Кома

Понеделник, 23 февруари, 15:36 ч.

Под облачната си покривка този ден Бостън се радваше на оскъдна слънчева светлина. Към 15:30 ч. над града вече падаше здрач. Нужно бе въображение, за да допусне човек, че над облаците свети същата онази шест хиляди градусова огнена звезда, която през лятото размеква асфалта по Бойлстън стрийт. В унисон с чезнещото слънце температурата беше спаднала до -7°С. Над града се носеше вихрушка от ситни кристалчета. Външните лампи в пасажите, свързващи сградите в болницата, бяха запалени от почти половин час.

Откъм осветената библиотека навън изглеждаше тъмно като в рог. По законите на конвекцията лъхащият от големия прозорец в дъното хладен въздух отпращаше към тавана топлината, излъчвана от съскащите радиатори. Това студено течение беше първото нещо, което започна да изтръгва Сюзан от нейната вглъбеност.

Както при подготовката на много академични изпити, тя си даде сметка, че колкото повече чете за състоянието на кома, толкова по-малко знае. Темата бе далеч по-обширна, отколкото изглеждаше на пръв поглед и обхващаше много дисциплини, изискващи медицинска специализация. Може би най-обезкуражаваща от всичко бе липсата на ясно тълкуване по въпроса какво е „да си в съзнание“; можеше да се нарече състояние, противоположно на безсъзнанието. Определението на едното се състоеше в отричане на другото. Такъв един затворен кръг беше пародия на логиката. Сюзан трябваше да приеме факта, че медицината не е достатъчно напреднала, за да определи точно състоянието „в съзнание“. Всъщност пълното съзнание и пълното безсъзнание (кома), изглежда представляваха двата противоположни края на един непрекъснат спектър, който включва междинни състояния като объркване и унес. Ето защо неточните, ненаучни термини представляваха повече признание за невежество, отколкото лошо формулирани определения.

Въпреки терминологичната сложност Сюзан беше наясно с абсолютната разлика между нормалното съзнание и комата. През този ден тя бе наблюдавала и двете състояния при един и същи пациент… Бърман. И въпреки неточното определение не липсваше информация относно комата. Под заглавие „Внезапно настъпила кома“ Сюзан започна да изпълва с дребния си почерк страница след страница от своя бележник.

Вниманието й беше насочено най-вече към причините. Тъй като науката все още не бе решила кой точно аспект от функцията на мозъка е разстроен, Сюзан трябваше да се задоволи с изброяване на различни фактори. Това, че я интересуваше нарушението в съзнанието или комата с внезапно начало, й помогна да постесни кръга на изследването. Темите за проучване непрекъснато се разрастваха. Тя отново прегледа списъка с причините, които бе отбелязала до този момент:

Сюзан отдели още две страници за химикалите и медикаментите, свързани с внезапната кома, които подреди азбучно. Всяко име беше на отделен ред, за да може по-късно да прибави допълнителна информация.

Сюзан знаеше, че списъкът не е пълен, но все пак бе някакво начало, нещо, на което да се опре по време на по-нататъшните си изследвания; а и винаги можеше да го допълва.

След това се зае с учебниците по вътрешни болести. Отвори обемистия том „Основи на вътрешната медицина“ и прочете разделите, посветени на комата. Подобни бяха и статиите в учебниците на Сесил и Лоб. И двамата предлагаха една доста добра обща представа, без да прибавят нови концепции. Бяха цитирани няколко източника, които Сюзан своевременно записа в постоянно набъбващия списък от необходима литература.

Тя стана и с удоволствие се протегна. Позволи си една дълга отпускаща прозявка. Размърда пръстите на краката си, за да засили кръвообращението. Студеното течение я накара да се раздвижи по-рано от предвиденото. Но тъй като вече беше станала, тя се обърна към „Медицински справочник“, който съдържаше изчерпателен списък на статиите, публикувани във всички медицински списания.

Като започна да преглежда томовете по обратен ред, Сюзан търсеше и записваше всяка статия, посветена на внезапно настъпилата кома или под заглавие от рода на: „Усложнения при анестезия — забавено връщане в съзнание“. Когато стигна до 1972 година, тя вече имаше списък от трийсет и седем обещаващи материала, които й предстоеше да прочете.

Едно заглавие й направи особено впечатление: „Внезапно настъпила кома в Бостънската градска болница: ретроспективно статистическо проучване на причините“, Списание на Американската асоциация на лекарите от „Бърза помощ“, том 21, август 1974 г., стр. 401–403. Тя откри подвързания том с тази статия и скоро беше изцяло погълната от съдържанието й. Четеше и си водеше бележки.

Белоус трябваше да я извика по име, за да привлече вниманието й. Той я беше открил в библиотеката и сега седеше точно срещу нея. Но тя не вдигаше поглед от четивото си. Белоус се изкашля, но опитът му остана безуспешен. Сякаш беше изпаднала в транс.

— Предполагам, вие сте доктор Сюзан Уилър — каза Белоус, надвесен над масата, така че сянката му падаше върху списанието пред нея.

Сюзан най-накрая реагира и вдигна глава.

— Вие сигурно сте доктор Белоус — усмихна се тя.

— Господи, какво облекчение! За момент си помислих, че си в кома. — Белоус поклати глава, сякаш се съгласяваше със самия себе си.

Известно време и двамата мълчаха. Той си беше подготвил кратко слово, с което да промени погрешно създалото се у нея впечатление, че може да отсъства от лекции. Решил бе да й каже направо, че трябва да влезе в крак с колегите си от групата. Но ето че щом застана пред нея, решимостта му се изпари. Сюзан продължи да мълчи, защото интуицията й подсказваше, че Белоус се готви да я поучава. Скоро мълчанието стана малко неловко.

— Бях се зачела в нещо много интересно, Марк. Погледни тези цифри.

Тя се изправи и се наведе през масата, като държеше списанието така, че той да вижда страницата. При това движение блузата й се разтвори отпред. Белоус неволно втренчи поглед в пухкавата белота на гърдите, в гладката кожа, която мислено сравни с кадифе. Направи опит да се съсредоточи върху страницата, която Сюзан показваше, но периферното му зрение продължаваше да поглъща нежната извивка на гръдта. Гузно се огледа, сигурен, че за всеки в библиотеката е напълно ясно какво е привлякло вниманието му. Сюзан не забелязваше душевния смут, който неволно бе причинила.

— Таблицата показва честотата на различните случаи на внезапна кома в залата за спешна помощ в Бостънската градска болница. — Пръстите й пробягаха по редовете. — Едно от най-учудващите неща е, че едва в петдесет процента от случаите е поставена диагноза. Намирам го за странно, не си ли съгласен? Това означава, че на половината от случаите изобщо не поставят диагноза. Хората постъпват в залата за спешна помощ в кома и умират. Просто така.

— Дааа, странна работа — каза Белоус и вдигна ръка към лявото си слепоочие, за да скрие от погледа си примамливото деколте.

— А сега виж тук. Разпределение на причините за кома в случаите, на които е поставена диагноза: шейсет процента се дължат на алкохол, тринайсет на травма, десет на удари, три процента на наркотици и отравяния, а останалите проценти се поделят между епилепсия, диабет, менингит и пневмония. Очевидно… — Сюзан седна на стола, с което облекчи напрежението върху хипоталамуса на Белоус.

Той се огледа още веднъж, за да се увери, че никой не е забелязал случилото се.

— … можем да изключим алкохола и травмата като евентуални причини за внезапна кома в операционната. Остават мозъчните удари, наркотиците, отровите, както и другите вероятни причинители.

— Почакай за секунда, Сюзан — окопити се най-сетне Белоус. Опря лакти на масата и преплете пръсти. Вдигна глава и я погледна. — Всичко това е много интересно. Малко пресилено, но интересно.

— Пресилено?

— Ами да. Не можеш да правиш изводи за операционната въз основа на данни от зала за спешна помощ. Но както и да е, не съм тук, за да спорим, а защото цял час не отговаряш на повикванията. Зная го, защото аз бях този, който те търсеше. Виж какво, ще ми създадеш неприятности, ако не се появиш за обсъжданията. Самата ти ще загазиш, а всъщност докато аз отговарям за теб, твоите беди са и мои. Не мога повече да оправдавам отсъствието ти. Искам да кажа, никой няма да повярва, че вземаш кръв или че асистираш толкова често. Старк ще почне да разпитва, преди да си се усетила. Той е феноменален. Осведомен е за всичко, което става тук. Освен това ще ти излезе лошо име сред колегите от групата. Сюзан, боя се, че ще трябва да ограничаваш изследователските си начинания във времето след занятия.

— Свърши ли? — надигна се настръхнала Сюзан.

— Свърших.

— Добре, отговори ми само на този въпрос. Бърман или Грийнли събудиха ли се вече?

— Не, разбира се.

— Тогава ще ти призная, че според мен настоящите ми занимания са далеч по-важни от няколко скучни обсъждания по хирургия.

— Ох, тежко ми! Сюзан, бъди разумна. Няма да спасиш света през първата седмица от обучението си по хирургия. А заради теб аз изпадам в неудобно положение.

— Разбирам, Марк. Така си е! Но чуй! Часовете, които прекарах в библиотеката, вече дадоха някои много интересни резултати. Според данните за миналата година продължителната кома след анестезия е около сто пъти по-разпространено усложнение тук, в Мемориалната болница, отколкото в останалата част на страната. Марк, мисля, че съм попаднала на нещо. Започнах най-вече от сантименталност, която си мислех, че ще превъзмогна за ден-два тук, в библиотеката. Но сто пъти! Господи, възможно е да съм попаднала на нещо голямо, нова болест или летална комбинация от иначе безопасни опиати. Ами ако е някакъв вирусен енцефалит или дори резултат от стара инфекция, която прави мозъка по-чувствителен към някои лекарства или лек недостиг на кислород?

Сюзан навлизаше в света на медицината само от две години, но въпреки това вече бе осведомена за евентуалните облаги, които би получил някой, открил нова болест или синдром. Този например би могъл да стане известен като „синдром на Уилър“ и щеше да й гарантира успех в медицинските кръгове. В повечето случаи откривателят на новата болест ставаше далеч по-известен от откривателя на лекарството против нея. В медицината изобилстваха термини като тетралогия на Фало, болест на Коган, синдром на Толпин, дегенерация на Деперман. Докато имена като ваксина на Салк10 са рядкост. Пеницилинът се нарича пеницилин, а не лекарство на Флеминг.

— Бихме могли да го наречем „синдром на свободната Уилър“ — позволи си тя да се посмее на собствения си ентусиазъм.

— Господи! — Белоус обхвана главата си с ръце. — Какво въображение! Дотук добре. Наивността има известно право на волност. Но, Сюзан, това е реална жизнена ситуация, в която имаш специфични задължения. Все още си само студентка по медицина — едно нисше изображение на тотемния стълб. По-добре се стегни и отдай дължимото на обучението си по хирургия, иначе ще загазиш, повярвай ми. Отпускам ти още един ден, при условие че се появиш за първата визитация. След това ще работиш върху проучването в свободното си време. А сега, ако ми потрябваш, ще те търся като доктор Уийлс вместо Уилър. Така че отговори на повикването, разбрано?

— Разбрано — погледна го прямо тя. — Ще отговоря, ако направиш нещо за мен.

— Какво?

— Извади тези статии и ги преснимай. Ще ти дам парите по-късно. — Тя подхвърли списъка на Белоус, скочи от стола и се втурна навън, преди той да успее да отговори.

Оказа се, че листът в ръцете му съдържа трийсет и седем статии от списания. Познаваше библиотеката като петте си пръста и лесно откри томовете; отбеляза с листче всяка статия. Занесе първите няколко на бюрото и каза на момичето да преснима посочените статии, като прибави цената на услугата към библиотечната му такса. Даваше си сметка, че отново го използват, но нямаше нищо против. Беше му отнело само десет минути. Щеше да си ги върне с лихва.

А за другото се беше оказал прав — тя имаше възпламеняваща фигура.