Кид

6

Уат бутна летящата врата и последва Отис Грайър в нощта.

— Аз ти казвам, че мъжът, който е стрелял в теб, не може да бъде Буут Калуун. Буут е мъртъв!

— Гласът беше на Буут. И ти знаеш, че Буут го нямаше, когато се върнахме при бараката да търсим отново златото. Казвам ти, че беше той.

— А аз казвам, че ти си луд — каза Уат на големия мъж, докато се качваше на седлото. — Даже ако приемем, че е оцелял след седемте куршума, Буут не би могъл още да се изправи на крака. Забрави ли, че и двете му колена са простреляни?

— Ами онези Колтове със седефени видях в алеята? Как ще обясниш това? — попита Грайър, докато качи тежкото си тяло върху коня с учудваща лекота.

Уат мълча през времето, което измина, докато стигнаха последните светлини на Санта Фе.

— Аз мисля, че Кид се е върнал и е намерил Буут. Той е взел тялото и пистолетите. Мъжът, който си срещнал в онази тъмна алея е бил Кид, което означава, че той се намира някъде в Сан Фе.

Грайър изръмжа и почеса брадата си.

— Предполагам, че трябва да е бил Кид. Аз не го разгледах добре в тъмното.

— Ти къде остави останалите от бандата?

— Лагерът се намира на няколко мили южно от града. Ние трябва да ги предупредим за Кид — каза Грайър.

— Да, ще трябва да се погрижим за Кид. — Тази последна криза накара Уат да се чуди дали не беше сгрешил, манипулирайки Бандата Калуун, вместо просто да наеме някой за убийството Сам Чандлър.

После той помисли за погледа в очите на Сам, когато той разпозна Уил Риърдън зад бандитска маска и изражението на лицето му, когато бе осъзнал, че вече е мъртъв човек. Не, струваше си риска да го извърши лично.

Той беше нагласил всичко толкова точно, че когато станеше собственик на Уиндоу Рок, щеше да получи и Клер Чандлър. Имаше само няколко малки препятствия по пътя си. Буут Калуун бе едното.

Буут Калуун не искаше да има убити по време на обирите, така че на Уат не му оставаше нищо друго, освен да се отърве от него. Детето представляваше съвсем различен проблем. Детето трябваше да умре, разбира се. Но не докато не им кажеше къде е скрито златото на Сам Чандлър.

Уат нямаше нищо против убийствата. Той притежаваше от малък опит в тази работа. Беше застрелял пияния си баща, когато бе едва осемгодишен. Десетгодишен, наръга с нож сводника на майка си. Рано разбра, че ако иска нещо, трябва сам да си го вземе. И откри, че най-лесният начин да преодолее някакво препятствие, бе да го премахне.

Уат никога не се отклоняваше от мръсната работа, която трябваше да се свърши. Той даже не мигна, когато застреля Буут в гърба. В края на краищата, не съществуваше чест сред крадците. Но беше направил сериозна грешка в сметките си, като не провери предварително дали Буут носеше всичкото злато със себе си, преди да го нападнат.

И трябваше да се увери, че мошеникът наистина бе мъртъв. Сега бе почти сигурен, че призрачната фигура, която е видял Отис Грайър, е бил Кид. Тъй като и без това търсеше Кид, той планираше да остане достатъчно дълго около Санта Фе, за да разбере по един, или друг начин, кой е бил това.

Уат щеше да подготви подходящо посрещане за този, който се появеше до лагерния огън на бандитите.

Джейк се качи на втория етаж със Сиера в стаята й, защото тя каза, че това е единственото място, където могат да говорят необезпокоявани. Сиера седеше във фотьойла до прозореца. Джейк стоеше до вратата.

— Много добре, Рейнджър. Говори.

— Казаха ми, че познаваш Буут Калуун — каза Джейк.

— И какво, ако го познавам?

— Аз преследвам Бандата Калуун. Надявах се, че може би ти ще можеш да ми кажеш, къде да започна да ги търся. — Той извади афиша от джоба си и го връчи на Сиера. — Виждала ли си този мъж?

Сиера беше шокирана колко точна бе рисунката на Кид, но запази чертите си спокойни. Тя познаваше всички членове на бандата. Освен Уат Ранкин. За момент си помисли да ги изброи на Рейнджъра. Така поне Анабет Калуун щеше да е в безопасност. Но животът й, изпълнен с трудни уроци, я накара да бъде предпазлива.

— Защо трябва да ти помагам?

— Защото тези мъже са убийци. Защото трябва да бъдат изправени пред съда.

Какво възмездие можеше да определи законът за смъртта на Буут? Сиера беше склонна мисли, че присъдата на Анабет Калуун щеше бъде по-бърза и сигурна. Но нямаше нищо против законът да преследва убийците на Буут.

— Аз мога да ти кажа къде те обикновено срещат, когато идват в Санта Фе — каза накрая Сиера.

Джейк последва указанията на Сиера до едно изолирано място на пет мили южно от Санта Фе. Огънят около извора в дъното на една камениста пътека бе сигурен знак за човешко присъствие. Обикновено Джейк можеше да очаква едно добро посрещане и предложението „Запали седни“.

Но около огъня нямаше никой. Лагерът изглеждаше напуснат. Джейк беше сигурен, че не е така.

Той подозираше, че някой или всички от Бандата Калуун бяха някъде наблизо. Те сигурно са се разпръснали, когато са го чули да идва.

Но опасността долу не бе единствената му грижа. Защото откакто излезе от Санта Фе, не можеше да се отърве от чувството, че някой го наблюдава — че някак си самият той беше преследван. Джейк потръпна и отдаде това чувство на студа. Той пришпори коня си с колене и заслиза по склона към огъня.

Единственият начин да прескочи трапа, бе да влезе в него.

Джейк почувства как косата му се изправя на врата само секунди, преди да чуе първия изстрел, Той се хвърли от седлото, но стрелящият трябва да се е прицелил ниско, защото куршумът все пак го улучи. Кракът на Джейк се сви под него, когато той се сля със земята. Втори изстрел направи дупка в ръкава му. Трети куршум изпрати в лицето му отхвръкнали парчета скала, но дотогава той успя да се скрие в една плитка долчинка, обрасла с гъсти храсти.

Той остана абсолютно неподвижен, знаейки, че всяко движение щеше да го издаде. Джейк дочу шепнещи гласове и разбра, че скритите в храстите бандити решаваха как и кога да тръгнат напред. Той имаше достатъчно муниции в патрондаша си. Тревожеше го повече раната му. Крачолът на панталоните му се пропи с кръв.

Джейк свали банданата си и я завърза здраво около крака си. Тя намали кръвотечението, но не го спря. Не беше необходимо бандитите да го убиват. Достатъчно бе да го държат така на земята и той евентуално щеше да кърви до смърт.

Космите по врата на Джейк щръкнаха отново, момент, преди да почувства една ръка на рамото си. Джейк насочи пистолета си, докато се преобръщаше. Той никога не разбра какво му попречи да стреля, но след секунда бе щастлив, че не успя го направи.

Стройният мъж, клекнал на земята до Джейк със засенчена от шапката горна половина на лицето, постави пръста си на устните му, показвайки по този начин нуждата от мълчание. Той покани с жест Джейк да го последва и после започна да пълзи из дерето в посока, противоположна на огъня.

Джейк не знаеше какво да мисли. Непознатият можеше лесно да го убие. Очевидно мъж не принадлежеше към Бандата Калуун. Но тогава кой беше той и какво правеше тук? По дяволите, помисли Джейк, щеше да има достатъчно време, за да разбере това, щом веднъж се измъкнеше тук — ако се измъкнеше.

Джейк хвърли един поглед назад към огъня направи избора си. Той се претърколи на корем и запълзя надолу по дерето след непознатия.

Стройният мъж се движеше като индианец — бързо и гъвкаво. Джейк можеше да го следва по-добре, ако не бе ранения му крак. Той не искаше да се подчинява. Разстоянието между тях става по-голямо, докато накрая Джейк не можеше вижда мъжът, който дойде, за да го спаси.

Джейк спря за момент, останал без дъх усилието и замаян от загубата на кръв. Той обърна, за да погледне над рамото си, колко беше отдалечил от огъня и разбра, че той повече не се виждаше на хоризонта. Джейк подпря чело на ръката си. Ако почакаше за момент, за да си поеме дъх, щеше да се оправи. Затворените му очи се движеха.

— Добре сега, я да видим какво имаме тук? Не мърдай и инч, или ще ти пръсна черепа.

Джейк на драго сърце се правеше на умрял, но умът му трескаво работеше, търсейки начин да избегне катастрофата.

— Хей! Аз открих Кид! Той е тук!

— Ти ли си, Грайър? — извика един от бандитите.

— Да — отговори Грайър.

— Сигурен ли си, че е той? — извика някой отново.

Грайър обърна Джейк с ботуша си, за да може да погледне лицето му на лунната светлина.

— Хей! Това не е той. Това е някой друг.

— Убий го и да се махаме оттук.

Джейк потръпна от хладнокръвната заповед. Той знаеше, че ако щеше да направи нещо, трябва да го направи скоро. Револверът беше в ръката му. Проблемът се състоеше в това, как да стреля, преди първи да го застрелят. Това, от което се нуждаеше, бе някакво отвличащо вниманието събитие.

И той го получи, когато непознатият, който му помогна, внезапно се изправи пред мъжът, прицелил се в Джейк. Непознатият също държеше пистолет в ръката си, насочен към Грайър.

Грайър изглеждаше вкопан в земята, изумен от видението, изпречило се отпреде му.

— Това е Кид! Някой да направи нещо! — изкрещя Грайър.

— Аз помислих, че ти каза, че не е той! — извика един глас в отговор.

— Ти трябва да платиш за това, което извърши — каза непознатият на Грайър. — Искам да помислиш за куршума, който ще те убие. Първо ще избия с един куршум пистолета от ръката ти. След това ще пусна по един куршум в коленете ти, точно както ти направи с Буут. Но аз няма да те убия. Ще те оставя да живееш осакатен.

— Лайно. Лайно — измърмори Грайър.

— Ако това е Детето, не го убивай! — извика кой. — Детето е единствената следа, която има за онова злато! Той трябва да знае къде го е закопал чичо му!

Джейк чу тропота на стъпки, докато членовете на бандата се приближаваха към тях. Той не разбираше, защо Бандата Калуун искаше да убие Кид. Но едно нещо беше сигурно. Бандата мислеше, че Кид знае къде можеше да се намери златото на Сам. Което означаваше, че Джейк също искаше Кид жив.

Той можа да види как големият мъж се колебае дали да насочи оръжието си към своя пленник на земята, или към Кид. Сякаш знаеше, че в момента, в който помръднеше, Кид ще стреля.

Очите на Грайър бяха върху Кид, но револверът му сочеше към Джейк. Джейк прецени, имаше равен шанс да улучи Грайър, преди той да може да се прицели и да стреля в него. Трябваше да направи нещо, за да се освободи, преди останалите от бандата да пристигнат на мястото.

— Грайър! — извика Джейк.

Номерът на Джейк мина. Грайър направи грешката да обърне главата си назад, преди да дръпне спусъка. Времето, което му отне да намери целта си, се оказа достатъчно за Джейк, за да се прицели в големия мъж.

Куршумът на Джейк удари Грайър право в гърдите. Бандитът обърна глава и погледна отново към Кид.

— Стана по-добре така, Кид — каза той.

Джейк чу Кид да казва: „Кучи син“. Но когато се повдигна на лакти, не можа да види нищо в тъмнината. Къде беше отишъл Кид?

Въпреки виковете на един мъж, увещаващ другите членове на бандата да довършат Джейк, бандитите яхнаха конете си и избягаха. Джейк ги гледаше как препускат, сякаш адските орди ги преследваха. Той се обърна, за да потърси мъжът, който спаси живота му.

Само че Кид беше изчезнал.

Джейк бе объркан. Беше ли наистина непознатият, който го изведе на безопасно разстояние, онзи Кид, когото той търсеше? Защо Кид Калуун знаеше къде се намира златото, а другите членове на бандата не? И какво искаше да каже Кид, когато каза, че Грайър трябвало да плати за това, което е сторил на Буут? Какво точно се бе случило с Буут Калуун?

Джейк подсвирна на коня си, който се появи тичайки. Той използва едното стреме, за да се вдигне горе и сграбчи рога на седлото, за да го яхне. Намирането на Кид трябваше да почака, докато кракът му заздравееше. Джейк насочи коня на север и препусна към Санта Фе.

Не мина много време и същото чувство на безпокойство го обзе. Следяха го, което не беше трудно, като се имаше предвид следата кръв, която той оставяше по каменистата земя. Но той не чу нито звук, нито пък забеляза зад себе си да помръдва и стръкче трева. Който и да се намираше по следата му, беше дяволски невидим.

Джейк почувства как се плъзва от седлото. Внезапно, една ръка го хвана за рамото, за да го изправи. Когато Джейк позна фигурата пред себе си, той се намръщи.

— Кой по дяволите си ти?

Непознатият се поколеба за момент и после каза:

— Аз съм Кид Калуун.

Младият бандит се напрегна в очакване дали Джейк щеше да извади револвера си срещу него. Трудно беше за Джейк да насочи пистолет към мъжът, който току-що бе спасил живота му. Той преодоля това желание и вместо това попита:

— Защо ми помогна?

— Нямам нужда повече от Бандата Калуун.

— Защо?

— Те убиха чичо ми, Буут Калуун.

— Защо ме следваш?

Детето сви рамене.

— Помислих, че можеш да имаш нужда от помощ. Прав бях.

Джейк си напомни, че въпреки ролята си на добрия самарянин, Кид Калуун също беше търсен.

— Какво знаеш за смъртта на Сам Чандлър?

— Аз знам, че Уат Ранкин го уби — каза Кид.

— Ти беше ли там?

Кид погледна надолу към побелелите кокалчета на юмруците си и после отново към Джейк.

— Аз бях там.

— Какво ще кажеш за златото на Сам?

— Буут го скри. Той умря, без да каже къде.

Джейк се почуди дали можеше да вярва на тази история. Тя приличаше много на удобна лъжа.

Настъпи едно дълго мълчание. Накрая Кид каза:

— По-добре да намерим подслон. Задава се буря.

Джейк все още не бе извадил пистолета си. Но той нямаше особено доверие на Кид. Някога беше направил грешката да повярва на думата на престъпник и петима невинни хора загинаха. Никога пак.

Освен това, той не искаше да изпуска Кид от погледа си, докато не разбереше със сигурност дали той не знаеше къде е скрито златото на Сам.

— Много добре. Да тръгваме.

Вятърът зашумя в храстите. Облаци покриха луната. Зигзагите на светкавици раздраха небето. Гръм забоботи надолу по скалистите хълмове. Въздухът замириса на озон.

Ледената вода се посипа отначало на едри капки. Скоро заваля на гъсти завеси, отнасяйки шапката на Джейк и стичайки се по жълтото му сако. Джейк следваше Кид и въздъхна с облекчение, когато влязоха в една плитка пещера. Той се плъзна долу от коня си, но раненият му крак не можеше да го държи. Щеше да падне, ако Кид не го подкрепи с ръката си.

— Облегни се на мен — каза Кид.

Една светкавица освети лицето на Кид и Джейк с изненада забеляза колко млад беше бандитът. Но той знаеше като всеки друг, че видът на един мъж нямаше нищо общо с това, което се намираше вътре в него. Една чиста превръзка можеше да крие грозна рана.

Кид помогна на Джейк да стигне до дъното на пещерата, далеч от вятъра и дъжда и го настани да седне с гръб до каменната стена. Вътре имаше каменно огнище с готови съчки и дърва, така че само една клечка беше необходима, за да ги снабди с топлина и светлина. Детето очевидно е използвало това скривалище и преди.

Джейк наблюдаваше как Кид запали огън, а после разседла конете и ги изсуши с шепи трева, която също бе оставена в пещерата за евентуално използване. След като се погрижи за животните, Детето се обърна към Джейк.

Кид не поиска разрешение, а просто клекна до Джейк и с помощта на един нож разряза крачол на ранения му крак, откривайки раната на бедрото му. Той я опипа с внимателни длани.

— Куршумът трябва да се извади — каза Кид, след като завърши огледа.

— Така и предполагах — присви очи от болка Джейк, като се опита да се настани по-удобно. Но ще почакам за доктора в Санта Фе.

Кид го изгледа косо.

— Това кървене трябва да се спре.

— Когато бурята престане, ще продължим пътя си.

Няколко часа по-късно бурята продължаваше да бушува и стана ясно, че Кид беше прав. Джейк чувстваше, че не след дълго ще изгуби съзнание. Той не пожела хапне нищо от боба, който Кид приготви на огъня, макар че успя да пийне малко кафе.

Той все още се опитваше да разбере какъв е мъжът, застанал до него, който бе наблюдавал хладнокръвното убийство, когато е ограбвал дилижанса и после рискува живота си, за да спаси един напълно непознат на пътя.

Джейк разгледа добре Кид Калуун и не бе много впечатлен от това, което видя. Детето беше висок и много кльощав, с почти изпити бузи, които правеха тъмносините му очи да изглеждат още по-големи върху лицето. Кожата му беше гладка и неокосмена като бебешко дупе. Черната му коса бе напъхана под шапката, но отделни кичури стърчаха навсякъде около лицето и над яката му.

Неговият нос беше малък и прав, не заемайки много място върху лицето. От друга страна, устата му бе широка и устните не много тънки. Една цигара висеше в ъгъла на устата му. Джейк забеляза, когато Кид заговореше, че всичките му зъби си бяха на мястото. Лесно беше да се предположи, че се е сражавал с револвер, а не с юмруците си.

Облеклото на Кид също не направи особено впечатление на Джейк. Джинсите му бяха раздрани на коляното, а сивата му памучна риза бе твърде голяма за него. Общо взето Кид Калуун не отговаряше на представата му за един безсърдечен убиец. Трудно беше да се повярва, че някой, изглеждащ толкова невинен, бе яздил с бандитите, които застреляха Сам.

Но Джейк само трябваше да си припомни миналото, за да разбере, че външният вид можеше да лъже. Боби Ладам също изглеждаше невинен като агънце. Той беше вълк в овча кожа. Споменът за извършеното от Боби Ладам щеш винаги да е с него.

Преди Джейк да загуби съзнание, той трябваше да реши дали да се довери на Кид за изваждане на куршума. Фактически, изобщо нямаше избор.

Предполагам, че ти беше прав — приз Джейк. — Този куршум трябва да се извади — една горчива усмивка изкриви устните му, преди продължи. — Тъй като или ти, или аз трябва да направим, аз гласувам за теб.

Детето се поколеба, после посегна за ножа колана си.

— Много добре. Аз ще го направя. — Той постави ножа в огъня, за да го обгори и след това го остави върху един камък да изстине.

Джейк избра една пръчка от купчината близо до огъня.

— Продължавай. Аз съм готов. — Той поста дървото между зъбите си и го захапа заради болката, която идваше.

Мускулите по врата на Джейк се превърнаха във въжета и ръцете му се свиха в юмруци, кога Кид започна да човърка с ножа си. Той дяволски надяваше, че Кид знае какво прави — че не разрязваше някое сухожилие, от което Джейк щеше има нужда, за да върви.

— Свърших — каза Кид накрая. Джейк погледна в тъмносините очи на бандита и видя, че самият той бе преживял сам изпитанието на гордост и упоритост.

— Благодаря — измърмори Джейк.

Кид се порови в торбите до седлото на Джейк за нещо, което можеше да послужи като бандаж. Той уви раната с една от ризите на Джейк, която накъса на ивици за целта. После се изправи и започна да оседлава коня си.

— Къде мислиш, че отиваш? — попита Джейк.

— Да глътна малко въздух.

Джейк извади колта си, който бе станал твърде тежък за държане и го насочи към Кид.

— Стой там — заповяда той. — Няма да ходиш никъде.

Кид се обърна и го изгледа спокойно. Ръката му трептеше над собствения му колт.

— Не мисля, че ще ме застреляш. Аз ти спасих живота.

Очите на Джейк се присвиха и един мускул подскочи върху челюстта му.

— Независимо от това, ще го направя.

Очите на Кид изглеждаха разтревожени и той прехапа долната си устна, което го правеше да прилича още повече на дете, каквото си беше.

— Аз не съм този, който… — Той изглежда промени намерението си да каже това, което започна да казва. Вдигна брадичката си и каза: — Давам ти думата си, че ще се върна.

Джейк се усмихна.

— Думата на един бандит?

— Даже един бандит може да притежава чест.

— Не и в моя опит — каза Джейк прямо.

— Ти ще трябва да ме застреляш, за да ме задържиш тук — каза Кид.

— Не мисли, че няма да го направя — предупреди го Джейк.

Кид очевидно му повярва, защото се облегна на стената на пещерата и скръсти войнствено ръце.

Отвъд огъня, на входа на пещерата се появи внезапно Кучето. То изскимтя веднъж, но не влезе вътре. Джейк фокусира вниманието си върху животното, за да се опита да стои буден. Той го извика да влезе вътре при топлината на огъня. Но Кучето остана, където си беше.

На Джейк му стана студено и се чудеше дали наистина е студено в пещерата или това чувство му идваше отвътре. Той усещаше гърлото си пресъхнало и кракът го болеше. Очите му бяха вече почти затворени, когато разбра, че е почти заспал. Стисна по-здраво колта в ръката си и загледа бандита в другия край на пещерата.

В следващия момент Джейк разбра, че Кид издърпал револвера от ръката му, оставяйки го без оръжие. Той сега бе безпомощен. Оставен на милостта на врага си. Нежни пръсти провериха пулса на гърлото му. Една стройна сила повдигна главата му, за да може да пие.

Джейк се опита да остане в съзнание. Самия му живот можеше да зависи от това. Но тъмнината се плъзна над него и го покри.

Анабет остави очите си да се разхождат върху бледия, трескав мъж. Чувствата й към него я объркваха и дразнеха. Тя прекъсна пътя на отмъщението си, за да му помогне. Но изобщо не можеше да разбере защо го направи.

Отначало проследи Джейк, защото той следваше Уат Ранкин. Тя видя капана и не искаше да го убият. Решението й да му помогне бе импулсивно. И виж какво се случи. Сега тя или трябваше да остане тук с Джейк, докато той се поправи достатъчно, за да пътува, или трябваше да намери начин да го отведе обратно в Санта Фе.

Накрая избра последното разрешение, докато чакаше Джейк да загуби съзнание. Щеше да остави Джейк Кърни върху задната стълба на пансиона на Юлали Шмид, където Анабет Смит щеше да го открие, когато излезеше да донесе подпалки за сутрешния огън в кухнята.

Анабет си призна с неудоволствие, че не искаше да изпуска Джейк Кърни от поглед, докато не се увери, че той е добре. Тя добре съзнаваше, че прави грешка, като се свързва с Рейнджъра, но мъжът я привличаше. Колкото и страховит да беше видът му — с тези стоманени сиви очи и белегът, изкривил надолу устата му — тя се чувстваше привлечена и принудена да узнае повече неща за него.

Беше си направо глупаво да се разкрива пред един тексаски Рейнджър като Кид Калуун. Той я смяташе за крадец и убиец. Той мислеше, че тя е мъж.

Анабет нямаше намерение да поправя грешката му. Особено след като Кид Калуун щеше да изчезне отново. Нито пък щеше да позволи на необяснимите си чувства към Джейк Кърни да я отвлекат от отмъщението й за смъртта на чичо си.

Тя премисли още веднъж събитията от последната вечер. Искаше да накара Грайър да страда по същия начин, по който се бе мъчил Буут. Бандитът я измами, като избра смъртта вместо живота на инвалид. Обаче смъртта на Грайър беше само началото. Нейното отмъщение нямаше да приключи, докато всички членове на Бандата на Буут — особено Уат Ранкин — не платят за предателството си.

Точно преди изгрев-слънце тя щеше да отведе Джейк Кърни в Санта Фе. После Кид Калуун щеше да изчезне отново, докато сладката и покорна Анабет Смит продължи да планира гибелта Бандата Калуун.