Крадец на сърца

16.

Мауи

Четвъртък, 25 април

Кейтлин се приготви да вземе кръв на Джеси.

— Веднага щом Стивън потвърди, че кръвните ти показатели съвпадат с тези на Патрик, ще пристъпим към трансплантацията — каза тя.

— Кога ще стане това?

— Не съм сигурна. Знам, че Стивън ще започне да работи в мига, в който получи кръвта. Предполагам, че до утре следобед ще е научил много неща. Мисля, че дори е възможно да извършим трансплантацията утре вечерта.

— Ако показателите съвпадат.

— Ще съвпаднат. Може би не напълно, но при всички случаи, кръвта ще е много по-подходяща, отколкото на донор, който не е роднина.

— Освен ако не съм роднина.

— Ти си брат на Патрик.

— Питам се дали е така. Не може да не си забелязала, че физически не си приличаме.

„Да, но и двамата сте горди, благородни и силни духом.“

Кейтлин не можеше да му каже, че имат еднакъв характер. Тя можеше само да му вземе кръв и да остави науката да определи истината.

— Ти наистина си брат на Патрик, Джеси. Брахиалната ти вена го доказва.

— Какво имаш предвид?

Кейтлин докосна кръвоносния съд, в който се готвеше да забие иглата.

— При Патрик вената се разклонява по същия начин. Това е необикновено. Не бях виждала такава аномалия, преди да взема кръв от Патрик. А сега отново я виждам при теб.

Джеси не каза нищо. Само се вторачи във вената.

Кейтлин усети топлината на тялото му и сърцето, което пулсираше силно и равномерно.

Ударите му сякаш повтаряха „Патрик е мой брат“, като че ли през всичките тези години Джеси се бе съмнявал в това.

Кейтлин погледна лицето му, но изражението му беше непроницаемо. Или поне така й се стори.

Когато най-после Джеси заговори, Кейтлин долови раздразнение в гласа му.

— Трябва да уредя някои неща, преди да замина за Лос Анджелис.

— Разбира се.

Джеси Фолкнър явно се нуждаеше от самота и уединение, за да овладее чувствата си и да подреди мислите си. И Кейтлин щеше да му ги предостави, след като му вземеше кръв.

— Да уредиш някои неща около посрещането на бъдещата госпожа Лъвица.

Джеси се усмихна. Благодарно.

— Да. Наред с останалото. Но при всички случаи ще те кача на първия самолет заедно с кръвната проба и ще дойда няколко часа по-късно.

Това нямаше да му осигури уединението, от което се нуждаеше.

Но Джеси остана непреклонен.

Двамата наеха кола. Той седна зад волана.

Джеси беше внимателен шофьор. Всъщност, много добър шофьор.

Той не караше бавно, нито прекалено предпазливо или нерешително, а уверено и компетентно.

Дали внимаваше заради кръвната проба, предназначена за брат му? Или заради Кейтлин? Или заради лъва, който разчиташе на него, за да оцелее?

Кейтлин реши, че Джеси внимава заради всички.

Тя видя остров Вали в цялото му великолепие, облян в слънчева светлина.

— Има ли китове?

— Може би има няколко, но повечето вече са се отправили на север. Март е най-подходящото време да ги видиш. Гледката е изключително зрелищна, Кейтлин. Заслужава си пак да дойдеш в Мауи…

Той й разказа за Мауи, богът на слънцето, и за Халиакала, вулканът на острова, и обясни каква е връзката между бога на слънцето и Пели, богинята на огъня.

Кейтлин не искаше пътуването да свършва, нито да разговаря за нищо друго, освен за легендите на тропиците. Но когато наближиха летището, тя попита:

— Харесва ли ти Майкъл Лайънс?

Въпросът дойде като гръм от ясно небе.

— Не мисля, че го познавам.

— Това ще бъде болничното ти име. Щом Патрик не трябва да знае, че ти си донорът, кръвната проба и всичко останало трябва да бъдат надписани с някакво друго име.

Джеси се усмихна.

— Добре. Майкъл Лайънс е хубаво име. Кой е Майкъл?

Кейтлин сви рамене.

— Име.

— Наистина не те бива.

— За какво?

— Да лъжеш.

Тя не бе казвала това име на никого. Нито дори на Аманда. Или на Патрик. Но сега…

— Майкъл е баща ми. Говори се, че е прекрасен човек, но аз не го познавам.

— Говориш сериозно, нали?

— Вече установи, че не мога да лъжа.

— Не изпитваш ли огорчение към него, Кейтлин? Омраза?

Тя се поколеба и се замисли за обещанието, която бе дала в нощта на танцуващите пъстроцветни дъги. И най-после Кейтлин бе намерила покой и помирение с Майкъл.

— Не. И докато още сме на темата за лъжата, Патрик мисли, че съм на почивка и ще се върна едва в събота следобед. Ако утре вечер съм в операционната зала и особено ако участвам във взимането на костен мозък, той ще разбере.

— Трансплантацията няма да бъде извършена утре, Кейтлин. Стивън трябва да види пробата от биопсията, за да реши колко костен мозък да вземе. Освен това мисля, че преди трансплантацията трябва да прелее на Патрик и част от кръвта ми. Когато и да бъде извършена трансплантацията, ти няма да си в операционната.

— Това означава ли, че си решил Стивън да я извърши?

Джеси намали, спря пред сградата на летището, обърна се към нея и се усмихна.

— Означава, че няма да има операционна.

„Защо?“, запита се Кейтлин, Може би Джеси не искаше да бъде приспан, за да не загуби контрол. Тогава упойката щеше да бъде местна, а не пълна, макар че Джеси сигурно нямаше да се съгласи да парализират дори временно крайниците му.

Колкото и болезнена да е алтернативата.

— Взимането на костен мозък трябва да се извърши в стерилни условия.

— И биопсията не изисква операционна. Всеки кабинет ще свърши работа, Кейтлин. В клиниката по хематология несъмнено има свободни стаи. Особено в петък вечерта или в събота сутринта, нали?

— Да — с нежелание потвърди тя.

— Ти не искаш да ми вземеш костен мозък, нали?

— Не. — Кейтлин не можеше да си представи, че ще забие игла в таза му и без анестезия ще изтегля спринцовка след спринцовка костен мозък.

— Добре.

— Добре?

— Да. Но Стивън вероятно ще се нуждае от асистент.

— Да. Ще бъда там.

Кейтлин не умееше да лъже. Но докато Джеси й отваряше вратата и изваждаше багажа й, тя изпита удоволствие от победоносната мисъл: „Уча се да лъжа, Джеси, и успявам.“

Истината беше, че Кейтлин нямаше да бъде там, докато му взимат костен мозък. Стивън нямаше да позволи да извършат процедурата без упойка и извън операционна зала, затова щеше да присъства друг асистент. Кейтлин щеше да седи в апартамента си и да чете романите на Грейдън Слейк, които щеше да намери по време на едночасовия престой в Хонолулу.