Кид

9

Докато те яздеха последните няколко мили до Уиндоу Рок, Джейк осъзна, че трябваше да измисли някакъв начин, за да обясни на Клер присъствието на Анабет Калуун. Накрая той реши, че истината ще свърши най-добре работа. Най-малкото, част от истината.

— Аз ще кажа на сестра ми, че ти си племенницата на Буут и че си се съгласила да ми помогнеш в търсенето на златото, което чичо ти е откраднал. Но аз не искам Клер да знае, че ти си яздила с бандата.

— Защо не?

— Защото не съм сигурен, че ще те остави да пристъпиш прага й и не ми се ще да прекарам няколкото нощи при Клер, като спя далеч теб. Това означава да не пушиш пред Клер. — Той се пресегна и измъкна принадлежностите за свиване на цигари от джоба й и ги постави в собствения си джоб. — И също никакво пиене или ругаене.

Анабет засия при разпорежданията на Джейк. Неговите предупреждения само затвърдиха нейната увеличаваща се нервност от предстоящата среща с Клер Чандлър. Тя просто знаеше, че ще изглежда странно като жена. Ако истината излезеше наяве, не можеше да се предвиди каква щеше да бъде реакцията на Клер при знанието, че има престъпник под покрива си.

От друга страна, на Анабет й се искаше да намери някакъв начин да предаде последните думи на Сам Чандлър на жена му. За нещастие, това беше невъзможно, без да разкрие истинската си самоличност пред Клер, което Джейк просто й забрани да направи.

Погледът на Анабет се плъзна до хоризонта. Една позната гледка я поздрави там.

— Видя ли онова куче, което ни следва?

— Видях го — каза Джейк.

— Мисля, че това е същото животно, което ме последва до Санта Фе, когато те занесох там на носилка.

— Възможно е. Това е Кучето.

— Кучето? Така ли се казва?

— То не отговаря на това име — каза Джейк. — Но аз го наричам така.

Анабет стреснато погледна Джейк.

— Защо върви там само, вместо да се присъедини към нас?

— Не знам. Кучето не говори.

Анабет изхъмка отвратена.

— Много смешно.

Джейк разтри сърбящите места около раната на крака си.

— Как ти е кракът?

— Не може да носи тежестта ми дълго време. Но ще се оправи. — Джейк посочи и каза: — Това е Уиндоу Рок.

Анабет изви глава, за да разгледа странната скална формация.

— Това прилича на прозорец, нали?

— Винаги съм мислел така. Когато стигнем до мястото на Клер, остави ме аз да говоря — предупреди я той.

Анабет настръхна.

— Аз съм напълно способна да говоря и сама.

— Просто си дръж устата затворена, Кид. Използването на бандитското й име ужили Анабет. Ясно беше, че независимо от представянето й пред сестрата на Джейк като една млада жена, той не я мислеше много за такава. Анабет би използвала възможността да поспори още по въпроса с Джейк, но те вече почти стигнаха пред едноетажната бяла къща.

Джейк слезе от коня и извика сестра си. Анабет също слезе долу, но остана на мястото си, вместо да последва Джейк по двете стъпала на сенчестата веранда. Жената, която излезе от къщата в отговор на повикването на Джейк, изглеждаше миниатюрна за сестра на такъв голям мъж.

Очите на Клер светнаха, когато забеляза Джейк, после се разшириха загрижено, когато видя, че той куца.

— Джейк, ти си ранен! Влез вътре и ме остави да те разгледам.

Джейк се възпротиви на опитите на Клер да го накара да влезе вътре.

— Аз съм добре, Клер. За това вече са се погрижили. — Той я хвана за ръцете и я обърна, за да види Анабет, която стоеше до перилото за конете при коня си.

— Това е Анабет Калуун. — Джейк изчака и добави: — Тя е племенница на един от членовете на престъпната банда, която ограби Сам. Съгласи се да направи каквото може, за да ни помогне да намерим откраднатото злато на Сам. Тя има идея къде можем да започнем да търсим — в една долина, където е живяла с чичо си.

Клер гледаше Анабет за момент, очевидно несигурна как да посрещне младата жена.

Джейк усети нарастващата неприязън на Клер и каза:

— Анабет ми спаси живота. И тя беше тази, която се грижеше за мен, когато попаднах в засадата на Бандата Калуун.

Може би това малко украсяваше истината, но той искаше да направи всичко необходимо, за да ограничи враждебността на Клер към Анабет Калуун. Джейк си каза, че прави това, защото така нещата щяха да бъдат по-лесни през следващите няколко дни, когато двете жени щяха да се намират под един покрив. Той отказваше да приеме, че го правеше заради чувствата на Анабет.

— Радвам се да ви срещна, Анабет — каза Клер с искрена топлота. Тя слезе долу по стълбите, за да прегърне по-младата жена.

Анабет се намери разглеждана от чифт проницателни кестеняви очи. Докато я гледаше, изражението в очите на Клер видимо омекна.

— Аз не мога да изразя благодарността си за това, че сте се грижили за Джейк. Той означава много за мен.

— Това беше нищо, наистина — протестира Анабет.

Клер се обърна към брат си.

— Прекрасна… и също скромна.

Джейк погледна Анабет. Даже зачервена от смущение и прашна от пътя, тя беше определено красива. Но той просто отговори:

— Щом ти го казваш.

Клер се разсмя.

— Казвам го! — Тя се обърна обратно към Анабет и набръчка нос при вида на прашните й дрехи. — Аз познавам Джейк добре и знам, че не сте си починали много по пътя. — Плъзна една ръка около кръста на Анабет и започна да я тегли към стъпалата на верандата. — Влез вътре. Сигурна съм, че ще ти дойде добре една хубава топла баня.

Анабет хвърли отчаян поглед назад към Джейк, докато Клер я вкарваше вътре.

Джейк се намръщи. И така, може би наистина Анабет Калуун беше красива. Но какво значение имаше това? Тя все пак си оставаше една престъпница. И все пак щеше да увисне на въжето. Сега поне Клер му даде едно обяснение защо беше толкова привлечен от нея. Той реагира на Анабет Калуун, както всеки мъж, останал дълго без жена, би го направил. Трябваше да признае, че я желаеше. Но чувствата му към нея се простираха дотам.

Фактически, само при мисълта за дългите крака на Анабет, увити около него и проникването му дълбоко в нея, докато тя се извиваше под тялото му, караше кръвта му да кипи. Джейк погледна надолу към твърдия мост в джинсите си. Проклет да бъде, ако този Кид не му го вдигне отново!

Джейк се поразходи за малко наоколо и мислеше за неприятни неща, докато тялото му отново започна да се подчинява; после последва двете жени вътре в къщата. Той намери Клер в кухнята да изпомпва вода, за да я стопли на печката.

— Предполагам, че след като са те простреляли, не си имал време, за да започнеш да търсиш златото — каза Клер, когато Джейк се присъедини към тях. — Обаче дойде съвсем навреме. Уил Риърдън ще дойде на вечеря довечера. Всъщност, си изпроси поканата, но сега съм щастлива, че го направи. Той със сигурност ще бъде по-търпелив за получаването на парите си, когато му обясниш, че Анабет ще ти помогне да намериш златото.

Анабет обърна лицето си встрани, за да не забележи другата жена гримасата й. Честно казано, Анабет не се надяваше много, че ще намерят златото. Тя вече беше търсила навсякъде в Скъпоценната долина, където мислеше, че то може да бъде. Двете думи, които Буут й каза, докато умираше, можеха и да представляват някакво указание. Но те не означаваха нищо за нея.

— Ваната е на задната веранда. Би ли я вкарал вътре, Джейк? — попита Клер.

Джейк нагласи в кухнята медната вана. Когато Клер я напълни, избута Джейк от кухнята.

— Нека сега тази млада жена да остане за малко сама. Защо не отидеш да намериш Шъг?

Джейк се опита да улови погледа на Анабет, но тя избягваше да гледа към него. Накрая, отиде при нея и се наведе, за да прошепне в ухото й:

— Внимавай какво говориш. Не искам Клер да се тревожи. Даже и не помисляй за бягство. Аз ще те намеря. И няма да ти хареса това, което ще направя, когато те открия.

Лицето на Анабет пламна от унижението. Тя не се нуждаеше от предупреждението на Джейк. Не би наранила умишлено Клер Чандлър за нищо на света. Колкото до бягството, щеше да има много възможности, когато си тръгнеха от Уиндоу Рок. Джейк вече беше изчезнал, когато Анабет намери отговора, който можеше да се изрече на глас в смесена компания.

Анабет, която никога не се стесняваше от Уолф, се почувства неудобно, събличайки се пред Клер. Клер не позволи самочувствието й да оцелее за дълго.

— Просто стъпи вътре. Точно така. Можеш да легнеш долу, ако искаш. Ето това е една изтривалка. Само ме остави да ти дам малко сапун.

Клер се занимаваше в кухнята и през цялото време си припомняше годините, преживяни със Сам. Анабет почти не можеше да издържа повече. Тя с неудобство съзнаваше съсипания поглед върху лицето на Клер, когато вдовицата споменаваше името на покойния си съпруг. Ако едно изречение започваше със „Сам винаги казваше“, Анабет можеше да е сигурна, че гласът на Клер ще е малко по-остър, движенията й по-нервни и тялото й по-сковано.

Накрая, Анабет се почувства принудена да каже:

— Той сигурно ти липсва много.

Клер сплете длани и ги стисна, докато кокалчетата й побеляха.

— Така е. Само бих искала да имам възможността да му кажа, че го обичам, преди да умре.

— Той сигурно го е знаел.

— Точно там е работата. Аз… Аз не бях много грижовна съпруга през последните ни три години, заедно.

— Аз съм сигурна, че последните думи на Сам са били за любимите му близки — каза Анабет, Всъщност тя определено знаеше, че Сам мислеше тогава за Клер.

— Така ли мислиш?

Отчаяният поглед в очите на другата жена почти скъса сърцето на Анабет.

— Не си ли спомняш само добрите неща точно сега? — попита Анабет. — Не мислиш ли, че Сам сигурно е направил същото нещо накрая?

Клер помисли над това за момент. Една щастлива усмивка бавно се разля по лицето й.

— Да — каза тя меко. — Аз съм сигурна, че трябва да ме е споменал с добро. А също и Джеф.

— Джеф?

— Нашият син. Апахите го убиха преди три години. След това… аз обвиних Сам за смъртта на Джеф.

— Всичко това звучи много тъжно — каза Анабет.

— То беше тъжно — каза Клер. — И сега е така. — Тя изчисти гърлото си и попита: — Как е водата? Топла ли е достатъчно?

— Добра е. Всъщност, чудесна е.

— Добре. Аз ще отида да приготвя спалнята на Джеф за теб и ще те оставя да си довършиш банята.

Анабет облегна глава на медната вана и се отпусна за пръв път, откакто Буут беше убит. Горещата вода във ваната сякаш разтопяваше костите й. Тя се почувства отпусната и спокойна по начин, който не си бе представяла.

Същото не можеше да се каже за Джейк.

Дойде му на ум, докато стоеше пред хамбара и разказваше за раната си на Шъг Смит, че даде на Анабет Калуун една идеална възможност за бягство — ако тя имаше такова намерение.

Джейк игнорира гласа, който му каза, че тя щеше да му причини повече неприятности по пътя, ако възнамеряваше да избяга при първа възможност. Той каза на Шъг, че е забравил да каже нещо важно на Клер и се запъти към задната врата на къщата, която водеше към кухнята.

Джейк се ослуша за гласове пред кухненската врата, но не чу нищо. Той блъсна вратата и я отвори, без да чука и тогава разбра защо е толкова тихо.

Анабет Калуун спеше дълбоко във ваната. И беше гола.

Дългите й крака се протягаха над медната вана. Главата й лежеше върху другия ръб с един пешкир под главата за възглавница. Всичко останало от възвишението на гърдите надолу бе скрито от сапунената повърхност на водата.

Джейк преглътна трудно. Започна да отстъпва към вратата, решен да не става глупак, ако го хванат тук при нея. За нещастие се блъсна в метлата с дълга дръжка, която Клер беше оставила зад вратата.

Дървената дръжка на метлата изтропа ужасно, когато падна върху дървения под. Джейк затаи дъх, надявайки се напразно, че Кид няма да се събуди.

Но Уолф беше свършил добра работа, изграждайки инстинктите за оцеляване на Анабет, Тя не само се събуди, когато метлата се удари в пода, но и излетя от ваната и застана в поза на самоотбрана.

За секунди стана ясно, че тя нито имаше оръжие да се защити, нито пък враг, срещу който да се защитава. Ако не се смяташе Джейк, който, като се имаше предвид жадния поглед върху лицето му, не можеше съвсем да се изключи като такъв.

— О, това си ти — каза тя.

— За Бога, покрий се с нещо.

Тъй като мислеше единствено за самоотбрана, Анабет изобщо не съзнаваше голотата си. Щом Джейк заговори, тя почувства едно горещо ужилване в гърдите, което бързо се превърна в червени петна по бузите й. Пресегна се за пешкира, върху който почиваше главата й и бързо го уви около себе си.

— Какво правиш тук? — поиска да знае тя, здраво стискайки с две ръце хавлиената кърпа.

Глупаво изглеждаше да признае, че се тревожеше за евентуалното й бягство. Защо да й подхвърля такива идеи?

— Аз… — Той не можа да измисли разумно обяснение за нахлуването си в кухнята, знаейки, че тя се къпе там. Така че каза: — Помислих, че си свършила досега.

Анабет пусна кърпата с едната ръка и разтри шията си отзад, където бе лежала върху ръба на ваната.

— Предполагам, че съм заспала.

Джейк наблюдаваше как хавлията се смъква надолу и се въздържа да не я увие отново около нея. Той сега добре виждаше не само подутините на бюста й, но и един мъчителен намек за две прекрасни розови зърна. Изуми се колко бързо тялото му реагираше на нейното. Кид не беше този тип жена, който той обикновено търсеше, когато изпитваше нужда.

Джейк имаше твърдото правило да не се занимава с девственици. Остави един мъж да се увлече по една добра жена и тя скоро ще му стегне колана до последната дупка. Така че той винаги внимаваше да не заплита шпорите си в девствени комбинезони. Не че Анабет носеше комбинезон. Макар че това правеше цялата работа още по-коварна. Защото невинна или не, облечена в комбинезон или не, той я желаеше.

— Не мислиш ли, че е по-добре да се облечеш — каза той с дрезгав глас.

Анабет огледа стаята за дрехите си. И повдигна вежди.

— Щях, ако имах какво да сложа. Мисля, че Клер е решила да изпере нещата ми.

— Клер!

Клер дотича при вика на Джейк.

— Какво има? Какво става? — Тя спря на прага, когато видя, че Анабет стои там, облечена в нищо, освен висящата кърпа.

— Джейк! Какво правиш ти тук? Изчезвай! Бързо!

Тя тръгна напред и щеше да го изхвърли през кухненската врата като краставо коте, ако Джейк не стоеше здраво на краката си.

— Страхувам се, че това прилича на случай, когато вратата на конюшнята се затваря, след като конят е избягал — изръмжа той.

Клер погледна от Джейк към розовите бузи на Анабет и обратно.

— О!

— Между другото, аз не се интересувам.

Той видя, че Клер не му повярва. Но Анабет го направи и облекчението й беше осезаемо. Което го раздразни.

— Къде си ми сложила торбите от седлото?

— В стаята на Джеф.

— Има един пакет, увит в кафява хартия в една от торбите ми. Би ли ми го донесла, моля?

Една напрегната тишина се настани между Джейк и Анабет за краткото време на отсъствието на Клер. Тя връчи пакета на Джейк.

— Ето го.

— Това е за теб — каза Джейк. Той го подаде на Анабет, но двете й ръце бяха заети да държат кърпата.

— Би ли го отворил вместо мен, моля?

Джейк отвърза кафявия канап и синята рокля Уеджууд от копринена тафта се изсипа навън заедно с дантелен комбинезон, корсет и поръбени е розово гащи.

— О, Джейк! — Анабет пусна кърпата с едната ръка и се пресегна, за да погали копринената материя. Очите й блестяха, когато ги откъсна от рок лята, за да погледне Джейк. — Ти си купил роклята за мен. Благодаря ти.

Бузите на Джейк изгаряха от топлина.

— Помислих си, че щом ще има гости тази вечер, ти можеш да облечеш нещо по-специално за вечеря.

— Благодаря ти — каза тя. — Аз винаги ще я пазя.

— Върни се след малко — каза Клер, като избута Джейк от кухнята. Вечерята скоро ще бъде готова.

Джейк не си губи времето да спори. Когато напусна кухнята, той се запъти към хамбара, където оседла коня си и препусна към малкото гробище, където беше погребан Сам. Седна на тревата до гроба му и се замисли над ситуацията.

Трябваше скоро да уреди нещата, за да не се налага да прекарва повече време в компанията на Анабет Калуун. Защото колкото повече я опознаваше, толкова по-раним изглежда ставаше. Всичко, което направи, бе да купи на проклетата жена една рокля и можеше да помислиш, че й е дал гърнето със злато в края на небесната дъга.

Като ставаше дума за злато, въпреки че той не искаше да го мисли, трябваше да има предвид възможността Анабет да знае — и че е знаела през цялото време — къде е скрито златото на Сам. Някак си той трябваше да я убеди, че трябва да го даде. Може би можеше да сключи сделка с нея. Златото в замяна на свободата й.

Джейк се вцепени. Той щеше да получи златото и да изпрати Кид в затвора. Така постъпваше той. Без компромиси. Никога. Без сделки. Никога. Даже не и заради Анабет Калуун. Особено не заради Анабет Калуун.

Защото я намираше твърде привлекателна. За спокойствието на съзнанието си, Джейк трябваше да е твърд. Трябваше да се държи за пистолетите си. Имаше си примери в миналото, които да му покажат, че предизвиква нещастието, ако пуснеше един бандит да избяга.

Съзнанието на Джейк все още кипеше, когато тръгна обратно за ранчото. Той видя един мъж, облечен в градски костюм, да язди към него от далечината и предположи, че това вероятно е гостът на Клер. Джейк препусна към Уил Риърдън. Можеше и да не е лоша идея да поговори насаме с човека преди вечеря.

— Здравейте — извика Джейк, като наближи другия конник. Риърдън изглеждаше почти като денди в черния си костюм с вратовръзка. Съвсем различен от Сам Чандлър.

— Аз съм Джейк Кърни, братът на Клер. Прав ли съм, като предположих, че вие сте Уил Риърдън?

— Прав сте. Аз съм.

Лицето на Риърдън стана тебеширено бяло. Джейк се почуди, дали Клер не го е заплашвала с насилие от негова страна, без той да знае. Сестра му беше много изобретателна.

— Аз не знаех, че ще бъдете тук — каза Риърдън. Това прозвуча почти като обвинение.

— Аз току-що пристигнах тази сутрин. Като ви видях да яздите нагоре, помислих да използвам възможността да си поговорим малко насаме.

Риърдън си свали шапката, прекара ръка през копринено — русата си коса и отново я постави върху главата си.

— Бих желал да можех да дам повече време на госпожа Чандлър за плащането — каза Риърдън, пристъпвайки направо към въпроса. — Но трябва да се погрижа за собствените си дългове.

— Ще бъде ли различно, ако аз ви кажа, че имам следа, водеща до златото на Сам?

Странно жълтите очи на Риърдън се разшириха.

— Наистина ли? Къде е то? Искам да кажа, как знаете къде да го намерите?

— Срещнах се с племенницата на един от членовете на бандата, Анабет Калуун. Тя изглежда мисли, че чичо й може да е скрил златото в долината, където те са живели. Тя ще ме отведе там и ще ми помогне да го търсим.

— Така ли? Това е много интересно. Племенница, казвате? Кога мислите, че ще тръгнете?

— Скоро — обеща Джейк. — Просто си помислих да се отбия при сестра ми за ден-два тук. Исках да ви питам дали в светлината на тази информация, вие не можете да почакате малко по-дълго изплащането на заема.

Риърдън измъкна една носна кърпа от джоба си и избърса челото си.

— Да — измърмори той. — Да, това променя малко нещата. Ако това, което мисля е истина…

— Значи отговорът ви е да? — подтикна го Джейк.

— Разбира се. Разбира се, че мога да направя услуга на един съсед, господин Кърни. Всъщност, аз само отивах да се извиня на госпожа Чандлър и да й кажа, че не мога да дойда на вечеря днес. Имам неотложна работа, която изисква отсъствието ми от ранчото за известно време. Може би вие ще се съгласите да предадете извиненията ми на сестра ви, вместо мен?

— Ако така желаете. — Джейк знаеше, че Клер щеше да е щастлива да избегне Риърдън, ако можеше.

Риърдън докосна шапката си.

— Тогава аз си отивам. Приятно беше да ви срещна, господин Кърни. Желая ви късмет в търсене го на съкровището.

— Благодаря — каза Джейк. — Ще имам нужда от него.

Джейк пришпори коня си в галоп и скоро пристигна обратно в къщата. Той извика Клер, като блъсна и отвори вратата.

— Няма нужда да крещиш, Джейк. Аз съм тук.

Тя не беше сама там. Анабет стоеше до нея пред огнището. И изглеждаше щастлива. Лицето й грееше от удоволствие. Косата й бе разплетена и хваната високо отзад с една синя шнола.

Клер подкани Анабет да пристъпи по-близо до Джейк.

— Кажи ми сега, не е ли прекрасна тя — предизвика го тя.

— Прекрасна е — съгласи се Джейк. — Почти най-красивата жена, която някога съм виждал.

Клер се засмя.

— Ще ти се размине за това, понеже съм ти сестра и не очаквам такива комплименти от теб — пошегува се тя.

Без присъствието на Риърдън, планираната от Клер вечеря премина спокойно и сърдечно. Или толкова спокойно, колкото можеше да бъде за мъж, седнал на масата срещу една прекрасна девственица, която му хвърляше закачливи погледи изпод дългите си, трептящи ресници.

След вечерята Джейк спомена на Клер, че иска да говори с Анабет насаме за няколко минути.

— Защо не отведеш Анабет в гостната? — каза Клер. — Там съм запалила огън и е по-удобно.

Анабет изгледа тревожно Джейк, когато той седна срещу нея в едно от двете испански кожени кресла пред каменната камина. Ако беше със своите Левис и колана с пистолетите на кръста, тя знаеше как да се справи с Джейк Кърни. Но в роклята от копринена тафта се чувстваше различна. По-малко сигурна за това, коя беше всъщност и какво искаше от привлекателния мъж, чиито очи не я оставиха през цялата вечер.

Джейк усещаше червата си завързани на възли. От момента, в който стъпи в къщата и видя Анабет в тази рокля, той се опитваше да си я представи зад решетките. Това не беше картина, която можеше да понесе. По-лесно му идваха на ум картините на нежната й гола плът, както когато се изправи пред него в медната вана. По време на вечерята мислено събличаше Анабет Калуун и правеше любов с нея дузина пъти.

И все още беше твърд като скала.

Той прочисти гърлото си, но гласът му все още бе дрезгав от желание, когато заговори.

— Аз съм готов да говоря със съдията в твоя полза и да искам помилване, в замяна на златото. Всичко, което трябва да направиш е да ме отведеш до него.

— Не мога.

— Искаш да кажеш, че не искаш! — отвърна Джейк. — Ти упорита…

— Не мога! Не искам! Каква е разликата? — каза Анабет. — Казах ти веднъж, казах ти хиляда пъти, че не зная къде е то!

След момент тя се намери нос срещу нос с един ядосан мъж. Джейк се изправи и се наведе към нея с ръце, подпрени върху дръжките на стола й, така че тя се оказа хваната между тях. Анабет можа да види фините бръчки около очите му и тънкия бял белег, който навеждаше устата му надолу от едната страна. Точно сега Джейк имаше вид на човек, който с лекота и желание би й извил врата.

— Аз няма да споря с теб за това, Кид. Когато си тръгнем оттук след няколко дни и кракът ми е зараснал по-добре, ти ще ме заведеш при това злато. Разбра ли?

Анабет каза нещо на езика апахе, твърде неласкаво за семейното дърво на Джейк.

Като интелигентен мъж, Джейк не я попита какво каза.

— Ти не можеш да ме накараш да направя нищо — каза накрая Анабет.

— Не мога ли? — Джейк се изправи и в същия момент сграбчи ръката на Анабет и я издърпа от стола. Тя полетя към него и се спря само от гръдния му кош. Той зарови пръстите си в нейната коса и изви главата й назад така, че тя нямаше друг избор, освен да го погледне. Другата му ръка обви ханша й, притискайки я срещу бедрата си.

Джейк почувства горещината в слабините си и изруга.

— Ти ще направиш каквото казвам, Кид, или аз ще…

Анабет отвори уста, за да възрази и Джейк я затвори по най-ефикасния възможен начин — със своята собствена.

Той не беше сигурен, какво очакваше тя да направи — да се бори с него, може би, или да отдръпне главата си. Вместо това, тялото й се топеше срещу него и устата й трепереше под неговата, отворена и приемаща целувката му.

Джейк почувства как кръвта му кипи във вените, как цялата му същност се изплъзва, докато тя му се отдаваше. Той погали устата й със своята, но ефектът беше не по-малко унищожителен. Вдигна глава и погледна в потъмнелите от страст очи — но все още объркани и малко уплашени.

Затаеният й дъх се откъсна шумно от устата й. Той осъзна, че все още е притиснат до нея, че ръката му все още е в косата й. И я пусна.

Почти като със забавени движения, тя отстъпи крачка назад.

— Виж, Кид, аз…

Клер влезе в стаята точно в най-неловкия момент от живота на Джейк. Тя хвърли един поглед към уплашеното лице на Анабет, намръщи се страшно на Джейк и каза:

— Мисля, че е време да покажа на Анабет къде ще спи.

Клер отведе Анабет в стаята на Джеф и й показа нощницата, като я сложи върху леглото. Погледът на Анабет се плъзна до торбите на Джейк в ъгъла на стаята. В тези торби се намираха пистолетите на Буут.

— Добре ли си? Имаш ли нужда от помощ за събличането? — попита Клер.

— Добре съм — отговори Анабет със скована усмивка. — Ще се съблека сама.

— Лека нощ, Анабет — каза Клер. — Спи добре.

— Довиждане, Клер — измърмори Анабет. Веднага щом Клер си отиде, Анабет започна да търси в торбите на Джейк пистолетите със седефени дръжки. После се зае да разкопчава осемнадесетте платнени копчета върху роклята от копринена тафта. Съблече я и я постави внимателно върху леглото, изглаждайки материята с ръка. Където отиваше, нямаше да има нужда от нея.

Тя се облече в една от ризите на Джейк и чифт негови панталони, навити до коленете. В мъжките дрехи се чувстваше по-истинска. Кид Калуун, престъпник. Тя не можеше да си позволи чувства към един човек на закона. Особено към един толкова решителен и целеустремен човек, като Джейк Кърни.

За нещастие, Анабет се страхуваше, че вече е твърде късно. Тя въздъхна с трепет, когато реши, че може наистина да се влюбва в Рейнджъра.

Най-лошото от всичко беше, че тя знаеше, че Джейк не я обича. Той не можеше да обича никоя жена. Той само я желаеше, както Буут желаеше Сиера. Анабет имаше нужда от нещо повече. Затова, преди да се остави Джейк да я изкуши да тръгнат за златото, вместо отмъщение, тя трябваше да напусне това място.

Тя не се съмняваше, че той щеше да я последва. Не заради самата нея, разбира се, а заради златото. Щеше да има нужда от всичките умения, на който Уолф я научи, за да му се изплъзне.

Анабет хвърли един последен поглед към копринената рокля. Не й се искаше да я оставя. Но истината бе, че е била направена, за да се носи от дама — а не от един бандит на име Кид Калуун.

Анабет отвори прозореца и се плъзна навън в нощта.