Кома

Вторник, 24 февруари, 14:30 ч.

Сюзан си позволи да огледа кабинета на завеждащия хирургията. Беше просторен и подреден с изтънчен вкус. Големите прозорци, които почти обхващаха двете стени, откриваха прекрасен изглед към Чарлстън в едната посока, в другата — към Бостън. Мостът над реката бе забулен на места от сиви снежни облаци. Сменил посоката, вятърът сега духаше от северозапад и навяваше арктически студ.

Бюрото на Старк, разположено напречно на северозападния ъгъл в кабинета, беше от тиково дърво, с мраморен плот. Стените зад него и вдясно бяха огледални от пода до тавана. На четвъртата стена се намираха вратата към приемната и модерна красива секция. Вратичката на барчето бе леко открехната и пред погледа се откриваха искрящи чаши, бутилки и малък хладилник.

В югоизточния ъгъл, където огромните прозорци се съединяваха с рафтовете книги, имаше ниска масичка със стъклен плот. Около нея бяха наредени столове от стъклопласт. Ярките цветове на кожените им възглавници бяха в различни нюанси на оранжевото и зеленото.

Зад масивното бюро седеше самият Старк. Образът му се пресъздаваше стотина пъти в огледалото отдясно, отразен в тъмното стъкло на прозореца от лявата му страна. Завеждащият хирургията бе вдигнал крака върху ъгъла на бюрото, така че светлината отвън падаше над рамото му върху материала, който четеше.

Старк беше облечен в елегантен бежов костюм, прилягащ плътно по слабото му тяло и освежен от оранжева копринена кърпичка в горния ляв джоб. Сивеещата му коса бе умерено дълга и едва покриваше върховете на ушите. Сресана назад, тя откриваше високото му чело. Старк имаше лице на аристократ — с остри черти и тънък нос. Носеше очила за четене с фина рамка от червеникава черупка на костенурка. Зелените му очи шареха напред-назад по листата в ръката му.

Съчетанието от впечатляваща обстановка и респектираща репутация на хирургически гений би смутило силно Сюзан, ако не бяха усмивката на Старк и привидно неуместната му поза. Фактът, че беше качил краката си върху бюрото, поразсея неудобството й. Той сякаш не възприемаше своя авторитет в болницата твърде сериозно. Сюзан стигна до верния извод, че уменията му на хирург и способностите като администратор и бизнесмен в медицината му даваха възможност да пренебрегва традиционната поза на длъжностно лице с изпълнителска власт.

Старк дочете материала и вдигна поглед към седналата пред него Сюзан.

— Това, млада госпожице, е много интересно. Запознат съм със случаите по време на операция, но не съм имал представа, че подобен проблем е възниквал и в другите отделения. Не е сигурно дали имат нещо общо, но трябва да призная заслугата ви, че идвате с такава идея. А да се свързват и тези два скорошни случая на спиране на дишането е… хм, едновременно и пресилено, и блестящо. Това дава храна за мисълта. Свързали сте ги, защото чувствате, че потискането на дишането е общото при всички случаи. Моята първа реакция — сега това е само първата ми реакция — е, че то не обяснява случаите при анестезия, защото под наркоза дишането се поддържа изкуствено. Вие допускате, че един прекаран енцефалит или някаква друга мозъчна инфекция могат да правят хората податливи на усложнения по време на анестезия… нека помисля.

Старк спусна крака от бюрото си и се завъртя към прозореца. Той несъзнателно свали очилата за четене и леко задъвка единия им край, замислено присвил очи.

— Болестта на Паркинсон засега свързваме с неподозирано прекаран вирусен инсулт, така че, предполагам, вашата теория е донякъде правдоподобна. Но как може да се докаже?

Старк се завъртя с лице към Сюзан.

— Трябва да ви уверя, че сме изследвали случаите на усложнения при анестезия до втръсване. Всичко — искам да кажа абсолютно всичко — беше прегледано внимателно от множество хора — анестезиолози, епидемиолози, интернисти, хирурзи… хора от всякакви специалности. С изключение, разбира се, на студенти медици.

Старк се усмихна топло и Сюзан усети, че откликва на известната му способност да печели доверието на хората.

— Мисля — каза Сюзан, възвърнала своята увереност, — че изследването трябва да започне от компютърния център. Получих данни само за миналата година, и то поискани по косвен път. Нямам представа колко информация може да се извлече, ако се запита компютърът директно, да речем, за всички случаи през последните пет години на потискане на дишането, кома и необяснима смърт. Осигурим ли пълен списък на потенциално свързаните случаи, трябва внимателно да се прегледат болничните им листове и да се установят някакви общи знаменатели. Ще трябва да се разпитат и семействата на включените в списъка пациенти, за да се получи възможно най-пълна картина на прекараните вирусни заболявания, както и протичането на всяко едно от тях. Другата задача ще бъде да се получи серум от всички съществуващи случаи за изследване наличието на антитела.

Сюзан наблюдаваше лицето на Старк в напрегнато очакване на някаква необичайна реакция, нещо подобно на това, което й се беше случило с Нелсън, а после далеч по-драматичния сблъсък с Харис. За разлика от тях Старк запази спокойното си изражение, явно замислен над предложенията й. Изглежда, беше по-смел и непредубеден относно нововъведенията.

— Да се прави скрийнинг за откриване на антитела — заговори той накрая, — не е много резултатно. Отнема време и е ужасно скъпо.

— Методите на имуноелектрофореза са премахнали някои от тези недостатъци — предложи Сюзан, окуражена от неговия отговор.

— Може би, но все пак това означава огромни разходи с много малка вероятност за положителен резултат. Би трябвало да разполагам с някакво своеобразно доказателство за успех, за да оправдая този вид капиталовложение. Но може би ще трябва да предложите това на доктор Нелсън долу, във вътрешното отделение. Имунологията е по неговата част.

— Доктор Нелсън едва ли ще прояви интерес — рече Сюзан.

— Защо така?

— Нямам представа. Да си призная, вече говорих с него. Убедена съм, че това не го интересува. Но той не е единственият. Споделих идеите си и пред друг завеждащ отделение. Без малко да ме напердаши като непослушно дете, което си заслужава боя. Щом се опитам да вместя и този епизод в цялата картина, обзема ме чувството, че тук има нещо друго.

— И какво е то? — попита Старк, като преглеждаше цифрите, обработени от Сюзан.

— Ами, не зная каква дума да използвам… престъпна игра… или някаква зловеща загадка.

Тя млъкна изведнъж, като очакваше Старк да се изсмее или да се вбеси. Но той само завъртя стола и отново се загледа над града.

— Престъпна игра. Вие наистина притежавате въображение, доктор Уилър, дума да няма.

Старк се завъртя обратно към стаята, стана и заобиколи бюрото си.

— Престъпна игра — повтори той. — Трябва да си призная, че никога не съм допускал подобно нещо. — Едва тази сутрин го бяха осведомили за откритите от Каули опиати в шкафче 338, информация, която силно го разтревожи. Той се облегна на бюрото си и погледна към Сюзан. — Ако предполагате престъпна игра, то мотивът е от първостепенно значение. А за тази поредица от трагични случаи просто няма никакъв мотив. Те са твърде различни. Пък и защо кома? За да потвърдите версията си, ще ви е нужен и някой много умен психопат, чиито основания за действие надхвърлят границите на разума. Но най-големият проблем при вашата теза е, че престъпна игра е невъзможна в операционната. Там твърде много хора наблюдават пациента отблизо. Проучването, разбира се, трябва да се извършва непредубедено, но мисля, че в този случай не е възможна престъпна игра. Признавам обаче, че това не ми беше хрумвало.

— Всъщност нямах намерение да ви навеждам на подобна мисъл, но съм доволна, че го сторих, защото вече мога да забравя за това. Но да се върнем към самия проблем. Ако изследването за антитела в такива мащаби е твърде скъпо, то да се прегледат болничните листове и да се поразпитат семействата на пострадалите би било сравнително евтино. Бих могла да се заема и сама, но ми е нужна малко помощ от ваша страна.

— Каква по-точно?

— Преди всичко ще ми е необходимо официално разрешение да използвам компютъра. Второ, ще ми трябва разрешение да взема болничните папки. Трето, сигурно ще ми правят спънки на долния етаж.

— Какви спънки? Кой?

— Доктор Харис. Той е този, който изгуби самообладание, и мисля, че възнамерява да сложи край на обучението ми по хирургия тук, в Мемориалната болница. Изглежда, не обича много жените, които се занимават с медицина, а може би и аз му дадох възможност да прояви този си предразсъдък.

— Понякога човек трудно може да се разбере с доктор Харис. Той е емоционална натура. Но наред с това е вероятно и най-добрият специалист по анестезиология в страната. Така че не го съдете строго, докато не видите и другата му страна. Предполагам, има особени лични основания за своето отношение към жените медички. Не е похвално може би, но е понятно. И така, ще видя какво мога да направя за вас. Същевременно трябва да ви кажа, че сте се забъркали в един много деликатен проблем. Давате си сметка, надявам се, че всичко това може да се превърне в антиреклама за работата ни и евентуално да донесе лоша слава на болницата и дори на медицинските среди в Бостън. Подхождайте внимателно, млада госпожице, ако изобщо решите да действате. Ще си създадете врагове по пътя, който поемате, и моето мнение е, че трябва да се откажете от всичко това. Но предпочетете ли да продължите, ще се опитам да ви помогна, въпреки че не мога да гарантирам нищо. Ако наистина попаднете на някаква информация, бих се радвал да изкажа мнение по нея. Ясно е, че колкото повече сведения имате, толкова по-лесно ще ми бъде да ви доставя това, от което се нуждаете.

Старк застана до вратата на кабинета си и я отвори.

— Обадете ми се по-късно следобед и ще ви кажа дали ми е провървяло да удовлетворя вашите искания.

— Благодаря ви, че ме изслушахте, доктор Старк. — На прага тя се поколеба, вперила поглед в него. — Успокояващо е, че не оправдахте репутацията си на човекоядец или по-скоро на женоядец.

— Може би ще се съгласите с другите, когато намерите време да дойдете на учебна визитация — рече през смях Старк.

Сюзан каза довиждане и излезе. Завеждащият хирургия се върна до бюрото и заговори по вътрешния телефон на секретарката си:

— Обадете се на доктор Чандлър и проверете дали е говорил вече с доктор Белоус. Кажете му, че искам час по-скоро да узная в подробности всичко за лекарствата в офиса.

Старк се обърна и зарея поглед над сградите, които съставляваха Мемориалната болница. Животът му бе тъй свързан с нея, та в някои моменти си мислеше, че тя е цялото му съществувание. Както бе казал Белоус на Сюзан, Старк лично бе осигурил огромна част от нужните за възкресяването на болницата пари, както и за строежа на новите седем сгради. Постът завеждащ хирургия донякъде се дължеше на тази негова способност да осигурява средства.

Колкото повече мислеше за лекарствата в шкафче 338 и това, което загатваше тяхното наличие там, толкова повече се ядосваше. Ето още един ярък пример, който доказваше, че не може да очаква от хората да мислят в перспектива.

— Господи — изрече той на глас, с очи, приковани във вихрушките от снежни облаци.

Някои глупаци биха могли да провалят всичките му усилия да осигури на Мемориалната болница най-престижното име в страната. Години на упорит труд можеха да отидат на вятъра. Това затвърди убеждението му, че трябва да следи отблизо всяко нещо, ако иска то да бъде изпълнено както му е редът.