.

— Недостатъчно бързо! — измърмори Джейк.

Юлали наля на Джейк друга чаша кафе, сервира му щрудела и седна при него до кухненската маса.

— Кажи ми сега, какво мога да направя за теб.

Джейк информира Юлали за всичко, което се случи и стана причина той да дойде от Тексас. Намираше се по средата на обясненията си, когато Анабет се върна.

— Всичко е наред горе — каза тя. — Аз само ще свърша с тези картофи. — Тя отиде до мивката, вдигна ножа и започна да работи с гръб към Джейк.

Джейк нарочно не й обръщаше внимание.

— Имам известни сведения, че Бандата Калуун е отговорна за обира, при който убиха Сам — каза той на Юлали.

— И изпратиха теб, за да ги заловиш?

— Аз не съм тук официално изпратен от Рейнджърите — каза Джейк. — Но възнамерявам да изправя пред съда този, който е отговорен за смъртта на Сам.

— Рейнджърите? — Анабет не можа да сдържи езика си.

Джейк изглеждаше ядосан, че тя ги прекъсна.

— Джейк е тексаски Рейнджър — обясни Юлали.

„Боже милостиви“ — помисли Анабет. Тя беше седяла в скута на закона!

— Защо тогава не носите значка?

— Нося — Джейк отвори сакото си и откри звездата.

Анабет примижа през дебелите стъкла.

— О, виждам я сега. Вярно ли чух, че преследваш бандата Калуун?

— Аз подозирам, че Бандата Калуун е убили моя зет, Сам Чандлър, по време на последния им обир. Ако сестра ми Клер не получи обратно златото, което те откраднаха от Сам, тя ще загуби ранчото си.

Анабет се почувства ужасно виновна.

— О! — Тя нямаше никога да забрави мъжа, който умря в ръцете й. И сега се почувства още по-зле, след като срещна някой, който го бе обичал и разбра последствията от тяхната кражба. Нито веднъж, докато яздеше с Буут, тя не си бе позволила да помисли какво ставаше с хората, които ограбваха. Джейк й даваше сега урок, който й отваряше очите, които тя би предпочела да не получи.

— Джейк последвал следа дотук в Санта Фе, която мисли, че може да е на един от членовете на бандата — обясни Юлали.

— О! — възкликна отново Анабет. Нея ли е проследил дотук? Или в града се намира някой друг член на бандата? При всеки случай, тя трябваш да бъде нащрек.

— Казаха ми, че Буут Калуун има някаква жена тук в Санта Фе — каза Джейк. — Аз помислих, че може би тя ще може да ми каже къде да търся бандата. — Джейк спря и извади плаката „ТЪРСИ СЕ“ от джоба си. — Имам рисунка на един от членовете на бандата. Той е бил разпознат от конникът с пушка придружаващ дилижанса.

Анабет се обърна. Стоеше с картоф и ножа в ръце, гледайки как Джейк развива рисунката пред Юлали. Тя смъкна очилата до върха на носа си, за да може да вижда над тях. Приликата с нея беше голяма. Устата бе малко по-широка, а очите твърде близо едно до друго, но това определено беше рисунка на Кид Калуун.

Анабет почувства как една тръпка на страх премина надолу по гръбнака й, когато видя, че за главата й е определена награда от хиляда долара — жив или мъртъв! За тези пари много хора щяха да поискат да я заловят. И дяволски малко от тях щяха да се тревожат за това да я върнат жива.

— Виждала ли си някой, който да прилича на този? — попита Джейк Юлали.

Госпожата поклати глава.

— Не мога да кажа, че съм.

Джейк се обърна, за да покаже рисунката на Анабет, която бързо бутна очилата си обратно на мястото им.

— Виждала ли си…

— Не — прекъсна го Анабет. Тя бързо се обърна обратно към мивката.

Джейк внимателно нави отново афиша и го пъхна в джоба си.

— Някаква идея, коя може да бъде жената на Буут? — попита той Юлали.

— Ти можеш да опиташ със Сиера Стар — каза Юлали.

— Има ли тя някаква връзка с тази Сиера, която ти е изпратила госпожица Анабет Смит да работи тук? — попита Джейк.

— Същата е. Сиера работи на масата с карти в Градския салон. От това, което чувам, тя притежава почти половината място.

Анабет започна да бели малко по-бързо. Ами ако Сиера я издадеше? Тя трябваше да я предупреди, че един тексаски Рейнджър се намираше в града и задаваше въпроси.

— Сиера Стар изглежда е особена жена — размишляваше на глас Джейк.

Юлали откъсна единствения косъм, който растеше от брадавицата на брадичката й.

— Сиера наистина е необикновена жена. За известно време е работила горе на втория етаж в Салона, но не за дълго.

— Прави ли някакви изключения сега? — попит Джейк с лукава усмивка.

Очите на Юлали заблестяха весело.

— Джейк, ти си лошо момче. Защо задаваш такива въпроси пред момичето тук? Ако си харесал някоя жена, върви да питаш там, където няма малки гърнета с големи уши.

Джейк хвърли един поглед към розовите бузи на Анабет и рязко се изправи.

— Аз нямах предвид… т.е…

Юлали се изправи и потупа Джейк по рамото.

— Гледай си работата, Джейк. Вечерята ти те чака, когато си свършиш работата.

Не можеше да се сбърка каква „работа“ имаше предвид Юлали. Един мускул върху челюст на Джейк се сви, когато той прехапа устни, за да се въздържи да не отговори по начин, който щеше да е твърде груб за нежните уши на Анабет Смит. Между другото, ако Сиера Стар приеме ухажването му, той щеше да се увери дали правеше изключения, когато ставаше дума за работа на втория етаж. Може би тогава той ще да забрави учудващо богатото тяло на непохватната млада жена, белеща картофи в кухнята Юлали Шмид.

Щом Джейк си отиде, Анабет почувства как острите очи на Юлали я преценяват. Ако не внимаваше, можеше да се издаде пред госпожата. Безопасността й зависеше от маскировката. Особено сега, когато знаеше, че бандата, включително Кид Калуун, са търсени от закона — даже и ако законът не се занимаваше официално с тази работа.

Тя се обърна към по-възрастната жена и каза:

— Съжалявам, фрау Шмид. Страхувам се, че не виждам много добре. Когато не бързам, се справям прекрасно. Предполагам, че се притесних.

Юлали се въздържа да изрече строгото мъмрене, което си бе приготвила. Как можеше да критикува момичето за нещо, което не бе нейна грешка?

— Не се тревожи за това, Анабет. — Но тя реши да държи момичето далеч от другите си клиенти. Иначе Анабет Смит можеше с голи ръце да закрие заведението й.

За изненада на Анабет, Джейк изпрати съобщение на Юлали, че няма да се върне за вечеря. След като чиниите от вечерята бяха измити, Анабет се извини, че трябва да отиде в стаята си, която се намираше близо до кухнята на долния етаж. Ако не беше вече толкова късно, тя щеше да предупреди Сиера за Джейк Кърни.

Но не можеше да излезе късно вечерта като Анабет Смит. Трябваше да стане отново Кид Калуун, което щеше да донесе други опасности. Колко ли от тези афиши с портрета й се намираха в ръцете на хората на закона и ловците на наградата?

Анабет с облекчение си обу чифт панталони. Тя не беше осъзнала досега, че се чувстваше като риба на сухо в пола. Освен това роклята, която обличаше, бе твърде далеч от копринената тафта на мечтата й. Тя си сплете отново косата и я напъха под шапката си, след това закопча колана на Буут с двата пистолета със седефени дръжки.

Когато къщата притихна, тя напусна стаята си и се промъкна долу през хола и навън през задната врата. Тя използваше задни улички и алеи, за да се отдалечи от пансиона в посока улица Кениън. Вече можеше да види светлините на Градския салон, когато осъзна, че имаше някой, облегнат до сградата в края на алеята, извеждаща до мястото, където искаше да отиде.

Тя вече бе започнала да отстъпва, когато мъжът извика:

— Има ли някой там?

Анабет замръзна на място с ръце върху револверите. Тя не каза нищо.

Мъжът бавно се изправи и тръгна към нея, блокирайки малкото светлина, навлизаща в алеята.

— Буут? — Гласът очевидно беше изумен. — Буут, ти ли си?

Анабет остана тиха. Тя разбра, че който и да беше мъжът, той сигурно е познал револверите на Буут със седефени дръжки. Тя бавно и тихо отстъпи напълно назад извън обсега на светлината.

— Ти си мъртъв — каза мъжът. — Ние те убихме.

Накрая Анабет позна гласа. Отис Грайър.

— Ти си един страхливец, който удря в гръб — каза Анабет с глас, приличащ на този на Буут, с една октава по-нисък от нейния собствен глас. — Би трябвало да те застрелям на място.

Грайър извади пистолета си и Анабет осъзна, че той щеше да стреля. Тя не очакваше да се изправи толкова бързо срещу някой от бандата или в такава смъртоносна ситуация. В секундите преди Грайър да стреля, тя помисли за Буут и своята клетва за отмъщение. Внезапно стана така, сякаш някой друг стоеше там вместо нея. Анабет почувства едно стягане в корема и една буца в гърлото си.

Нямаше време за мислене — или за чувства.

Грайър започна да стреля на сляпо в алеята. Анабет се хвърли на земята, докато измъкваше десния пистолет на Буут и стреля веднъж в силуета на мъжа срещу светлината.

Грайър извика и изпусна оръжието си.

Пръстът на Анабет беше на спусъка. Всичко, което трябваше да направи, бе да стреля отново и един от убийците на чичо й щеше да е мъртъв. Но ръката й трепереше толкова силно, че тя не можеше да се прицели.

Внезапно, настъпи суматоха в края на алеята, където се намираше Грайър. Тя не можеше да рискува да я хванат. Лицето й сега се намираше върху един афиш „ТЪРСИ СЕ“. Тя пъхна колта в кобура и като се притискаше до стените в алеята, бързо се измъкна от там. Влезе в следващата алея и скоро се намери зад Градския салон.

Тя пъхна ръце в джобовете си, защото не можеше да спре треперенето им. Едно нещо беше да се закълне да отмъсти, а съвсем друго да застреля друго човешко същество. Анабет пое дълбоко въздух и го остави да излезе бавно навън. Тя се облегна върху стената на Салона и остави главата си да падне срещу дъските.

Трябваше да го убия, Той застреля Буут в коляното, без да му мигне окото. Той е един подъл убиец. Заслужава да умре.

„Тогава защо не го довърши“ — попита един глас.

„Защото загубих самообладание.“

„Тогава по-добре си го намери отново. Или се премести в Колорадо“.

„Ще бъде по-лесно следващия път.“

„Ще си щастлива, ако има следващ път. По-добре стреляй първа — и на месо — отсега нататък.“

Анабет пое още веднъж дълбоко въздух и отново го изпусна. Това, което правеше, не беше игра. Мъжете, които бе решила да убие, бяха убийци. Ако я хванеха, нямаше да има милост. Ако искаш да оцелее, тя трябваше да внимава.

Анабет изправи глава над раменете си. Щеш да направи това, което трябваше да се направи. Следващият път щеше да стреля смъртоносно.

Тя влезе през задната врата на Градския салон, но остана в сянката отвъд обсега на мигащия фенер. Вътре бе шумно и запушено и тя не направи нищо, с което да привлече вниманието към себе си. Беше така тиха, така незабележима, както всеки апах в пустошта. Само очите й се движеха, докато оглеждаше присъстващите в Салона.

Единствената личност на бара, която тя позна бе Джейк Кърни. Без очилата сега, тя можа да го разгледа ясно за пръв път. При вида му дъхът секна.

Чертите му бяха грубо изрязани с една силна челюст, остър нос, прави скули и широко поставени очи с гъсти ресници, оградени от тъмни вежди. Един малък белег преминаваше през устата му, навеждайки я надолу от едната страна. Тя почувства един познат трепет и осъзна, че тялото й реагираше просто на вида му.

Анабет изпусна една лека въздишка. Значи това представляваше желанието. Тя не очакваше той да бъде толкова силен. Или толкова непридирчив. Не харесваше особено Джейк Кърни. Защо тогава той я привличаше физически? Анабет се почувства объркана и малко развълнувана. Тя съзнаваше странното раздвижване в тялото си. Бавно и незабележимо постави длан върху корема си, но това изглежда не помогна.

Устните на Анабет се изкривиха при мисълта за иронията в ситуацията. Тя най-после намери мъж, към когото изпитваше първи наченки на желание. Само че тя представляваше един бандит, а Джейк Кърни беше тексаски Рейнджър. И още по-лошо, той я познаваше като спъващата се, блъскаща се в нещата Анабет Смит. И нямаше търпение да се махне по-бързо от нея. Те не бяха двойка, чисто бъдеще е предопределено в небесата.

Анабет се обръщаше към изхода, когато Джейк я забеляза. Тя замръзна на място за момент. За щастие вниманието му се отвлече, когато Сиера седна срещу него. Анабет видя как Джейк се усмихна на другата жена. Наблюдаваше го как се смее и усмихва на нещо, което Сиера каза. След това тя видя как Сиера стана от масата и тръгна нагоре по стълбите и Джейк я последва.

Отначало, Анабет беше благодарна на Сиера за това, че отвлече вниманието на Джейк от нея. После осъзна, че е твърде късно да я предупреди за идването на Джейк Кърни в Санта Фе. Освен, ако не искаше да избяга, Анабет нямаше друг избор, освен да вярва, че Сиера нямаше да я издаде.

И Анабет нямаше намерение да бяга.

Тя си тръгваше, когато видя Грайър да влиза в бара. Ръката му беше в шина и една кървава превръзка покриваше китката му. Той изглеждаше развълнуван, когато прекоси бара до една маса в ъгъла и заговори с един мъж, обърнат с гръб към нея.

Анабет позна мъжа, когато той се обърна. Това беше Уат Ранкин. Тя направи една крачка напред, за да се изправи пред него и осъзна, че не можеше да направи това с Джейк Кърни на втори етаж. Всякаква стрелба и Рейнджърът щеше да дотича. След като си обуеше панталоните, помисли Анабет с цинична усмивка.

За в бъдеще тя щеше внимателно да избира времето и мястото за всяко стълкновение. Анабет гледаше, как Уат Ранкин и Отис Грайър се насочват към летящите врати на салона. Тя се измъкна от задния вход и се забърза по алеята след тях.

От сега нататък тя ще бъде ловецът, а те — преследваните.